РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4656
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Г.В.П., ЕГН **********
***, заместен в хода на производството на основание чл. 227 ГПК от законните си
наследници Т.Г.П. с ЕГН **********, Р.Г.П. с ЕГН ********** и Г.Г.П. с ЕГН **********,
тримата с постоянен адрес *** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК-З.” с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 343, ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица №
0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018г.-26.12.2019г.
за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019г. – противозаконно
отнемане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № ******, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска – 03.06.2020г. до плащането, както и за
сумата от 1 200 лв. – лихва за
забава за периода 10.01.2020г.-02.06.2020г.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен
валиден договор за застраховка „Пълно автокаско“ с
обект процесния автомобил и застрахователна стойност
30 000 лв., в периода на
застрахователното покритие по която автомобилът бил противозаконно отнет.
Твърди се, че на 23.11.2019г. в гр. София, за времето от около 19.20 часа до
20.40 часа, на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул.“Софроний Врачански“,
срещу № 65 автомобилът е бил противозаконно отнет. Ищецът уведомил съответните органи на МВР,
било образувано досъдебно производство. Бил уведомен и застрахователят на
25.11.2019г., но същия отказал да плати застрахователно обезщетение. Ищецът
счита отказа за немотивиран и неправомерен.
В срока за отговор по
чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се иска, като се възразява, че е налице изрично
изключен от покритието риск – ищецът е заблудил застрахователя чрез представяне
на неверни данни по отношение на застрахования автомобил и на застрахователното
събитие, като съгласно Раздел II, чл. 5, ал.1, т.11 от ОУ това е изключение от
застрахователното покритие по полицата. Възразява се, че при завеждане на
събитието ищецът декларирал, че за
последно автомобилът е бил управляван лично от него и паркиран в гр. София, на
ул. „******на 23.11.2019г. около 19.20 часа, а последният маршрут на автомобила
бил в гр. София, по направление от бул. „Г.С.Раковски“ през бул. „Патриарх
Евтимий“, като продължил движението си по бул. „Христо Ботев“, предприел завой
по ул. „Цар Самуил“ и на пряката с ул.“Софроний Врачански“, поради наличието на
свободни места автомобилът е паркиран. Ответникът сочи, че в посочения от ищеца
маршрут има редица неточности, тъй като бул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Самуил“
нямат пресечна точка, а двете улици са успоредни. Освен това ул. „Цар Самуил“ и
ул. “Софроний Врачански“ също нямат пресечна точка. Това показвало, че ищецът
не познава маршрута и не е преминавал през същия. Сочи се и че при проверка на
предоставените по ликвидационната преписка ключове от автомобила се установило,
че първият е ползван последно на 29.12.2018г., а вторият – на 31.01.2019г.
Ответникът се позовава и на основание за отказ за плащане на
обезщетение по чл. 408, ал.1, т. 1 КЗ. В условията на евентуалност се оспорва
размерът на вредите.
В подкрепа твърденията и възраженията на страните по делото
са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е неоспорено заключение на Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно правилата
за разпределение на доказателствената
тежест в процеса по чл. 154 ГПК, по предявения иск с правно
основание чл. 405 КЗ ищецът носи тежест да докаже: 1) наличие
на валидно застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено
З., който го обвързва; 2) застрахователната сума по
договора 3) настъпване на застрахователно събитие в срока
на действие на договора; 4) събитието да представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; 5) размер на дължимото застрахователно обезщетение – действителната стойност на претърпените вреди;
6) уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното
събитие; 7) представяне в срок
и цялост на изискуемите се документи.
Ответникът следва да докаже онези свои
правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи
възражения, от които черпи изгодни
за себе си правни последици,
в конкретния случай - за наличието на предпоставки за отказ за плащане
на застрахователно обезщетение.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на събитието правоотношение между тях
по силата на договор за З. «Каско» при Общи условия; уведомяване на ответника за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи на
25.11.2019г. и отказ на ответника да заплати застрахователно обезщетение.
Съобразно правилата на чл. 153 ГПК, на доказване в процеса
подлежат единствено спорните между страните факти. В случая спорът е относно
обстоятелствата дължи ли застрахователят застрахователно обезщетение в случай,
че застрахованият е дал описание на маршрута си преди паркирането на автомобила
на мястото, откъдето е отнет, несъответстващо на фактическото разположение на
посочените улици и при установеното, че извършен в официалния вносител на
марката софтуерен анализ на двата контактни ключа за запалване на двигателя на
автомобила сочи, че те са използвани за последен път значително време преди
датата на събитието, посочена от застрахования.
От фактическа страна по делото се установява следното:
От представената по делото полица № 0020701201800046 се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка при общи
условия, по покрит риск „Пълно каско“, сключен между
ответното дружество и първоначалния ищец, починал в хода на производството, при
уговорена застрахователна сума от 30 000 лв. и период на застрахователно
покритие /срок на застраховката/ от 27.12.2018г. до 26.12.2019г.
Видно от Удостоверение вх. № А315-6845/03.12.2019г. на 03-то
РУ-СДВР, издадено на 29.11.2019г., на 23.11.2019г. Г.В.П. е заявил за
противозаконно отнет автомобилът му, паркиран за времето от 19.20 ч. до 20.40
ч. на 23.11.2019г. в гр. София, на ул. „Софроний Врачански“ срещу бл./№ 65,
като по случая е образувано досъдебно производство 2273МК-2489/2019 г. по описа
на 03-то РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Видно от Постановление
от 14.01.2020г. на прокурор при СРП, наказателното производство по ДП № ЗМ
2489/2019 г., пр. пр. № 51854/2019 г. е спряно поради неразкриване на
извършителя.
С Уведомление за щета от 25.11.2019 г. Г.П. е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като в графа „Описание
на произшествието“ е посочил, че на 23.11.2019 г. в 19.20 ч. паркирал
автомобила на ул. „Софроний Врачански“ срещу № 65. Установил липсата му в 20.40
ч. и незабавно позвънил на тел. 112. Застрахованият е попълнил и
Въпросник-декларация за кражба, предоставен от застрахователя, в който е
посочил, че е закупил и регистрирал автомобила през 2019г., при закупуването са
му предоставени 2 броя автоключа, а относно данните
за настъпилото застрахователно събиите е попълнил
следното: „на 23.11.2019 г. – 20.40 на пресечка Цар Симеон и Софроний Врачански
– ул. Софроний Врачански срещу № 65“. Застрахованият е попълнил и Обяснителна
бележка, в която е описал маршрута на автомобила, в която е описал маршрута си
до мястото на събитието. Противно на възраженията на ответника в отговора, нито
в Уведомлението, нито във Въпросника-декларация и Обяснителната бележка има
предвидена графа, в която да се отбелязва наличието или липсата на свидетели,
още по-малко застрахованият е посочил липсата на свидетели при настъпване на
твърдяното събитие.
По образуваната ликвидационна преписка по щета №
0020-701-0017/2019, с писмо изх. № 99-3291/08.05.2020 г. застрахователят е
отказал плащането на застрахователно обезщетение, мотивирайки се с установени
при направена справка в официалния представител на марката в България
обстоятелства – несъответствие между декларираните обстоятелства и
информацията, съдържаща се в транспондера на
контактния ключ, което водело до заключение, че е налице опит за заблуда,
основание за отказ да се изплати обезщетение, уговорено в клаузата на чл. 5,
ал.1, т.11 от приложимите Общи условия по застраховка „Каско
на МПС“.
Ответникът е приложил писмо от „Порше
БГ“ ЕООД във връзка със запитване от 27.11.2019 г., видно от което за лек
автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № ******
предоставените два броя главни ключове отговарят на рамата на автомобила, той е
произведен с 2 броя ключа. Приложени са разпечатките от разчитането на
ключовете за установяване кога последно са използвани, както и разпечатка с
оборудването на автомобила.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.
Ф.А.Ч.– приятел на застрахования. Свидетелят казва, че в деня на кражбата, на
23.11.2019 г. Г.П. го поканил на ресторант, взел го с автомобила си, за да
отидат до ресторант-пицария „Ниагара“ на ул. „Цар Симеон“ в София. Нямало къде
да паркират пред ресторанта и в първата пресечка след него паркирали в дясно.
Било след 19 ч., тъмно. Били час и половина в ресторанта, а когато излезли
установили, че автомобила го няма. Тогава свидетелят не знаел коя е улицата, но
сега погледнал мястото и видял, че се казва „Софроний Врачански“. Това била
първата пресечка в дясно след ресторант „Ниагара“, посока от „Ботев“ към
„Опълченска“. Автомобилът бил паркиран на улицата, на пътното платно. Г.П.
започнал да звъни на институциите, а свидетелят се върнал пеша до мястото,
където работел и откъдето го взел приятелят му.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно, действителната пазарна стойност
на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие, определена
по средни пазарни цени към тази дата, е 26 767 лв. Вещото лице пояснява, че в
кутийката на ключа на автомобила се намира чип, наречен транспондер,
който притежава кодирана информация. Чипът изпраща сигнал до бобината, намираща
се в контактния ключ, която от своя страна препраща код до имобилайзера,
който от своя страна дава информация до компютъра и чак тогава може да се
извърши запалването на двигателя.
Обновяването на информацията в контактния ключ се осъществява при всяко
включване на двигателя и привеждане на автомобила в движение. След проверка в
представителството на „Ауди“ и разчитане на ВИН кода на автомобила е
установено, че процесният автомобил не е бил снабден
с безконтактно стартиране на двигателя. За стартирането му е необходимо ключът
да е поставен фактически в слота за запалване. След справка в официалния вносител
на марката е контатирано, че ключ № 1 е използван
последно за пускане на двигателя на автомобила на 31.01.2019 г., а ключ № 2 –
на 29.12.2018 г. При изслушването си в откритото съдебно заседание вещото лице
пояснява, че е възможно информацията в транспондера
да бъде променена от хакери, но това няма как да бъде установено. Възможно е и
изваждането на друг ключ – дубликат, но в случая няма данни за наличието на такъв.
Не може еднозначно да се отговори от какво произтича несъответствието между
датата на отнемането – 23.11.2019 г. и информацията от ключовете, че за
последно са ползвани много месеци преди тази дата, но е възможно в деня на
събитието някой от тези ключове да е използван за привеждане на колата в
движение, но това като информация да не излиза при проверката на ключа. Освен
това казва, че не може да се определи със сигурност дали свалената от ключовете
информация е достоверна.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за
вредите от настъпилото застрахователно събитие - противозаконно отнемане на
МПС. Страните са сключили валидна облигация по договор за застраховка „Каско“, в периода на застрахователното покритие на която
автомобилът е противозаконно отнет. Последното се установява от представеното Удостоверение №
А315-6845/03.12.2019г. на 03-то РУ-СДВР и показанията на св. Ф.А.Ч., които
съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на другите събрани
по делото доказателства. Установява се и не се спори между
страните, че събитието представлява покрит от застраховката риск, съобразно
уговореното между тях.
По спорните по делото въпроси съдът
намира следното:
В настоящия случай както
застрахователното събитие, така и сключването на процесния
договор за застраховка „Каско" са настъпили при
действието на новия Кодекс за З.то (ДВ – бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). По силата на чл.395, ал.1 КЗ, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки, а съгласно чл.395, ал.3 КЗ, при неизпълнение
на задължението по ал.1, застрахователят има право да прекрати застрахователния
договор, но само ако не е настъпило застрахователно събитие. Когато такова е
настъпило намират приложение разпоредбите на чл.395, ал.4 и ал.5 КЗ. Според
чл.395, ал.4, изр.1 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е предвидил
това в договора, а в изр.2 на същата алинея е предвидено, че ако настъпването
на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по
ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. Съгласно чл.
395, ал.5 КЗ, независимо от ал.4 застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 не
е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или
е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
Съгласно чл. 404, ал.1 КЗ след настъпване на застрахователното
събитие застрахователят има право да изисква от застрахования и застраховащия
необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка
със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от
страна на застрахователя.
Разпоредбата
на чл. 405, ал.1 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
Съгласно чл. 408, ал.1 КЗ
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования и при
неизпълнение от страна на застрахования на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било е
предвидено в закон или застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие.
Видно от т.11. на чл. 5 от Общи
условия по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства, приложими към процесния застрахователен договор, за което между страните
не се спори, застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на
инсценирано застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване от
страна на застрахования на действителните обстоятелства, при които е възникнало
събитието.
Няма възражения от ответника и
представени доказателства по делото, че отнемането на автомобила е в резултат извършена
от застрахования заблуда или премълчаване на действителните обстоятелства при
настъпването на събитието, т.е. не се установява по делото, че неточното
описание от застрахования на маршрута, както и обстоятелството, че последната
записана в автоключовете информация за това кога
последно са ползвани за стартиране на двигателя предхожда значително датата на
събитието, са довели до настъпването на последното. При тази редакция на
цитираните по-горе разпоредби на новия КЗ е явно, че правото на застрахователя
да откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е
обусловено и поставено в зависимост от наличието на умишлено причинено събитие
или причинно-следствена връзка между неизпълнение на съществено за интереса на
застрахователя задължение на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. По отношение допуснато неизпълнение на задължение от застрахования,
само в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или
допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да
заплати обезщетение или да намали неговия размер, в какъвто смисъл е и
постоянната практика на ВКС по КЗ (отм.), съгласно която настъпването на
обстоятелства, свързани с поведението на застрахования, които са били визирани
в застрахователния договор, респ. в общите условия към него, като изключен
застрахователен риск, сами по себе си не са основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, а следва да бъде преценено дали това поведение на
застрахования се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите или препятства
доказването им, като застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования като
значително с оглед на неговия интерес (решения на ВКС: № 49/29.07.2013 г. по
т.д. № 840/2012 г., І т.о.; № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г., ІІ
т.о.; № 168/2016 г. по т.д. № 2284/2014 г., II т.о и др.). Тази практика
напълно съответства на нормите на Кодекса за З.то от 2016 г. – чл. 395 и чл.
408, ал.1, т.3 КЗ, които също въвеждат изискването за наличие на причинна
връзка на поведението на застрахования с настъпилото застрахователно събитие
като основание за правото на застрахователя да откаже или да намали
обезщетението. Такава причинна връзка по делото не се установява. Впрочем,
наличието на такава причинна връзка е уговорено и в договора между страните –
от съдържанието на клаузата на чл. 5 е видно, че застрахователят не покрива
щети, причинени в резултат на посочено в съответните точки /вкл. т.11, на която
се позовава ответникът/ поведение на застрахования. Т.е., видно е, че самите
страни са уговорили право на застрахователя да откаже плащане на
застрахователно обезщетение само ако събитието е следствие от такова
неизпълнение. Такава резултатност по делото не се установи.
Не са налице и основания за намаляване
на дължимото застрахователно обезщетение. В новата уредба по чл.395, ал.4,
изр.2 КЗ на застрахователя е дадено право да намали обезщетението съответно на
тежестта на неизпълнението само в случаите, когато настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и
това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, т.е. при
кумулативното наличие на тези две условия. А в случая тези предпоставки не са
налице. По делото застрахователят нито е твърдял, нито е доказал това
неизпълнение да е довело до настъпването на застрахователното събитие, което е
една от кумулативните предпоставки на чл. 395, ал.4, изр.2 КЗ, а именно не е
доказал, че поведението на ищеца е в причинна връзка с настъпилото застрахователно
събитие – кражба. Не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 395,
ал.4, изр.2 КЗ, който регламентира възможността да се намали обезщетението
единствено в случаите, когато неизпълнението не е предвидено в договора като
основание за отказ. Видно е, че настоящият случай не е такъв, тъй като
неизпълнението е изрично предвидено в чл.5, т.11 от ОУ като основание за отказ
за заплащане на застрахователно обезщетение. По тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 395,
ал.4, изр.2 КЗ за намаляване размера на дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение.
Освен това няма събрани доказателства за
умишлено причиняване на събитието от лицето, което има право да получи
обезщетение или от застраховащия, за да получи друго лице обезщетение – чл.
408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Действително, установява се, че са налице някои
противоречия в описанието на маршрута на автомобила, но не е установено дали се
касае до фактологически грешки от страна на
застрахования /доколкото житейски възможно е да паркираш на определено място,
но да не знаеш имената на улиците, по които си стигнал до това място или
маршрутът да ти е непознат/. Установява се и противоречие между показанията на
застрахования в досъдебното производство как е запалил автомобила – там той
казва, че е запалил двигателя „със старт бутона“, а ключът е бил в джоба
му, а видно от заключението на вещото
лице това е невъзможно, тъй като този автомобил не е бил снабден с безконтактно
стартиране на двигателя. По делото, обаче, не е установено пълно и главно
/което е в доказателствена тежест на ответника/ на
какво се дължат тези противоречия, нито те, сами по себе си, могат да обосноват
извод за умишлено причиняване на събитието от застрахования или за наличието на
причинно-следствена връзка между тях и настъпването на събитието.
Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за З.то, за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие – кражба (отнемане) на застрахования лек
автомобил. Искът е доказан по основание.
Относно размера:
При кражба на МПС застрахователното обезщетение следва да е равно на действителната стойност на увреденото имущество към датата на събитието, като съгласно чл. 400, ал.1 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В случая средната
пазарна цена на отнетия автомобил към датата
на събитието, съобразно неоспореното заключение на вещото
лице, е 26 767 лв.
и това е размерът на дължимото при настъпване на застрахователно събитие обезщетение. То не надхвърля застрахователната сума – 30 000 лв.
В този размер искът е
основателен и доказан, а над него – до предявения от
30 000 лв. следва да
се отхвърли.
Основателността на иска обуславя и основателност на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано
от предявяване на иска – 03.06.2020г. до плащането.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно
чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Съгласно чл. 405, ал.1 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. В
случая приложим е срокът по чл. 108, ал.1 – 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106 КЗ. Не се спори по делото, че застрахованият е
уведомил застрахователя на 25.11.2019г. и е представил всички изискани му
документи. Срокът за плащане е изтекъл на 16.12.2019г., поради което считано от
17.12.2019г. ответникът е в забава. Ищецът претендира лихва за забава от по-късен
момент – 10.01.2020г. и до деня, предхождащ подаването на исковата молба (от
датата на предявяване на иска се дължи законна лихва) - 02.06.2020г., лихвата
за забава, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор за лихви на сайта на НАП, върху дължимото обезщетение от 26 767
лв., възлиза на сумата от 1 078.20 лв. и в този размер искът е основателен, а
над него – до предявения от 1 200 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил общо разноски в размер на 3 900
лв. – заплатена държавна такса от 1 200 лв., 200 лв. депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 3 480.65 лв.
Ответникът е
направил разноски за вещо лице в размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 1 759.20 лв. – общо 1 959.20 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
ищецът следва да му заплати сумата от 210.66 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от така изложените съображения, Софийски
градски съд в настоящия си състав
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 343,
ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-З.” с ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.Г.П. с ЕГН **********, Р.Г.П.
с ЕГН ********** и Г.Г.П.
с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес ***, в качеството им на законни
наследници на Г.В.П., ЕГН **********, конституирани в производството на мястото
му на основание чл. 227 ГПК, сумата от 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на
застрахователно покритие 27.12.2018г.-26.12.2019г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 23.11.2019г. – противозаконно отнемане на собствения
на Г.В.П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № ******,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска –
03.06.2020г. до плащането, както и сумата от 1 078.20 лв. – лихва за
забава за периода 10.01.2020г.-02.06.2020г., както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК - направените по делото разноски в размер на 3 480.65 лв., съразмерно на уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до предявения от 30 000 лв. и
иска за мораторна лихва над уважения размер до
предявения от 1 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Т.Г.П. с ЕГН **********, Р.Г.П. с ЕГН ********** и Г.Г.П. с ЕГН **********,
тримата с постоянен адрес *** да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-З.” с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление *** за направени по делото разноски сумата от 210.66 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.