№ 12872
гр. * 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110126242 по описа за 2024 година
Р. К. Г. е предявил срещу Р. С. Д. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик на недвижим
имот, който съгласно скица на поземлен имот № 15-1127794-23.10.2023 г. представлява ПИ с
идентификатор 87491.7501.857 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 23.10.2023 г., с
адрес на ПИ в с. **, ул. „**“ № 5, с площ от 596 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 956, квартал: 38, парцел: V,
съседи: 87401.7501.859, 87401.7501.856, 87401.7501.854, 87401.7501.853, 87401.7501.852,
87401.7501.858, който по документ за собственост представлява празно дворно място с площ
от 616 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 956 от кв. 38 по плана на с. ** при граници:
улица, наследника на ** наследниците на *, а в условията на евентуалност положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът е собственик на гореописания поземлен имот по силата на давностно владение.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 87491.7501.857 въз основа на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2** г., том XXXXVI, дело № 8120/1990 г. на
нотариус **, по силата на който ** и **а са дарили на своя внук и ищец по делото
придобития по време на брака им поземлен имот. Във връзка с пром** в КККР ищецът
получил кадастрална скица на имота, от която разбрал, че в по-късен момент за същия
поземлен имот бил съставен друг документ за собственост, а именно Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 88, том I, рег. № 1525, дело № ** г. на нотариус **, съгласно
който ответницата е собственик на процесния поземлен имот. Ищецът счита, че по-късно
издаденият на ответницата нотариален акт не е произвел спрямо него предвидения в закона
1
вещно-прехвърлителен ефект, поради което ищецът продължава да е единствен собственик
на процесния имот. С изложените обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск. В условията на евентуалност ищецът
предявява положителен установителен иск, като иска от съда да признае за установено, че е
собственик на процесния поземлен имот по силата на давностно владение. В тази връзка
твърди, че е владял имота като свой собствен, считано от 1990 г. до настоящия момент без
прекъсване. Сочи, че владението му е било необезпокоявано, непрекъснато и извършвано на
годно правно основание, а именно по силата на Нотариален акт № 2** г., том XXXXVI, дело
№ 8120/1990 г. на нотариус **. Посочва, че в периода на владение е построил в имота
масивна ограда и е започнал изграждане основите на масивни жилищни сгради, които
поради липса на парични средства не бил завършил. Сочи, че е полагал грижи, обработвал е
и е поддържал процесния имот и редовно е заплащал дължимия местен данък.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че производството следва да
бъде прекратено поради липсата на правен интерес у ищеца от предявяване на исковете. Не
оспорва, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том I, рег. №
1525, дело № ** г. на нотариус ** са дарени 7/8 ид. ч. от процесния поземлен имот, но
същите на 13.04.2023 г. са дарени от ответницата на ** с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 117, том I, рег. № 2285, дело № 085/2023 г. на нотариус **. Поради това
счита, че ищецът няма интерес да отрича право, което ответницата не притежава. Поддържа
твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като от момента, в който имотът е дарен –
на 16.08.1999 г., до момента, в който се е разпоредила с него в полза на ** – на 13.04.2023 г.,
е владяла процесния имот лично и чрез своите свекър и свекърва Райчо и Олга Доневи.
Твърди, че за този период имотът е използван като градина, за която до 2017 г. са се грижили
Райчо и Олга Доневи, след което ответницата започнала да го обработва и да бере плодовете
от засадените в него овощни дървета. Излага, че през цялото време е осъществявала
владението върху имота необезпокоявано, поради което дори и да се приеме, че
нотариалният акт от 1999 г. не е породил вещно-прехвърлителен ефект, то ответницата е
собственик на имота по силата на давностно владение поради изтекла в нейна полза
придобивна давност. Оспорва ищецът да е извършвал каквито и да било действия по
отблъскване владението на ответницата върху процесния имот, както и да се е
противопоставял на установеното върху имота владение, въпреки че е знаел за
съществуването на нотариалния акт за дарение от 1999 г. Посочва, че след извършеното през
2023 г. дарение на имота владението върху същия е предадено на **. Оспорва приложената
от ищеца фактура от 17.04.2024 г. като съставена единствено за целите на производството, а
по отношение действията, посочени в нея – „почистване и извозване на строителни
отпадъци, дървен материал и тревна маса на имот в с. **, ул. „**“ № 5“ сочи, че изобщо не
са извършвани. Излага, че както сочената от ищеца масивна ограда, така и основите, които
представляват основи на гараж, са построени преди ответницата да установи владение върху
процесния имот на 16.08.1999 г., поради което ищецът няма никакво отношение към тези
постройки. С тези съображения моли съда да прекрати производството като недопустимо,
2
евентуално да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2** г., том
XXXXVI, дело № 8120/1990 г. на нотариус **, по силата на който ** и **а даряват на внука
си Р. К. Г. придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ празно дворно
място с площ от 616 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 956 от кв. 38 по плана на с. ** – *
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *., том I, рег. № 1525, дело № ** г.
на нотариус ** * като собственик на 1/8 ид. част, ** като собственик на 5/8 ид. части, * като
собственик на 1/8 ид. част даряват на Р. С. Д. 7/8 ид. части от празно дворно място,
находящо се в гр. *с. **, съставляващо парцел V-956 от кв. 38 по плана на с. **, цялото от
616 кв. м.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117/13.04.2023 г., том I, рег. № 2285,
дело № 085/2023 г. на нотариус ** Р. С. Д. дарява на сина си ** 7/8 ид. части от празно
дворно място, находящо се в с. **, Столична община, район „Кремиковци“, съставляващо
УПИ, идентичен с парцел V-956 от кв. 38 по плана на с. **, цялият с площ от 616 кв. м.
Представят се приходни квитанции за заплащани от ищеца данък недвимим имот и
такса битови отпадъци за имот в. с. **, ул. „**“ № 5 за периода 2011 г. – 2023 г.
Представена е фактура и фискален бон от 17.04.2024 г. за сумата от 85 лева на името на
ищеца за почистване и извозване на строителни отпадъци, дървен материал и тревна маса на
имот в с. **, ул. „**“ № 5.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. **., живущ в с. ** постоянно от
10 години, който сочи, че ищецът е собственик на празно място срещу стопанството на ул.
„**“ № 5, в което 90-те години заедно с баща си правили бетонни основи на оградата и
носели вода с туби, за да бъркат бетона. Мястото било празно, имало една купчина тухли.
Имало ограда, макар да нямало постройка, а основи за лятна кухня или гараж, но ток със
сигурност нямало, а ако има вода, то било от скоро. На свид. е известно, че ищецът е правил
основите. В дъното в дясно имало нещо като тоалетна. Свид. виждал ищеца да почиства
мястото, да реже храсталаци. Смята, че неговата фактическа власт върху имота датира от
началото на 90-те години, от когато е виждал ищеца в това дворно място много пъти,
включително и миналата неделя, когато си чистел и режел клони. Виждал го е, когато с баща
му копали основите на оградата, която е с бетонни основи около 40 см. от земята, а нагоре
имала сива метална ограда с профили и голяма врата. Сочи, че не е виждал други лица в
дворното място в периода 1990 г. – 2023 г. При преминаването му покрай мястото забеляавал
колата на ищеца отпред. Излага, че ищецът е чистил трева и храсти, не е садил, тъй като
мястото е буренясало и не е градина. Виждал го е да подрязва дървета и да почиства тревата,
която изхвърлял с количка, но градина вътре не е виждал.
Разпитана е *, леля на ищеца и майка на ответницата, живуща в с. ** от 82 години.
3
Сочи, че ответницата притежава ид. части от дворното място в с. ** от 1999 г. Не било
известно дарението на дворното място, извършено преди 1999 г. Сочи, че в периода 2000 г. –
2023 г. за това място се грижело семейството на дъщеря , която живеела наблизо - нейните
свекър и свекърва, децата там, които насадили дървета и лозинки, вкарали вода,
направили и допълнителна ограда, защото имало само циментова такава и отглеждали
картофи, домати, лук. Свид. не е виждала ищеца в този двор до 2010 г. и в периода 1990 г. –
1999 г. и откакто е получил мястото, не бил се погрижил за него. Никой не бил живял там.
Вода имало след 1999 г. и се използвала за поливане на градината, но последните 2 г. не се
занимавали. От ВиК искали да се направи някаква малка постройка в дворното място, за да
може да се прекара вода и тогава направили нещо като тоалетна, неголяма постройка на
около 100 метра от мястото, в която се съхранявали инстР.тите за поддържане на градината.
Сочи, че нямало ток в мястото.
Показания дава и Любка Иванова Иванова, според която собственик на мястото в с. **
е ответницата, тъй като нейните свекър и свекърва го обработвали поне от 2002 г. – 2003 г.,
вкл. ответницата и съпруга . Свид. целогодишно посещава мястото, в което се намирали
ответницата и семейството , обработвали го, садели там градина и овошки. Свид. сочи, че
не познава ищеца и за всички тези години никога не го е виждала, като свекъра и свекървата
на ответницата съвсем спокойно си ползвали мястото и не били споменали, че имат някакви
пререкания с някого. Излага, че имало в мястото от 2002 – 2003 г., защото от „Софийска
вода“ искали да има някаква малка постройка, за да се сложи водомер и тогава направили
нещо като барака, тоалетна, като свекърът на ответницата и съпруга прокопали за тръба и
водомер. Оградата около мястото била масивна с метални конструкции, монтирана от
съпругът на ответницата и баща му. Фактическата власт върху мястото била упражнявана от
ответницата, свекъра и свекървата , които непрекъснато използвали този имот като
градина. Сочи, че сега в мястото нямало нищо, тъй като този сезон не било обработвано.
Излага, че не е виждала други хора там, имало си ограда и порта, която се заключва. При
последно забелязала, че мястото е необработваемо и затревено. Не е забелязвала да има
изградени някакви основи в имота.
По делото е разпитан и ** от с. **, който казва, че ищецът притежава място срещу
стопанския двор, оградено с масивна ограда - отдолу бетонна, отгоре метална, което
стопанисва още от 90-те години. На мястото имало панели, с които ищецът имал намерение
да строи около 1997 – 1998 г. Сочи, че е виждал ищеца многократно на мястото през
годините периодично да чисти градината, колата му била отвън, поддържал мястото, чистел
го. Няма спомен да е виждал ответницата в имота.
Разпитан е и Илиян Янев Вардаров, който излага, че е ходил да работи на имот в с. **“,
който предполага, че е на ищеца. Чистил храсти, камъняци и изваждал боклук веднъж през
лятото или есента на миналата година и втори път само чистил тази година. Ищецът му
заплатил услугата и му била издадена фактура. Сочи, че е кастрил храсти, събирал клони и
чистил камъняци и треви, които изнесъл от имота. На мястото нямало постройка и било
оградено отвсякъде.
4
Показания дава и Йонко Недялков Георев от с. **, който казва, че не е виждал ищеца на
процесното място, но е виждал съпруга и сина на ответницата всяко лято в двора поне 10 г.
подред. Излага, че със сигурност е виждал семейството на ответницата в имота от 2010 г. –
2015 г. до миналата година, виждал сеъм свекър да засажда овощни дървета. Те чистели,
косели тревата, копаели, садили. През този 10-годишен период изобщо не е виждал ищеца
даже в селото. Казва, че сега в мястото има трева, макар да са правени опити да се коси. На
мястото имало само тухли и нищо друго.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на делото е предявен главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за
отричане правото на собственост на ответницата върху ПИ с идентификатор 87491.7501.857,
с адрес в с. **, ул. „**“ № 5 и площ от 596 кв. м.
Ищецът в настоящото производство се легитимира като собственик на процесното
дворно място въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2** г., том
XXXXVI, дело № 8120/1990 г. на нотариус **. Ответницата се легитимира като собствяеник
на 7/8 ид. части от същото дворно място въз основа на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *., том I, рег. № 1525, дело № ** г. на нотариус **. И доколкото никой не
може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам има, съдът намира, че ответницата е
придобила имота от несобственик с последваща сделка от по късна дата, 16.08.1999 г.,
поради което последващият нотариален акт не е породил вещно-прехвърлителен ефект.
Съдът счита, че придобивайки от несобственик, не е възможно да се получат права на
собственост по дарение, обективирано в Нотариален акт от 16.08.1999 г. Поради
изложеното ответницата не може да се легитимира като собственик въз основа на този
нотариелне акт, доколкото нейните праводатели не са били собственици на процесното
дворно място, за да се разпореждат с него. С оглед изложеното предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен на това основание.
Поради извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск следва
да бъде оставен без разглеждане предявеният в условията на евентуалност положителен
установителен иск.
Ответницата е релевирала възражение за придобиване по давност на процесното
дворно място. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. От своя
страна фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва обективния
елемент на упражнявана фактическа власт и субективния елемент вещта да се държи като
своя. Необходимо е да се изследва въпроса дали ответницата е владяла процесния
недвижимия имот с намерение да го свои и дали по отношение на нея е изтекъл
предвидения в закона давностен срок.
5
Съдът намира, че ответницата следва да се счита за добросъвестен владелец, доколкото
е владяла имота въз основа на титул за собственост, с който 7/8 ид. части от имота са
прехвърлени. Добросъвестен е владелецът, който владее недвижимия имот на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. За да се осъществява владение, то
трябва да бъде непрекъснато и във фактическия, и в юридическия смисъл. В продължение на
поне 5 години владелецът не трябва да е напускал имота, трябва да е полагал грижа на добър
стопанин за него, да не са предприемани правни действия, които прекъсват давността. Друго
изискване към владението е то да бъде явно, а не скрито, тоест трябва да е демонстрирано
през тези 5 години поведение, което да не оставя никакво съмнение, че именно владелецът е
упражнявал фактическа власт върху имота. На следващо място трябва да е манифестирано
поведение, което ясно да показва, че имотът се владее за себе си, че отношението към него е
като към свой собствен имот. Владението следва да е необезпокоявано, несмущавано, т. е.
никой да не се е противопоставял на обстоятелството, че лицето стопанисва имота като свой
собствен, да не е оспорвал или пречел на това.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът стига до извод, че може да се приеме, че ответницата е могла да
започне да упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои на
16.08.1999 г. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се
осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и
тя да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота.
Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност
на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато
и спокойно. Част от разпитаните по делото свидетели сочат, че през периода 2000 г. – 2023 г.
за мястото грижи е полагало семейството на ответницата, което е облагородявало двора и е
засаждало в него зеленчуци и овощни дървета. Свидетелите разказват, че са виждали в
двора само ответницата и нейните близки, които необезпокоявано и безпроблемно са своели
дворното място, като не знаят някой да се е опитвал да смущава това владение. Излагат, че
за този период не са забелязвали ищеца да е посещавал имота. Същевременно другата група
свидетели изразяват впечатления, че са вижадали ищеца да извършва дейности в дворното
място, да го почиства, да изгражда ограда около него и да съхранява свои вещи в него, но
съдът счита, че от свидетелските показания става ясно, че тези действия от страна на ищеца
са осъществявани в периода 1990 г. – 1999 г., както и след 2023 г.
От друга страна обстоятелството, че ищецът е заплащал данъци за процесния имот, не е
от естество да се счита като действие, с което последният е отблъснал владението на
ответницата, доколкото заплащането на данъци не е обективирано като собственически акт
срещу поведението на ответницата, с което се е осъществявало владение въртху процесното
дворно място.
В резултат на изложеното съдът счита, че поведението на ответницата е изпълвало
6
фактическия състав на придобиването по давност чрез упражняване на добросъвестното
владение в период от поне 5 г., поради което и релевираното възражение е основателно и
предявеният иск следва да се отхвърли на това основание.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата, претендира адвокатско възнагарждение в размер на 4800 лева, което с оглед
напарвеното възраженеи за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съдът намалява до 1000 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Г., ЕГН **********, срещу Р. С. Д., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот, който съгласно скица на
поземлен имот № 15-1127794-23.10.2023 г. представлява ПИ с идентификатор
87491.7501.857 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 23.10.2023 г., с адрес на ПИ в с.
**, ул. „**“ № 5, с площ от 596 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 956, квартал: 38, парцел: V, съседи:
87401.7501.859, 87401.7501.856, 87401.7501.854, 87401.7501.853, 87401.7501.852,
87401.7501.858, който по документ за собственост представлява празно дворно място с площ
от 616 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 956 от кв. 38 по плана на с. ** при граници:
улица, наследника на ** наследниците на *.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. К. Г., ЕГН **********, срещу Р. С.
Д., ЕГН **********, евентуално съединен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на
недвижим имот, който съгласно скица на поземлен имот № 15-1127794-23.10.2023 г.
представлява ПИ с идентификатор 87491.7501.857 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
59/14.09.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот,
от 23.10.2023 г., с адрес на ПИ в с. **, ул. „**“ № 5, с площ от 596 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 956, квартал:
38, парцел: V, съседи: 87401.7501.859, 87401.7501.856, 87401.7501.854, 87401.7501.853,
87401.7501.852, 87401.7501.858, който по документ за собственост представлява празно
дворно място с площ от 616 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 956 от кв. 38 по плана на с.
** при граници: улица, наследника на ** наследниците на * по силата на давностно
владение.
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, срещу Р. С. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лева – разноски по делото.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8