№ 614
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 727/21.05.2024 г. по т.д.№ 834/2022 г., СГС, ТО, VI-15 състав e
отхвърлил предявения от К. Д. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата 39 000 лв., представляваща неизплатен дивидент
от разпределена печалба на дружеството за 2016 г. съгласно решение на общото му събрание
от 11.05.2017 г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на „Радио СВ Такси“
ООД срещу К. Д. Д. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми в общ
размер 49 300 лв., платени без основание в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г. С
решението е отхвърлен предявения от К. Д. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 521.66 лв., представляваща лихви за
забава, изтекли върху главното вземане за дивидент в периода от 11.05.2017г. до 09.05.2022г.,
като неоснователен. К. Д. Д. е осъден да заплати на „Радио СВ Такси“ ООД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 7 600 лв. - съдебни разноски.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от К. Д. Д., който моли
въззивния съд да го отмени и да уважи предявените от него искове. Счита, че съдът
неправилно приел, че плащанията в размер на 49 300 лева са получени от К. Д. без
основание. Погрешно било прието, че плащанията в размер на 49 300 лева не са оспорени от
К. Д., както и че с оглед заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане, в
тежест на ищеца било да докаже основания за получаване на сумите по ордерите. Съдът
извършил процесуално нарушение като постановил неточен и непълен доклад на делото и
неправилно разпределил доказателствената тежест. С Определение № 1501/04.05.2023 г.
съдът разпределил доказателствената тежест като указал на ответното дружество да докаже
1
по предявеното възражение за съдебно прихващане датите и размерите на плащанията,
които твърди, че са недължимо извършени към ищеца, в периода от 10.02.2015 г. -05.04.2019
г. и респективно обстоятелствата, които опровергават наличието на признатите със
съставените документи за плащанията основания за извършването им. Съдът не бил
възложил в тежест на ищеца да докаже основания за получаване на сумите по ордерите.
Въпреки това, в решението си съдът приел, че в тежест на ищеца било да докаже основания
за получаване на сумите по ордерите. Ищецът, с Допълнителна искова молба с вх.№
47162/25.07.2022 г. оспорил представените РКО за периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г.
Въззивникът счита, че в тежест на ответника било да се докаже основанието за получаване
на сумите по РКО за плащанията в размер на 49 300 лева. Неправилен бил извода на съда,
че сумите в размер на 49 300 лева не представляват изплатени дивиденти за годините извън
2016 г. като неправилно били обсъдени представените доказателства и по този начин било
погрешно изведено, че сумите са платени без основание. К. Д. Д. оспорвал приложените
РКО за периода 2015 г. – 2019 г. като твърди, че те установявали получени от всеки от
съдружниците бонуси и възнаграждения за извънредни дежурства, за които са разписвали
РКО, а ответникът без тяхно знание съгласие е добавял в РКО, че представляват изплатени
суми за дивидент. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с
приетата съдебно - счетоводна експертиза, като въпреки оспорването й от ищеца, отказал да
допусне допълнителна експертиза. В съдебно заседание от 08.10.2023 г. К. Д. Д. поискал
поставяне на допълнителни задачи към вещото лице във връзка с ново възникналото
обстоятелство - предписания и ревизионен акт на НАП към дружеството от 08.04.2022 г. за
установяване суми в какъв размер и на какво основание НАП не е признал като разходи на
дружеството. Съдът неправилно не допуснал и задачата да бъде проверен всеки един от
приложените РКО дали е отразен в касовата книга, от която задача щяло да се установи, че
ищецът не е получил сумата в размер на 49 300 лева без основание, тъй като такива
плащания не са отразени в касовата книга, не са осчетоводени, не са номерирани към
момента на заприходяване на тези РКО в счетоводството. Съдът отказал служебно да изиска
предписания и ревизионни актове на НАП към дружеството от 2020 г. – 2022 г., както и да
издаде съдебно удостоверение за снабдяване с тези доказателства.
Въззивникът поддържа, че изготвената и приета съдебно - счетоводна
експертиза установила, че плащанията по приложените ордери за суми в общ размер на 49
300 лева не са записани своевременно в счетоводството на дружеството, дори към датата на
изготвяне на експертизата плащанията по част от тези ордери /на стр.10 от заключението/
продължават да не са отразени в счетоводството на дружеството, а сумите по останалата
част от ордерите / стр. 6 и 7 от заключението/ са отразени като плащания в погашение на
вземанията на ищеца за дивидент за 2016 г., но със счетоводни записи, които са извършени
едва на 08.04.2022 г. Съдът приел, че установените от експертизата счетоводни записи от
08.04.2022 г. са нередовни, тъй като са извършени в нарушение на изискванията на Закона за
счетоводството за текущо и хронологично отчитане на счетоводните операции, както са и
обективно неверни. Във всички приложени РКО основанието било „дивидент“, но за
съответен месец. При тези с основание „.великденски дивидент 2015“ и „коледен дивидент
2015“ било ясно, че сумите представляват коледен и великденски бонус. Въпреки
изложените аргументи в решението, че всички РКО със счетоводни записи от 08.04.2022 г.
не са редовни и са обективно неверни, първоинстанционният съд приел че същите тези РКО
представлявали платени без основание суми и отхвърлил иска на ищеца като погасен чрез
прихващане. В съдебно заседание на 18.10.2023 г. вещото лице отбелязало, че приложените
РКО не присъстват в счетоводството на ответника, нито в счетоводните регистри и
посочило, че не е редно да се изплаща дивидент предварително или авансово. Било й
обяснено, че тези суми са прихванати с надплатени дивиденти за текущи години, но те не
били отразени в текущата година. В счетоводните регистри посоченото основание било
плащане на дивидент, а не прихващане на надплатени суми за предходния период. Вещото
лице посочило, че всички първични и вторични счетоводни документи трябва да имат своя
уникален номер, а върху половината от приложените ордери нямало такъв. Освен това
самите документи трябвало да се осчетоводяват текущо и сметката в случая не отговаряла
2
на ЗСч, номерацията на документите не следва хронологично. Всички приложени по делото
ордери от минали години били осчетоводени текущо през 2022 г. К. Д. Д. поддържа, че в
нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд неправилно не
допуснал въпроси към съдебно - счетоводната експертиза, касаещи отразяването на тези
РКО в касовата книга. В представените от ответната страна РКО и в посочените в тях дати
за плащане, както и в счетоводния софтуер и в касовите книги на ответното дружество
липсвали каквито и да било записи за получени авансово средства от К. Д.. В месечните
счетоводни отчети /сметка 501/ липсвали записи за изплатени на каса с РКО авансови
средства/финансови задължения на К. Д.. Представените РКО били попълнени саморъчно от
управителя Е. Г. И. и нямали записи в касовите книги към посочените в тях дати. Е. Г. И., в
качеството си на управител не би могъл да издава РКО за изплатени суми в брой без запис в
касовите книги. Това обстоятелство било от значение не само за точното счетоводно
отразяване на финансовите операции, но и за юридическата валидност на счетоводната
документация.
Въззивникът поддържа, че съдът неправилно не обсъдил относими към спора
доказателства и доводи. Неправилно не приел за доказани твърденията на ищеца, че сумите
по ордерите всъщност не са платени от дружеството за изплащане на дивиденти, а за
трудови и допълнителни трудови възнаграждения, както и че в периода 10.02.2015 г. до
05.04.2019 г., в който са издадени ордерите, представените от ответника ведомости за
работни заплати установяват различни размери на задълженията на ответника по трудово
правоотношение с ищеца. Със Заповед № 01/01.05.2015 г. на управителя на „Радио СВ
такси“ ООД било наредено на К.: Д. да полага 8-часови дневни дежурства по график, в
офиса на дружеството, за което да се начислява и изплаща допълнително трудово
възнаграждение под формата на надбавки, в размер на 50 лева за 1 дежурство. Приложените
РКО удостоверявали ежемесечно получавани от всеки един от съдружниците бонуси и
възнаграждения за извънредни дежурства, за което съдружниците са разписвали РКО.
Въззивникът твърди, че неправилно е осъден да заплати 7600 лева съдебни
разноски, въпреки своевременното направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, като делото не е с правна и фактическа сложност.
Въззиваемият „Радио СВ Такси“ ООД оспорва въззивната жалба и моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Счита,
че съдът правилно приел, че плащанията в размер на 49 300 лева са получени от К. Д. без
основание. Съдържанието и подписите на ищеца върху ордерите, представени с отговора на
исковата молба и с допълнителния отговор на исковата молба не били оспорени от ищеца,
като след изтичане на процесуалните срокове оспорил подписите в два от тях, но съдът
законосъобразно оставил без уважение доказателственото му искане в тази връзка. Не бил
налице неточен и непълен доклад. Съдът правилно констатирал, че в тежест на ищеца е било
да установи по делото основанията за получаване на сумите по ордерите. В съответствие с
указанията на съда ответникът доказал датите и размерите на недължимо платените суми
към ищеца в периода 10.02.2015 г. – 05.04.2019 г., както и обстоятелствата, опровергаващи
основанията за извършване на плащанията. По делото било установено, че на ищеца са
платени в пълен размер всички дължими дивиденти, както за 2016 г., така и за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2010 г., което обстоятелство било признато от ищеца с
уточнението, че според него за 2016 г. било заплатено частично. Невярно и недоказано било
твърдението на ищеца, че сумите по ордерите за 2015 г. – 2019 г. представляват получени от
всеки съдружник бонуси и възнаграждения за извънредни дежурства, за които подписвали
ордери, в които без тяхно знание било добавяно, че представляват суми за дивидент. За
доказване на това твърдение ищецът с допълнителната искова молба ангажирал задачи към
съдебно счетоводната експертиза, от отговора на която се установявало, че не са налице
ежемесечни допълнителни възнаграждения, оформени с РКО като дивиденти. Въззиваемият
не спори, че ищецът е работил по трудов договор с „Радио СВ Такси“ ООД като в
индивидуалната му месечна работна заплата били включени всички дължими плащания към
3
него – основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително и допълнителното
трудово възнаграждение с временен характер – за положени дежурства под формата на
надбавки в размер 50 лв. за едно дежурство, съгласно заповед № 01/01.05.2015 г. на
управителя на дружеството. Сумите, изплатени като надбавки не съответствали на тези,
изплатени като дивидент на основание приложените с отговора на иисковата молба РКО.
Всички трудови възнаграждения били изплатени на ищеца на каса срещу подпис във
ведомостта за работна заплата за съответния календарен месец.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от ищеца
К. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата 39 000 лв., представляваща неизплатен дивидент
от разпределена печалба на дружеството за 2016 г. съгласно решение на общото му събрание
от 11.05.2017 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 521.66 лв.,
представляваща лихви за забава върху главното вземане в периода от 11.05.2017 г. до
09.05.2022 г. Ищецът е твърдял, че е съдружник, притежаващ 4 дружествени дяла в капитала
на „Радио СВ Такси“ ООД. По силата на решение на общото събрание от 11.05.2017 г., което
е вписано на 22.06.2017 г. в търговския регистър следвало да му бъде изплатен дивидент в
размер 60 000 лева, но реално получил 21 000 лева на части.
Ответникът „Радио СВ Такси“ ООД е оспорил исковете като неоснователни. С
отговора си е посочил, че дивидентът от разпределената печалба на дружеството за 2016 г. е
изплатен на ищеца в пълния му дължим размер. Твърденията са, че към датата на решение
на общото му събрание от 11.05.2017 г. К. Д. е притежавал 2 дружествени дяла от капитала
на дружеството, тъй като договорът за дарение от 25.09.2013 г., с който съдружникът А. А. Г.
е прехвърлил на ищеца своите два дяла от капитала на дружеството, е сключен при
абсолютна симулация между страните по договора, за която са уведомени останалите
съдружници в дружеството. Ответникът е възразил, че освен признатите с исковата молба
плащания в общ размер 21 000 лв. за погашение на задълженията на дружеството за
дивидент на ищеца за 2016 г. в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г. дружеството е
извършило и плащания към ищеца в общ размер 49 300 лв., които дори надхвърлят размера
на задълженията му за дивидент за въпросната 2016 г. При условията на евентуалност
ответникът е заявил възражение за съдебно прихващане на предявеното с исковата молба
вземане на ищеца с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата 39 000 лв. с вземания
на ответното дружество с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумите в
общ размер 49 300 лв., платени на ищеца без основание в посочения период от 10.02.2015 г.
до 05.04.2019 г.
Представен е Дружествен договор на „Радио СВ Такси“ ООД, съгласно чл.45,
ал.1 от който чистата печалба на дружеството се разпределя по решение на Общото
събрание на дружеството.
Представен е протокол от годишно отчетно общо събрание на съдружниците в
„Радио СВ Такси“ ООД, проведено на 11.05.2017 г., на което е приет годишния финансов
отчет за 2016 г. и е взето с мнозинство решение за разпределяне на част от печалбата в
размер 600 000 лева под формата на дивиденти, пропорционално на дяловото участие на
всеки съдружник.
Съгласно дружествения договор, действал към 11.05.2017 г., ищецът е
съдружник в дружеството с размер на дяловото участие от 560 лв. при вписан капитал на
дружеството от 5 320 лв. като дружественият дял на ищеца представлява четири дяла от
4
капитала на дружеството.
Представен е аналитичен регистър на „Радио СВ Такси“ ООД, сметка 425/1/11
К. Д. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. за изплатени суми.
С молба вх.№ 22/23.09.2021 г. до управителя на „Радио СВ Такси“ ООД К. Д. е
поискал да му бъде преведена по банков път сумата 39 000 лева.
С отговора на исковата молба са представени разходни касови ордери,
издадени в периода от 10.02.2015 г. до 29.08.2019 г. и един от 10.05.2021 г.
Представен е аналитичен регистър на „Радио СВ Такси“ ООД, сметка 425/1/11
К. Д. за счетоводната 2022 г. за изплатени суми.
Представен е договор за дарение от 25.09.2013 г., по силата на който А. А. Г. е
дарил на К. Д. Д. своите собствени 2 дружествени дяла като договорът е с нотариална
заверка на подписите на страните от 25.09.2018 г.
Представен е договор за дарение от 2018 г., по силата на който К. Д. Д. е дарил
на А. А. Г. своите собствени 2 дружествени дяла като договорът е с нотариална заверка на
подписите на страните от 27.03.2018 г.
Представена е декларация от 01.07.2021 г. на 12 съдружници без К. Д. Д. в
„Радио СВ Такси“ ООД за знание относно симулативен договор за дарение на 2 дружествени
дяла от съдружника А. А. Г. на К. Д. Д..
Представен е трудов договор № 042/30.04.2015 г. по силата на който К. Д. Д. е
приел да изпълнява при работодателя „Радио СВ Такси“ ООД длъжността „контрольор
автомобилен транспорт“ срещу основно месечно трудово възнаграждение 600 лв. и
допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател. С допълнително споразумение от 02.01.2020 г. основното
трудово възнаграждение е определено на 610 лева. С допълнително споразумение от
29.04.2022 г. основното трудово възнаграждение е определено на 800 лева.
Със заповед № 01/01.05.2015 г. на управителя на „Радио СВ Такси“ ООД е
наредено считано от 04.05.2015 г. служителите, заемащи длъжността „контрольор
автомобилен транспорт“ да полагат 8-часови дневни дежурства по график, за което да им се
начислява и изплаща допълнително трудово възнаграждение под формата на надбавки в
размер 50 лв. за 1 дежурство.
Представена е разчетно-платежна ведомост на „Радио СВ Такси“ ООД за
периода от м.януари 2015 г. до м.декември 2019 г., в която са отразени различни размери на
задълженията на ответника по трудовото правоотношение с ищеца, като в отделна колона са
представени дължимите за съответния месец надбавки като изплащането на цялото дължимо
трудово възнаграждение, в това число и допълнителното такова под формата на надбавки в
пълния им размер е удостоверено с подписите на ищеца върху ведомостите, които не са
оспорени в хода на исковото производство
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата
печалба под формата на дивидент за 2016 г., съгласно дяловото участие на К. Д. Д. в „Радио
СВ Такси“ ООД е 63 157.90 лв. и след удържан данък 3 157.90 лева е нетна сума за
изплащане – 60 000 лева. Като дивидент от печалбата на дружеството за 2016 г. на ищеца са
платени суми в общ размер 21 000 лв., за които са издадени РКО от 28.08.2017 г. за сумата 10
000 лв., РКО от 18.09.2017 г. за сумата 10 000 лв. и РКО от 02.10.2017 г. за сумата 1 000 лв. В
тези три РКО като основание заплащане на сумите е посочено „дивидент 2016“ като
плащанията по тези ордери са записани в счетоводството на ответника на датите, на които
са издадени ордерите /таблицата на стр. 14 и 15 от заключението/. Останалите суми, които
вещото лице е отнесло като изплащане на дивидент за 2016 г. са с посочено основание
дивидент за определен месец на 2015, 1017 и 2018 г.; великденски дивидент 2015 г. и само
5
дивидент и са в общ размер 39 000 лева. Вещото лице е констатирало, че са изплатени
определените дивиденти за 2013 г., 2014 г. 2015 г., 2017 г., 2018 г. , 2019 г. и 2020 г..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
I./ По иска с правно основание чл.133, ал.1 от ТЗ за сумата 39 000 лева,
представлаваща неизплатена част от дивидент за 2016 г.
Съгласно чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ съдружниците имат право само на част от
печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено, като юридическият състав на
правото на дивидент включва: изтичане на финансовата година, реализиране на печалба
/положителен финансов резултат/, решение на съдружниците за приемане на годишния
финансов отчет и решение за разпределение на печалбата и съответно изплащане на
дивидент на съдружниците.
Страните не спорят и от представените доказателства се установява, че с
решение от 11.05.2017 г. общото събрание на ответното дружество е приет годишният
счетоводен отчет на „Радио СВ Такси“ ООД и е решено да се разпредели част в размер
600 000 лева от печалбата на дружеството за 2016 г. като бъдат разпределени дивиденти на
съдружниците, съразмерно на дяловете им.
Установява се от дружествения договор, действащ към 11.05.2017 г. и
вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството, че ищецът е съдружник в
ответното дружество с размер на дяловото участие от 560 лв., разпределено в 4 дяла по 140
лева, при вписан капитал на дружеството от 5 320 лв. Видно от представения договор за
дарение от 25.09.2013 г., два от тези четири дяла са дарени на ищеца от съдружника А. А. Г..
Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за дарение е
симулативен при условията на абсолютна симулация. В подкрепа на това възражение е
представена подписаната от 12 от съдружниците в „Радио СВ Такси“ ООД декларация.
Същата представлява частен удостоверителен документ, който не е подписан от ищеца и
няма противопоставима на него доказателствена сила. От решенията на общото събрание на
„Радио СВ Такси“ ООД за изплащане на дивидент на съдружниците за 2013 г., 2014 г., 2015
г., 2017 г., и от РКО за изплащане на ищеца на съответния дивидент, както и от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза по записите в
счетоводството на ответното дружество, се установява, че всички вземания на ищеца за
дивидент от разпределена печалба на дружеството за годините преди и след 2016 г., до
промените в съдружниците и дружествените дялове, вписани по партидата на дружеството в
търговския регистър на 21.03.2019 г., са осчетоводявани и изплащани от ответното
дружеството на основата на притежгаваните от ищеца четири дяла от капитала на
дружеството с общ размер на дяловото участие 560 лв.
При това, за притежаваните от ищеца четири дяла от капитала на ответното
дружество, размерът на дължимия дивидент на ищеца от разпределената печалба за 2016 г.
съгласно решението от 11.05.2017 г. на общото събрание на „Радио СВ Такси“ ООД според
заключението на счетоводната експертиза по делото възлиза на брутната сума от 63 157.90
лв. и нетна сума от 60 000 лв.
По делото е установено от издадени РКО от 28.08.2017 г. за сумата 10 000 лв.,
РКО от 18.09.2017 г. за сумата 10 000 лв. и РКО от 02.10.2017 г. за сумата 1 000 лв., от
изслушаната ССЕ и признанията на ищеца, че част от дивидента, дължим към ищеца, от
печалбата на дружеството за 2016 г. в размер 21 000 лв. му е изплатен. В РКО от 28.08.2017
г. за сумата 10 000 лв., РКО от 18.09.2017 г. за сумата 10 000 лв. и РКО от 02.10.2017 г. за
сумата 1 000 лв. като основание заплащане на сумите е посочено „дивидент 2016“, като
вещото лице е констатирало, че плащанията по тези ордери са записани в счетоводството на
ответника на датите, на които са издадени ордерите.
6
В останалите представени от ответника и приети по делото като доказателства
разходни касови ордери, удостоверяващи платени от ответника на ищеца суми в общ размер
49 300 лв., като основание за плащане на сумите не е посочено плащане на дивидент за 2016
г. Основанията, които са посочени в тях са дивидент за съответен месец от 2015 г., 2017 г.
или 2018 г., „великденски дивидент 2015“, „коледен дивидент 2015“ или само „дивидент“.
Същите в отлика с трите ордера, издадени за суми за дивидент за 2016 г., в общ размер 21
000 лв., не са отразени своевременно в счетоводството на ответника и дори при
извършената от вещото лице проверка е установено, че плащанията по част от тези ордери в
общ размер 10 600 лв. /таблицата на стр. 10 от заключението/ продължават да не са отразени
в счетоводството на дружеството, а сумите по останалата част от ордерите, описани на
страници 6 и 7 от заключението, са отразени като плащания в погашение на вземанията на
ищеца за дивидент за 2016 г., но със счетоводни записи, които са извършени едва на
08.04.2022 г., при което в счетоводството на ответника вече са били отразени плащанията
към ищеца за дивидент за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. /за които експертизата е констатирала, че
са извършени своевременно към датите на плащанията за дивидента за посочените години/.
Първоинстанционният съд е констатирал нередовността на счетоводни записи
от 08.04.2022 г. като извършени в нарушение на изискванията на ЗСч за текущо и
хронологично отчитане на счетоводните операции. Отчетено е, че част от плащанията по
ордери, издадени на дати преди датата на решението на общото събрание на ответното
дружество за изплащане на дивидент за 2016 г., но и преди календарната 2016 г., са
обективно неверни. Съдът основателно и законосъобразно с оглед разпоредбата на 182 от
ГПК е приел, че ордерите, удостоверяващи осъществени от ответника към ищеца плащания
общо за сумата 49 300 лв., извън плащанията по трите ордера за суми в общ размер 21 000
лв., не удостоверяват извършени от ответника плащания, в погасяване на вземанията на
ищеца за дивидент за 2016 г. Съдържанието на самите ордери и посочените в тях основания
сочат на това, че същите са издадени и удостоверяват изплащане на задължение,
произтичащо от друга основание / дивидент за съответен месец от 2015 г., 2017 г. или 2018 г.,
„великденски дивидент 2015“, „коледен дивидент 2015“ или само „дивидент/.
Предвид изложеното въззивният съд намира за установено вземането на ищеца
към ответника за сумата 39 000 лева, представлаваща неизплатена част от дивидент за 2016
г.
II. По възражението за съдебно прихващане с вземания на ответното
дружество с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумите в общ размер 49
300 лв., платени на ищеца без основание в посочения период от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г.
Ищецът не е оспорил, че е получил удостоверените с представените от
ответника РКО, издадени в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г., плащания в общ размер
49 300 лв., което се установява и от положените от него подписи за получаване на сумите в
тях, на посочените в самите тях основание - дивидент за съответен месец от 2015 г., 2017 г.
или 2018 г., „великденски дивидент 2015“, „коледен дивидент 2015“ или само „дивидент“.
Същевременно ищецът признава и от заключението на счетоводната
експертиза по делото се установява, че вземанията на ищеца за дивидент от разпределена
печалба на дружеството за годините преди и след 2016 г. са изплатени от ответника в пълния
им дължим размер. За плащанията на дивидентите за годините преди и след 2016 г. съдебно-
счетоводната експертиза е констатирала, че са издадени нарочни разходни касови ордери и
други първични документи, различни от ордерите, в които като основание на плащането е
посочено – дивидент за съответната година. За осъществяването на тези плащания са взети
съответно решения на проведените общи събрания на съдружниците в ответното дружество.
При това положение въззивният съд приема, че плащането удостоверено с
представените от ответника РКО, издадени в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г., на
сумата в общ размер 49 300 лв., не представлява изплащане на дивидент за определена
година, въз основа на решения на общото събрание на ответника. Следователно
7
представените по делото и посочени в заключението на ССЕ решения на общото събрание
на ответното дружество за разпределяне на дивидент от печалбата за всяка от годините
преди и след 2016 г., не представляват основание за извършените от ответника към ищеца
плащания с процесните ордери за суми в общ размер 49 300 лв. Тези вземания са погасени в
пълния им размер с други плащания на ответника.
По делото нито е твърдяно, нито са представени доказателства за взети други
решения на общото събрание на ответното дружество за изплащане на дивиденти на
съдружниците, извън решенията за плащане на дивидент от печалбата за съответната
година, които са представени по делото и отразени от ССЕ. По делото не е доказано
съдружниците да са решили да бъде изплащан дивидент за съответен месец от 2015 г., 2017
г. или 2018 г., „великденски дивидент 2015“, „коледен дивидент 2015“ или само „дивидент“.
Ищецът не е ангажирал своевременно доказателства относно твърдението,
направено с допълнителната искова молба, че изплатените по тези ордери суми не са
платени от дружеството като дивиденти, а за трудови и допълнителни трудови
възнаграждения. Действително по делото е установено и не се оспорва от ответника, че
ищецът е полагал труд по трудов договор с него на длъжността „контрольор автомобилен
транспорт“ като по трудовия му договор ответникът му е дължал основно трудово
възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и
допълнителни трудови възнаграждения под формата на надбавки за осъществени дежурства
по график. От представените от ответника ведомости за работни заплати за периода
10.02.2015 г. до 05.04.2019 г. се установява, че в него на ищеца е начислявано трудово
възнаграждение, включващо различни компоненти, в това число и дължимите надбавки, но
видно от тези ведомости ищецът е удостоверил с подписа си получаването на трудовото си
възнаграждение, в което число и начислената надбавка за съответния месец. По тази
причина въззивният съд намира, че РКО, издадени в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г.,
на сумата в общ размер 49 300 лв. не удостоверяват изплащане на възнаграждение по
трудовия договор на ищеца с ответника.
Изплащането на сумите, удостоверено с представените от ответника РКО,
издадени в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г., в общ размер 49 300 лв. е с посочено
основание изплащан дивидент за съответен месец от 2015 г., 2017 г. или 2018 г.,
„великденски дивидент 2015“, „коледен дивидент 2015“ или само „дивидент“.
Същевременно по делото не е установено общото събрание на съдружниците да е взело по
реда на чл.133, ал.1 от ТЗ решение за тяхното изплащане, поради което съдът не може да
приеме, че се е осъществил фактическият състав, въз основа на който са изплатени сумите и
същите се явяват платени без основание, поради което платените суми подлежат на връщане
на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД и съобразно разясненията в ТР № 2/2020 г. по т.д.
№ 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС действието на прихващането е винаги обратно. Разпоредбата
на чл.104, ал.2 ЗЗД не разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане.
Съдът намира възражението на ответника за съдебно прихващане основателно
като с извършване на прихващането вземането на ищеца за дивидент е погасено изцяло. По
тази причина първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приел иска
неоснователен и го е отхвърлил като въззивният съд следва да потвърди решението в тази
му част.
Неоснователно е възражението на въззивника, че плащанията в общ размер 49
300 лв. са били оспорени от него. Видно от допълнителнителната искова молба, той не е
спорил, че сумите са му платени, а е твърдял, че са платени на различно от посоченото в
РКО основание.
8
III./ По акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно фактическият състав, от който произтича вземането включва установяване на
падежа на задължението и обстоятелството, че същото не е изпълнено на този падеж или, че
ответникът е изпаднал в забава.
Вземането на ищеца с основание чл.133, ал.1 ТЗ е възникнало с приемане на
решението на общото събрание за изплащане на дивидент на 11.05.2017 г., а вземанията по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с които ответникът прави прихващане са възникнали и станали
изискуеми от датата на извършване на плащанията без основание. Насрещните главни
вземания на страните по делото, с които се извършва съдебното прихващане, се считат
погасени най-късно на 05.04.2019 г., на която дата е осъществено последното от плащанията
на ответника към ищеца, с което е направено възражение за съдебно прихващане. Към тази
дата ответникът не е бил в забава по отношение на вземането на ищеца за дивидент по
чл.133, ал.1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало и станало изискуемо от датата на
решението от 11.05.2017 г. на общото събрание на дружеството за разпределение на
печалбата за 2016 г. Вземането за дивидент не е с определен в закона срок за изпълнение.
Такъв срок не е определен и с решение от 11.05.2017 г. на общото събрание на
съдружниците на ответното дружество и следователно, за да изпадне ответникът в забава за
изпълнение на това вземане съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходимо да му е връчена покана
за плащане от кредитора. Такава покана от ищеца до ответника за плащане на неизплатената
част от вземането му за дивидент е връчена на 01.07.2021 г.
Следователно за периода преди 01.07.2021 г. не е налице забава на ответника за
заплащане на вземането на ищеца с основание чл.133, ал.1 от ТЗ. За периода след
01.07.2021 г. отново не е налице забава по съображенията изложени за последиците от
уважаване на възражението на ответника за съдебно прихващане - главното вземане на
ищеца, върху които се претендира присъждане на лихви, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД е
погасено преди тази дата.
При тези съображения акцесорния иск за присъждане на лихва за забава е
неоснователен и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
с нея решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за разноските, направени от страните
по него, следва да се възложи върху въззивника, който следва да заплати и тези, направени
от въззиваемия, който е претендирал заплатеното от него възнаграждение за адвокат в
размер 3500 лева. Въззивникът е направел възражение за прекомерност на заплатения от
въззиваемия хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвиденият с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за настоящото дело е 4 315.73 лева и
следователно заплатеният размер от 3500 лева е под този минимален размер. С оглед
изложеното съдът намира възражението за прекомерност неоснователно.
9
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 727/21.05.2024 г. по т.д.№ 834/2022 г., СГС, ТО,
VI-15 състав.
ОСЪЖДА К. Д. Д. е ЕГН ********** и адрес гр. ***, ул. *** да заплати на
„Радио СВ Такси“ ООД е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Фредерик Жолио Кюри №20 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3500 лева - съдебни
разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10