Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2986 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 8688/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 26 състав, е по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че С.И.Г.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ сумата 977.78 лв.,
представляваща цена на потребена през периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. в
недвижим имот: ап.11 в гр. София, ул.„*******, топлинна енергия, и сумата 89.74
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2015 г.- 28.09.2016 г., като исковете са отхвърлени „в останалата им част“, или: относно главницата за
стойност на топлинна енергия- за горницата над сумата 977.78 лв. до пълния
предявен размер от 1 524.78 лв., относно главницата за дялово разпределение- за
сумата 15.64 лв., и относно лихвите за забава върху главницата за дялово
разпределение- за сумата 2.17 лв., като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.Г. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С." ЕАД сумата 410.99 лв.- разноски по делото,
и сумата 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта
на останалата част от процесните вземания, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна С.И.Г. /ответница по делото/ оспорва подадената от
ищеца въззивна жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената
от ищеца въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне на предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу С.Г. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за горе-посочените суми- чл.272 ГПК.
Предвид релевираните във въззивната жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД доводи /поддържани и в първоинстанционното производство/, при
постановяване на въззивното решение следва да бъде извършена преценка относно
погасителния ефект на извършеното от ответницата- потребител на топлинна
енергия, в хода на първо-инстанционното производство плащане на сумата 547 лв.
С
издадената на 28.11.2016 г. по гр.д.№ 59471/ 2016 г. на СРС, 26 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е разпоредено длъжникът С.И.Г.
/ответница по делото/ да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД- *** сумата 1 540.42
лева- главница, представляваща стойност на доставена през периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г. топлинна енергия и такса за дялово разпределение /15.64 лв./,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 24.10.2016
г., до окончателното й изплащане, сумата 91.91 лева- лихви за забава за периода
от 15.09.2015 г. до 28.09.2016 г. /вкл. лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение- в размер на 2.17 лв./, а също и сумата 332.65 лв.- разноски по
делото.
В
срока по чл.414 ГПК длъжникът С.Г. е депозирала възражение, с което е оспорила
дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК, с искане да
й бъдат опростени.
В
проведеното в производството по чл.422 ГПК открито съдебно заседание на
23.10.2017 г. /първо о.с.з. по делото/ ответницата е направила твърдение за
погасяване на „голяма част от дълга“, във връзка с което е представила две
вносни бележки за извършени по сметка на „Т.С.“ ЕАД плащания, според които на
19.04.2017 г. е внесла сумата 547 лв.- за погасяването на задължения за „топла
вода от м.06.2015 г. до м.02.2017 г.- за аб.№ 056361“, и на 4.05.2017 г. е
внесла сумата 52.08 лв.- по фактура от 31.03.2017 г. за същия абонатен номер.
За
установяване на горните обстоятелства в първоинстанционното производство е
изслушана съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение е прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния
Л.2 на Реш. по гр.д.№
2986/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
съд като обективно дадено. Съгласно
заключението на вещото лице А. Т.извършеното от ответницата С.Г. плащане на
сумата 547 лв. с вносна бележка от 19.04.2017 г. е било осчетоводено от
ищцовото дружество за погасяването на задължения, които не касаят процесния
период, а именно за задължения по фактури, издадени през периода м.06.2016 г.-
м.02.2017 г., т.е. период, следващ процесния.
При
така установените по делото факти и обстоятелства се налага приемането на
извод, че част от процесното главнично вземане на ищеца към ответницата- в
размер на 547 лв., е погасено от последната чрез плащане, извършено в хода на
първоинстанционното производство.
Съгласно нормата на
чл.76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява; ако не е заявил това, погасява се най- обременителното за
него задължение; при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Според ал.2 на същата норма, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най- напред разноските, след
това лихвите и най- после главницата. На практика регламентираните в ЗЗД
принципи относно поредността при погасяване на еднородни задължения са заложени
и в действащите при ищеца Общи условия- чл.33, ал.7, изр.1 и 2 ОУ, като е
налице известно отклонение, при което е даден приоритет на разноските,
законната лихва и след това- на главницата.
Съгласно заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, през исковия период за процесния имот е начислявана само
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, без ТЕ за сградна
инсталация, тъй като сградата е била без отопление, като определената от
фирмата за топлинно счетоводство за периода от м.06.2015 г. до края на
процесния период- м.04.2016 г. /период, включен в посочения в цитирания
платежен документ период/, стойност на потребената в имота топлинна енергия
/само БГВ/ възлиза на 643.56 лв. общо /702.47 лв. – 58.91 лв.= 643.56 лв./, т.е.
сума, надвишаваща внесената от С.Г. по сметка на ищеца сума.
В
случая в приложената по делото вносна бележка от 19.04.2017 г. е посочено, че
платецът на сумата 547 лв. погасява задълженията „за топла вода“, каквито в
действителност са процесните задължения, за периода „м.06.2015 г.- м.02.2017 г. за аб.№ 056361“, поради което и
при приложение разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД се налага приемането на
извод, че с извършеното на 19.04.2017 г. плащане на сумата 547 лв. е била
погасена част от главничния дълг на ответницата Г., за който е издадена
цитираната по- горе заповед за изпълнение по гр.д.№ 59471/ 2016 г. на СРС, 26
състав. Така извършеното от ответницата плащане има сочения от
първоинстанционния съд погасителен ефект, като счетоводното му отнасяне от
ищеца по посочения в експертното заключение начин- за погасяване на възникнали
след процесния период задължения /за съществуването на каквито доказателства в
процеса изобщо не са представени/, е ирелевантно за приемане окончателните
изводи по съществото на настоящия съдебен спор.
При
това положение искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване
дължимостта на главница в размер на 547 лв., представляваща стойност на
топлинна енергия за периода м.06.2015 г.-
м.02.2017 г., правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради
погасяване на дълга чрез плащане.
Правилно са отхвърлени като неоснователни и
претенциите на ищеца за признаване дължимостта на сумата 15.64 лв.- главница,
представляваща такса за услугата „дялово разпределение“, която не следва да
бъде включвана в главничното задължение на ответницата, тъй като не е
обосновано, нито доказано от ищеца да е титуляр на такова вземане срещу нея,
както и на сумата 2.17 лв.- лихва за забава при плащане на посочената главница,
поради акцесорния характер на това вземане.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на
ищеца доводи решението на СРС- като правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но искане в този
смисъл от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не
следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 8688/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26
състав, в обжалваната част, в която
предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу С.И.Г. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са
отхвърлени в частта относно признаване дължимостта на сумата 547 лв.- главница
/горница над сумата 977.78 лв. до пълния предявен размер от 1 524.78 лв./,
представляваща стойност на потребена през периода м.06.2015 г.- м.04.2016 г. в
недвижим имот: ап.11 в гр. София, ул.„*******, аб.№ 056361, топлинна енергия
/БГВ/, поради погасяване на вземането чрез плащане, на сумата 15.64 лв.,
представляваща такса за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2014
г.- м.04.2016 г., и на сумата 2.17 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
Решението
по гр.д.№ 8688/ 2017 г. на СРС, 26 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
2986/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София- като трето лице- помагач
на ищеца „Т.С.” ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.