Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 25.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публичното си заседание на деветнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1089 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба се твърди, че на 12.04.2016г.
ищецът, по молба на ответника, е
предоставил на последния паричен заем в размер на 50 000.00 лева. Последвало частично връщане на заетата сума, което в общ размер
на 32 000.00 лева и ответникът останало да дължи на ищеца още 18 000.00 лева. Последната
сума и до настоящия момент не била върната.
Иска се съдът да постанови решение,с което,
с оглед предхождаща процедура по чл.410
и сл. ГПК, да признае за установено, че
П. Ив. Я. дължи на ищеца сумата от 18 000.00 лева по договор за паричен
заем от 12.04.2016 година.
Претендира се законна лихва върху сумата,
считано от 10.08.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и
сторените разноски по заповедното производство.
Претендират се и разноските в производството
по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Не оспорва валидно възникналото договорно правоотношение.Признава
задължението си до размера на сумата от
16 000.00 лева. Възразява срещу главницата до пълния претендиран
размер от 18 000.00 лева, както и срещу претенцията за разноски по двете
производства - заповедно и това по чл.422 ГПК. Дължимата се сума по процесния паричен заем твърди, че е 16 000.00 лева,
тъй като месец септември на 2017г.
заплатил на ищеца 2 000.00 лева.
По делото са
приети преводно нареждане за
предоставена в заем сума от 50 000.00 лева
и преводни нареждания за връщане
на заем , от които едното за сумата от
7 000.00 лева , а другото за сумата от 25 000.00 лева , като и трите
преводни нареждания при „У.“АД.
Не са
ангажирани други доказателства от страните
в процеса.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Исковата
претенция е с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Не
е спорно между страните, че същите са се намирали в облигационни отношения по
предоставяне на паричен заем от ищеца на ответника. Не се спори, че ищецът
е предоставил на ответника в заем сумата
от 50 000.00 лева , който към настоящия момент е частично изплатен, с остатъчна претенция за 18 000.00 лева.
Договорът за заем, съгласно чл.
240, ал. 1 ЗЗД е неформален,
двустранен, консенсуален, възмезден.Безспорно е между
страните, че договорената в заем сума е била предадена на ответника от ищеца. Безспорно
е също, че ответникът е извършил
частични плащания по процесния договор, за което са
приложени към исковата молба писмени доказателства, които не се оспорват. Ответникът е направи признание на иска за сумата от 16 000.0.0 лева, като е
навел твърдения, че е извършил още едно частично плащане от 2 000.00 лева
през месец септември на 2017 година.
Съдът следва да зачете направеното
признание на предявения иск до размера от 16 000.00
лева, заедно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 10.08.2018г. до окончателното заплащане на
главницата, както и за разноските сторени в
заповедното производство, които
са в общ размер на 1 160.00
лева, от които 360.00 лева - държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на
800.00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 411514/ 2018
година.
За разликата до пълния претендиран размер от 18 000.0 лева исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което в тази част следва да се отхвърли.
По отношение искането за разноски сторени в производството по чл.422 ГПК същите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца съразмерно на уважената част от иска, или за сумата 1 031.00 лева, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА П.И.Я. ***, с ЕГН **********, че дължи на З.А.З. ***, с ЕГН ********** сумата от 16 000.00 /шестнадесет хиляди/ лева, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.08.2018 година до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 1 160 /хиляда сто и шестдесет / лева, от които 360.00 лева – държавна такса и 800.00лв. - адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата от 2 000.00 лева до пълния претендиран размер главница от 18 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.Я. , с ЕГН **********, да заплати на З.А.З.,с ЕГН **********, сторени разноски в производството по чл.422 ГПК в общ размер на 1 031.00 /хиляда тридесет и един / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: