Р Е Ш
Е Н И
Е № 260100
гр. Пловдив,
09.04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 31/2021 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260130 от 16.11.2020 година, постановено по
т. дело № 632/2019 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени предявените
от „Б.-.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК., представлявано от синдика Г.Г., искове
с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на Н.С., ЕИК. и „П. –
.“ ЕООД, ЕИК., че не съществува вземането на Н.за данък върху разходите за
превозни средства за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г.; ДДС за периода 01.03.2012г. – 31.12.2015г.;
корпоративен данък за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г., представляващи
публични вземания - главница в размер на
153 150.65 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г. до окончателното
й заплащане и лихви в размер на 87
266.86 лв., изчислени до 25.04.2019г., от които 70 333.85 лв., лихви,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност и 16 933.01 лв., възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018г. до
25.04.2019г., които вземания са установени с РА № Р-16001617001091-091-001 от
14.03.2019г. на ТД на Н.П. и са включени в списък на приетите вземания, одобрен
с определение № 1526 от 18.07.2019г., постановено по т.д. № 324/2017г. на ОС П.,
обявено по партидата на длъжника на 22.07.2019г.
Осъдено е „Б.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК.. да заплати на Н.С.,
ЕИК .., сумата от 650 лева – разноски в производството.
Осъдено е „Б.“ ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК.. да заплати по
сметка на Окръжен съд - П., в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 2
404.18 лева – държавна такса за
производството по делото.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Б.“
ЕООД /н./, представлявано от синдика Г.Г.. Оплакванията са за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Първото оплакване е за това, че
първоинстанционният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, доколкото диспозитива е неточен и с него няма произнасяне по предявения иск. Оспорени
са изводите на първоинстанционния съд, че когато вземането е установено по
специален ред, с акт за установяване на публични вземания след изтичане на
сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, те не се прилагат до приключване на процедурата по издаване на
акта дори в случаите, когато става дума за стари
публични вземания. Твърденията във въззивната жалба са, че съществуващото
изискване по чл. 628 ал. 3 от ТЗ да се
прилага към молбата за откриване на производство по несъстоятелност уведомление
по чл. 78 ал. 2 от ДОПК задължава съответните органи да предприемат действия по
установяване на данъчните и осигурителни задължения и евентуално да приключат
ревизионното производство в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Аргумент за това според жалбоподателя били
разпоредбите на чл. 112-114 от ДОПК, установяващи срок от три месеца за
приключване на ревизията. Твърди се, че в случая от уведомлението по чл. 78 от ДОПК до постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника „П..“ ЕООД по т.д. № 324/2017 година, обявено в
ТРРЮЛНЦ на 23.03.2018 година, са изтекли повече от девет месеца, към които следвало да се прибавят още три
месеца до изтичане на преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, през
които било възможно и следвало да се приключат ревизионните производства от
органите на НАП. Според жалбоподателя ТЗ и ДОПК не създавали привилегии за който и да е кредитор, включително за Н.да
могат да предявяват вземания, възникнали
преди решението за откриване на производството по несъстоятелност по всяко време след изтичане на предвидените в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ
преклузивни срокове. В чл. 688 ал. 1 предложение второ от ТЗ била установена
изрична забрана за предявяване на
каквито и да било вземания, възникнали до решението за откриване на производството
по несъстоятелност след изтичане на предвидения в тази разпоредба срок. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК не дерогира
установените с чл. 685 и чл. 688 от ТЗ правила и не създава изключения от тях.
Според него разпоредбата на ал. 4 на чл.
164 от ТЗ само задължава синдика да включи незабавно в списъка на приетите
вземания вземането, установено с влязъл в сила ревизионен акт, без да е възможно неговото оспорване по
основание и размер по предвидения за това ред
в ТЗ, но няма отношение към установените в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ
срокове за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. С въззивната жалба е оспорено определение
№ 310 от 31.07.2020 година, постановено по т.д. № 433/2020 година на ВКС, ІІ т.о., на което се е позовал
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение с доводи, че
това определение е неприложимо, няма
задължителен характер и с него е решен само въпроса за допустимостта на
предявения иск, но то не съдържа отговор
на въпросите, имащи отношение към неговата основателност. Според жалбоподателя
разпоредбата на чл. 164 ал. 4 от ДОПК е
приложима само тогава, когато публичното
вземане е предявено в производството по несъстоятелност на длъжника в преклузивните срокове по ТЗ, като с нея само
се създава специалната привилегия за недопустимост на оспорвания на основанието
и размера на установени с влязъл в сила
ревизионен акт публични вземания по реда на част ІV от ТЗ. Освен с
императивните разпоредби на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, решението не било
съобразено и с разпоредбата на чл. 739 от ТЗ, според която непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в
императивните срокове по ТЗ се погасяват. Според жалбоподателя липсвало правно
основание за приемане и плащане в производството по несъстоятелност на
процесното публично вземане, възникнало
преди датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност, като това становище е аргументирано с
разпоредбите на чл. 688 ал. 1 и 3 от ТЗ и на чл. 722 от ТЗ. Жалбоподателят
счита, че процесните вземания не подлежат на удовлетворяване / плащане в
производството по несъстоятелност по т.д. № 324/2017 година по описа на ОС – П..
По тези съображения се иска отмяна на решението на ОС- П. и постановяване на
ново по същество, с което да се уважи предявения иск. Жалбоподателят претендира
и присъждане на разноски, направени в производството по делото.
Срещу въззивната жалба не са подадени писмени отговори от останалите
участници в производството по делото – кредитора НАП, длъжника „П..“ ЕООД в
несъстоятелност и синдика на несъстоятелния длъжник С.Ж..
В проведеното пред въззивната
инстанция открито съдебно заседание се е явил представител на Н.А.П, който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Искането му е за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес
да обжалва, а именно от ищеца в първоинстанционното производство „Б.“ ЕООД /н./ срещу решението, с което е
отхвърлен предявеният от него иск по чл. 694 от ТЗ.
Въззивният съд, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба има
оплакване, че диспозитивът на първоинстанционното решение е непълен/ неточен,
поради което с него нямало произнасяне на съда по предявения иск. Така
формулирано, оплакването сочи на недопустимост на първоинстанционното решение,
макар да няма изрично формулирано искане за неговото обезсилване. Съдът обаче
намира, че то е неоснователно.
Видно от диспозитива на решението
на ОС – П., подробно възпроизведен по-горе,
в него се съдържат данни за страните по предявения иск и за неговия
предмет, а именно приемане за установено
несъществуването на публичните
вземания на Н.А.П, индивидуализирани по
вид и размер, включително чрез посочването на влезлия в сила ревизионен акт, с
който са установени и чрез препращане към определението на съда в
производството по несъстоятелност, с
което е одобрен изготвения от синдика списък за тяхното приемане. Вярно е, че с
диспозитива не е посочено, че решението има установително действие освен между участващите страни по делото и по отношение на всички
кредитори в производството по несъстоятелност съгласно изричната разпоредба на
чл. 694 ал. 8 от ТЗ. Това действие настъпва по силата на закона и
обстоятелството, че в диспозитива е посочено за кое производство по
несъстоятелност става дума е достатъчно.
Неоснователно е оплакването, че в
диспозитива следвало да се посочи при предявен иск по чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ, какъвто е процесния, че вземанията не
подлежат на удовлетворяване / плащане в производството по несъстоятелност. Диспозитивът на първоинстанционното решение е съобразен с начина, по който е формулиран текста на чл. 694 от ТЗ
и съответства на предявения по делото специален отрицателен установителен иск, с
който се оспорва предявено и прието
вземане в производство по несъстоятелност.
По същество съдът намира, че
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Безспорни са между страните, а и
от справката в ТРРЮЛНЦ се установяват следните изложени в исковата молба факти и
обстоятелства:
По отношение на ответника „П.“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с решение от 23.03.2018 година, постановено по т. дело №
324/2017 година, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на същата
дата. С решение от 15.10.2018 година, обявено в ТРРЮЛНЦ на
17.10.2018 година дружеството е обявено в несъстоятелност.
По отношение на спорните вземания
на Н.А.П, предмет на предявения иск по чл. 694 ал. 3 т. 1 от „Б.“ ЕООД /н./ в качеството му на
кредитор на „П.“ ЕООД /н./ с прието
вземане, от събраните по делото
доказателства пред първата инстанция и
от вписванията и обявяванията по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ се установява
следното:
Н.в качеството си на кредитор на
„П.“ ЕООД е предявила в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ публични вземания за данъци в общ размер на
18132,36 лева, от които главница в размер на 12814,82 лева и лихви до 13.04.2018
година в размер на 5317,54 лева, установени с подадени от длъжника декларации
по ЗДДС и ЗКПО, които са включени в списъка на приетите вземания, съставен от
синдика на основание чл. 686, ал. 1 , т. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на
12.05.2018 година и одобрен с определение на съда по несъстоятелността № 1211/04.07.2018 година, постановено по
т.дело № 324/2017 година на ПОС. Тези
вземания са извън предмета на предявения по
настоящото дело установителен иск.
Спорните вземания, предмет на
иска по чл. 694 ал. 1 т. 3 от ТЗ са в общ размер на 240417,51 лева. От посочената сума 153150,65 лева са главница, включваща данък върху разходите
за превозни средства за периода 01.01.2011година – 31.12.2015 година, данък
върху добавената стойност за периода от 01.03.2012 година до 31.12.2015 година
и корпоративен данък за периода от
01.01.2011 година до 31.12.22015 година. Останалите 87266,86 лева са лихви,
изчислени до 25.04.2019 година, от които
70 333,85 лева са възникнали до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност и 16933,01 лева – след тази дата – от 24.03.2018 година до
25.04.2019 година, както и законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2019 година до окончателното й изплащане.
Описаните по-горе суми са
установени по основание и размер с влязъл в сила ревизионен акт
№ Р-16001617001091-091-001 от 14.03.2019 година, издаден от ТД на Н.и
съобщен електронно на длъжника „П.“ ЕООД чрез неговия синдик С.Ж. на същата
дата. По делото е безспорно обстоятелството, че в предвидения от закона 14 дневен срок
ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила / считано от 29.03.2019
година/.
От приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че
исковите суми, предмет на производството по настоящото дело съвпадат с тези,
установени с влезлия в сила ревизионен акт, след приспадане на първоначално
заявените в срока по чл. 685 от ТЗ и
включени в списъка по чл. 686 вземания
на НАП, описани по-горе, които са част от установените с ревизионния акт.
Вземанията, предмет на предявения
по настоящото дело иск, установени с ревизионния акт, са предявени от Н.в
производството по несъстоятелност с молба вх. № 14299/09.05.2019 година. Те са
включени от синдика в списък на приетите вземания по чл. 688 от ТЗ от
17.05.2019 година, обявен в ТРРРЮЛНЦ на 23.05.2019 година. Срещу този списък е
подадено възражение от ищеца в настоящото производство „„Б.““ ЕООД /н./ с вх. № 16327/28.05.2019
година. Това възражение не е уважено от
съда по несъстоятелността, който е одобрил изготвения от синдика списък с
определение № 1526/18.07.2019 година, обявено в ТРРЮЛНЦ на 22.07.2019 година.
При така установената по делото
фактическа обстановка основният спорен момент е дали в производството по
несъстоятелност могат да бъдат приети и
да се удовлетворяват вземания, които са
възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и не са заявени в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, а тяхното предявяване е станало в
по-късен момент - след влизане в сила на
ревизионен акт, с който те са установени по основание и размер.
Съдът не споделя изложените във
въззивната жалба доводи, че законовата уредба на производството по
несъстоятелност, в частност разпоредбите, отнасящи се до предявяване на
вземанията – чл. 685 и чл. 688 от ТЗ са специални, поради което други закони,
включително чл. 164 ал. 4 от ДОПК са неприложими и не могат да ги дерогират.
В случая става дума за
публичноправни вземания, чието възникване е обусловено от осъществяване на
предвиден в закона фактически състав. С административния акт след проверка на фактите
и обстоятелствата се констатира
наличието на възникнало по силата на закона вземане. Макар ревизионният акт да има декларативно действие по отношение на вземания, отнасящи се за
период преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията
по него не могат да бъдат предявени в производството по несъстоятелност до приключване
на процедурата по издаването му. Разпоредбите на чл. 164 от ДОПК уреждат
предявяването и събирането на публични вземания срещу правен субект в производство по
несъстоятелност и в този смисъл са специални по отношение на разпоредбите за
предявяване на вземания в производството по несъстоятелност – чл. 685 и чл. 688
от ТЗ. Чл. 164 ал. 4 от ДОПК урежда
по императивен начин включването в списъка на приетите вземания на публични такива по влязъл в сила административен
акт и доколкото не е посочено друго,
следва да се приеме, че тази разпоредба
е приложима във всички случаи на влязъл в сила административен акт за
установяване на публични вземания,
включително такива, отнасящи се за период преди решението за откриване
на производството по несъстоятелност. Ако до изтичане на сроковете по чл. 685 и
чл. 688 от ТЗ не е приключила процедурата по издаването на акта за публично
вземане, който е условие за предявяване на вземанията по него в производството
по несъстоятелност, тези срокове не намират приложение. Такова е и становището
на ВКС по този въпрос – решение №
172/19.03.2021 година по т. дело № 2504/2019 година на второ т.о.;
определение № 310 от 31.07.2020 година,
постановено по ч.т.д. 433/2020 година на ІІ т.о.
Не могат да бъдат споделени доводите
във въззивната жалба за задължение на Н.да приключи ревизионното производство
до изтичане на преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Вярно е, че с
чл. 628 ал. 3 от ТЗ е установено задължение към молбата за откриване на
производство по несъстоятелност да се
прилагат доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК
- за уведомяване на НАП. Сама по себе си тази разпоредба обаче не
установява задължение за незабавно започване на ревизия по отношение на
длъжника, но дори да се приеме, че това
е така, продължителността на ревизионното производство до приключването му с ревизионен акт не може да бъде ограничена като краен срок с изтичането на сроковете по чл. 685 и чл. 688
от ТЗ. В чл. 114 ал. 1 от ДОПК е установен тримесечен срок за приключване на
самата ревизията, но в останалите алинеи
на чл. 114 от ДОПК е предвидена възможност
за продължаване срока на ревизията до общо три години при определени условия,
след което следват процедурите по съставяне
на ревизионен доклад, евентуално подаване на възражения срещу него
и последващо съставяне на ревизионен
акт, който подлежи на обжалване, поради
което не може да бъде споделено становището на жалбоподателя за наличие на
краен срок – този по чл. 685, респ. чл. 688 от ТЗ, до който следва да
бъде приключено ревизионното производство.
При становище на съда, че
разпоредбата на чл. 164 ал. 4 от ДОПК е
специална по отношение на разпоредбите на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ и позволява
включване в списъка на приетите вземания публични вземания, установени с влязъл
в сила акт след тези срокове, не може да бъде споделен и доводът за погасяване на тези вземания на
основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ поради непредявяването им в производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция и на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ жалбоподателят „Б.“ ЕООД /н./ следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за въззивното производство в полза на бюджета на
съдебната власт в размер на 1202,09 лева.
По изложените съображения П.ският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 16.11.2020 година, постановено по
т. дело № 632/2019 година по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ..,
представлявано от синдика Г.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата 1202,09 лева – държавна такса за въззивното производство пред Апелативен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.