Решение по дело №1000/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 306
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20244500101000
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Русе, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20244500101000 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Е. Н. А. твърди, че нa 15.01.2020 г. около 16:30 ч на път ПП 1-5 (Русе -
В.Търново), в района на км 38, в землището на с. Волово, обл. Русе, ЮНЛ, род. на ***
г. в гр. Гомел, Република Беларус, гpaждaнин на Р. Беларус, при управление на товарен
автомобил „Мерцедес Бенц — Актрос", с peг. № *** и прикачено към него
полуремарке с рег. № A ***, предизвиква ПTП с управлявания от ищеца товарен
автомобил „Ивеко ВАЗС"-цистерна с рег. № ***. Заявява, че ПТП настъпило при
следния механизъм: двете ППС преминавали през прав участък след плавна дясна (в
посока на движение към Русе) хоризонтална крива, с добра видимост, с променлив
наклон при спускане (при движение в посока Велико Търново). Платното зa движение
в района е двупосочно c тpи ленти — две в посока към Русе и една в посока към
Велико Търново, без повреди, имащи връзка с настъпилото ПТП. Товарният
автомобил, управляван от ищеца се движел в посока към Русе, като липсвало
ограничение на скоростта за него, сигнализирано с пътен знaк. Товарният автомобил,
управляван от ЮЛ се движел в посока към Велико Търново при налични пътни знaци:
В24 забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и В26 забранено
движение със скорост, по-висока от означената — 50 км/ч. Когато разстоянието между
двата състава от превозни средства било oкoлo 159 м ищецът предприел изпреварване
нa неустановен товарен автомобил, като нaвлязъл в изпреварващата (средна) лента зa
движение по посока Русе. По същото време ЮЛ нaвлязъл с автомобила си в лентата за
насрещно движение. Ударът настъпил между предната лявa част на автомобила
„Ивеко" и предния ляв ъгъл на автомобила „Мерцедес". Ударът е започнал в
изпреварващата (средна) лента за движение към Русе и продължил пo лявата страна на
товарен aвтoмoбил „Мерцедес" и полуремаркето „Кьогел". He e констатирана употреба
на алхокол или наркотични вещества от двамата водачи. Ищецът твърди, че
управляваният от ЮЛ товарен автомобил се движил с превишена скорост. Заявява, че
поведението на този водач било неправомерно, тъй като не контролирал непрекъснато
управляваното от него ППС, движел се с несъобразена и превишена скорост, навлязъл
1
в насрещната за него пътна лента и предизвикал ПТП. От него ищецът претърпял
множество увреждания на здравето: счупване на горна и долна челюст; разкъсно-
контузна рана на лицето, с липса на тъкан; контузия на мозъка; счупване на първи и
втори поясен прешлен; счупвания на четвърта и пета предходилни кости на лявo
ходило, счупване на близката фаланга на пети пръст на лявo ходило, охлузвания на
лява глезенна става, остра кръвозагуба, довели дo разстройство на здравето, временно
опасно за живота, трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, трайно
затрудняване на движенията на снагата и на ляв долен крайник.
Заявява, че след инцидента е транспортиран oт екип на Спешна медицинска
пoмoщ дo УMБAЛ „Канев"АД Русе, където e опериран по спешност. Твърди, че
оттогава дo края на 2022 г. са му правени множество операции и манипулации, на
гръбнака, на крака, на зъби, челюсти и лицеви кости. Част oт тях са операции с голям
обем и голяма сложност, извършвани при пълна упойка. Претърпял физически и
психически болки, като всяко едно отделно увреждане на здравето дoвeлo дo
физически бoлки в съответната област на тялoтo. Те се изразили в неприятни сетивни
и Еционални преживявания. Болките били силни и остри, a след това постепенно
намалявали, като не са напълно отминали и към момента.
Твърди, че лицето му е трайно обезобразено с изкривен лицев фронт на горна
челюст и устна в дясна посока. Долната устна отляво, е изкривена в лява посока и
провиснала. Има белег със сивкав цвят, започващ oт лявата нocнo-устна гънка,
преминаваща пo нея дo носа, в основата на ноздрите и завършваща oтдяcнo в нocнo-
устната гънка. Белегът е ясно видим. Целият вид и изглед на лицето му е трайно
променен и е обезобразен поради оформилите се кривини на горна и долна челюсти и
устни, както и белега пoд носа, кoитo загрозяват лицето. Ищецът твърди, че повече oт
4 гoдини е принуден да нocи брада и мустаци, за да прикрива обезобразяването. От
получените от ПТП увреждания търпял физически болки пo цялото тялo, особено
интензивни в областата на гръбначния стълб и лицето, както и негативни Еционални
изживявания: силен страх в момента на катастрофата, страх oт трайно увреждане на
здравето и евентуална смърт, в т. ч. oт трайно обездвижване, осакатяване и
обезобразяване; страх oт евентуално настъпване на рисковете, присъщи на всяка
операция; притеснения oт това, че не може да се обслужва сам в периода, в кoйтo е
бил обездвижен; ежедневни бoлки в oпopнo двигателния aпapaт, както в пoкoй, така и
пpи движение, затруднено придвижване; трудности при дишането поради травмите в
лицево- челюстната област; дискомфорт, неудобство, срам и страх oт вида на
обезобразеното си лице и нежелание да гo показва пред хора. Заявява, че претърпял 3
тежки операции на гръбнака, 7 операции на лицето и челюстта, 1 операция на носа, но
не е възстановен и вероятно никога няма да се възстанови и да бъде пълноценен като
преди. Твърди, че има две деца, момчета, в живота на които не присъствал за дълго
време поради престоите в болницата и обездвижването. Дори най-елементарните
занимания с тях са трудни за него, а някои и невъзможни. Поради състоянието си не
можел да свърши елементарни неща у дома си, които един нормален мъж прави. За
всичко разчитал на съпругата си и търсел често помощта на приятели и роднини. Като
последица от ПТП, ищецът бил с трайно намалена работоспособност 50%.
Инвалидизацията му била до 01.02.2027 г., но поради причинените травми, вероятно
ще продължи и в бъдеще.
Заявява, че всички тези неимуществени вреди са в причинна връзка с
неправомерното поведение на ЮЛ. Твърди, че за процесното ПТП е образувано ДП,
пр. пр. № 424/202 0г. пo oпиca на РРП, /ДП № 7/2020г. по описа на PУ —Бяла/, в хода
2
на което са събрани достатъчно доказателства за неправомерното поведение на Л и за
вредите причинени от него. Пo отношение на този водач е изготвено постановление за
привличането му като обвиняем, нo тъй като не може да бъде открит, производството
е спряно.
Ищецът заявява, че автoмoбилът, управляван oт ЮЛ е собственост на „Timoshenko
trans", Република Беларус, гр. Гомель, ул. *** и регистрационният му номер е издаден
в Беларус. Kъм датата на ПТП, за автомобила управляван oт причинителя на деликта е
действал дoroвop за застраховка „Гражданска отговорност", сключен със
застрахователя „Белкоопстрак" AД (BELCOOPSTRAKH), установен в Р Беларус, като
дoгoвopът е сключен с полица № ВУ/12/17176835 валидна oт 28.05.2019 г. до
27.05.2020 г. Твърди, че Р Беларус е член на системата „Зелена карта", като нитo един
застраховател, установен в Беларус няма кореспондент в България. Обстоятелствата,
че претендира вреди, причинени oт MПC с регистрационен номер oт държава - членка
на системата „Зелена карта", различна от България (в случая — Беларус), при
застрахована oтгoвopнocт на водача на това MПC от застраховател, установен в
държава — членка на системата „Зелена карта", различна oт България (в случая -
Беларус), който застраховател няма кореспондент за територията на Р България, oт
произшествие, настъпило в България, според ищеца, обуславят отговорността на
Сдружение "Haциoнaлнo бюро на българските aвтoмoбилни застрахователи". Ha
21.10.2022 г. предявил пред ответника претенция за плащане на застрахователно
обезщетение, но c писмо oт 16.11.2022 г. той отказал да определи и плати такова.
Поради отказа намира, че обезщетението се дължи, ведно със законната лихва oт
датата на предявяване на претенцията. Счита, че сумата oт 250 000 лв. представлява
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени oт него от датата нa
произшествието дo мoмeнтa. Заявява, че е получил oт трето лице „Армеец" ЗAД
сумата от 27 955,22 лв. представляваща обезщетение за същите вреди, дължими no
застраховка трудова злoпoлyкa.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 222 044 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от 21.10.2022 г. до окончателното
плащане, както и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА на „Адвокатско дружество З. З. и
П. Д." за оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Р. Ц САК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Намира
претенцията на първо място за неоснователна като оспорва посочения в исковата
молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване. Оспорва твърдението
за противоправно поведение от страна на водача ЮЛ, респ. за извършение от него
нарушения на ЗДвП, както и че същият има вина за настъпване на процесното ПТП.
Заема позиция, че вината за настъпване на ПТП и на вредите е на пострадалия ищец,
който в нарушение на правилата за движение пpи управление на товарен автомобил
„Ивеко" с прикачено полуремарке — цистерна навлязъл в лентата за насрещно
движение пpи наличие на пътна маркировка единична непрекъсната линия и
реализирал удар с движещия в обратна посока товарен автомобил „Мерцедес Актрос",
вкл cе движил с превишена cкopocт за съответната категория МПС, без да притежава
необходимата правоспособност за управление на посочената товарна композиция, без
да контролира непрекъснато МПС, евентуално се движил с несъобразена с пътните и
атмосферните условия скорост, характеристиките на участъка и интензивностга на
3
движението, както и че нe е предприел аварийно cпиpaнe. Пpи условия на
евентуалност заявява, че ищецът извършил гореописаното при изпреварване на друго
неустановено МПС, доколкото такава маневра cе твъpди в исковата молба. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Е. А., обосновано с това, че управлявал ППС без да
притежава необходимата правоспособност за неговото управление; управлявал
товарната композиция с превишена скорост за съответната категория МПС; нe се
движил най-вдясно на платното, като в конкретния пътен участьк не cе e движил в
дясната лeнтa, a в лявата такава; при условия на евентуалност не се движил в центъра
на лявата лeнтa, a на лявата й граница; предприел маневра изпреварване на друго МПС
без да се убеди, че може да извърши маневрата без да превиши допустимата скорост
на движение за съответната категория на МПС, което управлява; нe предприел
аварийно спиране. Заема позиция, че ПTП е било предотвратимо за ищеца като водач
на МПС в случай, че се е движил в дясната лента за движение, ако е била свободна
или ако ce e движил в средата на лявата лента в случай на изпреварване нa MПC, което
cе движи пред него в дясната лента, както и ако се движи с допустимата скорост, вкл.
за съответната категория МПС. Оспорва по вид и обем претендираните
неимуществени вреди, както и продължителността и интензитета нa бoлките и
страданията, степента на възстановяване нa ищеца и евентуално нaличиeтo нa
пpичиннa връзка между увредите и ПТП. При условия нa евентуалност твъpди, че е
съпричинил вредите пopaди неизползване на обезопасителен колан no време на ПTП
и/или при посочените по-горе нарушения на правилата зa движение. Оспорва
предявения иск зa неимуществени вреди по размер като знaчитeлнo и необосновано
завишен и несъответен на претърпените вреди, на принципа нa справедливост и
съдебната практика по сходни нa настоящия казуси. По съображения за
неоснователност на главния иск, оспорва и иска за законна лихва. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложения по делото КПП № 2 на л. 5 и 6 от делото се установява, че на
15.01.2020 г. около 16:30 ч на ПП І 5 Русе Бяла,км 38 +200 е настъпило ПТП с
участието на ЮНЛ, род. на *** г. в гр. Гомел, Република Беларус, гpaждaнин на Р.
Беларус, при управление на товарен автомобил „Мерцедес Бенц — Актрос", с peг. №
*** с управлявания от ищеца товарен автомобил „Ивеко ВАЗС с рег. № ***, за което
било образувано ДП 7/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, пр. пр. № 424/2020 г. по описа
на РРП. С Постановление от 26.11.2021 г. на РРП това досъдебно производство е
спряно.
Към доказателствения материал са приобщени материалите по воденото
относно процесното ПТП досъдебно производство, както и медицински документи,
които съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от
притежаващите специални знания вещи лица по назначената и приета по делото
КСМАТЕ.
Приложена е отправената от ищеца до ответника претенция за изплащане на
обезщетение вх. № 2-08-06/21.10.2022 г. за претърпените от него щети, както и писмо
oт 16.11.2022 г., с което той отказал да определи и плати такова.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са ангажирани
4
гласни доказателства – показанията на св. Р. А., живуща на семейни начала с ищеца и
нейната майка св. Д. А.. От тях се установява, че първоначално след катастрофата
ищецът изпитвал силни болки, постоянно бил на болкоуспокояващи. След като го
преместили в болница в София заради счупените прешлени в гръбнака не бивало да се
движи. Св. Р. А. го обслужвала, сменяла му памперси, давала вода и храна със
спринцовка, тъй като бил с шини. Кракът му бил гипсиран, тъй като стъпалото било
счупено на три места, както и един пръст. След като махнали гипса се наложило да
сложат специален ботуш, който трябвало да носи поне 30 дни без да сваля.
Свидетелства за силните болки по пътя към дома, както и за големите трудности, с
които изкачил стълбите до вкъщи, тъй като от една страна му било трудно да си вдигне
крака, защото не бивало да стъпва на счупения крак, а в същото време го болял още
повече гърба и викал от болки. Дава показания, че когато го видели децата се
изплашили и се скрили в другата стая. Тогава ищецът легнал на леглото и се разплакал
и от болката, и от това, че децата се страхували от него. Продължил да бъде на легло
около месец и у дома, отново на памперси. Имал голяма дупка на гърлото, тъй като
бил интубиран, която трябвало да се промива, за да може да зарасне. Свидетелката го
къпела, доколкото може в леглото с мокри кърпи. Вместо обаче болките да намаляват в
гърба, те се увеличавали. Не трябвало да гледа телевизия заради отока в мозъка, не
можел и да чете. Имал световъртеж. След месец в София, когато му махали шините
припаднал от болка. Свидетелства за претърпените операции на гръбнака и силните
болки, които ищецът изпитва. Дава показания, че ищецът не можел да кляка, не
можел да се навежда, а сутрин като става ттрябва да се хване за нещо, за да се набере
и много го боли, като това продължава и до днес. Затова, ако на обед почива, спи на
стола вместо да легне. Свидетелства за силната връзка, която имали ищецът и двамата
му синове, за болката, която той изпитва, че вече не може да бъде пълноценно със
семейството си, както в ежедневието, така и на почивка. Изнася данни, че и до днес е
постоянно на болкоуспокояващи, винаги го боли, не може да вдига тежко.
Свидетелства, че Е се сринал Еционално след катастрофата. Станал много изнервен.
Изпадал в различни състояния – не искал да разговаря със семейството си, не искал да
вида никого. Друг път викал, крещял, започнали много да се карат, да повишава тон на
децата, което преди не било така. Децата започнали да се обръщат основно към майка
си за всичко по-важно, защото баща им избухвал. Свидетелства, че най-голямото
страдание на Е било това, че синовете му го избягвали. Изнася данни и за претъпяната
операция на носа и челюстта. Свидетелства, че в началото му сложили изкуствени
протези, защото бузата му започнала леко да се изкривява надолу. Боляло го много.
Дава показания, че белезите по лицето много притеснявали ищеца. Ходел с голяма
брада, за да не му се виждат белезите. На гърба пък му се получила гърбица и всичко
това много влияе на психиката му. Все още нямал чувствителност на устните и поради
това и до ден днешен не си позволява, ако са навън да пие нещо течно. Понякога и
когата се храни не усеща, че се капе. Тези неща му влияяли много, тъй като е млад
човек. Интимните им отношения също били повлияни от случилото се, започнали да
се карат, ищецът започнал да буйства, станал много по-агресивен, по-раздразнителен.
Свидетелства още за страхът, който изпитвал ищецът от упойките при операциите и
дали ще се събуди, дали ще остане инвалид и дали ще може да ходи.
Св. Д. А. дава показания, че през цялото време докато Е лежал в болницата
дъщеря й го придружавала и обслужвала, а тя се грижила за синовете им. Когато се
върнал в Пловдив положил много усилия, за да изкачи стълбите, тъй като бил и с
ботуш, и с патерици. Бил силно пребледнял и физиономията му променена от силните
болки. Децата се изплашили от външния му вид, от шините по лицето, от ботуша на
5
крака и върнали обратно в стаята си. Свидетелства, че реакцията им му се отразила
много зле, тъй като е много обичлив баща. Около месец лежал неподвижен на легло.
Не можел да става, бил с памперс, дъщеря й го хранила със спринцовка. Свидетелства,
че след катастрофата Е вече не може да се занимава със синовете си, така както го
правел преди. Тогава участвал в игрите и разходките им, а сега само стоял отстрани и
ги чакал. Дава показания, че взаимоотношенията между него и дъщеря й преди
катастрофата били много добри. След това обаче започнали да си разменят реплики на
по-висок тон. Според свидетелката, причина за това било, че Е не се чувства
пълноценен като мъж в домакинството и това го дразни. Физически също не бил
добре, изпитвал постоянно болки, охкал, пъшкал. Ставал рано сутрин, тъй като много
го боли гърба и не може да спи. Не може да кляка. Ако е легнал на леглото, трябва да
се захване, за да се набере и да се повдигне. Дава показания, че на ищецът е наясно, че
физическото му състояние няма да се подобри и понякога спира да говори, да общува
със семейството, взира се в една точка и мълчи. Тревожи се и че не може да изкарва
по-високи доходи, дали ще може да подсигури децата. Свидетелства, че към
настоящия момент ищецът се храни самостоятелно, но няма чувствителност на
устните. Ходел с брада, за да прикрива белезите на лицето, а белезите на шията са от
това, че е бил интубиран.
Настоящият състав анализира изнесените и от двете свидетелки данни от
аспекта на възможната им заинтересованост, но ги кредитира изцяло доколкото са
логични, непротиворечиви, възпроизвеждащи лично възприети обстоятелства и
подкрепящи се от останалите доказателства по делото. Липсват основания за съда да
счита, че показанията им са предубедени.
Относно установяване на механизма на ПТП от страна на ответника са
ангажирани гласни доказателства- показанията на св. Д. И. И. и св. В. С Н..
Св. Д. И. И. дава показания, че станал непосредствен очевидец на процесното
ПТП. Времето него ден било ясно, било светло и сухо, когато възникнал инцидента.
Свидетелства, че ПТП се случило извън населеното място в с. Волово. Уточнява, че
след него има една права отсечка и след нея започва десен завой, а после баир, в който
вече е разрешено изпреварването в посоката в която се движел свидетелят- към Русе,
където лентите за движение били две, а в посока Бяла една. В далечината има друг
завой наляво. В момента, в който бил в началото на участъка, в който е разрешено
изпреварването в посока Русе, изкачвайки баира, погледнал нагоре към предстоящия
ляв завой. Видял камиона с пловдивска регистрация и с италианско ремарке, който
малко преди това го изпреварил, че тръгва да изпреварва малко преди левия завой. В
този момент отсреща в посока Бяла се движел друг тир, който бил с латвийска или
полска регистрация и двата камиона се сблъскали. Как точно е станал удара не знае,
но лично го възприел. Намирал се на 150-200 м от мястото, на което се ударили..
Свидетелства, че за първи път възприел камиона с пловдивска регистрация
непосредствено преди удара, когато той вече се намирал в лявата лента за
изпреварване, изпреварвал друг камион. Свидетелства, че изпреварвания и
изпреварващия камион се движели успоредно един до друг, всеки в своята лента. След
удара изпреварваният камион продължил, не спрял. Свидетелят бил първия камион
след катастрофиралия камион с пловдивска регистрация и бил длъжен да спре.
Шофьорът вътре викал и виел. След удара камионът с пловдивска регистрация останал
спрян с лице посока Русе, но в лентата за движение посока Бяла. Шофьорът на
латвийския камион отбил след камиона с пловдивска регистрация в гората в посока
Бяла. Уточнява още, че след удара влекачът се намирал в канавката, а цистерната била
6
на пътя в насрещната лента за движение, посока Бяла. Не си спомня дали е имал
спукани колела и гуми. Уврежданията, които възприел по камиона с пловдивска
регистрация били в областта на вратата. Вратата или гредата били затиснали
шофоьора. Предният прозорец или този на вратата били счупени, защото се чувало как
шофьорът вика. Не си спомня за повреди в цистерната, нито по предната част на
влекача. Когато отишъл до катастрофиралия камион ищецът, когото свидетелят
разпозна в залата бил затиснат от вратата и със здраво закопчан колан, което
попречило да го освободят. Дава показания, че преди удара не е възприел латвийския
камион, тъй като той слизал отгоре и излизал от завоя.
Св. В. С Н. дава показания, че си спомня за процесното ПТП, случило се през
зимата, преди около четири години. Не е станал непосредствен очевидец на
катастрофата, но бил първа кола след един камион, който се бил хвърлил вдясно.
Пътувал в лек автомобил от Русе към Бяла. Било около четири, пет часа, доколкото си
спомня било валяло. Камионът, който се движел преди него и катастрофирал бил
изцяло вдясно, в горичката. Другият камион, с който се блъснал бил с цистерна и след
удара бил спрял в неговата си лента – от Бяла за Русе. Уточнява, че се намирал в
средната лента, тъй като участъкът, в който настъпило това произшествие е с три
ленти за движение – две от Бяла за Русе и една от Русе за Бяла. Спрял в своята лента
за движение, като заявява, че отпред нямало някакво препятствие, което да му попречи
да продължи.
За изясняване на механизма на ПТП по делото е приета КСМАТЕ, вещите лица
по която дават следното заключение:
Вещото лице автоексперт сочи следния механизъм на ПТП: На 15.01.2020 г.,
около 16:30 часа, по главен път I-5 /Русе - Бяла/ се е движил състав от превозни
средства – седлови влекач „Ивеко“, с рег. № *** и прикачено към него полуремарке-
цистерна с рег. № ***, управлявани от Е. А.. Посоката му на движение е била към гр.
Русе. В района на км 38, пътят е бил разделен на 3 пътни ленти, 2 – в посока към гр.
Русе и 1 – в посока към гр. Бяла. В този район Е. А. е изпреварвал друг неустановен
камион с около 85 km/h в средната пътна лента. В този момент, от лентата за насрещно
движение с около 74 km/h е навлязъл друг състав от превозни средства – седлови
влекач „Мерцедес Актрос“, с рег.№ *** и прикачено към него полуремарке-цистерна с
рег. № A ***, управлявани от ЮЛ. При описаните движения между предните леви
части за всеки от процесните влекачи е възникнал челен и кос удар. Ударът, според
експерта, е настъпил изцяло с средната пътна лента, предназначена за движение към
гр. Русе. В момента на удара, композицията, управлявана от Е. А., се е намирала по
широчина на платното - изцяло в средната пътна лента, а композицията, управлявана
от Ю. Л - частично навлязла с лявата си част в лентата за насрещно движение. След
удара, композицията, управлявана от Е. А. се е отклонила косо наляво спрямо
първоначалната си посока и е преустановила движението на мястото, на което е
намерена, а композицията, управлявана от Ю. Л се е отклонила косо надясно спрямо
първоначалната си посока и е преустановила движението си на мястото, на което е
намерена.
Вещото лице дава още заключение, че маркировката между дясната и средната
ленти е била единична непрекъсната линия, а между средната и лявата – единична
прекъсната линия. Преди произшествието, гледано в посока към Велико Търново за
водача на влекач „Мерцедес Актрос“ има пътен знак В24 „Забранено е изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.
След тях на едно основа е имало: отгоре - пътен знак В26 „Забранено е движение със
7
скорост, по-висока от означената“ с надпис „50“; отдолу – пътен знак А15 „Опасност
от хлъзгане“. Експертът сочи още, че в деня на произшествието температурата е била
около +1+2°С като в интервала от 15 до 19 ч поради спускане на умерена мъгла,
видимостта е била между 50 и 500 м. При огледа е установено, че асфалтовата
настилка е била мокра.
След анализ на свидетелските показания и обективните находки, установени при
огледите вещото лице дава заключение, че причина за произшествието е навлизането и
движението на композицията, управлявана от Ю. Л в лентата за насрещно движение,
по която се е движила композицията, управлявана от ищеца. Налице са данни, че в
този момент Е. А. е изпреварвал друг неустановен „камион“. От това следва, че
произшествието е било предотвратимо, ако влекач „Мерцедес Актрос“ и прикачено
към него полуремарке, управлявани от Ю. Л се е движил в полагащата му се лента за
движение без да навлиза в лентата за насрещно движение, по която се е движила
композицията на Е. А.. От свидетелските показания и обективните находки на мястото
на произшествието вещото лице дава заключение, че ударът е реализиран в средната
пътна лента, по която се е движила композицията на Е. А..
От приложените към воденото ДП № 7/2020 по описа на РУ на МВР – Бяла копия
на данните за скоростта на двата процесни влекача от тахографите им се установява,
че 15.01.2020 г. скоростта на влекач „Мерцедес Актрос“, с рег.№ ***, управляван от
ЮЛ в 14:29:35 часа по UTC /16:29:35 локално време/ е около 74 km/h и
непосредствено след това е спрял вследствие от удара., а скоростта на влекач „Ивеко“,
с рег.№ ***, управляван от Е. А. в 14:29:35 часа по UTC /16:29:35 локално време/ е
около 85 km/h и непосредствено след това е спрял вследствие от удара. Спирачният
път на композицията, управлявана от Ю. Л с установената скорост 74 km/h е 57,8 м, а
спирачният път на композицията, управлявана от Е. А. с установената му скорост от 85
km/h (23,61 m/s) е 68,9 м. От приложената мащабна скица е видно, че в момента на
удара, композицията, управлявана от Ю. Л е навлязла по широчина с около 1,40 м в
лентата за насрещно движение. Според вещото лице, в материалите по делото не са
установени конкретни данни за какво разстояние по дължина е настъпило това
навлизане. За общото време, необходимо Е. А. да предприеме спиране или маневра, с
установената му скорост 85 km/h (23,61 m/s), композицията му би изминала 26,0 м. За
това време, с установената си скорост 74 km/h (20,56 m/s), съставът, управляван от Ю.
Л се е намирал на 22,6 м преди мястото на удара. Разстоянието между двете
композиции е 26,0+22,6 = 48,6 м. За това разстояние, според експерта, между
процесните композиции е било възможно да настъпи навлизането на състава,
управляван от Ю. Л в лентата за насрещно движение.
Експертът сочи още, че към ДП № 7/2020 по описа на РУ на МВР – Бяла е
приложено свидетелството за регистрация на влекач „Ивеко“, с рег.№ ***, където
същият е характеризиран от категория „N3“, а ремаркето е от категория „О4“.
Дължината на композицията, образувана от влекач „Ивеко“ с прикачено полуремарке е
била 13,60 m. Не са измерени габаритните размери на другата композиция, но според
вещото лице от снимките се вижда, че размерите не се различават от стандартните.
Стандартната габаритна широчина на тези композиции не може да превишава 2,50-
2,55 m, a височината им е до 4,00 m. Експертът разяснява още, че в материалите по
воденото ДП не са установени данни относно композицията образувана от влекач
„Мерцедес Актрос“, с рег.№ ***, като би трябвало влекачът да е също от категория
„N3“. Полуремаркето също, следва да е от категория „О4“.
Вещото лице описва установените по двете ППС деформации като извежда
8
извод, анализирайки ги, че ударът за тях е бил челен и кос, настъпил е с предните им
части, на разстояние до около 50ч80 см от предните леви ръбове на кабините. В
момента на удара, върху композициите и върху водачите им са действали инерционни
сили, насочени напред и косо наляво. Разяснява, че при анализа на събраните по
делото материали не са установени данни за ограничаване на видимостта между
участниците в произшествието от други обекти или препятствие. Видимостта за всеки
от водачите е около и над 200 метра преди мястото на удара. Не са установени данни
за това от какво разстояние, композицията, управлявана от Ю. Л е навлязла в лентата,
по която се е движила композицията на Е. А..
Експертът разяснява още, че при един от огледите на влекач „Ивеко“, управляван
от ищеца е установено, че десните огледала са били счупени. Счупено е било и
малкото прозорче на дясната врата. По дясната врата, по десния край на предната
броня и по десния край на десния калник е имало следи от интензивно триене. Според
експерта, установените счупвания на стъклата и огледалата вдясно следва да са
настъпили в момента на удара с другия състав от превозни средства, тъй като ударът е
челен и е настъпил с предните части на процесните седлови влекачи и деформациите
са достигнали до тези елементи. Следите от интензивно триене по десния край на
десния калник и по дясната броня и по дясната врата са тъмни на цвят и следва да са
отложени при съприкосновение с черен пластичен материал. От данните по делото
обаче не може да се установи давността на получаването им.
Според вещото лице в материалите по делото и в приложените материали по
воденото ДП не са установени данни относно техническото състояние на седловия
влекач „Ивеко“. Има приложено удостоверение за техническа изправност на
полуремаркето му. В него не са установени технически неизправности. Прегледът е
бил извършен на 14.01.2020 г. и е подлежал на следващ преглед до 14.01.2021 г.
Вещото лице дава още заключение, че седлови влекач „Ивеко“ е бил снабден с
предпазен колан на мястото на водача, тъй като след произшествието ищецът е бил със
„здраво закопчан колан“ и се е намирал затиснат в деформираната кабина, според
свидетелските показания.
Вещото лице д-р И. С. дава заключение, че от представената медицинска
документация е видно, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на горна
и долна челюст; Разкъсно-контузна рана на лицето, с липса на тъкан; контузия на
мозъка; счупване на първи и втори поясен прешлен; счупвания на четвърта и пета
предходилни кости на ляво ходило; счупване на близката фаланга на пети пръст на
ляво ходило; охлузвания на лява глезенна става; остра кръвозагуба; избИ.е на
11,21,33,34,35 зъби, счупване на външния малеол на лява подбедрица, протрузии на
междупрешлените дискове между четвърти и пети поясни прешлени и между пети
поясен и първи кръстен прешлен. Описаните увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и са в пряка причинна връзка с ПТП на 15.01.2020 г. При
извършения от експерта преглед в ОСМ Русе е установено засягане на лицевия нерв
ляво с увисване на левия устен ъгъл, установени са белези по лицето. При тези данни
установените увреждания на А. следва да се преценяват по следните медико-
биологични признаци: Разстройство на здравето временно опасно за живота, Счупване
на челюстите, което трайно затруднява дъвченето и говоренето, за срок повече от
тридесет дни, ИзбИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, Трайно
затрудняване на движенията на снагата и на ляв долен крайник, за срок повече от
тридесет дни, Постоянно разстройство на здравето не опасно за живота.
Експертът изнася данни, че счупването на долната челюст е лекувано в Клиника
9
по лицевочелюстна хирургия при УМБАЛ “СВЕТА АННА "АД СОФИЯ през месец
януари 2020 г. и е извършена оперативна интервенция с отстраняване на зъби
11,21,34,35 зъби. Долната челюст е шинирана и фиксирана, като е отстранен костен
фрагмент в областта на счупването и дефекта е направена пластика на дефекта.
Последвали са четири оперативни интервенции в МДЦ Визиодент ЕООД за
възстановяване на травматично увредените зъби, при което е отстранен и зъб 33.
Оперативните интервенции са проведени на 18.09.2020 г., 13.10.2020 г., 17.05.2021 г. и
06.01.2022 г. Поставени са импланти и пластики на дефектите. Лечението на
уврежданията на зъбите е приключило на 27 09 2020 г.
Вещото лице сочи още, че счупванията на първи и втори поясни прешлени на
гръбначния стълб са лекувани оперативно в клиника по неврохирургия при УМБАЛ
Свети Георги Пловдив през м. март, 2020 г. като е направена пластика на прешлените.
През м. Април, 2020 г. е направена стабилизация на гръбначния стълб с импланти от
единадесети гръден прешлен до четвърти поясен прешлен. Провеждана е
рехабилитация. Травматичните увреждания на гръбначния стълб са имали
възстановителен период от 15.01.2020 г. до 16.09.2020 г., видно от болничните
листове. През м. май, 2022 г. поради дискова лезия в областта на ниво пети поясен
първи кръстен прешлен е извършена оперативна интервенция в УМБАЛ “Свети
Георги” Пловдив за отстраняване на стабилизацията. След свалянето на
стабилизатията на гръбначният стълб пострадалият е имал възстановителен период
10.05.2022 г. до 11.08.2022 г., видно от болничните листове. От 17.02.2023 г. до
29.02.2027 г. с решения на ТЕЛК Пловдив и НЕЛК София е определена трайно
нарушена работоспособност 50 %, определяща дейност без тежък физически труд,
продължително правостоене и ходене. През м. юли 2022 г. А. е лекуван в УНГ
Клиника при УМБАЛ “Свети Георги” Пловдив поради възпалителни промени на
околоносните кухини с полипоза на носната лигавица. Уврежданията са в причинна
връзка с травматичните увреждания получени при ПТП на 15.01.2020 г. Проведено е
оперативно и лекарствено лечение. Счупванията на долния крайник са лекувани с
гипсова имобилизация. При тях възстановителния период е около два месеца. Болките
според експерта са изразени след травмата, след оперативните интервенции, при
манипулациите, при раздвижванията. При физически натоварвания и промяна на
времето пострадалият изпитва болки и към момента.
Вещото лице дава заключение, че травматичните увреждания на гръбначния
стълб са довели до трайно увредена работоспособност, която се изразява в
невъзможност за извършване на тежък физически труд продължително правостоене и
ходене. Тези състояния са за продължителен период и имат постоянен характер. С
възрастовите промени същите могат да търпят влошаване. Загубата на зъбите е за цял
живот. Поставените импланти имат период на преживяЕст. От извършения преглед и
представената документация е видно, че е налице засягане на функцията на хранене
изразяващо се в изтичане на течности от левия устен ъгъл и течни храни. Налице е и
засягане на говора. Като се има предвид изминалия период от травмата и вида на
уврежданията същите се очаква да останат за цял живот.
При извършения личен преглед д-р С. е установил белези вляво на лицето на
ищеца, които следва да се преценяват като загрозяване. Те са с траен характер, за цял
живот. Налице е и увреждане на лицевия нерв вляво, водещо до провисване на устния
ъгъл. Това състояние нарушава процеса на хранене, като възпрепятства задържане на
течности и течна храна в устната кухина. Състоянието е трайно и продължава
обикновено през целия живот, като води до изразен дискомфорт при хранене.
10
Според вещото лице счупванията в поясния отдел на гръбначния стълб отговарят
да са получени от поставен предпазен колан. От свидетелските показания, както и от
отразеното в огледния протокол, че кабината е била деформирана в предната й част,
по-силно изразено вляво следва да се приеме, че ищецът е бил с поставен предпазен
колан.
Предвид оспорването на приетата експертиза от страна на процесуалния
представител на ответника и изложените в депозираните писмени бележки възражения
от процесуалния представител на ответника, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Действително в проведеното по делото о. с. з. на 29.05.2025 г. се установи, че
вещото лице не е отговорило в пълнота на поставените му въпроси. Поради това му бе
предоставена възможност писмено да обоснове заключението си, което е и сторено с
допълнителното заключение. С него и при изслушването му в о. с. з. на 19.06.2025 г.
експертът подробно разяснява как е установил мястото на удара и механизма на
отлагане на задиранията по пътната настилка, както и относимото към тях застъпване
на превозните средства в мястото на удара. Вещото лице никъде не се е позовавало
само и единствено на свидетелските показания, в частност тези на св. Д. И., за да
обоснове извод, че управляваната от Л композиция е навлязла в лентата за насрещно
движение, а изрично е посочило, че това следва от съвкупната преценка и анализ на
свидетелските показания и обективните находки. При отговора на въпрос № 17, а и в
съдебно заседание експертът разяснява как е определил мястото на удара, а именно
чрез построяване на ъгловото движение на композиците, така както са намерени и
поставяйки в пресечната точка двете композиции е стигнал до извода, че ударът е в
средната лента, а застъпването е от 50 до 80 см. При изслушването му в о. с. з. от
29.05.2025 г. вещото лице изрично уточни, че ако ударът беше настъпил в лентата за
движение на Л, дори на 5 см от осевата линия, първото задиране нямаше да се намира
в средната пътна лента.
Експертът е посочил при отговора на въпрос № 17 механизма на получаване на
второто задиране, посочил е че то е от лявата деформирана част на влекача на Л при
движението му след удара. Посочил още, че след него има установена и друга следа от
отъпкване в банкета пак при отговора на този въпрос, поради което възраженията в
писмената защита в този смисъл са неоснователни и некореспондиращи с данните по
делото. В обобщение, съдът намира, следва да кредитира КСМАТЕ, дадена от д-р И.
С. и инж. С. К. като компетентна, обективна и подробно обоснована.
По делото е приложена и справка от ОД на МВР Пловдив, от която се установява,
че към 15.01.2020 г. ищецът А. е бил правоспособен водач на МПС от следните
категории: В, СЕ, М, С, АМ, Ткт, ВЕ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 511, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
11
Основателността на предявения иск за ангажиране отговорността на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е обусловена от
наличието на следните предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е
настъпило на територията на Република България, водачът на моторното превозно
средство да е действал виновно, моторното превозно средство обичайно да се намира
в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, за моторното
превозно средство да е налице застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят на виновния водач да няма кореспондент за
територията на Република България или когато има кореспондент, но съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира
щетата. Допълнително условие съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ е да липсва произнасяне от
бюрото по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, да е налице отказ за
изплащане на обезщетение или увреденото лице да не се е съгласило с размера на
обезщетението.
Следва да се установяват и общите предпоставки на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите - да е
настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди,
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.
В случая не е спорно между страните, че товарен автомобил „Мерцедес Бенц —
Актрос", с peг. № ***, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на
15.01.2020 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
катастрофата при „Белкоопстрак" AД (BELCOOPSTRAKH), установен в Р Беларус,
който няма кореспондент на територията на Република България с полица №
ВУ/12/17176835 валидна oт 28.05.2019 г. до 27.05.2020 г., валидна към датата на
инцидента. Поради това съдът приема, че за ответника в качеството му на
компенсационен орган - представително национално бюро за Република България по
смисъла на Вътрешните правила между бюрата, е възникнало задължение да обезщети
увредените лица от настъпилото през време на действие на застрахователния договор
по системата "Зелена карта" застрахователно събитие, което обстоятелство не се и
оспорва от него.
С оглед данните за депозирана претенция пред НББАЗ и изтекъл срок по
смисъла на КЗ, съдът намира депозираните искови претенции за процесуално
допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския
съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от заключението на КСМАТЕ , техническите причини за настъпване на
12
ПТП са навлизане с лявата част на управляваната от Ю. Л композиция в лентата за
насрещно движение. Налице е противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗДвП от
водача Ю. Л, който не контролирал непрекъснато управляваното от него ППС, движел
се със скорост 74 km/h при наличие на знак В26, забраняващ му движение със скорост
по-висока от 50 km/h и пресякъл единичната прекъсната линия, разделяща неговата
лента за движение и тази, по която се движел ищеца. От събраните гласни и писмени
доказателства, както и от приетата КСМАТЕ се установи, че са причинени
неимуществени вреди на ищеца Е А. и пряката и непосредствена причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на водача Ю. Л - неспазване
на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и
възникналите в резултат на удара травматични увреждания у ищеца.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените
на Е А. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявения иск срещу
ответника е доказан по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът
отчита следните релевантни обстоятелства: Съобразяват се множеството получени от
ищеца травматични увреждания, подробно описани в КСМАТЕ, имащи характер на
средни телесни повреди. Отчита се, че част от тях са му причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а така също и причиненото му трайно
13
затрудняване на дъвченето и говоренето и на движенията на снагата и на ляв долен
крайник за срок повече от 30 дни. Съобразява се, че ищецът е бил във временна
неработоспособност общо 11 месеца- 8 през 2020 г. и 3 през 2022 г. Отчитат се
множеството оперативни интервенции, претърпени от него във връзка с получените от
процесното ПТП увреждания- 5 операции, свързани с избитите зъби, 3 във връзка със
счупванията на първи и втори поясни прешлени на гръбначния стълб и 1 във връзка с
възпалителните промени на околоносните кухини и търпените във връзка с тях
сериозни, с твърде висока интензивност болки и страдания, изпитвания страх от
поставяните упойки и от евентуално обездвижване, както и че част от операциите са
били с голям обем и сложност. Съобразява се, че не е настъпило и не се очаква да
настъпи пълно възстановяване на здравето на ищеца. Според експерта, травматичните
увреждания на гръбначния стълб са довели до трайно увредена работоспособност,
която се изразява в невъзможност за извършване на тежък физически труд
продължително правостоене и ходене, които състояния са за продължителен период и
имат постоянен характер, като с възрастовите промени същите могат да търпят
влошаване. Отчита се, че загубата на зъбите е за цял живот, че е налице засягане на
функцията на хранене, изразяващо се в изтичане на течности от левия устен ъгъл и
течни храни и засягане на говора, които се очаква да останат за цял живот.
Съобразяват се получените белези вляво на лицето на ищеца, което загрозяване е до
живот. Отчитат се свидетелските показания, че за да го прикрива ищецът е принуден
да ходи постоянно с брада. Взема се предвид и полученото увреждане на лицевия нерв
вляво, водещо до провисване на устния ъгъл, което е трайно и ще продължи през
целия живот, като води до изразен дискомфорт при хранене. Отчита се възрастта на
ищеца към датата на ПТП- на 38 години, в активна рабопоспособна възраст, която
вследствие на получените травми е била затруднена и завинаги ограничена в пълен
обем. Съобразява се, че има две деца, момчета, с които е имал силна бащинска връзка,
която следствие причинените му увреждания не би могла да се възстанови в
предишния си вид. Отчитат се търпените от него психически болки и страдания от
невъзможността да изпълнява пълноценно, както преди катастрофата, функциите си в
семейството на баща и съпруг. Съдът взема предвид и болката, която ищецът е изпитал
от отдръпването на собствените му деца, страхът им от него, когато се е прибрал у
дома след продължителното лечение. Съобразяват се неудобствата в чисто битов план,
които е търпял и продължава да търпи при посрещане на своите елементарни битови
нужди, както и от продължителната невъзможност да води самостоятелен живот.
Съдът отчита, че и към настоящия момент ищецът изпитва силни болки, налагащи
прием на обезболяващи, че вследствие на болките в гръбнака не може да почива
пълноценно, нарушен е сънят му, в т. ч. и е принуден да понякога да спи седнал.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид
установения интензитет на болките и тяхната продължителност, свързаните с тях
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, неоптимистичната прогноза за
възстановяване на състоянието на пострадалия отпреди процесното ПТП, за всички
тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на Е. А. вследствие на
катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди
да се определи в размер на 250 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите
условия на живот в страната за съответния период, със съдебната практика по
присъждане на обезщетения за този вид увреждания, както и със съответните нива на
14
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В
посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани
в настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност. От него следва да се приспадне изплатената от ЗАД „Армеец“ сума
в размер на 27 955,22 лв., представляваща обезщетение за същите вреди, дължима по
застраховка трудова злополука, поради което искът за сумата от 222 044 лв. следва да
бъде уважен в пълния предявн размер.
Изведеният извод за основателност на иска налага да бъде разгледано
своевременно въведеното от ответника възражение за съпричиняване. Тежестта за
неговото доказване е върху страната, която е направила възражението, т. е. същата
следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи
благоприятни правни последици. При разглеждане на възражението за съпричиняване
от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид и задължителните
постановки на т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
според което "съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“
Такъв принос в случая не се установява. Липсват каквито и да било доказателства
управляваната от ищеца композиция да е навлизала в насрещната лента за движение.
Установи се, че А. е притежавал правоспособност за управление на конкретното ППС,
както и че е бил с поставен предпазен колан. Липсват доказателства да е управлявал
технически неизправно МПС. В обобщение, възражението за съпричиняване е
неоснователно. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно
от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване в
настоящото производство не бе проведено.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния иск за
присъждане на законна лихва. Доколкото се касае за обезщетение спрямо
отговорността на делинквента, при което ответникът действа все едно е застраховател
на виновния водач, а отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то
същият дължи и лихва за забава от датата на уведомява за настъпилото
застрахователно събитие /както застрахователя при съответно приложение на чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ/. НББАЗ е уведомен на 21.10.2022 г. /видно от представената
застрахователна претенция с вх. № 2-0806 от 21.10.2022 г. в НББАЗ – л. 18-19/, поради
което следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца. Такива се
претендират за адвокатско възнаграждение в полза на „Адвокатско дружество З. З. и
П. Д.“ за оказаната на ищеца безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2
вр. ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е удостоверено в приложения по
делото договор за правна помощ. Размерът му съдът определя на 13 530 лв. при
15
съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., броя съдебни заседания
с участието на представител на адвокатското дружество и фактическата и правна
сложност на делото.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавна такса
и разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета на
съдебната власт сума за държ. такса в размер на 8881,76 лв., както и 700 лв. депозити
за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. А., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул. *** СУМАТА от 222 044 лв. обезщетение по чл. 511, ал.3 КЗ за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 15.01.2020 г. около 16:30 ч на път ПП 1-5 (Русе - В.Търново), в
района на км 38, в землището на с. Волово, обл. Русе, виновно причинено от ЮНЛ,
род. на *** г. в гр. Гомел, Република Беларус, гpaждaнин на Р. Беларус, при
управление на товарен автомобил „Мерцедес Бенц — Актрос", с peг. № *** и
прикачено към него полуремарке с рег. № A ***, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Адвокатско дружество З. З. и П. Д.“,
Булстат ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. „*** А СУМАТА от 13 530 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Русе сумата в размер 9581,76 лв., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16