Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 21.11.2018 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично заседание на 25.10.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 619 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 318 от ТЗ, вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът "Парапир Сервиз"
ООД, гр. Велико Търново, представляван от пълномощника си адв. Ч. от ВТАК
твърди в исковата си молба, че по силата на договорка между страните ищцовото
дружество е продало на ответника части за селскостопанска техника. За извършените продажби са
съставени три фактури, в които са описани продадените стоки на обща стойност
13146,45 лева с ДДС. Ищецът доставил стоките в деня на изготвяне на фактурите, но
ответникът, въпреки многократните покани не изпълнил задължението си да заплати тяхната
стойност. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 13146,45 лева
главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението. В съдебно заседание се представлява от адв.Ч.. Поддържа
исковата молба и претендира разноски.
Ответникът ЗП "А.", чрез назначения особен
представител адв.С. от ВТАК в срока и по реда на чл. 131 от ГПК оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че липсват доказателства за удостоверяване на
покупко-продажбата. Заявява, че не се доказва реално доставяне на описаните
стоки. В съдебно заседание оспорва иска
като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество има предмет на
дейност търговия със земеделска техника, а ответникът е регистриран земеделски
производител в с.Долна Студена, Област Русе. Между страните са съществували
трайни търговски отношения по повод продажбата на резервни части за
селскостопанска техника. На 10.06.2016 г. "Парапир Сервиз" ООД е издал фактура № ********* за доставка на
стоки на ЗП "А." - резервни
части на обща стойност 4056,55 лева с ДДС. На 30.06.2016 година е издадена
фактура № ********** за доставка на резервни части на обща стойност 5811,76 лева с ДДС. На 1.08.2017 г. е
издадена фактура № **********/1.08.2017 г. за доставка на резервни части на
обща стойност 3278,14 лева с ДДС. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел С. работи в ищцовото дружество на длъжност
"механик" , но се занимавал също със зареждане на склада и продаване на стоки. Твърди, че отношенията на дружеството
с ответника датират от преди 15 години. Съгласно установената практика преди жътвената кампания
се извършвали ремонти по селскостопанската техника. С. , който тогава имал два комбайна се обаждал предварително
по телефона и заявявал частите, които са му необходими. Понякога при по-сложен
ремонт свидетелят или друг служител на дружеството извършвали ремонтите на
място. Свидетелят заяви, че предавал
частите на работник на С. който се казва Милен, с прякор "Дългия". Същият имал доста големи
правомощия -приемал нафта, занимавал се
с продукцията и според свидетеля, ответникът му имал голямо доверие. Плащането ставало по
банков път и обикновено имало забавяне, но най-много с месец. По процесните три фактури плащания не били извършени, въпреки, че
търсили ответника многократно. При поредния опит да се свържат с него през м.
януари тази година той им се обадил и съобщил, че не може да плати. По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. След проверка счетоводството на ищцовото дружество вещото лице е
заключило, че ищецът е доставил всичко 510 бр. резервни части по фактура №
*********/10.06.2016 г.; 498 броя резервни части по фактура № ********** от
30.06.2016 г.; 90 бр.резервни части по фактура № **********/1.08.2017 г. Трите фактури са осчетоводени в сметка 411, по
която се отчитат вземанията по продажба на активи или извършване на услуги. По
кредитната сметка не са осчетоводени плащания по трите фактури. Остатъкът за
плащане е 13146,45 лева. В съдебно заседание вещото лице Б. поддържа
изготвеното заключение. Заявява, че счетоводството на ищеца е водено
редовно. Проверка в счетоводството на ответника не е извършена,
тъй като не е успяла да го открие.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим,
депозиран от процесуално легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е
основателен.
От
съдържанието на исковата молба и изложените в нея фактически твърдения, които определят предмета на спора е видно, че
става реч за съществуващи трайни търговски отношения между двете страни, по
силата на които ищцовото дружество е доставяло стоки- резервни части за
селскостопанска техника , използвана при извършване дейността на ответника като
земеделски производител. Съгласно разпределението на доказателствената тежест
ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на основанието, от което
произтича вземането му, неговият размер и изискуемост, както и реалното доставяне
на стоките описани в процесните фактури, не носещи подписа на ответника. За
доказване на горните обстоятелства ищецът поиска и бе назначена съдебно-
икономическа експертиза. Заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано установява редовно
водене на счетоводството на ищцовото дружество и осчетоводяване на процесните
фактури на обща стойност 13146,45 лева по сметка 411, както и липса на
постъпило плащане на фактурите по кредитната сметка на ищеца. Проверка в
счетоводството на ответника не е могла да бъде извършена, тъй като същият не е
могъл да бъде открит. По делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита
на св.Парапир. Той последователно, логично и непротиворечиво изложи
обстоятелства относно дълготрайните търговски отношения на двете страни, начина
на работа наложен през годините между тях, както и конкретни факти по
доставката на резервните части описани в издадените фактури и липсата на плащане от страна на
ответника. Възраженията на процесуалния
представител на ответника относно липса на доказателства за реално предаване на
стоките на С. съдът
счита неоснователни. Макар свидетелят да посочи, че частите предимно са вземани
от работник на ответника, то не се спори същият да не е бил овластен от земеделския
производител да получава от негово име и за негова сметка резервните части от
склада на ищцовото дружество. Свидетелят заяви още, че в началото на
годината С. е уведомил
за липсата на финансови средства, с които да погаси задълженията си. Показанията на свидетеля съдът цени наред с
останалите приобщени по делото доказателства, включая заключението на вещото
лице. При редовно воденото счетоводство на ищцовото
дружество вписванията в него служат като доказателство за извършените сделки
между страните, на основание чл.182 от ГПК. Съдът намира, че ищецът проведе
пълно и главно доказване и установи вземанията си срещу ответника, който от
своя страна не представи доказателства, че е платил, или че не дължи. С оглед
горното налице е изискуемо вземане срещу ответника за претендираните от ищеца
суми. Иска е основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер като се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 13146,45 лева главница, от която сумата от 4056,55 лева по фактура №
**********/10.06.2016 г.; сумата от 5811,76 лева по фактура № **********/
30.06.2016 г. и сумата от 3278,14 лева по фактура № **********/1.08.2017 г.
Дължи се и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.При този изход на делото ответникът на основание
чл.78,ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 2575,38 лева , от които 925 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
526 лева платена ДТ, 200 лева депозит за вещо лице и 924,38 лева възнаграждение
за особен предсатвител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А. с ЕГН ********** *** , в качеството му на
земеделски производител с Булстат ********** да заплати на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „България” №29В, сумата 13146,45 /тринадесет хиляди сто
четиридесет и шест лева и 45 ст./
главница, представляваща цена на доставени стоки по фактура № **********/10.06.2016 г.; фактура №
**********/ 30.06.2016 г. и фактура № **********/1.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. с ЕГН ********** *** , в качеството му на
земеделски производител с Булстат ********** да заплати на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „България” №29В сумата 2575,38 /две хиляди
петстотин седемдесет и пет лева и 38 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: