Р Е
Ш Е Н
И Е №239
гр.Елхово,
30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД № 280 по описа за 2019г. на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1053 от 20.12.2016
година, издадено от Началник РУ - *** К. Г. К., с което на Б.С.Л. ***,
ЕГН
–
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на
100.00 лева на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ за това, че на 13.12.2016
г. в 10.40 часа в гр.Елхово, на кръстовище на ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Трети
март“, не изпълнил устно полицейско
разпореждане, а именно - да не възпрепятства извършването на проверка на
документи и съставянето на АУАН във връзка с извършване на проверка на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***, с
което съзнателно пречил на полицейски орган да изпълнява задълженията си по
служба – нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Срещу това НП е подадена жалба от Б.С.Л.,***, с която се
желае отмяна на същото изцяло като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното НП е издадено при допуснати нарушения на процесуалния Закон, които
ограничават правото му на защита, като излага съображения в тази насока –
съставеният АУАН и издаденото НП не са му връчени и са за нарушение, което той
не е извършил. Сочи се, че по същото време - на 13.12.2016г. в 10.40 часа му е
съставен втори АУАН с № Г765053 за друго нарушение, което той не оспорва, че е
извършил, и който АУАН, както и издаденото въз основа на него НП, са му
надлежно връчени и твърди, че не е логично издаденото второ НП въз основа на
процесния АУАН да не му е връчен на посоченият адрес, където е връченото
първото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител.
Органът,
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител в съдебно
заседание, като при депозиране на АНП с писмо
рег. № 261000-3675 от 16.07.2019г. е посочил, че жалбата е недопустима, тъй като срокът за подаване на
жалба срещу издаденото НП е изтекъл.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
13.12.2016година свидетелите Вл. Д. и П.И. – тогава и двамата служители на РУ
на МВР Елхово, изпълнявали служебните си задължения и се намирали в гр. Елхово на
кръстовището на ул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Трети март“, в близост до склад „Дияна“,
когато около 10.40 часа спрели за проверка лек автомобил „Фиат Типо“, с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя Б.Л.. При извършване на проверката водачът се
държал грубо и некоректно, не дал веднага на полицейските служители поисканите
от тях документи – за МПС и за него като водач на същото, като първоначално
отказал да го стори, но впоследствие след словесно пререкание между тях и след
отправено му устно разпореждане да предостави документите си и да не
възпрепятства извършването на полицейска проверка, Л. предал документацията за
колата и своя документ за самоличност. След това св. Д. и И. отишли до
служебният им полицейски автомобил и след извършена справка по предоставените
документи и справка от дежурния в ОДЧ на РУ Елхово, св. И. установил, че водачът
управлява МПС след като е лишен от това право от 01.09.2011 година. В този
момент Л. започнал да си изисква предадените документи обратно, за да тръгва,
като заявил, че с тази проверка полицейските служители „го бавят“, но бил
отново предупреден устно да отиде до неговия автомобил и да изчака извършването
на всички необходими справки, както и да му бъде съставен акт за констатираното
нарушение по ЗДвП. Л. отказал да отиде до МПС, което управлявал, продължил да
възпрепятства действията на двамата полицейски служители и да изисква да му
върнат предадените от него документи, при което св. Д. го уведомил, че ще му
състави акт по ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане и във връзка с
това, че пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Непосредствено
след това св. Д. съставил
процесния Акт за установяване
на административно
нарушение № 1053 от 13.12.2016г. за нарушение
на чл. 64, ал.4 от ЗМВР за това, че на 13.12.2016г. в 10.40 часа в гр.Елхово, на кръстовище
на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Трети март“, Б.Л. не изпълнил устно полицейско разпореждане, а именно - да не възпрепятства
извършването на проверка на документи и съставянето на АУАН във връзка с
извършване на проверка на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***, с което
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задължението си по служба. Така съставеният АУАН, подписан от актосъставителя и
посоченият в него свидетел – П.И., е предявен на Б.Л., но последният отказал да
го подпише и да получи копие от него и
потеглил веднага след като документите му били върнати.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Б.Л. не е
депозирал писмени възражения пред административно наказващият орган по
съставеният против него АУАН № 1053 от 13.12.2016г.
Въз
основа на така съставения АУАН № 1053 от 13.12.2016г. е издадено от Началник на РУ Елхово К. К. на 20.12.2016 година
обжалваното Наказателно постановление № 1053, с което на Б.Л. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР, което е описано в НП
по идентичен начин както е в съставеният АУАН. Това
НП е изпратено на Началник РУ гр. *** за връчване на Б.Л., тъй като в АУАН и в НП е записано, че нарушителя
е живущ ***. След като Началника на РУ гр. *** е разпоредил да се връчи НП на Л.,
последният е бил потърсен на посочения адрес от мл. експерт П. А., но не е
открит, като са получени сведения, че Л. живее в гр. ***. При извършена справка
в ИИС е установен настоящ адрес на Л. ***4 и изпратеното от РУ Елхово НП било
върнато обратно. След това издаденото против Л. НП било изпратено до Началника
на РУ *** за връчване на Л. на адреса в гр. ***, но там отново не бил открит, а
баща му заявил на полицейските служители, че синът му живее и работи в гр. ***.
След връщането от РУ *** на невръченото НП в РУ Елхово, било прието от АНО, че
процесното НП е връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и е приложено по
преписката.
Жалбата
е депозирана пред РС Елхово на 09.07.2019 година.
От приложената по делото Заповед рег. №
8121з-1371 от 11.11.2015 година на Министъра на вътрешните работи, се
установява материалноправната компетентност на Началник РУ - Елхово към ОД на
МВР Ямбол да издава НП наказателни постановления за нарушения по ЗМВР /т. 1.14 от Заповедта/.
От представенаната друга АНП и от показанията на двамата
разпитани по делото свидетели е видно, че след проверката на 13.12.2016г., на Б.
Ловчелие е бил съставен освен процестния АУАН и друг такъв – АУАН № 697 от
13.12.2016г. за констатирани нарушения по чл. 150 и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП – че управлявал МПС след като е лишен от това право от 01.09.2011г. и че
не представил СРМПС част ІІ за управляваното от него МПС, като въз основа на
този акт е издадено НП № 16-0261-000661 от 06.01.2017 година и на Ловчелив са
наложени адм. наказания по ЗДвП. Така издаденото на 06.01.2017г. НП е изпратено
в РУ *** и е връчено на жалбоподателя лично на 06.03.2017г.
Горната
фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото две
административно наказателни преписки, както и от показанията на актосъставителя
В.Д. и свидетеля П.И., присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН,
дадени в хода на съдебното дирене, които съдът кредитира като непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Показанията
на тези двама свидетели са конкретни, ясни и последователни, изразяват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях
действия на жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели.
Свидетелите
В.Д. и П.И. са
категорични в показанията си, че жалбоподателят не е изпълнил на 13.12.2016г. в
10.40 часа даденото му устно полицейско разпореждане от полицай В. Д., с което му е било разпоредено да
не възпрепятства
извършването на проверка на документи на водача и на управляваното от него МПС - лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ***,
както и съставянето на АУАН във връзка с установеното в хода на тази проверка
нарушение по ЗДвП, но въпреки
това Л. продължил да иска да му бъдат върнати предадените от него документи, за
да продължи движението си с МПС.
От
така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното
постановление и в законоустановения преклузивен 7-дневен срок и като такава се
явява допустима.
Съдът не възприема възражението на АНО, че жалбата е
подадена след законоустановения срок и че НП е влязло в сила. Действително разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването, но с оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема,
че АНО не е положил дължимата грижа да уведоми санкционираното лице за
издаденото НП. Обстоятелството,
че при еднократно посещение на адреса в гр. *** – посочен в АУАН и НП, през
месец януари 2017г. полицейски служител от РУ *** не е открил Б.Л., а е събрал
данни от „квартиранта му М. П.“, че адресата живее на територията на град ***,
където е и неговият настоящ адрес съгласно извършена справка в ИИС, както е
записано в приложената докладна записка, както и не намирането на лицето на
адреса в гр. *** с отбелязването, че неговият баща е заявил, че Б.Л. живее и
работи в гр. ***, според настоящият състав на съда не е автоматично свързано с неблагоприятни
правни последици - а именно приемане, че е налице редовно връчване по реда на
чл. 58, ал.2 от ЗАНН. АНО не е извършил надлежна справка в НБД „Население“ за
актуален постоянен и настоящ адрес на Б.Л. с оглед установяване неговият адрес,
както изисква текста на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Освен това, от представената по
делото друга АНП във връзка със съставеният на същата дата – 13.12.2016г. втори
АУАН - за нарушения по ЗДвП, е видно, че издаденото по тази преписка НП е
надлежно връчено лично на Л. в гр. *** на 06.03.2017г. на адреса, който е
посочен и при съставянето на процесния АУАН № 1053, находящ се в гр. ***. Освен
това, процесното НП не съдържа никакви данни и отбелязвания за надлежно връчване на адресата, липсва удостоверяване с подпис на длъжностно лице за
връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Отразеното в
НП № 19053 с отбелязване на следния текст „чл.58, ал.2 ЗАНН 06.02.2017г.
ДЗ“, без да е посочено кой и кога е извършил това отбелязване, не е достатъчно
да се приеме, че е извършено надлежно връчване на наказателното постановление, датата на това връчване, а оттам и не би могло да се
прецени кога ще влезе в сила НП в случай на липса на жалба. Предвид липсата на
надлежно връчване на НП следва да се приеме, че жалбата пред районния съд е
депозирана в срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна и издаденото НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното НП.
Актовете - НП и АУАН са издадени от компетентни органи
/съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 и ал.2 ЗМВР, във вр. с
приложената по делото Заповед рег.
№ 8121з-1371 от 11.11.2015 година на Министъра на МВР/. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като
същите съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42,
респ. 57
от ЗАНН. Описанието в АУАН и НП на извършеното нарушение и обстоятелствата,
свързани с него, е
достатъчно изчерпателно, ясно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията
му като изпълнително деяние и като административно нарушение – такова по чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, довели
до нарушаване
правото на защита на Б.Л.. В случая, материализираното в АУАН, идентично възприето и в НП,
кореспондира с релевантните елементи от фактическия
състав на вмененото
нарушението, с оглед посочената длъжност и месторабота на издателя
на устното полицейско разпореждане – свид. В.Д. на длъжност „полицай – охрана
на обществения ред“ при РУ-Елхово
към момента на проверката през декември 2016г., безспорно полицейски орган, а с възпроизвеждането на
конкретните действия на лицето, извършени на
13.12.2016г. в 10.40 часа на кръстовището на улиците „Ал. Стамболийски“ и
„Трети март“ в град Елхово, ясно е посочено какво устно разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, е нарушил жалбоподателят.
Приетите за установени факти изцяло кореспондират и
покриват обективните признаци на деянието, във формата на действие, санкционирано от административно наказателния
състав на чл. 257, ал.1 от ЗМВР. Издаденото полицейско
разпореждане съгласно нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР е задължително и
неспазването му се санкционира по реда на чл. 257, ал.1 от с.з. В конкретния
случай безспорно се установи от показанията на двамата разпитани по делото
свидетели и от приложените писмени доказателства, че нарушението по чл. 64,
ал.4 от ЗМВР е извършено от Б.Л. на 13.12.2016г. в 10.40 часа.
Съгласно
чл. 64 от ЗМВР разпорежданията на полицейските органи до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, следва да бъдат издавани писмено, а при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Настоящият случай е именно такъв, че не е било
възможно да бъде издадено писмено разпореждане от полицай Дерменджиевв с оглед
неотложността на предприетите действия по проверка спазване правилата за
движение по пътищата, установеното нарушение на същите и предстоящото съставяне
на АУАН за това нарушение и това е наложило
да бъде издадено такова разпореждане устно.
Съдът,
както се посочи по-горе, не възприема направените от жалбоподателя възражения
относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП, както и че не е извършил соченото нарушение. На първо място по категоричен начин се
установи, че съставеният АУАН е предявен и е предоставен за подпис на
жалбоподателя, както и копие за връчване от него, но сам Б.Л. е отказал да
подпише този АУАН и да получи копие от него като е напуснал мястото на
проверката, съвпадащо и с мястото на предявяване и на връчване на АУАН. Този
отказ на Л. е удостоверен с подписа на св. И..
От събраните по делото доказателства се доказва по
безспорен начин, че наказаното лице Б.Л. не е изпълнил даденото му устно разпореждане на
полицейски орган – В. Д. на длъжност „полицай ООР“ при РУ Елхово, направено в изпълнение на функциите му
по опазване на обществения ред по време на извършвана от мл. инсп. Пл. И. проверка
на документите на МПС и на водача на същото МПС и съставяне на АУАН за
констатирано нарушение по ЗДвП, а именно – Л. да преустанови действията си, с които е настоявал да му
бъдат върнати предадените от него документи на автомобила и негови лични, за да
продължи движението си, с което е
нарушил чл. 64, ал.4 от ЗМВР, с оглед на което правилно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
За констатираното нарушение на жалбоподателят е наложено административно
наказание глоба в минимално предвидения размер – 100.00 лева.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание е в
съответствие с обществената опасност на деянието и дееца и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в пределите, предвидени от
Закона за извършеното нарушение. Съдът приема, че
като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган не е
допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното НП.
Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може
да се счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият
орган при определяне размера на
наказанието глоба е взел предвид тежестта на нарушението и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е определил справедливо наказание в минималния предвиден размер,
поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН,
Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
обжалваното Наказателно постановление № 1053 от 20.12.2016 година, издадено от Началник РУ - *** К. Г. К., с което на Б.С.Л.
***,
ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
100.00 лева на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните
работи за нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/