Р Е Ш Е Н И
Е
№…………, град Шумен, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд
в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Борисова
при
секретаря Св.Атанасова,
като
разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм. дело №141 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), образувано по жалба на «Шумен-П.А. »
ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.И.Б.,чрез
процесуалния му представител-адв.Г.Г.от ШАК
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№76-ФК/29.03.2021 г. на началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП. С посочената заповед на дружеството е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –бензиностанция , находящ се в
град Шумен , ул.Р.П.№29, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до
него за срок от 5 дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ, поради наличие на съществено противоречие между описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и
основание за отмяна на обжалваната заповед само на това основание.
На следващо място се твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ и поради
противоречие с материалния закон. По същество жалбоподателят твърди, че няма
допуснато нарушение, тъй като направените в протокола за извършена проверка
констатации, не обуславят извод за извършени нарушения. При всички случаи на
разминаване между тези показания се
касае за техническа грешка, а не за реална разлика в количествата гориво,
отчетено чрез разчитане на баркода на цистерната от доставчика. Това
съставлявало форсмажорно обстоятелство по смисъла на закона, за което
жалбоподателят не следвало да носи отговорност.
Жалбоподателят
сочи и допуснати от органите нарушения на процесуалните правила, предвид
обстоятелството, че нито един от аргументите, сочени от оспорващия не бил
обсъден в заповедта за налагане на ПАМ, нито са взети предвид представените от
него свидетелства за калибриране. Обжалваната заповед за ПАМ била мотивирана с
общи изрази, използвани от органите по приходите в случаи, при които е
установена разлика между касова и фактическа наличност, каквото нарушение
въобще не се коментира и не е предмет на ПАМ.
Сочените
от органа основания за налагане на ПАМ са недоказани. Заповедта не съответства
и на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, именно същата е формална и
незаконосъобразна. Неясни са критериите послужили за определяне размера на
мярката, като същата е издадена в противоречие с целта на закона.
Предвид
горното и по подробно изложени в жалбата си доводи и съображения, оспорващият
отправя искане за отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности" град Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, редовно призован, за него се явява гл.юрисконсулт В.М.редовно упълномощен,
който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения
за компетентност на органите, наличие на административно нарушение, респективно
основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на
обвързана компетентност.Заявява,че задължение на дружеството е да следи за
техническата изправност и състоянието на нивомерната система на резервоарите. Предвид
факта,че е налице разминаване в подаваните данни до НАП,счита ,че е налице констатираното
нарушение.Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.Претендира
присъждане на страните по делото разноски р размер на 100лв.Прави възражение за
прекомерност на претендираните от оспорващия разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Оспорената заповед в настоящото производство
е връчена на представителя на дружеството на 13.04.2021 г., а жалбата е
депозирана на 22.04.2021 г., поради което се явява процесуално допустима – предявена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, адресат на заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от
обжалване.
С процесната ЗНПАМ№76-ФК/29.03.2021 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП-гр.София, на дружеството е наложена ПАМ– запечатване на
търговски обект– бензиностанция , находящ
се в град Шумен , ул.Р.П.№29, стопанисван от жалбоподателя и е забранен
достъпът до него за срок от 5 дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187
ал.1 от ЗДДС.
Няма спор между страните, че жалбоподателят
стопанисва търговския обект – представляващ бензиностанция находящ се в град Шумен , ул.Р.П.№29 .Съгласно представения
с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0433445 от 24.03.2021 г.,
служители на ГДФК на НАП, ОД Варна, извършили проверка на търговски обект –
бензиностанция, , находящ се в град Шумен , ул.Р.П.№29, стопанисван от жалбоподателя „Шумен-пътнически
автотранспорт“ООД с ЕИК:***,представляван от Г.И.Б., при която било установено,
че за периода от 01.03.2020год.-23.04.2021год. е налице разминаване между
данните,подадени от НИС и тези,подадени по документ с баркод четеца.Същото е
установено при направена справка в ПП“ФУДФ“ за постъпилите данни за доставка на
горива в обекта за посочения период.
Обоснован е извод, че с посоченото деяние дружеството е осъществило
състав на нарушение по чл.59а ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006год. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства,във вр. с чл.118 ал.1 от
ЗДДС.Видно от представената административна преписка, на оспорващия търговец е
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №F607349/30.03.2021 г. за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
Въз основа на констатациите, обективирани в
Протокола за извършена проверка серия АА №0433445/24.03.2021г., както и
събраните доказателства, административният орган е приел, че „Шумен-пътнически
автотранспорт“ООД е нарушил разпоредбата на чл.118 ал.4 т.3 от ЗДДС.Извършеното
нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1
т.1 б.“г“ от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната
заповед.
От доказателствата по делото и в частност от
прил. по преписката Договори за сервизно обслужване№107/19.09.2019год. и
№143/08.09.2020год. и Свидетелство за регистрация на фискално устройство се
установява,че в процесния проверяван обект- бензиностанция
, находящ се в град Шумен , ул.Р.П.№29,стопанисван от „Шумен-пътнически
автотранспорт“ООД с ЕИК:*** има монтирана фискализирана и с изградена дистанционна връзка с НАП ЕСФП
модел DFS-Q7S-KL с ИН на ФУ DT795088
и ИН на ФП 02795088,бензиноколонки тип WAKA V50,нивомерна система тип Colibri,регистрационен номер в НАП 4340436/19.09.2019год.
За да постанови обжалваната ЗНПАМ,
административния орган в мотивите на ЗППАМ е приел, че при проверка, извършена
на 24.03.2021г. е установено, че за периода
01.03.2020г.-23.04.2021г. е налице разминаване между данните,подадени от НИС и
тези,подадени по документ с баркод четеца,което е установено при направена
справка в ПП“ФУДФ“ за постъпилите данни за доставка на горива в обекта за
посочения период.
От
извършената „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID:
4340436 ЕИК: ***** Ш.ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ ООД, *** е установено, че има
разлика между предадените на НАП по установената дистанционна връзка данни за
получените количествата гориво по еАДД, качени чрез въвеждането на УКН на еАДД
чрез баркод четец и количествата гориво постъпили в резервоарите отчетеното от
нивомерната система в обекта както следва:
- УИК №0000000005748141/22.12.2020г., качено
чрез баркод четец е 17100,00 литра /съответстващ обем при съхранение 15 градуса
по Целзий/, а в НАП по установената дистанционна връзка не са постъпили данни
от нивомерната система за доставка на горива;
- УИК №0000000005773057/07.01.2021г„ качено чрез
баркод четец е 17079,00 литра /съответстващ обем при съхранение 15 градуса по
Целзий/, а в НАП по установената дистанционна връзка са постъпили данни от
нивомерната система за доставка на 18285,03 литра горива, т.е. с 1206 литра
повече;
-УИК №0000000005857033/12.02.2021г., качено
чрез баркод четец е 17143,00 литра /съответстващ обем при съхранение 15 градуса
по Целзий/, а в НАП по установената дистанционна връзка са постъпили данни от
нивомерната система за доставка на 18294,15 литра горива, т.е. с 1151,20 литра
повече.
Относно констатацията на административния
орган,че по установената дистанционна връзка не са постъпили данни от
нивомерната система за доставка на 17 100л. гориво /дизел/ с УИК
№0000000005748141/22.12.2020г се установи,че в случая информацията по баркода е
изпратена в НАП при наличие на електрозахранване на системата,след което се
изчаква успокояване на нивото на наливаното гориво най-малко десет минути,като
системата след това изчакване изпраща информацията автоматично по данните от
нивомера.В този момент е налице прекъсване на електрозахранването в
обекта,установено с надлежно издаден документ от енегроснабдителното
дружество,приобщен към доказателствения материал по делото.Вследствие на
прекъсването на електрозахранването в обекта впоследствие не са изпратени
автоматично данните от нивомера.Видно от заключението на вещото лице по
СТЕ,прието от съда и страните като обективно и компетентно дадено,при липсата
на електрозахранване системата за подаване на информация не може да работи и
това не може да се компенсира с подаване на информацията ръчно или по друг
технически възможен начин .
Относно установените разлики между
данните,подадени автоматично от НИС от една страна и четците на баркодовете
относно доставеното в обекта горива за периода
01.03.2020г.-23.04.2021г.,подавани в НАП,от заключението на вещото лице по
СТЕ,приобщено към доказателствения материал по делото и кредитирано с доверие
от съда с оглед кореспонденцията му със съвкупния доказателствен материал по
делото се установи,че това разминаване се дължи на деформации и промени в геометричната форма на резервоара през
годините след първоначалното калибриране на нивомерната система от лицензирана
фирма,извършено на 15.02.2018год.,издала и свидетелство№3-П
1124/15.02.2018год.Причините за това са често разширяване на
резервоара,вследствие на хидростатичното налягане на течности,движение на земни
пластове и непрекъснатата промяна на работната температура.В резултат на тази
промяна тарировката,по която става
отчитането става неточна и води до метрологична грешка,вследствие на
което измервателната система започва да отчита постъпване на гориво в по-голям
обем в сравнение с реално постъпващото количество гориво и тази отчетена
информация се подава като данни към НАП.Същевременно обемът на резервоара
остава същия,а количеството на съхраняваното гориво реално съответства на
постъпващите количества горива.Следователно,разминаването в показанията се
дължи на техническа грешка,а не на реални разлики в количествата
гориво,отчетено чрез разчитане на баркода на цистерната от доставчика и
измереното от нивомерната система доставено гориво.Това обстоятелство е
непредвидимо от дружеството и в този смисъл-форсмажорно по смисъла на
закона,тъй като видно от прил. по преписката доказателства,до момента на
проверката не е съществувало нито едно от основанията за рекалибриране на
резервоара /не за изминали пет години от предходното калибриране/,не е
извършван ремонт на резервоара,нито до момента е извършвана проверка,която да
установи или индикира грешка,по-голяма от максимално допустимата.
Видно
от прил. по прписката писмени доказателства,още на следващия ден след
проверката от контролните органи,установили разликите в отчитането, дружеството
поискало от лицензираната фирма „Донев-Д“ООД да извърши ново калибриране на
стационарния хоризонтален резервоар.Такова било извършено на 29.03.2021год. и
резултатите от него били обективирани в прил.свидетелство за калибриране№4/Р720/30.03.2021год.,за
което обстоятелство дружеството уведомило органа в представеното Възражение с
вх.№3438/02.04.2021год. срещу съставения АУАН,но нито един от доводите в него
не бил обсъден в заповедта за прилагане на ПАМ,нито са взети предвид
представените и прил. по преписката свидетелства за калибриране.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед,
като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена, на основание чл.168
ал.1 от АПК проверка и с оглед прил. по преписката Заповед№ЗДУ-1148/25.08.2020год. на Изпълнителния директор на НАП, съдът приема,
че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл.186
ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за
това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава
на нормата на чл.12
ал.6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
На първо място съдът счита за основателен
релевираният в жалбата довод досежно наличие на съществено процесуално
нарушение при издаване на обжалваната заповед,тъй като е допуснато противоречие
между описанието на нарушението,което се твърди,че е извършено от една страна и
правната му квалификация от друга.Едновременно в обжалваната заповед се
твърди,че с деянието е нарушен чл.186 ал.1 т.1 б“г“ от ЗДДС-неподаване на данни
за доставена гориво от ЕСФП в НАП и че е нарушен чл.186 ал.1 т.1 б“а“ от ЗДДС-неиздаване на съответен документ за продажба на гориво по чл.118 от ЗДДС.Изпълнителните дейния на сочените в заповедта законови разпоредби осъществяват
състави на различни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.186
ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за
издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни
по чл.118 в НАП.Според разпоредбата на чл.118 ал.6 от ЗДДС,всяко лице по
ал.1,извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,с
изключение на лицата,извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на НАП и
данни,които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.Това
задължение пряко кореспондира с разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба
Н-18/2006год. на МФ,според която всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП
по установената дистанционна връзка и данни,които дават възможност за
определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива.Изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите
са регламентирани в чл.8 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.
От друга страна разпоредбата на чл.186 ал.1
т.1 б“а“ от ЗДДС,сочена като материалноправно основание за издаване на
заповедта ,ПАМ запечатване на обект за срок от 30дни,независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции се прилага на лице,което не издаде съответен
документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.Съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговския обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/,независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.Съгласно посочената в заповедта като фактическо
основание за издаването й разпоредба на чл.59а ал.1 от
Наредба№Н-18/13.12.2006год. на МФ лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в
НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
С оглед гореизложеното съдът намира,че в
случая е налице съществено процесуално нарушение,ограничаващо правото на защита
на жалбоподателя,обуславящо отмяна на обжалваната заповед само на това
основание,доколкото не става ясно какво точно нарушение се твърди,че е
извършило дружеството.Същевременно посочването в заповедта на разпоредби,нямащи
отношение и връзка с установените при проверката обстоятелства и твърдяното
нарушение внася объркване и неяснота за какво точно се налага ПАМ и затруднява
в значителна степен правото на защита на оспорващия,което е основание за отмяна
на обжалвания административен акт.
Само за
прецизност на изложението и извън сочените по-горе съществени процесуални
нарушения,по приложението на материалния закон съдът намира следното:
В настоящото производство в тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ.
С оглед събраните по делото доказателства и
най-вече приложените по преписката доказателства / свидетелства за калибриране
и калибриращи таблици,прил. към възражение вх.№3438/02.04.2021год. срещу
съставения АУАН/ и от заключението на вещото лице по приобщената към съвкупния
доказателствен материал по делото
съдебно-техническа експертиза се установи,че направените в протокола за проверка
констатации не обуславят категоричен извод за извършени нарушения.
Досежно
констатацията на органа,че по установената дистанционна връзка не са постъпили
данни от нивомерната система за доставка на 17 100л. гориво /дизел/ се
установи ,че това е вследствие на прекъсването на ел.енелгия в обекта,удостоверено
с надлежен документ от енергоснабдителното дружество,а при липсата на
ел.енергия според заключението на вещото лице системата за подаване на
информация не може да работи и е невъзможно ръчното въвеждане на информацията
или по друг възможен технически начин.Следователно,евентуалната причина за неотчитане на доставките от нивомерната
система,свързана с НАП се дължи на временно прекъсване на ел.захранването или
на по-ниското му напрежение,независещи от волята на оспорващия,с оглед на което
настъпването на същите не може да му се вменят във вина.Органът,наложил ПАМ с
процесната ЗППАМ е следвало да съобрази
и обстоятелството,че съобщението за нивомерна доставка се генерира и изпраща от
измерващата система автоматично,без
намесата на оператор,който може да манипулира данните,както и фактът,че ако
фискалната система няма връзка с нивомера за по-продължителен период от време
уведомява НАП и блокира цялата система,а от събраните доказателства се
установява,че системата не е блокирала и за процесните дни на доставките има
издадени според дневните финансови отчети фискални бонове.
Досежно
установените разлики между данните ,подадени автоматично от НИС от една страна
и от четците на баркодовете относно доставеното в обекта гориво за периода от
01.03.2020год. до 23.03.2021год.,подавани в НАП, отново от заключението на
вещото лице по СТЕ,прието от съда и страните без възражения се установи по
категоричен начин,че в случая се касае до техническа грешка,а не до реална
разлика в количествата гориво,отчетено чрез разчитане на баркода на цистерната
от доставчика и измереното от нивомерната система доставено гориво.Това
разминаване се дължи на промяна в геометричната форма на резервоара през
годините,след първоначалното калибриране на нивомерната система от лицензирана
фирма вследствие често свиване и разширяване на резервоара поради
хидростатичното налягане на течности,движение на земни пластове и промяна на
работната температура,при което тарировката ,по която става отчитането става
неточна и води до метрологична грешка,при което измервателната система започва
да отчита постъпване на гориво в по-голям обем в сравнение с реално
постъпващото количество гориво и тази информация се подава като данни към
НАП.Следователно, в случая реално липсва разлика в количествата гориво,отчетено
посредством разчитане на баркода на цистерната от доставчика и измереното от
нивомерната система за доставка на горива и отчетената такава по документи се
дължи на форсмажорно непредвидимо от дружеството обстоятелство,за което
последното не следва да носи отговорност.
На
следващо място,дори и да се приеме,че е извършено нарушение по чл.118 ал.6 от ЗДДС,видно от прил. по преписката свидетелства за последващо калибриране
,същото е преустановено непосредствено след установяването му към момента на
налагане на ПАМ,с оглед на което приложената ПАМ не изпълнява превантивните
функциите,предвидени в чл.22 от ЗАНН,а има санкционен характер.
Изложените в ЗППАМ мотиви относно
продължителността на срока на ПАМ са общи и бланкетни,некореспондиращи със
събраните по преписката доказателства,стандартно използвани от органите по приходите
за случаи,при които е установена разлика между касова и фактическа наличност в
размер на 30лв.,каквото нарушение изобщо не е предмет на обжалваната заповед и
на наложената с нея ПАМ. Релевираните в ЗППАМ доводи на органа,че извършеното
деяние показва поведение на лицето,насочено срещу установената фискална
дисциплина и организация,нямаща за цел спазване на данъчното законодателство е
абсолютно голословно и неподкрепено с никакви доказателства.Същите се
опровергават от прил. в преписката писмени доказателства /служебни бонове от ФУ
,финансови отчети/,подадени по електронен път в НАП,установяващи,че на
процесните дати е била подадена информация до НАП за извършените
доставки,издавани са касови бонове според финансовите отчети ,а касовата
наличност съответства изцяло на извършените продажби,сочещи на стриктно
изпълнение от страна на оспорващото дружество изискванията на данъчното
законодателство и предвидените от закона мерки за фискална
дисциплина.Немотивирано с оглед горните доказателства е и твърдението на
органа,че една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчното облагане,респективно
настъпването на негативни последици за фиска, доколкото в конкретния случай и
видно от издаденото НП деянието не е довело до неотразяване на приходи,с оглед
на което и не съществува щета за фиска.
На следващо място,за да е законосъобразно
наложена ,ПАМ трябва да е определена във вид и обем,в който да не ограничава
правата на субектите в степен,надхвърляща произтичащата от преследваната от
закона цел. Принудителните административни мерки се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения съгласно чл.22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и
конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния
материален закон. В случая,с оглед на
липсата на категорични и безспорни доказателства за извършването на нарушение
по чл.118 ал.6 от ЗДДС от страна на оспорващия,наложената ПАМ не съответства и
на целта на закона и на принципа на съразмерност,визиран в разпоредбата на чл.6
от АПК,доколкото не е налице основание за предприемане действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че като издадена при допуснато съществено процесуално
нарушение, в нарушение на материалния закон и неговата цел и принципа на
съразмерност, оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка№76-ФК/29.03.2021 на Началник отдел
"Оперативни дейности"- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП-гр.София се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, както и на
основание чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, съдът намира за основателно, поради което
НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски общо в размер на 950лв., от които 50.00 лв. внесена държавна
такса и 500.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение в брой за един адвокат
и 400лв.-възнаграждение за вещо лице.Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид естеството на спора и
усложнената фактическа обстановка се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед на налагане на
принудителна административна мярка №76-ФК/29.03.2021 г. на началник отдел
«Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите град София да заплати на «Шумен-пътнически
автотранспорт » ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.И.Б., направените по делото разноски общо в размер на 950.00/деветстотин
и петдесет лева / лв.,от които
500лв.-адвокатско възнаграждение,50лв.-заплатена държавна такса и
400лв.-възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: