№ 700
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тони Гетов
СъдебниВелислава М. Гюрова
заседатели:Петя П. Стойчева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело
№ 20231100207376 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К. Й. Т., се явява лично.
ЯВЯВА се защитникът му адв. Б..
СТРАНИТЕ: /поотделно/ Да се даде ход на делото.
Съдът като намери, че няма процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на осъдения:
К. Й. Т., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
средно специално образование, разведен осъждан, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к ****, ЕГН **********.
Съдът разяснява на страните правата им процеса, както и правото на
отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ Запознати сме с правата. Няма да правим
отводи.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила жалба от К. Й. Т. на осн. 416, ал. 8 НПК,
с която се иска да бъде постановено освобождаването на осъдения К. Й. Т. от
изтърпяване на присъда, приета за изпълнение на територията на Република
България с определение на съда по НЧД №1865 по описа от 2023 г., с която К.
Т. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години като
престъплението е квалифицирано по по чл.354 а, ал.2,и зр.2, предл.2 и 4, вр.
чл.20, ал 2, ал.1, вр.чл.18, ал.2, вр.ал.1 от НК на Република България.
1
Адв. Б.: Поддържам жалбата в цялост. Поддържам направените
доказателствени искания като бих желал да представя присъдата на И.Г., от
която ще стане ясно, че кокаинът, заради който е осъден моят доверител, е
бил на разположение на руските власти няколко месеца преди доверителят ми
да замине в Русия. В тази връзка нашето твърдение е, че не може да се
разпространи кокаин, който нямаш.
Съдът намира, че направените доказателствени искания от защитата на
осъденото лице в молбата, а именно да бъдат разпитани 3 души свидетели, е
неоснователно. Настоящият съдебен състав не е в правомощията си да
проверява правилността на постановения съдебен акт в Руската Федерация.
Приема представената присъда от 25.11.2011 г, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетелите И.Х.Г.,
Т.К.В., Г.М.Л..
ПРОКУРОРЪТ: Представям справка от Затвора за частта от
изтърпяното наказание.
Адв. Б.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното от прокуратурата удостоверение, както и
представената присъда.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
Съдът като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Б.: Считам, че жалбата на осъденото лице е основателна.
Съобразно конвенцията за трансфер на осъдени лица, както и договорът за
правна помощ между Русия и България за да се приеме една тяхна присъда за
изпълнение то действията и бездействията, за които е осъдено лицето в
чужбина по своята същност трябва да бъдат годни с тях да се реализира
отговорността в България. В настоящият случай прочитайки присъдата на
И.Г., както сме я представили пред вас, ще видите, че както казах кокаинът е
бил задържан от руските власти много преди доверителят ми да замине за
Русия. Налице е била явна провокация към престъпление и от тази гледна
точка защитата твърди, че при същата фактическа обстановка, ако
доверителят ми беше съден в Република България, то щеше да се намери, че
неговото деяние не съставлява престъпление. И от тази гледна точка твърдим,
че е налице един съдебен акт, който е приведен в изпълнение без правно
2
основание и ще помоля да намерите жалбата за основателна и да разпоредите
да бъде освободен
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам молбата на осъденото лице за неоснователна.
На първо място настоящото производство е по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК
тази нова разпоредба е с оглед възможността на съдебен контрол върху
действията на прокуратурата като орган по изпълненията на наказанията във
връзка с привеждане в изпълнение на съдебен акт, съгласно чл. 416, ал. 2
НПК. В закона е посочено без правно основание. Помоему тази разпоредба би
могла да се приложи, когато осъденото лице чрез задържане под стража или
изтърпяване на домашен арест е изтърпяло наложеното наказание или, както е
имало такива случаи, присъдата е получена като влязла в сила и съответно
приведена в изпълнение, а се оказва, че след това е обжалвана в
законоустановения срок и всъщност не е влязла в сила. Настоящият случай не
е такъв.
СГП е изпълнила задълженията си като е привела в изпълнение
определение, влязло в сила като го е изпратила на началника на Затвора-
София. Става въпрос за определение от 19.04.2023 г. по НЧД №1865/2023 г.
на СГС, 11 с., влязло в сила на 5.5.2023 г., с което са решени въпросите
относно изпълнения на чужда присъда на Петроградски районен съд-Санкт
Петербург, с която К. Т. е осъден на 12 години „Лишаване от свобода“.
Всъщност това наказание все още не е приведено в изпълнение, тъй
като в момента Т. търпи друго наказание, видно от справката - остатък от
условно предсрочно освобождаване по дело на СпНС поради неизпълняване
на пробационна мярка, който е приведен в изпълнение от СГС. На следващо
място, настоящата жалба е против самото определение на СГС, с което са
решени въпросите по изпълнение на чуждата присъда, което смятам за
недопустимо, тъй като е съществувала възможност за обжалване на
определението в 15 дневен срок пред въззивния апелативен съд. Не е
направено и определението на СГС е влязло в сила, те. имаме окончателен
съдебен акт, който се отличава със стабилитет и може да бъде атакуван
единствено и чрез възобновяване на делото. На следващо място жалбата е и
против самата присъда на Руската Федерация, което също смятам за
недопустимо. Относно посоченото в жалбата нарушаване на разпоредбите по
чл. 463, т. 3 НПК следва да се посочи, че трябва да се прави разграничение
между трансфера на осъдени лица и признаване на чужда присъда. Това са
два института на международно-правно сътрудничество, но между тях има и
разлики: трансфера е репатриране, връщане в държавата на неговото
гражданство на затворник, който е осъден и изтърпява наказание „Лишаване
от свобода“ или „Доживотен затвор“. След размяна на документи между
държавите с участие на Главния прокурор и след фактическото предаване на
лицето следва третата последна фаза, която е от компетентността на Градски
съд по решаване на въпросите за адаптиране на присъдата и изпълнение на
3
наказанието. Наказанието става изпълнимо в приемащата държава и
продължава неговото изпълнение. От същото е приспаднато търпяното
наказание и задържането под стража в РФ. По изключение се прави
приспособяване на наказанието, когато срока не съответства на наказанието.
В случая такова приспособяване не е правено, тъй като наложеното наказание
не превишава максимумът, предвиден за аналогичното престъпление в
българския НК. За разлика от трансфера признаването на чужда присъда,
което се цитира в жалбата, има за цел да прехвърли последиците на
осъждането там, където осъденият се намира. Разликата е, че тази процедура
не е съпроводена с предаване на лице и инициативата е само на държавата, в
която е постановена присъдата без иницииране от страна на прокуратурата.
Българският съд не може да пререшава чужда присъда, това е заложено в
разпоредбите на чл. 459, ал. 1 и 461 НПК. В закона изрично е посочено какви
предпоставки следва да бъдат обсъдени и това е направено в производството
по чл.457. Възраженията срещу присъдата могат да бъдат поставени
единствено пред съда, постановил самата присъда. Както проведеното
производство по чл. 457 НПК, така и настоящото по чл.416 са особени по своя
характер производства. Това не е наказателно производство и затова в тях не
могат да се разпитват свидетели относно доказване на обстоятелства по
извършване на самото престъпление. В тях не се решават въпроси относно
вината и отговорността. Същите са били окончателно решени от чуждия съд.
При трансфер на осъдени лица, както е в настоящия случай, винаги има
постановена и влязла в сила присъда на чужда държавна, която само подлежи
на изпълнение, съгласно чл.3, ал.1, б. б“ и чл. 10, ал.1 от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица. Съгласно чл.12 на тази конвенция осъденият може
само да се помилва и амнистира или да се смекчи наложеното наказание, но
не може да се преразглежда присъда. Ето защо смятам, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а производството да
бъде прекратено.
Съдът ДАВА ПРАВО на последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Осъден съм за нещо, което не съм извършил и съм
заставен да извърша от ФСБ. Не съм обжалвал, защото съм арестуван от
ФСБ. Пет години бях там и съм осъден от показанията на тези трима души,
които са в заговор. Нямам нищо с цялата работа. Просто бях принуден да
извърша опит в преместване, а съм осъден за подготовка – нещо, което не
участвам в заговор. В Русия не можеш да обжалваш, когато не сътрудничиш с
тях, особено с ФСБ. Девет месеца сме лежали в дрехите, в които сме
арестувани. За мен е важно, че разбрах – мога да обжалвам, да се опитвам да
възобновя…
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание Съдът намира за установено следното:
4
Производството е по чл. 416, ал.8 НПК, инициирано по жалба на
осъдения К. Й. Т.. С жалбата същият иска да бъде освободен от изтърпяване
на постановена в Руската Федерация присъда, приета за изпълнение с
определение по НЧД №1865/2023 г., влязло в сила на 25.05.2023 на СГС.
От представената жалба на практика се иска настоящият съдебен състав
да ревизира присъда, постановено по дело № 1-301/2019 на Петроградски
районен съд, Санкт Петербург, Руската Федерация, с която К. Т. е осъден за
престъпление по чл.228, т.1, вр. чл.30, т.3 от НК на Руската Федерация,
съответстващо на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2 и 4, вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1, чл.18 ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България.
Твърди се, че осъденият Т. не е извършил деянието, за което е осъден на
територията на Руската Федерация. Следва да се отбележи, че законодателят
в чл. 459 НПК е предвидил, че присъда по отношение на лице, което е
осъдено в чужда държава подлежи на проверка само на компетентните органи
на тази държава. Компетенцията на българския съд е само да приспособи
произнесената вече в друга държава към законодателството на Република
България, да признае дали престъплението, за което лицето, осъдено в
чуждата държава, има аналог в българския наказателен кодекс и единствените
правомощия на съда относно проверка на присъдата, е възможността му да
намали размера на наказанието, ако предвиденият в българското
законодателство максимум е по-нисък от наложеното наказание, което в
случая не е така. Ето защо Съдът намира, че всички доводи на защитата за
преразглеждане и ревизиране на присъдата в Руската Федерация са
неоснователни.
Следва да се отбележи, че доводи в тази насока не са посочени от
осъденото лице и от защитата му по НЧД №1865/2023 Определението е
влязло в сила като не е обжалвано от осъдения т.е. същият се е съгласил с
мотивите на съда, счел е определението на българския съд за
законосъобразно и правилно и не го е обжалвал.
По делото следва да се вземе предвид и договора за правна помощ
между Република България и бившия СССР, впоследствие Руска Федерация,
за правна помощ в наказателни дела, в който изрично е отбелязано, че и двете
страни се уведомяват за влязла в сила присъда без да има каквато и да е
възможност от съда на другата страна да ревизира присъдата, която е
представена.
За пълнота следва да се отбележи, че в момента осъденият К. Т. не
изтърпява тази присъда, а изтърпява друго наказание, определено по НЧД №
5284/2018 г. на СГС, с което същият изтърпява наказание по друго дело, а
изпълнението на наказанието по настоящото дело още не е започнало.
Доколкото обаче се иска осъденото лице да бъде освободено от изтърпяване
на приспособеното наказание по НЧД №1865/2023 г., то Съдът намира
молбата за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на К. Й. Т., ЕГН ********** за
освобождаване от изтърпяване на влязла в сила присъда, приета за
изпълнение от българския съд с определение по НЧД №1865/2023 г. по описа
на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10:20
ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6