№ 3333
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..” ЕАД срещу К. Т. Ц. и Е. Т. Ц. при условията на
пасивно субективно съединяване обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10712/2024г. на СРС, 169
състав, както следва: сумата от 666,96 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва за
забава от 22.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 65,23 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.02.2024г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 55,29 лева – главница за периода м.01.2021г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,17 лева – лихва за периода от 18.03.2021г. до
13.02.2024г., които суми се дължат от ответниците при условията на
разделност при равни квоти по ½ за всеки от тях. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
Излага доводи, че между него и ответниците е налице облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и
1
разпоредбите на ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди,
че ответниците в качеството им на собственици и ползватели на
топлоснабдения имот са станали клиенти на топлоенергия по смисъла на ЗЕ.
Навежда доводи, че в сградата, в която се намира имота на ответника, се
извършва дялово разпределение от „..“ ЕООД.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с които сочат, че не оспорват приложеното
извлечение от сметка за абонатен номер .. от ищеца, както и не оспорват
размера на начислената топлинна енергия и претенциите за процесния период,
поради което и се противопоставят на допускането на поисканите от ищеца
експертизи. Оспорват качеството си на потребител, като твърдят, че нито те,
нито техен наследодател е бил собственик на процесния топлоснабден имот.
Оспорват подписа на приложената молба-декларация от ищеца, като твърдят,
че не съдържа техни подписи, като моли ищецът да бъде задължен да я
представи в оригинал. Прави възражение за погасителна давност. Претендира
разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „..“ ЕООД е изразило
становище, че предявените искове са основателни и доказани.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №10712/2024г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
2
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто е разглежданият случай: Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
3
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът твърди, че отговорността на ответниците
произтича от качеството им на собственици или ползватели на процесния
имот. Установява се от НА №90, том I, рег.№1314, дело №100/1998г. на
нотариус .., че .. Ц. и .. Ц. са придобили правото на собственост върху имот с
адрес гр. София, ... Представен е акт №8945 за частна общинска собственост
от 09.12.2014г., от който се установява, че апартамент 6а в гр. София, ж.к. .. е
актуван като частна общинска собственост, като е отбелязано, че няма
съсобственици на имота. С оглед факта, че акта за общинска собственост е
последващ спрямо НА акт за продажбата на процесния имот, то съдът счита за
установено, че собственик на същия е Столична община. Представено е писмо
от Столична община с изх. №Р/Н23-ТД26-1425-1/28.08.2023г., в което е
посочено, че процесния имот апартамент 6а в гр. София, ж.к. .., който е
общинска собственост, считано от м.05.2019г. до момента на издаване на
писмото се държи от Е. Т. Ц. и К. Т. Ц. – наследници на починалата .. Ц.. В
приложен по делото списък на етажните собствениците към протокол от
22.12.2003г. се установява, че за абонатен номер .. е посочен .. Ц.. В
приложените по делото фактури на лист 30 и 32 от делото като получател е
посочен Е. Т. Ц..
Ищецът основава претенцията си на облигационна връзка с ответниците
въз основа на качеството им на собственици или ползватели на процесния
имот. Не се установи по делото същите да са собственици на имота или да е
било учредено в тяхна полза право на ползване върху същия, поради което и
същите не се явяват потребители по чл.153 от ЗЕ. Ищецът не установи и
4
ползването на имота да е предоставено на ответниците на основание
облигационно правоотношение. В писмото от Столична община е посочено,
че същите „държат“ имота в качеството им на наследници на .. Ц.. Не се
установява обаче да е налице облигационно отношение между собственика на
имота Столична община и ответниците и какъв е неговия характер.
Облигационните отношения с физически лица са Intuitu personae, т.е. със
смъртта на Минка Ц. е било прекратено облигационното отношение между
нея и Столична община, ако е съществувало такова. Не са представени и
доказателства, от които да се установява, че ответниците са нейни
наследници. Не се установява да е налице облигационно отношение между
Столична община и ответниците, въз основа на което същите да ползват
имота. Не е представено доказателство за сключен между ищеца и
ответниците договор, въз основа на който партидата за имота се води на името
на ответника Е. Т. Ц., какъвто е необходим с оглед указанията в ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС. С оглед
изричното оспорване от страна на ответниците, индициите за сключен между
тях договор – издадените фактури на името на Е. Ц. като титуляр на партидата
за процесния имот и писмото от Столична община, където същият е посочен
като „държател“ на имота, не могат да установят при условията на пълно и
главно доказване наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответниците.
При тези изводи на съда, исковете се явяват недоказани и неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съдът дължи произнасяне по разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се
дължат разноски. Ответникът Е. Т. ., чрез проц. представител адв. Д.
претендира заплащане на реално сторени разноски в размер на 450 лева за
исковото и 200 лева за заповедното производство. Не е направено възражение
за прекомерност в срок до приключване на устните състезания, поради което
същите следва да бъдат присъдени в цялост. Ответникът К. Т. Ц. чрез
процесуалния си представител адв. . претендира разноски за осъществено
процесуално представителство по чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. Съдът следва да
определи възнаграждението на адвоката, осъществявал безплатно
процесуалното представителство на посоченото основание. Настоящият
съдебен състав, като съобрази актуалната практика на СЕС (решение на Съда
5
на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация
на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
намира че след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
като взе предвид, че по него е проведено едно открито съдебно заседание и са
събрани само писмени доказателства, приложени към исковата молба, следва
да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител на
ответника Ц. в настоящото производство в размер на 200 лева, а по
отношение на заповедното производство, където единственото извършено
действие е подаване на възражение по чл.414 ГПК, което е по образец, но с
оглед наведените доводи по същество в него възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б срещу К. Т. Ц. , ЕГН **********, и Е.
Т. Ц., ЕГН ********** при условията на обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10712/2024г. на СРС, 169
състав, както следва: сумата от 666,96 лева, главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва за
забава от 22.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 65,23 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.02.2024г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 55,29 лева – главница за периода м.01.2021г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,17 лева – лихва за периода от 18.03.2021г. до
13.02.2024г., които суми се дължат от ответниците при условията на
разделност при равни квоти по ½ за всеки от тях като недоказани и
6
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати
на Е. Т. Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 450 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, както и сумата от 200 лева –
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати
на адвокат К. П. .- ., съдебен адрес гр. София, .., разноски по делото в размер
на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на ответника К. Ц. в исковото
производство и сумата от 100 лева за осъщественото представителство в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „..“ ЕООД, като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по №10712/2024г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7