Р Е Ш Е Н И Е
№ 1650
гр.
Пловдив, 04 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1760/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е касационна жалба от Ц.Й.С., ЕГН **********
***, чрез адвокат П. против Решение №1122/01.06.2022г., постановено по АНД
№1407/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н. състав, с което е потвърден Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 4581255 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба в размер на 100 лева“. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на
МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева разноски.
В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата
възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното
постановление. Претендират се сторените разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.Б.,
в писмено становище оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна
чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният състав, като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав
установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4581255 е
прието, че касационният жалбоподател в качеството му на собственик на
регистрирано МПС – лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№******** на 06.03.2021г. в 17,40 часа
на Републикански път II-64 километър 49+800 в посока село Труд, обл.Пловдив следва да носи
отговорност за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, като при максимално въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, и при отчетен толеранс от
3 км/ч в полза на водача, е управлявал посоченото МПС със скорост над
разрешената – в размер от 87 км/ч, превишение от 27 км/ч, за което е бил
санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП с
административно наказание „глоба в размер на 100 лева“. За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една
страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на С. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му
наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган.
Така постановеното
решение е неправилно.
Това е така, тъй като от представените
в касационното производство писмени доказателства: писмо- становище
изх.№11-00-655/11.08.2021година на Областно пътно управление -Пловдив, с което
се указва поставянето и действието на посочения в ЕФ пътен знак В26 безспорно
се установява, че на посоченият пътен участък км.49+860 липсва законосъобразно
въведено ограничение на максималната допустима скорост от 60 км/ч.. Посоченият
в обжалваният административен акт пътен знак В26 не е бил поставен по
съответният за това ред, а е поставен от търговско дружество „Рефан България“
ЕООД, без това му действие да е
съгласувано със стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. Съобразно разпоредбите на чл.
26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП, за дейности извън специалното ползване
на пътищата се забраняват в обхвата на пътя поставянето на пътни знаци без
разрешение от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и
от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В настоящият случай пътният знак е поставен
произволно, по решение на други органи, които нямат компетентността да поставят
ограничения с пътни знаци. ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната
институция, която може да наложи ограничение на даден участък от републиканската
пътна мрежа със законосъобразно поставен знак към дадена дата и да определи
каква е зоната му на действие. Тази му компетентност произлиза от разпоредбата
на чл.4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от МРРБ, в която се сочи, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по
даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба №1 е предвидено, че проектът за
организация на движението за републикански пътища II и III клас се одобрява от
директора на съответното областно пътно управление. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“
от същата Наредба №1 е посочено, че подлежащият на одобрение проект за
организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е предвидено и в
глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и
получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на
знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности. Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо
дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив
на АПИ. Доколкото процесното място на нарушението е на републикански път, втори
клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение на
Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него
не може да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
водачите по пътя. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата
няма, настоящият състав намира, че с представените доказателства са оборени
констатациите на административният орган за извършено административно нарушение
от жалбоподателя. Изложеното до тук, като
ново обстоятелство, което не е било представено в производството пред въззивния
съд, не е съобразено от ПдРС при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, води до незаконосъобразност на процесният съдебен акт,
който следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.
С оглед изхода от спора и
направените от страните искания за присъждане на разноски, следва да се отмени
и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените
такива, които се констатираха в размер на 600 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и
настоящата инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено
съобразно правилата на чл.18 ал.2, във вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Пловдивският Административен съд – ХХIII състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ №1122/01.06.2022г.,
постановено по АНД №1407/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №4581255 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП на Ц.Й.С., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева“.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на Ц.Й.С., ЕГН **********
*** сумата от 600/шестстотин/ лева разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………