№ 3085
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Д.а Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110116467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от д-р В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, срещу Национална здравноосигурителна каса със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявана от
управителя проф. д-р П.Н.С., осъдителен иск с правно основание чл. 213,
ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лв.,
представляваща обезщетение за недопускане до работа на длъжността
„контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при
РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017 г. до 12.01.2021 г., равняващо се на
сбора от дължимите за длъжността минимални брутни трудови
възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 12.01.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба ищецът твърди, че до 30.11.2017 г. бил в служебно
правоотношение с ответника НЗОК, по силата на което изпълнявал
длъжността „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“
в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, като с
влязла в сила заповед № 9/17.11.2017 г. правоотношението било прекратено
едностранно от органа по назначаването поради съкращаване на длъжността,
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Излага, че с писмено уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г. на
РЗОК-Варна, получено от него на 14.11.2017 г., работодателят НЗОК,
действащ чрез директора на РЗОК-Варна д-р Д. Д. Д., му отправил писмено
предложение за заемане на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и
контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, съобразно новото длъжностно
разписание от 01.12.2017 г., в което предложение били посочени
1
необходимите документи за заемане на длъжността и бил определен
тридневен срок за приемането му. Твърди, че в този срок той подал заявление
с вх. № 93-00-1350/1/17.11.2017 г., с което приел отправеното му предложение
и внесъл в РЗОК-Варна изискуемите документи. Счита, че така между него и
ответника НЗОК възникнало трудово правоотношение за заемане на
длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“ в РЗОК-Варна въз основа на писмен трудов договор по смисъла на
чл. 62, ал. 1 КТ, състоящ се от двете насрещни писмени съвпадащи
волеизявления, обективирани в предложението и неговото приемане. В тази
връзка се позовава на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД, както и на цитирана съдебна
практика на ВКС. Намира, че договорът се считал сключен на 17.11.2017 г.,
когато приемането било достигнало до предложителя, както и че същият имал
изискуемото в чл. 66, ал. 1 КТ минимално необходимо задължително
съдържание (място, характер на работата и трудово възнаграждение), а
допълнителното такова било определено или определяемо в нормативен акт.
По-конкретно сочи, че в предложението било посочено мястото на работа
(РЗОК-Варна), наименованието на длъжността и характера на работа
(длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“), че за датата на сключване на договора била приложима
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за начало на неговото изпълнение – чл. 63,
ал. 3 от КТ, а за времетраенето му (като безсрочен договор) – чл. 67, ал. 2 КТ.
Излага, че годишните отпуски били определяеми, като в случая били
приложими техните минимални размери съгласно чл. 155 и сл. от КТ,
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Правилника за
вътрешния трудов ред в НЗОК. Намира, че бил приложим и минималният 30-
дневен срок по чл. 326, ал. 2 КТ на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, както и че основното и допълнителни трудови
възнаграждения били в минимален размер за длъжността „контрольор“ в
РЗОК съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от
29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., и приетите Вътрешни правила за
работната заплата на служителите в администрацията на Националната
здравноосигурителна каса.
Твърди, че на 01.12.2017 г. се явил в РЗОК-Варна и поискал да му бъде
връчен екземпляр от така сключения на 17.11.2017 г. трудов договор, както и
да бъде допуснат до работа, но това не било сторено. Излага, че ответникът не
изпълнил задълженията си по трудовото правоотношение дори след
отправените му в периода 15.12.2017 г. – 06.01.2021 г. многобройни писмени
покани. Счита, че недопускането му до работа било незаконно, поради което
ответникът НЗОК, като негов работодател, му дължал обезщетение по чл.
213, ал. 1 КТ.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска. В депозирана
писмена защита излага подробни правни съображения, съобразно събрания
доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НЗОК депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва допустимостта на предявения главен иск
поради липса на пасивна легитимация. Намира, че в случая работодател на
2
ищеца се явява РЗОК-гр. Варна, която е структурно обособено отделно
поделение на НЗОК съгласно чл. 6, ал. 2 ЗЗО и ПМС № 240/21.11.2000 г. за
утвърждаване списък на поделенията на РЗОК по общини. Позовава се и на
заповед №РД-091183/15.11.2017 г. на управителя на НЗОК, с която са
делегирани на директорите на РЗОК работодателски правомощия по
сключване, изменение и прекратяване на трудови договори със служителите в
РЗОК. Оспорва допустимостта на иска още с възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 358 КТ.
Оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва, че във връзка с
промяна на щатното разписание на РЗОК-Варна по заповед № РД-09-
1824/13.11.2017 г. на управителя на НЗОК заемана от ищеца длъжност
„началник сектор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при
РЗОК-Варна била съкратена и създадена нова длъжност „контрольор“, че на
ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение и същото било прекратено със заповед № 9/17.11.2017 г.,
считано от 01.12.2017 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., както и че с
уведомление от 14.11.2017 г. ищецът бил уведомен за структурната промяна и
поканен да заеме новата длъжност „контрольор“. Поддържа, че това
уведомление било връчено лично на ищеца на 14.11.2017 г. в кабинета на
директора на РЗОК-Варна, като на срещата ищецът се държал грубо и
неуважително, вкл. отправил упреци към ръководството, поради което още
тогава станала ясна липсата на разбирателство помежду им и всякакви
последващи договорки били прекратени, респ. трудов договор изобщо не бил
сключен. Отделно изтъква, че изявлението на ищеца за приемане на
предложението от 17.11.2017 г. било под условие, че бъде освободен от
предишната длъжност след сключване на трудов договор за новата и
уволнението му е на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл –
поради несъвместимост. Намира, че така поставените условия били
неосъществими и незаконосъобразни, поради което поканата не се считала за
приета. Отделно твърди, че липсвал писмен акт на работодателя, с който да са
приети така поставените условия, дори напротив – в кореспонденцията му с
ищеца директорът на РЗОК-Варна изразявал явно нежелание за приемането
му на работа. Сочи и конкретни примери като индикация за влошените
отношения между ищеца и ръководството на РЗОК-Варна, което според него
изключвало твърдяното съвпадение на волите им за възникване на ново
трудово правоотношение, вкл. постъпило на 08.08.2017 г. оплакване от друг
контрольор - Д.П. относно недобросъвестно поведение на ищеца и становище
от 14.09.2017 г. от началника на отделна д-р Е.Н.. Изрично оспорва и
спазването на нормативните изисквания за форма и съдържание на трудовия
договор. Счита, че във водените между страните преговори не било
постигнало съгласие в писмена форма нито относно задължителните
елементи на договора, вкл. място, характер на работа и трудово
възнаграждение, нито по допълнителните такива. В частност намира, че
писмото до ищеца от 17.11.2017 г. не съдържало задължителните реквизити
на договора по чл. 66 КТ, поради което имало само уведомителен характер по
предстоящото преструктуриране на администрацията в РЗОК-Варна и
обективирало покана за започване на преддоговорни отношения, а не
същинско предложение за сключване на трудов договор. Отделно изтъква, че
ищецът изобщо не бил започнал да престира труд по новото правоотношение
3
със съгласието на работодателя, като принципно условие за саниране на
евентуални пропуски в сключен трудов договор. Твърди още, че ищецът не
бил представил документите по чл. 1 от Наредба № 4/11.05.1993 г.,
необходими за сключване на трудов договор и постъпване на работа. Затова и
намира, че трудово правоотношение не било възникнало между страните,
съответно нямал задължение да допуска ищеца до работа и не носел
отговорност по чл. 213, ал. 1 КТ за неизпълнение на това задължение.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора и искането
за разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е изпълнявал
длъжността „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“
в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, като
правоотношението е прекратено на 01.12.2017 г. с влязла в сила заповед №
9/17.11.2017 г. поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл.; 2.) че по силата на ново длъжностно разписание от 01.12.2017
г. длъжността „началник сектор“ е трансформирана в длъжността
„контрольор“; 3.) че с писмено уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г.
ответникът е уведомил ищеца за структурната промяна и го поканил да заеме
новата длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“ в РЗОК-Варна, 4.) че на 01.12.2017 г. ищецът се е явил за заемане на
длъжността „контрольор“, за която счита, че е възникнало трудово
правоотношение с ответника, както и 5.) че ответникът не го е допуснал до
работа. Тези обстоятелства се потвърждават от приобщените писмени
доказателства, вкл. копия от трудова и служебна книжка на ищеца д-р В. Д.
Д. (л. 29-41), Заповед № РД-09-1824/13.11.2017 г. на управителя на НЗОК,
предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение с изх. № 93-00-
1373/17.11.2017 г. (л. 18), заповед № 9/17.11.2017 г. за прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца, считано от 01.12.2017 г. (л. 19),
връчена на 01.12.2017 г., уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г. от
РЗОК-Варна до д-р В. Д. (л.16), писмо (отговор) с вх. № 93-00-
1390/1/17.11.2017 г. от д-р В. Д. до Директора на РЗОК-Варна (л.17),
заявления от д-р В. Д. до Управителя на НЗОК, изпратени в периода
23.01.2018 г.- 06.01.2021 г. (л.47-222).
Видно от съдържанието на посоченото уведомление с изх. № 93-00-
1350/14.11.2017 г., със същото ищецът е уведомен, че от 01.12.2017 г. се
извършват структурни промени в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“, на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройство и
дейността на НЗОК, и съгласно утвърденото ново длъжностно разписание от
управителя на НЗОК двата сектора се трансформират само в отдел
„Договаряне и контрол на болничната помощ“, като длъжността началник
сектор „Договаряне и последващ контрол“ се трансформира в длъжност
4
„контрольор“. В уведомлението се съдържа и покана до ищеца за заемане на
новата длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“, както и указания, че при желание за заемане на тази длъжност,
ищецът следва в тридневен срок да подаде писмено заявление по образец
заедно с приложения.
От приложеното писмо (отговор) с вх. № 93-00-1390/1/17.11.2017 г. се
изяснява, че на 17.11.2017 г. ищецът е информирал Директора на РЗОК-
Варна, че изразява съгласие с предложената покана, като предлага (чл. 13, ал.
1 ЗЗД) на работодателя сключването на трудов договор за заемане на
длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“ (чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ), след сключването на който договор
едновременно предлага на органа по назначаването да прекрати служебното
му правоотношение на длъжността „началник сектор“ на осн. чл. 103, ал. 1, т.
4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл – поради несъвместимост, произтичаща от
възникнало трудово правоотношение. В писмото се съдържа и уточнение, че
ищецът предлага така описания правен механизъм за реализиране на
визираната в уведомлението трансформация на длъжностите като
единствения съответстващ на закона и гарантиращ справедливо интересите на
страните по цитираните правоотношения.
Към писмото е приложено и попълнено и подписано от ищеца
заявление – образец от дата 17.11.2017 г. (л. 280), съдържащо лични данни на
ищеца и негово изявление, че желае да бъде назначен на длъжността
контрольор в отдел ДКБП, която е определена за заемане от служител по
трудово правоотношение в държавната администрация, както и попълнени
декларации по чл. 107а, ал. 3 КТ, чл. 107а, ал. 4 КТ, чл. 12, т. 1 вр. чл. 5
ЗПУКИ и чл. 12, т. 2 вр. чл. 14 от ЗПУКИ (л. 281-284).
От приобщеното писмо от НАП, ТД – Варна от дата 09.09.2022 г. (л.
149) се установява, че в периода 01.12.2017 г. – 12.01.2021 г. ищецът няма
регистрирани действащи трудови договори.
За установяване размера на иска е допуснато провеждане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото със задача да бъде определен размерът на
дължимото обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ за процесния период 01.12.2017
г. – 12.01.2021 г. според нормативно установеното минимално
възнаграждение за посочената длъжност в отдел „Договаряне и контрол на
болничната помощ“ при РЗОК-Варна съобразно Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129 от
26.06.2012 г. в ред., приложима към изследвания период. От приетото
експертно заключение (л. 138 и сл.) се установява, че основната месечна
заплата се определя по нива и степени, съгласно Приложение № 1 от
Наредбата, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и
професионалният опит. Вземайки предвид нормативната уредба, вещото лице
К.К. определя размера на обезщетението в три варианта: вариант 1 (при
прилагане на първа степен ) – в размер на 21437,50 лв., вариант 2 (при
прилагане на четвърта степен в периода 01.12.2017 г.-31.12.2018 г. и трета
степен в периода 01.01.2019 г. – 12.01.2021 г.) - 24 845 лв. и вариант 3 (при
прилагане на четвърта степен в периода 01.12.2017 г. - 31.12.2018 г. и трета
степен в периода 01.01.2019 г. – 12.01.2021 г., както и увеличение от 30 % по
силата на ПМС № 240/31.08.2020 г. за допълнение на Наредбата) – в размер
на 25968,50 лв.
5
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от страните свидетели, допуснати за установяване на
проведената среща на 14.11.2017 г. и отношенията на страните по време и
след нея.
От свидетелските показания на ангажирания от ответната страна св.
Т.А. (л.178 и сл.) се установява, че същата работи като директор на дирекция
в РЗОК-Варна, като в края на 2017 г. била повикана в кабинета на директора
на РЗОК д-р Д. за разговор във връзка с извършената промяна в щатното
разписание на касата. Свидетелката разказва, че на тази среща присъствали
още служители при РЗОК-Варна, вкл. зам.директорът, юристът и
представител от личен състав. Спомня си, че на срещата директорът уведомил
д-р Д., че има промяна в щатното разписание и че неговата длъжност
„началник сектор“ се закрива, както и че има свободна бройка за длъжността
„контрольор“ по новото щатно разписание, съответно той може да я заеме,
ако желае, като подаде съответните документи, както и че всеки друг би
могъл да кандидатства за тази нова длъжност. Сочи, че въпросното
уведомление е било връчено и писмено на д-р Д., но на срещата не са
обсъждани конкретни параметри на правоотношението, вкл. работно време,
заплата. Спомня си, че между директора и д-р Д. е започнал някакъв разговор
по служебен въпрос извън въпросното уведомление и предложение („за
работата назад във времето“), двамата започнали да спорят, разменили си
остри реплики и в крайна сметка директорът помолил д-р Д. да напусне
кабинета, което той сторил. Не си спомня в детайли за какво е бил спорът, но
помни, че самата тя се почувствала неудобно от присъствието й на
разменените реплики и тона на разговора. Останала е с впечатление, че след
срещата д-р Д. и д-р Д. не биха могли да работят повече заедно, макар и
преди това да са имали колегиални служебни отношения. Споделя, че среща с
идентична цел е проведена същия ден и в същия състав и с другия началник
сектор, чиято длъжност е съкратена – д-р Веселина Парашкевова.
Последната е ангажирана от ищеца като свидетел по делото (л. 181 и
сл.). При разпита й същата излага, че до 30.11.2017 г. е работила в РЗОК-
Варна като началник сектор „Предварителен контрол на болнична помощ“,
когато ищецът е заемал длъжността началник сектор „Последващ контрол на
болнична помощ“. Твърди, че правоотношенията им с ищеца на тези
длъжности били прекратени по идентичен начин. В тази връзка разказва, че
на 14.11.2017 г. след обяд била повикана в кабинета на директора и в
коридора срещнала д-р Д., който също бил повикан там. Спомня си, че на
срещата д-р Д. я уведомил, че има трансформиране на заеманата от нея
длъжност началник сектор „Предварителен контрол на болничната помощ“ в
„контрольор“ и й предложил да заеме новата длъжност. Твърди, че конкретни
параметри за новата длъжност не са обсъждани на срещата, нито са й
връчвани някакви документи в тази връзка, освен уведомлението. Не й е
обещавано също, че от 01.12.2017 г. със сигурност ще започне работа на
новата длъжност. Разказва, че на 17.11.2017 г. тя падала отговор, в който
изразила съгласие за заемане на длъжността „контрольор“ и на 05.12.2017 г.
получила екземпляр от трудов договор за тази длъжност. Знае, че д-р Д. е
присъствал на идентична среща на 14.11.2017 г., проведена непосредствено
след нейната, като двамата обсъждали след това какво ще се случва и как
технически ще се осъществи заемането на новата длъжност. На този разговор
6
ищецът бил видимо спокоен и дори изразил мнение, че за тях е по-добре да
бъдат контрольори, вкл. предложил да отидат на другия ден и да си вземат
молби за напускане на работа, което и направили. Известно й е, че в
тридневния срок на уведомлението – на 17.11.2017 г. д-р Д. е подал същия
отговор като нейния. Разказва, че след обяд на същия ден двамата били
извикани в кабинета на юристите, където им били връчени предизвестия за
прекратяване на служебните правоотношения. Тогава им обяснили, че
едновременно със заповедта за уволнение ще им бъде връчен и новият трудов
договор за длъжността „контрольор“. На 01.12.2017 г. обаче не им били
връчени такива, а впоследствие само тя получила екземпляр от договор, което
било неочаквано за нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ.
Същият е допустим, доколкото са налице процесуалните предпоставки
за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват
процесуални пречки за това. В частност, ответникът НЗОК се явява
работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и надлежна страна в
процеса, а възраженията му в обратна насока са неоснователни. В този смисъл
– решение № 58/13.06.2017 г. по гр.д. № 2665/2016 г. на ВКС, III г.о., в което
се приема, че по отношение на трудови договори с директори на РЗОК и
други работници и служители на РЗОК, сключени и/или прекратени след
01.07.2012 г., когато влиза в сила изменението от ДВ бр. 38/2012г. на ЗЗО,
единствено НЗОК е техен работодател.
Според приложимата разпоредба на чл. 213, ал. 1 КТ при незаконно
недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово
правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и
виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя
брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на
явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на
работа.
Следователно основателността на иска е обусловена от кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните,
2.) явяване на работника или служителя за постъпване на работа, 3.)
недопускането му от страна на работодателя, както и 4.) липсата на основание
за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По
отношение на недопускането до работа, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно: че е допуснал ищеца или че е налице правно основание
да не бъде допуснат.
В разглеждания случай не е спорно, а се установява и от обсъдените
писмени доказателствени средства, че на 01.12.2017 г. ищецът се е явил в
РЗОК-Варна за заемане на длъжността „контрольор“, както и че не е бил
7
допуснат до работа.
Спорно е дали е възникнало трудово правоотношение между
страните за заемане на тази длъжност, респ. дали недопускането е
незаконно (без правно основание). Съдът намира, че следва да бъде даден
отрицателен отговор на този въпрос, като аргументите за това са следните:
Според чл. 6, ал. 4 от ЗЗО служителите в централното управление,
районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните
здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово
правоотношение.
Не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства,
че в случая длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на
болничната помощ“ при РЗОК-Варна е определена за заемане по трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор.
Безспорно е също, че между страните не е сключен изричен трудов
договор за заемане на длъжността.
Според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор има писмена форма за
действителност. Нормативно установено в чл. 66, ал 1 от КТ е и неговото
минимално необходимо съдържание, включващо: данни за страните; мястото
на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на
трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск
и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие
и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден
или седмица.
Съдът не споделя тезата на ищеца, че такъв трудов договор е
обективиран в писмената кореспонденция между страните – уведомление с
изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г., имащо характер на предложение по смисъла
на чл. 13 ЗЗД и писмо (отговор) с вх. № 93-00-1390/1/17.11.2017 г., което било
приемане. Принципно подобна конструкция е възможна, но, за да бъде тя
приложима, следва предложението да съдържа всички съществени елементи
на договора, а приемането – да бъде безусловно. Само в тази хипотеза може
да се приеме, че има съвпадане на насрещните волеизявления на страните,
насочени към определени правни последици, тоест, че е налице договор по
смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД и същият е сключен с достигане на приемането у
предложителя – чл. 14, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания казус работодателят е оправил до ищеца предложение
за кандидатстване за работа, а не за сключване на трудов договор. Този извод
следва от съдържанието на уведомлението изх. № 93-00-1350/14.11.2017 г.,
което се изчерпва с уведомяването за извършените структурни промени и
покана за заемане на трансформираната нова длъжност „контрольор“ чрез
подаване на писмено заявление в определен срок. В уведомлението липсват
съществените задължителни елементи на трудовия договор, а именно: място,
характер на работа и трудово възнаграждение. Дори да се приеме, че мястото
на работа се подразбира от съдържанието на документа – РЗОК-Варна, отдел
„Договаряне и контрол на болничната помощ“, подобен извод не може да
бъда направен за останалите два елемента. Самото посочване на длъжността
„контрольор“ не е равнозначно на определяне характера на работата, още
8
повече предвид обстоятелството, че тази длъжност е нова, съответно
служителят не е запознат с длъжностната й характеристика. Трудовото
възнаграждение също изобщо не фигурира в уведомлението, нито може да
бъде заместено от разпоредбите на посочената от ищеца Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС №
129 от 26.06.2012 г., и Вътрешни правила за работната заплата на
служителите в администрацията на НЗОК. Във въпросната наредба липсва
фиксиран размер на заплатата на служителите, а единствено са
регламентирани критериите за определянето й - по нива и степени съгласно
приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалният опит (чл. 4, ал. 2), както и минимален и
максимален размер на основната заплата за съответното ниво и степен
(приложение № 1), в рамките на които се определя индивидуалната основна
месечна заплата на заетите при пълен работен ден (чл. 7, ал. 1).
Няма данни тези липсващи в уведомлението задължителни елементи на
правоотношението да са били изобщо обсъждани между страните и/или да са
посочени в друг писмен документ. Такива данни не се съдържат и в
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, които са
категорични, че на проведената среща на 14.11.2017 г. не са обсъждани
конкретни параметри за длъжността „контрольор“, нито са разменяни други
книжа извън обсъжданото уведомление.
При това положение в случая изобщо липсва предложение по смисъла
на чл. 13 от ЗЗД за сключване на трудов договор, съответно приемането на
отправената покана за кандидатстване за заемане на длъжността
„контрольор“, чрез подаване на заявление за това, не води до възникване на
трудово правоотношение.
Отделно от това, подаденото заявление е съпроводено с придружително
писмо (отговор) с вх. № 93-00-1390/1/17.11.2017 г., съдържащо насрещно
предложение на ищеца за сключване на трудов договор за заемане на
длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната
помощ“ и последващо прекратяване служебното му правоотношение за
заеманата дотогава длъжност „началник сектор“ на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл – поради несъвместимост, произтичаща от възникнало
трудово правоотношение. Затова и приемането на служителя не може да бъде
квалифицирано като безусловно. Не е последвало и приемане на насрещното
негово предложение от страна на работодателя, като възраженията на
ответника в тази насока са основателни.
Субективната увереност на ищеца, че ще бъде назначен на длъжността
„контрольор“, била тя и предопределена от обективни фактори, вкл. неговата
квалификация, професионален опит и други положителни качества, доказани
във времето на службата му, не е достатъчна, за да се направи положителен
извод за сключване на трудов договор, доколкото се касае именно до договор
– двустранна сделка, съдържаща две насрещни волеизявления, а не
единствено такова. Липсата на съгласие на насрещната страна – работодател
препятства възникване на правоотношението на соченото основание. В случай
че ищецът е останал недоволен от поведението на работодателя, същият е
можел да защити правата си по друг ред, вкл. чрез обжалване на уволнението
му по съдебен ред, което е пропуснал да стори.
От гореизложеното следва, че между страните не е възникнало
9
процесното трудово правоотношение и при липса на един от елементите на
фактическия състав, правопораждащ процесното вземане за обезщетение по
чл. 213, ал. 1 от КТ, предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по
производството в общ размер на 105 лв., от които 5 лв. за държавна такса за
съдебно удостоверение и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.
23, т. 1, предл. последно от НЗПП.
Разноски на ищеца не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от д-р В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, срещу Национална здравноосигурителна каса със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявана от управителя проф.
д-р П.Н.С., осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лв. (двадесет и
пет хиляди деветстотин двадесет и пет лева), представляваща обезщетение за
недопускане до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и
контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017
г. до 12.01.2021 г., равняващо се на сбора от дължимите за длъжността
минимални брутни трудови възнаграждения за посочения период, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.01.2021 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА д-р В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, да
заплати на Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, представлявана от управителя проф. д-р
П.Н.С., сумата от 105 лв. (сто и пет лева) за сторените разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10