РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501875 по описа за 2023 година
Същото е образувано по въззивна жалба от Б. А. Б. против решение №
1079/13.03.2023г. по гр.д.№ 13182/2022г. на ПдРС, ХVІ гр.с., с което същият е осъден да
заплати на въззиваемата А. М. Т. сумата от 712,44 лева, равняваща се на наследствения му
дял от 1/3 идеална част от имуществото на починалата негова наследодателка В.Б..Н. и
представляваща съответна част от заплатени от Т. местни данъци и такси, дължими от
наследодателката. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се сочи, че е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В обстоятелствената част се твърдяло,
че между наследодателката и ищцата е имало уговорка последната да плати дължимите от
първата местни данъци и такси, а с петитума на исковата молба се претендират суми на
основание неоснователно обогатяване. На второ място се сочи, че данъците са заплатени със
средства, предоставени от наследодателката. Твърди се също така, че са платени погасени
по давност публични вземания, т.е. че тези плащания не са в полза на наследодадетелката.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения против
жалбоподателя иск. Иска се също така делото да бъде върнато на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по иск с правна квалификация.
От въззиваемата А. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13182/2022г. на ПдРС, ХVІ гр.с. е образувано по искова
молба от А. М. Т. против С. Д. Б., С. Д. Б. и Б. А. Б. за осъждане на всеки един от
ответниците да й заплати поотделно сумите от по 712, 44 лева, равняващи се на по 1/3 ид.ч.
1
от наследствения дял на всеки от тримата от имуществото на починалата В.Б..Н., като
сумата представлява платени местни данъци и такси в общ размер от 2137, 32 лева за
периода 2012г.- 2020г. за недвижим имот, придобит в наследство от ответниците след
смъртта на наследодателката им, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба- 14.09.2022 г. до окончателното им изплащане. В исковата
молба се твърди, че ищцата- въззиваема в настоящето производство, и наследодателката на
ответниците- В.Б.Н., се запознали на пейката пред магазина, в който работела Т.- магазин
„***“, находящ се в ***. Възрастната жена живеела над магазина, била бедна, не
разполагала със средства. Поради настойчивите молби на наследодателката, ищцата
посетила апартамента й, който бил в много окаяно състояние. Жената й казала, че живее
сама, като наскоро бил починал и синът й. Ищцата видяла, че тя живее много бедно и
скромно, дори и купила храна и накарала приятеля си да й поправи контактите, защото не
работели. С течение на времето си станали близки, често я посещавала след работа, носела
храна за нея и за котките, които хранели пред магазина. Една вечер жената й споделила, че
искала да й остави всичко, което притежава, защото другите й роднини не се интересували
от нея. Макар ищцата да отказала, защото обяснила, че прави всичко от човещина, жената
била категорична в намеренията си- дори й дала нотариалния акт от жилището,
удостоверение за наследници на починалия й син С.К.Н. и други документи. Казала й, че на
имота не били плащани данъци от години, като ищцата направила проверка в служба „МДТ“
на общината и установила, че наистина данъчните задължения за апартамента били големи.
Говорила с баща си, който обещал да й даде пари, за да ги плати. На 07.04.2021г., в
присъствието на адвоката си С.И., А. Т. посетила Служба „МДТ“ при Община- гр.Пловдив и
заплатила данъчните задължения. Г-жа Н. след това подготвяла помен на сина си и сделката
по прехвърляне на имота се забавила, а на 07.05.2021г. жената починала. След известно
време ищцата била посетена в магазина от двама от наследниците, единият от които се
представил като Б. Б.. Те й благодарили за платените данъци и обещали да й върнат сумата.
В последствие установила, че имотът е продаден, а парите още не й били възстановени. При
опит за разговор с тях чрез адвоката си, един от наследниците категорично отказал да върне
сумата, защото близките не били сигурни дали парите не били дадени от тяхната
наследодателка. В допълнителна молба се уточнява, че между ищцата и наследодателката на
ответниците имало уговорка да бъдат заплатени данъците за имота, за да може да бъде
изповядана сделката, защото данъчната оценка била необходима на нотариуса. Починалата
нямала средства и с години не си била плащала данъците, поради което ги платила ищцата.
Сумата от ответниците се претендирала като неоснователно обогатяване, защото
наследниците по този начин си спестили средства и се обогатили за сметка на ищцата. В
съдебно заседание на 27.10.2023г. по настоящето въззивно дело от пълномощника на
въззиваемата- ищец по първоинстанционното дело, беше уточнено, че сумата, която е
платена, е по повод на някакви предварителни разговори, които могат да се нареакт
договорни отношения, Били водени разговори да се прехвърли жилището на
наследодателката в полза на въззиваемата, прехвърлянето не се е осъществило, защото
наследодателката междувременно починала.
С подадения от Б. А. Б. отговора на исковата молба същият е оспорил предявения
против него иск като неоснователен. В отговора се твърди, че уговорката между ищцата и
наследодателката му била ищцата да заплати данъците за имота, но с пари на
наследодателката, която й дала необходимата сума, като в тази връзка било без значение кой
бил вписан като платец в разписката. Отделно от това, били погасени по давност част от
публичните задължения, с което реално била ощетена възрастната жена. Задълженията до
13.12.2015 г. били погасени по давност на основание чл. 171 ал. 1 от ДОПК, като за периода
2012 г.- 2015 г. те възлизали на 1025,44 лева, поради което реално дължима била само
сумата от 1111,88 лева.
Безспорно е, а и от приетите по делото на ПдРС квитанции, издадени от Служба
„МДТ“ при Община- гр.Пловдив се установява, че на 07.04.2021г. А. Т. е платила местни
данъци и такси за ап.№ 25, находящ се в ***, за периода 02.07.2012г.- 31.10.2019г.. Приет е и
нот.акт № 173/04.03.1998г., с който за собственик на горепосочения ап.№ 25 е признат К.И.
2
Н.. Видно от удостоверението за наследници на последния, синът му С.Н. е починал на ***г.
неженен и без деца, след която дата единствен наследник на К.Н. е била преживялата го
негова съпруга В.Б..Н.. Същата е починала на ***г. и е оставила за свои законни наследници
С. Д. Б. и С. Д. Б.- двамата деца на неин брат, както и Б. А. Б.- син на неин еднокръвен брат.
В проведеното на 14.02.2023г. о.з. по първоинстанционното дело са разпитани
свидетелите С.И. / без родство/ и Н.И. / без родство/. Свидетелката И. познава въззиваемата
от години. Наследодателката на жалбоподателя тя видяла веднъж в магазина на ***, в който
работела А. Т.. В.Н. отишла до въззиваемата й я попитала за някаква храна за котки. Т.
извадила храната и й я дала. Свидетелката се поинтересувала каква е тази жена.
Въззиваемата й обяснила, че с нея, че това е баба В. и с нея хранят уличните котки. А. Т.
купувала котешката храна, защото В.Н. нямала финансова възможност. След известно време
въззиваемата се обърнала към свидетелката, в качеството й на адвокат, като й обяснила, че
баба В. има голямо желание да й прехвърли жилището си, тъй като нямала близки
наследници, освен някакви племенници. Поискала съдействие от нея. Свидетелката й
обяснила с какви документи трябва да се снабди. Първо трябвало да провери, дали има
някакви данъчни задължения за жилището. А. Т. проверила в данъчната служба на
общината и й казала, че има неплатени данъци в размер над 2000 лева. В.Н. нямала
възможност да плати дължимите данъци и затова въззиваемата трябвало да поеме този
разход. А. Т. разговаряла пред свидетелката с баща си, който й осигурил необходимите
финансови средства. С осигурените от баща й пари въззиваемата, в присъствието на
свидетелката, платила дължимите данъци. Сумата била около 2700 лева. Уговорката между
В.Н. и А. Т. била последната да подготви всички необходими документи за изповядване на
договор за дарение на жилището. С помощта на свидетелката необходимите документи били
подготвени, но тогава въззиваемата й се обадила и й казала, че В.Н. е починала. На
свидетелката й е известно, че А. Т. се е срещнала с наследниците на В.Н. и те й обещали,
след като продадат наследеното от тях жилище, да й възстановят разходите за данъците.
След известно време свидетелката се обадила на жалбоподателя Б. Б. по телефона. Той бил
раздразнен, че му се обажда, и затворил телефона. На свидетелката се обадил адвокат Х. и й
казал да не притеснява повече Б. Б. и ако има нещо да се обръща директно към него. Парите
за данъците така и не били възстановени. Въззиваемата разговаряла по телефона с
жалбоподателя и той й казал, че няма да й върнат парите, защото, ако се била осъществила
сделката- дарението в нейна полза, те нямало да получат нищо. Когато А. Т. платила
данъците, тя нямала пълномощно от В. Н..
Свидетелката И. е познавала В.Н. от 36 години, защото живеели в един и същ вход,
през няколко етажа. Н. живеела доста оскъдно. Издържала се само от пенсията си. Нямала
възможност да си купува дрехи и домакински уреди. Не успяла да отдели 50 лева за
домофонната система във входа. Съпругът й починал отдавна. Синът й, преди да почине, не
работел и системно злоупотребявал с алкохол. Не я посещавали близки или роднини. След
смъртта на сина й, свидетелката я посъветвала да се свърже с роднините си, за да има кой да
й помага. Н. била категорична, че те не я уважават и не може да разчита на тях. Казала, че
иска да намери свестен човек, който да я гледа. Свидетелката познава въззиваемата
визуално. Знае, че работи в магазина под жилищния блок, в който живее. След смъртта на
В.Н., А. Т. се обърнала към съпруга на свидетелката, който бил домоуправител, и го
помолила да я свърже с наследниците й, защото била платила някакви пари за данъци.
Наследниците се появили след около месец. Те не знаели, че братовчед им и леля им са
починали. Свидетелката им обяснила, че въззиваемата е платила данъци за жилището на
В.Н., и те пред нея обещали да й ги възстановят. След време свидетелката разбрала от А. Т.,
че наследниците на В.Н. са отказали да й върнат парите за данъците.
На база на свидетелските показания не може да се направи извод за това плащането
на дължимите за апартамента на В.Н. местни данъци и такси да е извършено от
въззиваемата в изпълнение на някакви договорни отношения между тях. Договорните им
отношения се изразяват в обещание на Н. да дари жилището си на А. Т.. Това обещание не е
дадено срещу задължение на Т. да плати данъците. Плащането е станало наложително,
3
защото наличието на неплатени данъчни задължения е било пречка за изповядване на
договора за дарение. Това плащане не е елемент от тази сделка, като се има предвид и това,
че същата е безвъзмездна. Дори обаче да е била уговорена възмездна сделка, плащането на
местните данъци и такси отново не би могло да се разглежда като част от дължима от
въззиваемата насрещна престация, защото нито се твърди, нито се установява между нея и
наследодателката на жалбоподателя да е имало такава уговорка. Ето защо, настоящият
състав на ПОС намира, че възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на
исковете по чл.59 от ЗЗД не е погрешна.
Що се отнася до произхода на средствата, с които са платени местните данъци и
такси, следва да се има предвид, че тъй като въззиваемата е посочена като платец по
издадените от Служба „МДТ“ при Община- гр.Пловдив документи и то не по пълномощно
от В.Н., то не е в нейна докзателствена тежест да установи, че е платила с нейни пари. При
това показанията на свидетелката С.И. съставляват пряко доказателство за това, че бащата
на въззиваемата е поел ангажимент към нея да й предостави необходимите средства, а от
показанията на тази свидетелка и преди всичко от тези на свидетелката Н.И. се установява,
че В.Н. е била материално затруднена и не е имала възможност да осигури сума в размер от
2137,32 лева.
Плащането на данъците, по отношение на които е била изтекла 5- годишната
погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, не е недължимо, тъй като този давностен срок
не се прилага служебно. Наследодателката на жалбоподателя не е изразила воля тези нейни
задължения, за които е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК да бъдат
отписани. Освен това, като се има предвид, че извършеното от въззиваемата плащане е
имало за цел снабдяване с данъчна оценка, а с изтичане на 5- годишната погасителна
давност задължението не престава да съществува- погасява се само възможността то да бъде
събрано принудително, за извършването на разпоредителна сделка с ап.№ 25, находящ се в
***, е било необходимо да бъдат платени всички задължения. Следователно плащането на
публичните задължения в размер от 2137,32 лева в цялост ползва наследниците на В.Н.,
включително и жалбоподателя Б. Б., поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно с крайния изход на спора по делото, в полза на въззиваемата ще следва да
бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за процесуално представителство във
въззивното производство, като платеното от нея адв.възнаграждение бъде редуцирано от 600
лева до минималния размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1079/13.03.2023г. по гр.д.№ 13182/2022г. на ПдРС, ХVІ
гр.с., с което жалбоподателят Б. А. Б. е осъден да заплати на въззиваемата А. М. Т. сумата от
712,44 лева, равняваща се наследствения му дял от 1/3 идеална част от имуществото на
починалата негова наследодателка В.Б..Н. и представляваща съответна част от заплатени от
Т. местни данъци и такси, дължими от наследодателката за ап.№ 25, находящ се в ***.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН: **********, от ***, да заплати на А. М. Т., ЕГН:
**********, от ***, сумата от 400 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5