№ 135
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110134897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
273862/27.08.2024 г./ на Р. В. В. срещу *****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по
ДП № 376/2022 г. по описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022
г. по описа на РП – ********************, наказателното производство по което е
прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. е задържан за срок от 24 часа по БП № 376/2022 г. по
описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП –
********************, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като впоследствие
е постановено разследването да продължи по общия ред. Излага, че с Постановление №
2925/21.03.2023 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено
поради несъставомерност на осъщественото от ищеца деяние. Сочи, че образуваното
наказателно производство наред с предприетите срещу него принудителни административни
мерки са му причинили тревожност, безпокойство, стрес, страх, че може да бъде осъден
несправедливо, проблеми със съня и кошмари, появата на притеснение при вида на пътни
полицаи, чувство за срам и унижение пред приятели, близки и роднини, засягане на честта и
доброто му име, а освен това претърпял и неудобства от невъзможността да ползва
автомобила си и от липсата на свидетелство за управление на МПС, както и не могъл да
започне работа като професионален шофьор, въпреки че имал нужната квалификация, което
се отразило на личността и на финансовото му състояние. Счита, че му се дължи
обезщетение за причинените му от образуваното и прекратено наказателно производство
неимуществени вреди, независимо че не е бил привлечен като обвиняем, защото той е бил
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е
било образувано.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *************** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва постановлението на
прокурор за прекратяване на наказателното производство да е влязло в законна сила.
1
Оспорва иска по основание и заради това, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по
наказателното производство. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди за
ищеца и причинно-следствената им връзка с воденото наказателно производство. Счита, че
ищецът е претърпял вреди от действията на полицейски служители по извършване на
проверка, прилагане на принудителни административни мерки и задържането му по реда на
ЗМВР, за които ***** не е материалноправно легитимирана да отговаря и които не подлежат
на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ, а по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерен, като счита, че в случая са налице
обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане. Моли за отхвърляне на иска, а
евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ***** за
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно
преследване.
Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
каквито твърдения се излагат в случая.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и
се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на
наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2.
настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно – следствена връзка
между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 30.09.2022 г. е започнато по
реда на чл. 356, ал. 1 НПК БП № 376/2022 г. по описа на 02 РУ – ОДМВР –
********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП – ********************,
срещу Р. В. В. за извършено на 29.09.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. На
29.09.2022 г. в 23:03 ч. той е задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и е освободен на
30.09.2022 г. в 01:00 ч. Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 747519/30.09.2022 г., и са издадени Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000614/30.09.2022 г., с която
на В. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“, и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000615/30.09.2022 г., с която му е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. На 30.09.2022 г. е назначена
токсико-химическа експертиза. С Постановление от 05.10.2022 г. на прокурор при РП –
******************** бързото производство е преобразувано в досъдебно производство, а
с Постановление от 25.11.2022 г. на прокурор при РП – ******************** и с
Постановление от 19.01.2023 г. на административния ръководител на РП –
******************** срокът на разследването е двукратно продължен. Съдебно-
химикотоксилогичната /токсикохимична/ експертиза е изготвена на 17.02.2023 г. С
2
Постановление от 21.03.2023 г. на прокурор при РП – ******************** наказателното
производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, осъществено от В..
Препис от постановлението е връчен лично на В. на 21.04.2023 г.
При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от сложния фактически
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – прекратено наказателно производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. По делото е установено, че постановлението за
прекратяване е връчено на В.. Липсват данни той да го е обжалвал и по отношение на него
да е осъществен предвиденият в чл. 243, ал. 4 – 8 НПК съдебен контрол, нито пък има данни
за извършена по реда на чл. 243, ал. 10 НПК негова отмяна от прокурор от по-горестояща
прокуратура в 1-годишен срок от неговото издаване, нито от главния прокурор. Щом е
налице прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не съставлява
престъпление, то наказателното преследване срещу ищеца е било незаконно.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщетение, защото В. не е
имал качеството на обвиняем по наказателното производство. Без значение е дали
прекратяването на наказателното производство е извършено преди или след като на лицето е
било повдигнато обвинение, защото засягането на личната сфера настъпва от момента, в
който спрямо него се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, а не от момента на формалното му привличане в качеството на обвиняем по
реда на НПК. В тази връзка следва да се посочи, че в Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д.
1215/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието следното: „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване
и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.“. В
случая начинът, по който е описан съставът на престъплението в издадените в хода на
бързото /впоследствие преобразувано в досъдебно/ производство постановления, не оставя
никакво съмнение, че наказателното производство е водено срещу конкретно лице – ищеца,
поради което и въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при прекратяване на наказателното производство поради липса на
престъпление. От момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво
положителната проба за наркотици при ищеца с „дрегер“ тест – 29.09.2022 г., когато е
задържан по реда на ЗМВР, непосредствено след което са приложени по отношение на него
принудителни административни мерки и е подаден сигнал за образуване на бързо
производство, В. е узнал за воденото наказателно производство, поради което 29.09.2022 г. е
началният момент, от който той може да претендира обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат
на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват
неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, съдебната практика
/например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение
388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ВКС, ІV ГО/ приема, че обезщетението в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се
изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
3
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление,
внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство нормално влияят
негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие
на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е
необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза.
В случая ищецът извежда претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконното обвинение, при твърдения, че те се изразяват в
тревожност, безпокойство, стрес, страх, че може да бъде осъден несправедливо, проблеми
със съня и кошмари, появата на притеснение при вида на пътни полицаи, чувство за срам и
унижение пред приятели, близки и роднини, засягане на честта и доброто му име, като
заради приложените във връзка със случая принудителни административни мерки претърпял
и неудобства от невъзможността да ползва автомобила си и от липсата на свидетелство за
управление на МПС, не могъл да започне работа като професионален шофьор, въпреки че
имал нужната квалификация, което се отразило на личността и на финансовото му
състояние.
Първата група неимуществени вреди, които В. твърди, че е претърпял, и за които
претендира обезщетение – тревожност, безпокойство, стрес, страх, че може да бъде осъден
несправедливо, чувство за срам и унижение пред приятели, близки и роднини, засягане на
честта и доброто му име, са изцяло в рамките на обичайните вреди, за които според
съдебната практика не са необходими строго формални доказателства. В случая тяхното
настъпване не само не се опровергава, а дори се потвърждава от събраните по делото при
разпитите на свидетелите В.а и *************** гласни доказателства. От показанията на
свид. В.а се изяснява, че когато отишла при съпруга си, който бил задържан, той бил в
окаяно състояние и ревял, като притеснението му било толкова силно, че той вдигнал много
високо кръвно, поради което задържането му било прекъснато по препоръка на лекар.
Установява се от тях, че след случая ищецът не бил същият човек, непрекъснато изпитвал
страх, че Прокуратурата ще го вкара в затвора, притеснявал се защо не излизат резултатите,
а роднини и съседи разбрали за случая, тъй като колата му била докарана пред дома им с
репатрак и със свалени регистрационни номера, и той станал обект на подигравки, че е
„дърт наркоман“. Свид. ***************, от своя страна, разказва, че е бил помолен във
връзка със случая от В. и съпругата му да я придружи до ********************, за да вземе
колата му, защото той бил вдигнал кръвно и не можел да кара, като ги изчакал пред
районното управление, а когато около 2 – 3 ч. през нощта ищецът излязал оттам, не
изглеждал добре – бил целият червен, защото вдигнал високо кръвно, а след като се забавили
резултатите, започнал сериозно да се притеснява, че ще го обвинят.
Доказано е по делото и твърдението в исковата молба, че в резултат на наказателното
производство ищецът започнал да се страхува при вида на пътни полицаи, доколкото от
показанията на свид. В.а се изяснява, че дори след прекратяване на наказателното
преследване той не се успокоил, а от страх да не го спрат и да не се случи отново нещо, не
смеел да си пие лекарствата за хипертония. Недоказано е обаче твърдението, че заради
незаконното обвинение той започнал да има проблеми със съня и кошмари.
4
Във връзка с възражението на ответника, че не следва да отговаря за вредите, настъпили
в резултат на прилагането по отношение на ищеца на принудителни административни
мерки, съдът се позовава на Решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС,
ІІІ ГО, в което е прието следното: ************ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение“. Искът
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при
или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия
за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и
чл. 219 НПК/. Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и
когато са неоснователни, причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези
действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото,
може и по-малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното
лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено
поради липса на доказателства, ***** ще носи отговорност по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. Това е
частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно
упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които
образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им – например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както
и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да
прецени дали да наложи принудителни административни мерки или не. Предвид изложеното
съдът приема, че липсва пречка по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъдат обезщетени и
неимуществените вреди, настъпили в резултат на приложените от полицейските органи във
връзка с бъдещо повдигане на обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК принудителни
административни мерки. Касае се за специфични увреждания, поради което тяхното
обезщетяване изисква провеждането от ищеца на пълно главно доказване за тяхното
настъпване в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Относими в случая към
този въпрос са показанията на двамата свидетелите и писмените доказателства на л. 22 – 61.
Свид. *************** посочва, че В. искал да стане шофьор на камион, но след
отнемането на книжката не могъл да започне работа, макар два пъти да му предлагали от
Бюрото по труда, поради което ходел при него да му помага, а в един момент взел бързи
кредити. Съдът намира, че показанията на този свидетел в посочената част не представляват
възпроизвеждане от него на лично и непосредствено възприети факти, а преразказ на
съобщеното му от ищеца, с когото са приятели. Твърденията на страна по делото за изгодни
за нея факти обаче нямат характер на доказателство, а подлежат на доказване по общия ред,
поради което такъв характер не следва да се признава и на изявление на свидетел,
съдържащо преразказ на такива твърдения на страна. Ето защо показанията на свид.
*************** в горепосочената част нямат характер на доказателство и не могат да
служат при изграждане на фактическите и правните изводи по делото.
Свид. В.а разказва, че съпругът й е професионален шофьор, че 3 – 4 месеца преди случая
е бил регистриран в Бюрото по труда и че в периода, през който е бил с отнета книжка, е
5
имал предложение да започне работа като шофьор в една фирма, но не са го наели заради
липсата на книжка. Посочва, че той се притеснявал, защото не можел да започне работа,
имали финансови проблеми и не знаел как ще оцелеят, тъй като нейната заплата била
недостатъчна, което наложило той да изтегли кредит, но се тревожел как ще го връщат, след
като нещата се проточили толкова. Доколкото тази свидетелка е съпруга на ищеца, съдът
намира, че нейните показанията следва да бъдат преценени съгласно чл. 172 ГПК с оглед
всички други данни по делото, като се има предвид това нейно качество, сочещо на
възможната й заинтересованост от изхода на делото. Извършвайки съпоставка на
показанията на свид. В.а с представените от ищеца писмени доказателства, съдът намира за
доказано, че ищецът има придобита правоспособност за управление на МПС от категории,
позволяващи му да работи като професионален шофьор, че от 09.03.2022 г. той е
регистриран като търсещо лице работа в Дирекция „Бюро по труда“, като регистрацията му
не е прекратена по време на провеждане на наказателното производство, както и че на
06.12.2022 г., 04.01.2023 г. и 26.01.2023 г. е сключил договори за потребителски кредити. От
друга страна, предвид обстоятелството, че регистрацията на В. като безработен датира от
почти 8 месеца преди образуване на наказателното производство срещу него, и при
непредставяне на съставени в Дирекция „Бюро по труда“ документи относно соченото от В.а
предложение до него за работа като шофьор в периода, през който той е бил с отнето
свидетелство за управление на МПС поради воденото наказателно производство, съдът
намира, че показанията на съпругата му са недостатъчни за формиране на извод, че такова
предложение действително е отправено до него и че причината да не започне работа като
шофьор е приложената заради наказателното производство принудителна административна
мярка. Нещо повече дори – по делото се установява от представените от него договори за
потребителски кредити, че той е заявил пред кредитора, че работи като доставчик в
************“ при трудово възнаграждение в размер на 3 500 лв., което напълно
дискредитира показанията на съпругата му в тук обсъжданите части.
Предвид изложеното съдът не приема, че започналата още преди образуване на
наказателното производство безработица на ищеца е продължила именно заради отнемането
на свидетелството му за управление на МПС поради воденото наказателно производство,
респ. че са му причинени в резултат на това притеснения и тревоги заради невъзможността
да си намери работа и произтичащи от това финансови затруднения и необходимост от
вземане на бързи кредити.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД,
като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между
вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително
тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на
дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, броят и интензивността на извършените с участието на
обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство,
преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази:
образуването срещу В. на наказателно производство само за едно престъпление, за което
дори не е привлечен формално в качеството на обвиняем; тежестта на престъплението, за
което той е бил обвинен – по чл. 343б, ал. 3 НК, което не представлява тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; сравнително кратката продължителност на наказателното
производство срещу него – по-малко от 6 месеца; неприлагането по отношение на ищеца на
мерки за неотклонение; задържането му по реда на ЗМВР за срок от около 2 часа;
6
прилагането от полицейските органи във връзка с наказателното производство на
принудителни административни мерки; извършените с негово участие процесуално-
следствени действия в хода на досъдебното производство, свеждащи се до даване на
биологичен материал за назначената експертиза; вида на причинените му неимуществени
вреди, свеждащи се до отрицателни емоционални преживявания, засягане на честта и
достойнството му и появата на страх при вида на пътни полицаи, както и техния интензитет,
който не се установи, че надхвърля обичайното за ситуацията; личността на ищеца – лице,
което е неосъждано.
На основание § 1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, отчитайки преимущественото наличие на
обстоятелства, сочещи на нисък интензитет на увреждане, и съобразявайки общото ниво на
икономическо благосъстояние в страната, съдът намира, че справедлив паричен еквивалент
на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение
представлява сумата от 1 500 лв. Именно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 500 лв. според съда би удовлетворило обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, а присъждането на
по-голяма сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен – за
сумата от 1 500 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне. Върху определеното обезщетение се дължи от ответника и законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 29.04.2023 г., до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от иска, възлизащи общо на 61.50 лв., както следва: 1.5 лв. – държавна такса; 60 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***************, с адрес: гр. *************, да заплати на Р. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 500 лв. –
ообезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 376/2022 г. по
описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП –
********************, наказателното производство по което е прекратено, ведно със
законната лихва от 29.04.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 61.50 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за
разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7