Р Е Ш Е Н И Е
23/14.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, втори състав на шестнадести
декември през две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Д. Георгиева
При секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНД № 1537
по описа на ШРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №
17-0869-000045 от 30.01.2017 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Д.П.И., с ЕГН **********,*** са наложени следните административни
наказания: 1. „глоба” в размер на 150
/сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл. 103 от ЗДв.П;
2. “глоба” в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.2 вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за
нарушение на чл.103 от ЗДв.П и 3.
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, прл.2 от
ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
06.01.2017г. поради усложнена
зимна обстановка било разпоредено да бъдат затворени някои от пътищата в обл.
Шумен. Свидетелите И.С.Г. и С.К.К. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР гр.
Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се намирали на КПП, затварящо пътя
към АМ Хемус, на етапна връзка, където спирали автомобилите. През това време
били предприети действия за почистване на пътищата, но не се знаело кога ще
бъдат отворени. На 06.01.2017г. преди 15,50 часа на КПП-то спрял лек автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. № TKN989, на чийто водач, свидетелите Г. и К. обяснили, че не
може да продължи по пътя. В лек автомобил „Сузуки Витара „ били неговия водач и
още две жени, които слезли от автомобила и пушили отвън. Без да получи
разрешение от служителите на сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, водачът на лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № TKN989, както и двете му спътнички се качили в автомобила и
потеглил по пътя, в посока кв. Мътница. Свидетелите Г. и К. се качили в
патрулния автомобил и последвали автомобила, който потеглил въпреки
разпореждането им.
В близост до разклона
за с. Мадара, обл.
Шумен свидетелят И.Г.
застигнал и подал
сигнал за
спиране на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“, който бил жалбоподателя Д.П.И.. Свид. Г.
проверил документите на водача и на автомобила
и попитал за причините, поради които е тръгнал и е нарушил тяхното
разпореждане, но не получил никакъв отговор. Свид. Г. разпоредил на
жалбоподателя да се върне на местото, където преди това е бил спрян. Свидетелят
Г. се качил в служебния, патрулен автомобил и се върнал на КПП-то, където
трябвало да спира автомобилите. Жалбоподателят И. не изпълнил разпореждането на свид. Г. и продължил с
автомобила, в посока към гр. Варна, по стария път, а документите му останали у
свидетеля. Свидетелят Г. изготвил докладна записка, в която подробно описал
какви нарушения от страна на жалбоподателя е установил. На 10.01.2017г.
жалбоподателя И. се явил в сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, където бил
запознат с докладната записка. Във връзка с Докладна записка № 869р-150 от 10.01.2017г.
на 10.01.2017г. свидетелят И.П.П. съставил на жалбоподателя АУАН, серия
Г, бл. № 642882 за
това, че на 06.01.2017г. около 15,50 часа по път I-2 на км.119+022 в
посока от гр. Шумен към гр. Варна като водач на лек автомобил „Сузуки Витара“ с
рег. № TKN989, собственост на M. E. е бил спрян от И. Г.
във връзка с въведена забрана за движение за всички видове автомобили по път I-2 в посока към гр.
Варна от АПИ, като му е било разпоредено
да не потегля в посоката на забраната. Около 16,05 часа, водачът не изпълнява
разпореждането и привежда автомобила в движение в забранената посока. 2. Около
16,20 часа водачът е бил спрян отново на път I-2, района на кв.
Мътница, като му е разпоредено да се върне обратно на обособеното КПП. Водачът
отново не изпълнява разпореждането на контролния орган на МВР и продължава
движението си по път I-2 към гр. Варна.
3. Водачът не носи контролен талон към СУ МПС. Актът е подписан от нарушителят като не са
вписани възражения по него.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно
постановление № 17-0869-000045 от 30.01.2017г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Д.П.И.,
с ЕГН
**********,***
били
наложени следните административни наказания: 1. „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за
нарушение на чл.103 от ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.2 вр.
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл.103 от ЗДв.П и 3. „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, прл.2 от ЗДв.П за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И.П.П., на свидетелите И.С.Г. и С.К.
К. - свидетели при установяване на нарушението, както и на
свидетеля С.Н.Х. – свидетел при съставяне на АУАН, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо
значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И.Г. и С.К. - полицейския
екип, който към този момент е осъществявал спиране на автомобилите поради
усложнена зимна обстановка, които са
очевидци на нарушенията
и лично и непосредствено са
възприели действията на жалбоподателя. В показанията си служителите на МВР непосредствено
сочат посоката на движение на превозното средство и възприетите от тях
нарушения, допуснати от водача. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти
и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на
движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с
произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират
правонарушителите. По изложените съображения и при липсата
на доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, съдът прие
същата за установена по несъмнен начин.
По отношение на визираното в пункт 1, нарушение съдът установи следното: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл.103 от ЗДв.П. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В случая, жалбоподателя И. пряко е възприел разпорежданията на полицай И.Г. – да не продължава движението си по път I-2, поради затваряне на пътищата заради усложнената зимна обстановка. Независимо от възприемането на даденото му разпореждане, жалбоподателят не се подчинил и отказал да изпълни отправеното разпореждане като се качил в автомобила и потеглил. Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в п. 1 на наказателното постановление, като не е изпълнил указанията на органите за контрол и регулиране на движението при подаден му сигнал за спиране. Действително в настоящият случай не е налице констатация за неизпълнено задължение за спиране при подаден сигнал от една страна, но е констатирано неизпълнение на втората част от задължението - неизпълнение на конкретни указания. Съдът приема, че деянието е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съгласно санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, както и правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание над средния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за четири месеца.
Посоченето административно нарушение не е "маловажен случай" по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. При преценка на всички имащи значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на първо място – високата обществена опасност на деянието – административно нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни нареждане на униформен полицай; обстоятелствата при които е извършено нарушение при усложнена зимна обстановка и затворени пътища; високата обществена опасност на дееца И. е водач на МПС от 18.03.1995г., срещу който, за извършвани нарушения по ЗДвП, са издадени други четиринадесет наказателни постановления и осем фиша. В конкретният случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицират като "маловажен случай", т. к не са с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид, а напротив.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление по пункт 1 се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на визираното
в пункт 2,
нарушение съдът установи следното: Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана по чл.175,
ал.2 вр. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДв.П за нарушение на чл.103 от ЗДв.П. Като установено нарушение в атакуваното НП е вписано
следното: „Повторно отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДв.П“. Съдът
намира за напълно основателен изложеният от представителя на жалбоподателя,
довод, че в НП никъде не е посочено и отразено да има влязло в сила НП, с което
да му е налагано наказание за друго такова нарушение за да е налице повторност.
Съгласно т.33 на параграф 6 от ДР на ЗДВ.П „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, вкл. и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В настоящият случай нито в
АУАН, нито в атакуваното НП е вписано такова обстоятелство, от което да е
безспорно, че жалбоподателя И. е извършил нарушението в едногодишен срок от
наказването му за същото такова нарушение.
Непосочването и
несъвпадението на конкретната хипотеза в настоящия случай, в описание на
нарушението в АУАН и НП, съобразно чл.42,
т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН е основание за отмяна на наложеното наказание по пункт 2.
По отношение на визираното в пункт 3, нарушение съдът установи следното: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В настоящият случай съдът намира, че не е безспорно устаномвено и доказано, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателя Д. И. не е носил контролен талон към СУ МПС. Както актосъставителят П. заяви в съдебно заседание той е съставил акта за установяване на административно нарушение въз основа на Докладна записка № 869р-150 от 10.01.2017г. Това обстоятелство е впесано и в самия АУАН. В докладната записка не е визирано такова обстоятелство, че водача на лекия автомобил не е представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Свидетелят С.Х. в съдебно заседание даде показания, че не носел контролния талон, нарушителя, но това е било на 10.01.2017г. при съставяне и връчване на процесния АУАН, а не както е вписано в АУАН и в НП – 06.01.2017г.
Предви изложеното съдът намира, че и по пункт 3 АУАН не притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление по пункт 3 се явява незаконосъобразно и недоказано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1 от Наказателно постановление № 17-0869-000045 от 30.01.2017г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – гр.
Шумен, с което на Д.П.И.,
с ЕГН **********,*** са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П за
нарушение на чл. 103 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯВА пункт 2 и
3 от Наказателно постановление № 17-0869-000045 от 30.01.2017г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – гр.
Шумен, с което на Д.П.И.,
с ЕГН **********,*** са наложени следните административни
наказания: “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.2 вр. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДв.П за нарушение на
чл.103 от ЗДв.П и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, прл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П,
като неправилни и незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: