МОТИВИ към присъда от 07.11.2011г. по НОХД № 2361/2011г. по описа
на Варненския Районен Съд.
ХХVІІІ наказателен състав
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Б.О.М. – ЕГН ********** , за извършено от него престъпление
по чл.195 ал.1 т. 7 вр.
чл.26 ал.1 от НК, за това че на неустановена дата през периода м.май 2010г.
– 02.07.2010г. в с.Попович, общ.Бяла, обл.Варна, в
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - моторен
трион марка „STIUL-MS361”- 1 брой, 30 литра дизелово гориво, 50 литра дизелово гориво,
на обща стойност 1100.80 лева от владението на М.Ю.И. и В.М.И., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност и не представлява маловажен
случай.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият в производството представител
на ВРП поддържа изцяло възведеното
против подс. Б.М. обвинение , като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви
и категорични доказателства.По отношение на вида и размера на наказанието,
прокурорът пледира на подс. М. да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” при приложението на чл.58”а”
ал.1 от НК .
Подс. Б.М. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство , а и в хода на съкратеното съдебно следствие признава авторството на деянието, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.С последната си дума изразява съжаление за постъпката си .
Процесуалният представител на подс. Б.М.
- адв. Р. А. , сочи че са налице
множество смекчаващи отговорността му обстоятелства- съдействие при разследването
и малка невъзстановена част от отнетите вещи. Поради
това пледира на подсъдимия да бъде определено наказание в минимален
размер.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Св. М.И. и съпругата му- св. В.И. ***. В
двора на дома си имали гараж, в който съхранявали дизелово гориво в пластмасови
туби от по 10 и 20 литра.
На
неустановена дата през м. май 2010
г., подс. Б. М.,***, отишъл до къщата на св. И., влязъл в
двора и през незаключена врата проникнал в гаража.От там взел моторен трион марка "STIKL-MS361" и го оставил в дома си. На 01.06.2010 г. подс. М. сложил моторният трион в голям сак, отишъл до дома на
своя съселянин - св. М.В. С. и го помолил да
го закара с лекият си автомобил до гр. Варна. Св. С. се съгласил и го откарал
до заложна къща гр. Варна на фирма „Заложна къща Транс" ЕООД, намираща се на ул. „Ивайло" №
11-13.Там подсъдимият
заложил откраднатата вещ, за което бил изготвен заложен билет № 84 /л.63/ на
негово име.
На 17.08.2010 г. св.
Ст. А., който работел в заложната къща, продал заложената вещ на св. В. В., за което била изготвена разписка.
На 26.06.2010 г. подс. М. отново отишъл до дома на св. И..Входната врата на гаража не
била заключена с поставения на нея катинар и така подсъдимия влязъл вътре.От
там взел три пластмасови
туби, всяка от тях с по 10 литра дизелово гориво. После отишъл до дома на своя съселянин, св. С. С.и му продал
откраднатото дизелово гориво. Когато впоследствие св. С. разбрал, че същото е
откраднато, казал на подс. М.
да не му носи повече такова.
На
01.07. срещу 02.07.2010 г. подс. М.
отново отишъл до дома на св. И. с велосипед „Bachin", червен на цвят.По
същия начин –
през незаключената входна врата на гаража, проникнал вътре и отново взел
пет пластмасови туби, всяка от тях съдържаща по 10 литра дизелово гориво.
Изнесъл ги навън, поставил ги върху велосипеда и потеглил. По пътя срещнал свой съселянин - св. К. К.Предложил му да купи горивото,
но свидетелят отказал.
Същата
вечер св. И. се прибрал в дома си и установил
липсващото дизелово гориво. Веднага потеглил с лекият си автомобил по улиците
на селото да търси крадеца. На една от улиците срещнал подс. М., който тъкмо разговарял
със св. К..Св.И. видял до оградата червен велосипед и липсващите 5 туби с гориво. Като го видял, подс. М. хукнал да бяга, но се спънал и паднал. Св. И. го
настигнал и задържал. На място пристигнали полицейски служители, които отвели
обвиняемия в РПУ.
С разписка на св. И. били върнати
петте пластмасови туби с общо 50 литра дизелово гориво .
При
извършения оглед на местопроизшествие било установено, че вратата на гаража е открехната, на касата на вратата имало халка, на която висял
отворен катинар .Следи от взомяване и разбиване не били
установени.
В хода на образуваното досъдебно производство св.В.
предал с протокол за доброволно предаване
моторен трион марка "STIKL-MS361, който в последствие бил върнат
на св.И..
От назначената и изготвена съдебно - оценителна експертиза , чието заключение съдът
кредитира изцяло, се установява се стойността на инкриминираните вещи - моторен трион марка "STIKL-MS361" - 1 брой, 30
литра дизелово гориво, 50 литра дизелово гориво,
възлиза общо на 1100,80 лева.
Подс. Б.О.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неграмотен, неженен, не работи.Преди
извършване на настоящото деяние спрямо него са били постановени и влезли в сила
две присъди. С
определение по
НОХД № 557/2009 г. на РС-Несебър, е било одобрено споразумение
, с което подс.М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.4 вр. чл.26 ал.1 от НК.Било му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за
срок от 4 месеца, изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от 3 години.Споразумението
влязло в сила на 19.11.2009г. С присъда по НОХД № 2373/2010г. на ВРС на подс.М.
за престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е било наложено наказание
„Пробация”.Присъдата влязла в сила на 15.07.2010г.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията на подс. Б.М., които са
доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно производство
№ 4039 /2010г. на ІV РУП при ОД-МВР-Варна , инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки , протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за доброволно предаване ,
разписки, протоколи за разпит на свидетели, заключении
на съдебно-оценителна експертица, протокол за разпит
на обвиняем, справки за съдимост и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Б.О.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК тъй като на неустановена дата
през периода м.май 2010г. – 02.07.2010г. в с.Попович,
общ.Бяла, обл.Варна, в условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи - моторен трион марка „STIUL-MS361”- 1 брой, 30 литра дизелово гориво, 50 литра дизелово гориво,
на обща стойност 1100.80 лева от владението на М.Ю.И. и В.М.И., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност и не представлява маловажен
случай.
Обект
на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на
собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението кражба - отнемането, е извършено от подс. М. чрез поредица от действия – отиването до имота на сем.И., проникването
в гаража през незаключената му врата, намирането на вещите, и изнасянето им от
там, отдалечаването му от мястото и последвалото разпореждане с тях. По този
начин е прекъснато упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи
от техният собственник към него момент – сем.И.. Безспорно е
отсъствието на съгласие от страна на техните
собственици за отнемането им.
Съдът намира, че с оглед стойността на отнетите вещи- 1 100,80
лв., случаят е немаловажен , като този извод се потвърждава и от начина, по който деянието е било осъществено
и поради това, че същото е извършено в условията на повторност.
Съдът прие, че за подс. М. е налице и квалифициращият елемент по
смисъла на чл.195 ал.1 т.7 от НК,
изцяло изводим от предходната им съдимост. Подсъдимият е извършил
настоящото деяние след като спрямо него е била постановена и влезля в сила
присъда за деяние от същия вид- по чл.195 ал.1 от НК , а именно по НОХД № 557/2009 г. на РС-Несебър.Със съдебният акт му е било
наложено наказание от 4 месеца, отложено с изпитателен срок от 3
години.Настоящото деяние е извършено преди изтичането на този срок.
Съобразно събраните по делото
доказателства, съдът намира че от субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл по отношение на инкриминираните вещи, като е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер и е целял пряко настъпването на престъпния
резултат.Било му е безусловно ясно, че отнема чужди движими вещи от владението на техният собственик , без
неговото съгласие, и пряко са целели този резултат.
Квалификацията на деянието по чл.26 ал.1 от НК
по отношение на подс. Б.М. се обуславя от факта, че същият е осъществил
последователни деяния, осъществяващи поотделно един състав на престъпление по
чл.195 ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време , при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обуктивна и субективна страна
продължение на предшестващите.
При
горните констатации , и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият обвинение
е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна Б.О.М. за виновен в
извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7
вр. чл.26 ал. 1 от НК
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства съдът приема данните за
неговата съдимост, извън тези обуславящи квалификацията на деянието.Очевидно подс.М.
е продължил да не съобразява поведението си със законовите изисквания, от което
пък се извеждат лоши характеристични данни за него.Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изразеното от подс.М. съжаление , направените в хода на досъдебното
производство признания, съдействието му по време на разследването и
малката невъзстановена част от отнетите вещи.Съдът
обаче не намери, че тези обстоятелства са изключителни или многобройни, за да
се приеме че и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко.Поради това , като взе
предвид високата степен на обществена
опасност на престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на Р.България , по-високата
степен на обществена опасност на личността на
подсъдимият ,
изводима от данните за неговата предходна съдимост, съдът
приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на
подс. М. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства от 1 година „лишаване
от свобода” , в минималния предвиден в чл.195 ал.1 от НК размер.След определяне
на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали същото с една трета и наложи на подс.
М. да изтърпи наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода”.При преценка
на начина на неговото изтърпяване, съдът се съобрази с наличието на законова
пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимия вече веднъж се е
възползвал от тази разпоредба.Поради това и постанови наложеното по настоящото
дело наказание да бъде изтърпяно в затвор
при строг режим.
Съдът счита, че така наложените по вид и
размер наказания са адекватни на извършените престъпления и с тях ще бъдат
реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на подс. М. направените по делото
разноски в размер на 28 лв. в полза на Държавата.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: