Решение по дело №164/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20207250700164
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 90                                03.09.2020 година                               град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                            първи състав

На  първи септември                                                                           2020 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар:  ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 164  по описа за 2020 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

   Делото е образувано по жалбата на   „ГАЗ 99“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Р. П. Ст., против   Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 190-ФК/03.08.2020 г.    на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ  запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни  на  автомат - автомивка на самообслужване „Левчето“-клетка №1 находяща се в гр.Търговище, Промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя. В жалбата се сочи, че актът  е незаконосъобразен и немотивиран. Моли съда да постанови отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът по жалбата я счита за неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че на 02.08.2020 г. в   при извършена проверка    на  автомат - автомивка на самообслужване „Левчето“-клетка №1 находяща се в гр.Търговище, Промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя  не е    монтираното фискално устройство  с изградена дистанционна връзка с НАП, за отчитане на регистрираните продажби. 

Горните факти са описани в Протокол за извършена проверка АА № 0389108 от 02.08.2020 г., който е бил подписан от присъстващата Станчева без възражения.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка  № 190-ФК/03.08.2020 г.   , издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187,ал.1  ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ  запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.   

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Представена е Заповед № ЗПУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г.

Оспореният административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Административният орган е съобразил всички относими към продължителността на срока на ПАМ обстоятелства и е изложил подробни мотиви в тази насока.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. В жалбата не се сочат процесуални нарушения и съдът при служебната проверка не открива такива.

Оспорената заповед е материално законосъобразна.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ от Закона за данък върху добавената стойност принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,  всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Неизпълнението на задължението за  въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност    в търговските обекти е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ ЗДДС, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан.

Като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган правилно е приложил материалния закон.

  Правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е ясно и императивно: всяко лице е длъжно да регистрира извършваните от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.   

Оспореният административен акт изпълнява целите по  чл. 22 ЗАНН и по конкретно – предотвратяване на  административни нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет поради неправилно отчитане на продажбите. Продължителността на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Срок от 14 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Неоснователно е оплакването, че посредством ПАМ жалбоподателят би претърпял имуществени вреди, от които би загубил и фискът. Несъмнено тази мярка причинява вреди, но те са допустими и непротивопоставими на целта на закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се представлява от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ то е от 100 до 200 лв. Настоящото дело не представлява фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГАЗ 99“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Р. П. Ст., против   Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 190-ФК/03.08.2020 г.  на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ  запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни  на  автомат - автомивка на самообслужване „Левчето“-клетка №1 находяща се в гр.Търговище, Промишлена зона , като неоснователна.  

ОСЪЖДА „ГАЗ 99“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Р. П. Ст.  да заплати на ТД на НАП - Варна за разноски по делото сумата 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: