Решение по дело №213/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 205
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20211700500213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Перник , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.Л. против Решение № 260052 от 22.01.2021 г.
по гр. д. № 2938/2020 г. на РС – Перник в частта, с която по предявените от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Д.Л. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато
за установено, че дължи: сума в размер на 748, 99 лева, представляваща стойността на
ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в ***, за периода от 14.12.2016 г. до 26.09.2019 г.
и сума от 220, 05 лева – лихва за забава, считано от 10.03.2017 г. до 19.12.2019 г. върху
дължимите месечни задължения, ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата основно се оспорват изводите на РС, че ответницата е собственик на 1/2
ид. ч. от процесното жилище. Сочи, че не се доказва облигационно отношение между
страните, респ. качеството на потребител на ответника, тъй като не се доказва собственост
на ответника за 1/2 ид. ч. върху процесния имот за процесния период. Поддържа, че съдът
неправилно е интерпретирал доказателствата и не е обсъдил възраженията на ответника за
това, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ не е предвиден от закона способ за придобиване и
доказване на собственост върху недвижим имот и при липсата на други относими
документи за собственост - нот. акт или договор за покупко-продажба на недв. имот,
1
удостоверяващ, че ответницата е собственик на имота и за частите, приети от РС за
процесния период. Счита и че не е доказано количеството доставени ВиК услуги. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. От писмо на Община Перник – Дирекция "МДТ" се установява, че за
процесния имот е подадена единствено декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № *** г., подписана
от Д.Л.. С декларация по чл. 14 ЗМДТ от *** г., изходяща и подписана от ответницата Д.Л.,
същата е декларирала имота, описан в исковата молба, като е посочила, че притежава 1/2
ид.ч. от собствеността, при посочено придобивно основание - нотариален акт за покупка №
*, том *** г.
При анализ на посочените писмени доказателства, въззивният съд достига до извод,
че ответникът е потребител на услугите ВиК за процесния апартамент. Това на първо място
се установява от горецитираната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответника Д.Л.
за процесния имот, представляващ апартамент, находящ се в ***. Идентичността на имота и
този по исковата молба се установява освен от подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, така
и от съпроводителното писмо на Община Перник – Дирекция "МДТ". Независимо, че
данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на
задълженото лице за данъчни цели към ***г., но в последната въззивникът е декларирал, че
е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от Д.Л., с
което признава правото на собственост върху обсъждания имот. Декларацията по чл. 14
ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган за
определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на
собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена
2
сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана
от Д.Л., доколкото последната не е оспорила по реда на чл. 193 ГПК нито авторството на
подписа си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от нея в
декларацията. От ответника не са представени и доказателства, оборващи извода, че в
периода, за който ищецът претендира цената на услугите ВиК, ответникът продължава да е
собственик на този апартамент – напр. доказателства за настъпила промяна в собствеността
след подаване на декларацията през ***г.
Това извънсъдебно признание в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се преценява от съда
по реда на чл. 175 ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно данните от Община
Перник, че това е единствената подавана за имота декларация; обстоятелството, че адресът
на водоснабдения имот е регистриран от ответника Д.Л. като негов постоянен и настоящ
адрес /справка на л. 12 от заповедното дело/, както и обстоятелството, че в приетото
извлечение от сметка е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на
ответницата с аб. номер ***, и е задължено лице по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ е обсъдена в съвкупност с
всички останали доказателства по делото, без да й се придава някакво друго решаващо за
спора значение. В производството по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК, качеството на
клиент/потребител на ответника се установява въз основа на всички доказателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност и в този смисъл е приетото в определение №220 от
01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус. Именно
при такава преценка на доказателствената съвкупност следва извод за съществуващо право
на собственост на ответницата при съответните квоти, т. е. за качеството й на потребител на
услугите ВиК – чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ е установила /и въз основа на приложени
карнетни картони на общия водомер и индивидуалните водомери в жилището/, че сумите са
начислени от отчет (1008 кум. м.) на база показанията на четири броя водомери за периода
от 10.11.2015 г. до 26.09.2019 г., като стойността на ВиК услугите е в размер на 2114, 47
лева. Лихвата за забава на вземането за стойността на ВиК услугите е 433, 62 лева, считано
от 06.02.2016 г. до 19.12.2019 г. Районният съд е обсъдил обстойно СИЕ, която не е
задължена да прави заключението си единствено по приложените по делото документи, а
може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в
счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при
извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото,
но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно
само да ги посочи в заключението си. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и
заключения на вещо лице, въз основа на което следва, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на ВиК услугите в имота е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца,
3
съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да
служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност на ВиК услугите, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ВиК услугите в процесния имот за процесния
период.
Предвид горното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата относно
материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената стойност на
ВиК услугите са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално
доставената до процесния имот ВиК услуги. След като въззивникът- ответник е собственик
на 1/2 ид. ч. от процесния водоснабден имот, той дължи 1/2 от стойността на потребените в
жилището ВиК услуги за процесния период, или сума в размер на 748, 99 лева, за който
размер и период сумата е установена от РС с обжалваното решение. По делото е установена
дължимостта на цялото главно вземане, като липсват обосновани и конкретни доводи в
жалбата относно лихвата за забава, поради което и претенцията за лихва е установена по
основание и размер за процесния период, съответно ответникът е задължен за 1/2 от
търсената мораторна лихва, т.е. за сумата от 220,05 лева, за който размер и период сумата е
установена от РС с обжалваното решение.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
присъдените разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени
между страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е
неоснователна.
По разноските
На жалбоподателя не се дължат разноски, с оглед неоснователността на жалбата.
Въззиваемият претендира ю. к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 НЗПП, които с оглед неоснователността на жалбата, се дължат от жалбоподателя
изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 02938/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
4
ОСЪЖДА Д. Т. Л., ЕГН ********** от ***, да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - ***, сумата 100
лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5