РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Враца, 5.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 16.03.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА исково адм. дело №549 по описа на АдмС – Враца за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
на основание искова молба от Н.И.Л. ***, депозирана чрез процесуалния му
представител *.
М.М. *** против Д. ф. „З.“*** с цена на иска 12124 лева, частично от 30000
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в
непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от него
земеделски площи съгласно чл.5, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. поради наличен
компютърен проблем в централния сървър
на информационната система, при което той се е оказал в невъзможност да
идентифицира и регистрира ползваните от него площи и не е могъл да изпълни поет от него многогодишен ангажимент по
мярка 214, направление ВПС-1/2 за кампания 2015 г. относно 46,78 хектара,
отговарящи напълно на изискванията за подпомагане, при което е пропуснал да
реализира сигурни ползи в размер на полагащото му се за тях плащане, което по
СЕПП е в размер на 7666,77 лева, а по СПП е в размер на 4458 лева за 30 ха
земеделска земя. Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни
разноски.
Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Ответникът Д. ф. „З.“*** чрез
процесуалния си представител ** Д.П. в писмен отговор, в съдебно заседание и в
представени писмени бележки оспорва изцяло исковата претенция, като излага
доводи за нейната неоснователност и недоказаност и моли съда да я отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Окръжна прокуратура – Враца чрез
прокурор Вътов дава заключение за неоснователност
и недоказаност на исковата претенция, като излага съображения в тази насока.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначени са и приети съдебно-техническа експертиза с основно и
допълнително заключение и специализирана компютърна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените от
ответника доказателства се установява, че ищецът е регистриран като земеделски
производител в ИСАК на ДФЗ с УИН 257102 през 2009 г. От 2010 г. кандидатства за
подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ, финансирани от
европейските фондове. От 2010 г. е одобрен и по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2014 г. по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“. В тази връзка по делото са
представени в цялост по години преписките относно кандидатстването му. От
приложената преписка за кампания 2015 година се установява, че общото заявление
за подпомагане за тази кампания е с вх. №18030300/15.05.2015 г., с УИН
06/080715/61178. Оттук следва изводът, че на тази дата лицето се е явило в ОСЗ,
за да подаде заявление за подпомагане за тази година. От заключението на вещото
лице по приетата СТЕ се установи, че към заявлението на ищеца не е приложена
„Таблица за използваните парцели“ за 2015 г., тъй като имотите му не са били
регистрирани /очертани/ в Системата за регистрация на кандидатите и на
заявленията за подпомагане по чл.30, ал.2, т.1 ЗПЗП. В преписката е приложена
таблица на използваните парцели през предходната година, от която е видно за
кои имоти и по кои схеми и мерки за подпомагане Л. е участвал през 2014 г.
Видно от приложеното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 по
СПП оторизираната площ е била 30 ха, за която е оторизирана и изплатена сума от
3987 лева. По СЕПП за 2014 г. ищецат е бил декларирал 46,78 ха, като
установената площ е била 38,33 ха.
От приложеното по
делото заявление за подпомагане, депозирано от ищеца, във връзка с
представените от ответника писмени доказателства относно неговото подаване и
обработване, а именно извадка от САК – регистър „Директни плащания“ история на
състояния, се установява, че ищецът се е явил за подаване на заявление на
15.05.2015 г. и на 27.05.2015 г., но в същото не са очертани площи, нито са
декларирани схеми за подпомагане. Твърдението му, че невъзможността да извърши
тези действия предвид наличен компютърен проблем се оборва от представените от
ответника доказателства, включително и от заключението на вещото лице по
приетата компютърна експертиза. В последната е отразено, че специализираният
софтуерен продукт по чл.41, ал.3 ЗПЗП –
Регистър ферма е бил въведен и е бил в експлоатация в периода 15.05.2015 г. –
31.07.2015 г. и макар че в историята на системата не се съхранява информация за
технически и други сривове, фактът, че на описаните в история на състояния на
заявлението на ищеца дати са извършвани промени, означава, че софтуерът е
работил. Това се установява и от представените от ответника списъци с подадени
от други лица заявления през визирания период, които са приети в системата и
обработени от служителите. Самите служители на ОСЗ – Враца, разпитани като
свидетели заявяват, че е имало моменти, в които програмата не е работила поради
претоварване, но със сигурност това не е продължавало с дни. При така събраните
доказателства се стига до извода, че причините заявлението на ищеца да бъде
приключено без очертани площи и декларирани схеми за подпомагане, вследствие на
което не е могъл да получава субсидии за кампания 2015 г., със сигурност не са
технически във връзка с компютърен проблем в сървъра на информационната
система. Напротив, ответникът установи, че ищецът не е отговарял на
изискванията за подпомагане, тъй като не е бил регистриран като земеделски
стопанин и не е посочил правно основание, необходимо за очертаване на
земеделските земи, предвид неподадени от него за тази година декларации по
чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ относно начина на обработване на площите. В откритото по
реда на чл.193 ГПК производство по оспорване верността на писмените
доказателства, представени от ответника, във връзка с липсата на регистрация
като земеделски производител и липсата на подадени декларации по чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ, не се установи
тяхната неистинност. Ответникът установи, че отразеното в тези доказателства
съответства на действителното положение, а именно, че такива не са подавани. Освен
това част от земеделските земи, за които е получавал субсидии през предходните
години, ищецът е отдал под наем на трето лице още на 16.05.2015 г., което ги е
заявило за подпомагане от негово име. Установи се също, че на посочените дати
на явяване на ищеца в ОСЗ – Враца, 15.05.2015 г. и 27.05.2015 г. същият е
запознат със състоянието на заявлението му, за което собственоръчно се е
подписал.
От свидетелските
показания на разпитаните служители от ОСЗ – Враца се установи, че доколкото
условията за кандидатстване за кампания 2015 г. са били променени, от
Министерство на земеделието и храните бил издаден Справочник за кандидатстване
– Директни плащания кампания 2015 г., представен по делото от ответника, който
справочник бил раздаван от тях на кандидатите, включително и на ищеца. Освен
това същите заявяват, че са уведомявали кандидатите за нередностите, които им
пречели да подадат редовни заявления за подпомагане. Въпреки това и в срока за
промяна, съгласно чл.11, ал.1 от Наредба
№5/27.02.2009 г., който за кампания 2015 г. е бил до 15.06.2015 г., ищецът не е
отстранил нередовностите. Затова и заявлението му е приключено служебно на
следващия ден, след изтичане на срока с доклад до ДФЗ.
Относно размера на плащането, което ищецът
твърди, че би получил, ако бе имал възможност да подаде редовно заявление за
подпомагане за 2015 г., в допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ е
установено, че размерът на плащането на един допустим за подпомагане хектар за
2015 г. по СЕПП е бил 163,89 лева, а по СПП – 150,81 лева. Вещото лице не е
дало отговор на въпроса плащане в какъв размер би получил ищецът за 2015 г.,
тъй като, за да се изчисли не е достатъчно само площите да са декларирани и
очертани. Следва да е установена допустимата площ за подпомагане, която при
липса на очертаване няма как да се установи.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК, като се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от бездействия.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
определя материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата. Съгласно тази разпоредба държавата и общините дължат обезщетение за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на държавата и общините е
обективна и безвиновна. За да възникне основание за ангажиране на тази отговорност
за вреди, причинени от дейността на администрацията по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва
да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината,
установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение
на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт,
респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
посочените елементи от фактическия състав не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая се твърди, че
вредите са причинени от бездействия.
Цитираната разпоредба на чл.1, ал.1 ЗОДОВ има предвид само фактически действия и бездействия във връзка с
административната дейност. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо
да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен
акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото
от правната норма активно такова. В случая ищецът претендира обезщетение за
вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непредоставяне на
графичен материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи
съгласно чл.5, ал.2 от Наредба № 5/2009 г. поради наличен компютърен проблем в централния сървър на
информационната система.
Условията и редът за подаване на
заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика се
уреждат със ЗПЗП и Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. Редът
за подаване на заявлението е посочен в раздел ІІІ на Наредбата, като съгласно
чл.4, ал.1 от същата заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на
годината, за която се кандидатства за подпомагане. Конкретно за кампания 2015
г. този срок е бил удължен до 15.06.2015 г. Съгласно чл.9, ал.1, т.1 от
Наредбата заявленията за подпомагане се подават в ОСЗ, в която се намира
постоянният адрес на кандидата – физическо лице, в случая ОСЗ – Враца. Доколкото
на ОСЗ, като структура на ДФЗ, са възложени функции във връзка с подпомагането
на земеделските производители, съдът счита, че правилно искът е насочен именно
срещу ДФЗ. Последният е единствената акредитирана Разплащателна агенция за
Република България, съгласно чл.11а ЗПЗП, за прилагане на ОСП на ЕС.
Безспорно се установи, че за тази
кампания ищецът не е подал редовно заявление за подпомагане, поради което не е
получил и субсидии за тази година. Същият твърди, че причина за това е неизпълнение на
задължението на служителите от ОСЗ – Враца да му предоставят графичен материал
за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно чл.5, ал.2
от Наредба № 5/2009 г., както и че това бездействие е вследствие на наличен
компютърен проблем в централния сървър
на информационната система.
В действителност според разпоредбата
на чл.5, ал.2 от Наредба №5/27.02.2009 г. кандидатите за подпомагане получават
информация за местонахождението на ползваните от тях през предходната година
земеделски парцели в цифров вид в рамките на СРКЗП. Следователно за служителите
на ОСЗ – Враца е налице визирано в нормативен акт задължение да предоставят
такава информация на кандидатите за подпомагане, а неизпълнението му формира
бездействие при и по повод на административна дейност. Това е така, тъй като
дейността по обработка на заявления за подпомагане е административна дейност.
Следователно това бездействие попада в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В
настоящия случай от ответника се представиха доказателства, установяващи
изпълнение на това задължение. Към заявлението на ищеца за 2015 г. е приложена
таблица за използваните парцели 2014 г., в която подробно с всички данни са
описани имотите, с които лицето е участвало през предходната година. Доколкото
същата съдържа данни за имотите от ИСАК, както и схемите и мерките за
подпомагане, съдът приема, че с наличието ѝ служителите от ОСЗ – Враца са
изпълнили задължението си по чл.5, ал.2 от Наредбата. Установи се също, че не е
бил наличен компютърен проблем в централния сървър на системата, вследствие на
който да не е могло да се работи в същата продължителен период от време. Освен
това самият ищец е представил ортофотокарти на декларираните от него през 2014
г. имоти, откъдето следва изводът, че същият е разполагал с цялата изискуема от
Наредбата информация за декларираните от него през предходната година имоти.
Предвид изложеното съдът счита, че в случая не е налице твърдяното от ищеца
бездействие, което да е причина да не може да очертае имотите си по заявлението
от 2015 г. Следователно недоказана е първата от предпоставките за уважаване на
иска, поради което и не може да бъде реализирана отговорността на ответника на
посоченото правно основание. Това е достатъчно, за да бъде отхвърлен
предявеният от него иск, тъй като в исковата молба именно това бездействие е
посочено като единствено основание на иска.
За пълнота и предвид събраните
многобройни доказателства съдът счита, че следва да изложи и допълнителни
мотиви. Дори да беше установено неизпълнение на задължението по чл.5, ал.2 от
Наредбата искът отново би бил неоснователен. Това е така, тъй като в хода на
процеса се установи, че са били налице и други предпоставки, зависещи изцяло от
поведението на ищеца, поради които заявлението му е завършено служебно, без да
е очертал имотите и без да е посочил схемите и мерките, за които е имал
намерение да кандидатства. Безспорно се установи, че ищецът не се е регистрирал
като земеделски производител, което изискване е въведено с чл.7 и чл.41, ал.1 ЗПЗП като допълнително изискване към
кандидатите за директни плащания. За същото, освен пряко от закона, ищецът е
бил уведомен и от служителите на ОСЗ чрез предоставянето му на Наръчника за
кандидатстване, в който същото изрично е посочено на стр.3. Освен това се
установи, че не е подавал и декларации
по чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ, вследствие на което не са могли да бъдат
регистрирани правните основания за ползването на имотите. С оглед неизпълнение на
тези изисквания, изцяло зависещи от него, съдът приема, че с това си поведение
е довел до служебно приключване на заявлението му. След като ищецът не е
направил необходимото в указания срок, същият неоснователно търси защита срещу
бездействия на служители от ОСЗ, тъй като в случая самият той не е извършил
нужните действия в свой интерес, за да възникнат за Общинската служба по
земеделие задължения за фактически действия, посочени Наредба № 5/27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Предвид това съдът счита, че дори да беше установено неизпълнение на
задължението по чл.5, ал.2 от Наредбата, това неизпълнение не би било в
причинна връзка с твърдяния вредоносен резултат / неполучаване на субсидии за
кампания 2015 г./, тъй като не е единствена причина за това. А що се касае до
вредата, която безспорно е претърпял вследствие на нередовно подаденото
заявление, тъй като не е получил
дължимите плащания за съответната година, освен че не е в причинна връзка с
твърдяното бездействие, не е доказана и по размер.
Доколкото настоящото производство е
исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за
основателност на иска си. След като не е осъществил главно и пълно доказване на
една от кумулативно изискуемите предпоставки, то последица от това е отхвърляне
на предявения от него иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия
състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния
иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихви.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски. Съгласно чл.143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, в случая
иска, ищецът заплаща на ответника всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото предявените
искове са с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът намира, че ищецът следва
да заплати на ответника разноски за процесуално представителство съобразно
чл.78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този
текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В случая съдът
счита, че следва да определи 200 лева, тъй като макар и исково, с посочена от
ищеца цена на иска, производството по ЗОДОВ е особен вид производство за
репариране на вреди, причинени от държавата или общината, чрез техните органи
или длъжностни лица, като уредбата е в специален закон - ЗОДОВ. Последният
предвижда редица отклонения от общия исков ред, чрез разпоредби, облекчаващи
ищците – относно дължимата държавна такса и разноските. Съгласно чл.9а за
делата по този закон се внася проста държавна такса, а разноските не се внасят
предварително. По аналогия от тези разпоредби дължимите на ответника разноски
за процесуално представителство следва да са в размер като тези по
административните дела без определен материален интерес. Съобразявайки
количеството извършена от процесуалния представител на ответника работа, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Д.
ф. „З.“*** деловодни разноски за процесуалното му представителство от
юрисконсулт в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.Л. *** против Д.
ф. „З.“*** иск за сумата от 12124 лева, частично от 30000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в непредоставяне на графичен
материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно
чл.5, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната
система, при което той се е оказал в невъзможност да идентифицира и регистрира
ползваните от него площи и не е могъл да изпълни поет от него многогодишен
ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1/2 за кампания 2015 г. относно 46,78
хектара, отговарящи напълно на изискванията за подпомагане, при което е
пропуснал да реализира сигурни ползи в размер на полагащото му се за тях
плащане, което по СЕПП е в размер на 7666,77 лева, а по СПП е в размер на 4458
лева за 30 ха земеделска земя.
ОСЪЖДА
Н.И.Л. *** да заплати на Д. ф. „З.“*** 200 (двеста) лева разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: