РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203539 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от “..... срещу Наказателно постановление
№ 648929-F666166/08.08.2022 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
/ЗАРИДСНПНП/, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция от 25 000 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Д. ...от БАК, която моли
за отмяна на НП. По делото са представени и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява юк. М. ...
която моли за потвърждаване на НП. По делото са представени и писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 05.07.2022 г., св. А. М. - инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по
документи по отношение на обект - стопански двор, находящ се в гр. Бургас, кв. Долно
Езерово, стопанисван от жалбоподателя “..... В хода на проверката било установено, че в
обекта се получава и съхранява гориво за зареждане на собствените на дружеството
1
транспортни средства, както и че жалбоподателят не е регистриран в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП, и в това си качество е нарушил същата разпоредба.
На 05.07.2022 г., на жалбоподателя бил съставен АУАН, а на 08.08.2022 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок. При издаване на
АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
възраженията в обратна насока не се възприеха.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на НП.
Отговорността на жалбоподателя е за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП, предвиждаща задължение за регистрация на всяко едно лице, което
осъществява дейностите по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно последната разпоредба -
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са: 1. търговия на
едро с нефт и продукти от нефтен произход; 2. търговия на дребно с нефт и продукти от
нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни
складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС; 4.
транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени
нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на бутилки с втечнени
нефтени газове (LPG). От съдържанието на НП се установява, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана конкретно за това, че без да има регистрация по закон е
извършвал търговия на дребно с продукти от нефтен произход. От даденото легално
определение в § 1, т. 5 от ДР на ЗАРИДСНПНП става ясно, че „търговия на дребно“ е всяка
една продажба на нефт и продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез
бензиностанции и/или зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна
техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение
на зареждане от земеделски стопанин, по чл. 2, ал. 2, т. 7. В т. 7 на § 1 от ДР на
2
ЗАРИДСНПНП е дадено определение и за "вътрешен обект" - това е съоръжение или обект,
който е трайно прикрепен към недвижим имот или е преместваем, предназначен за
зареждане на ППС, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен
начин, че жалбоподателят “...” ЕООД действително стопанисва дворно място, находящо се в
гр. Бургас, кв. Долно Езерово, като в същия този обект се получава и съхранява в
пластмасови бидони гориво, предназначено за зареждане на собствените на дружеството
транспортни средства.
По делото няма спор и че жалбоподателят, към дата 01.07.2022 г., не е регистриран по
реда на ЗАРИДСНПНП в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според настоящия съдебен състав обаче, в
конкретния случай, подобна регистрация не е необходима, тъй като от представеното по
делото решение на директора на РИОСВ - Бургас /л. 29/ се установява, че жалбоподателят
“...” ЕООД има регистрация по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за събиране и
транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО. А съгласно чл. 2,
ал. 2 от ЗАРИДСНПНП - не са предмет на този закон дейностите, свързани със: 1. търсене,
проучване и добив на нефт и природен газ; 2. доставки по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26,
ал. 2 от ЗАДС; 3. продажбите на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) от
нерегистрирани по този закон лица, когато те се извършват, съгласно договор с
регистрирано лице по ал. 1, т. 6; 4. производството на горива от преработката на
употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия; 5. твърдите продукти от нефтен
произход; 6. временно съхранение и/или зареждане от лица, извършващи дейности по
събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по ЗУО или Закона за опазване на
околната среда, на собствени продукти от нефтен произход извън данъчни складове или
складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС, предназначени за
собствената икономическа дейност, които не подлежат на последваща продажба; 7.
временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по Закона за
подпомагане на земеделските производители, в съдове и/или в резервоари с обща
вместимост не повече от 50 куб. м на негови собствени продукти от нефтен произход, извън
данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа
дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба; съдовете
и/или резервоарите за съхранение са с монтирани средства за измерване на изведените от тях
количества, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС или по
реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС; продуктите се използват с цел зареждане на собствена, наета
или ползвана на друго правно основание земеделска техника, за която е допустимо
зареждане извън стопанството чрез технически изправни и осигурени със средства за
пожарогасене транспортни средства до 1000 л. Следователно, на основание чл. 2, ал. 2, т. 6
от ЗАРИДСНПНП, изначално е изключена от регулация по този закон дейността, свързана с
временното съхранение и/или зареждане на гориво от лица, извършващи дейности по
3
събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по ЗУО. По делото се установи, че
въпросното гориво е служило единствено за зареждане на собствените на дружеството
транспортни средства.
Наред с това, по делото не се събраха и годни доказателства, че жалбоподателят
действително е извършвал и друга дейност на твърдяната от АНО дата на нарушение -
05.07.2022 г. На първо място, на посочената дата не е била извършена проверка в самия
обект за да се установи какво е било фактическото положение. Проверката е била извършена
само по документи без да е имало посещение на място. От показанията на актосъставителя
не може да се установи с категоричност, че дружеството е извършвало и друга дейност. В
хода на съдебното следствие свидетелят заяви, че при предишно негово посещение в обекта
е имало спрени камиони, но не се установи на кого са били тези камиони и за какво са били
използвани. Актосъставителят заяви също, че при тази предишна проверка му е било казано
/„така ми беше разяснено“/, че тези камиони са „строителна механизация и камиони за
извозване на строителни отпадъци“, без обаче да е проведено съответното пълно изследване
на релевантните обстоятелства. В този смисъл обвинението не може да почива на
предположения /чл. 303, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, а трябва да се основава на пълно
изяснена фактическа обстановка и при единство с дадената правна квалификация. От
представените по делото писмени доказателства /л. 33-38/ се установява, че на името на
жалбоподателя има регистрирани челен товарач, верижни багери, валяк и багер товарач. Но
само по себе си това обстоятелство също не установява с категоричност, че лицето извършва
и друга дейност, доколкото посочената техника е типична за дейността му по ЗУО, като се
има предвид и че регистрацията на дружеството по ЗУО е свързана със строителни отпадъци
/л. 29-31/. Относно писмените обяснения на Илия Николов /л. 24-гръб, л. 25, л. 52/, то
същите не могат се ползват от съда, доколкото представляват свидетелски показания в
писмена форма, и като такива представляват недопустимо доказателствено средство.
Очевидно е, че актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН срещу жалбоподателя
базирайки се основно на заявеното от упълномощения представител на дружеството - Илия
Николов. В случая обаче, нито актосъставителят, нито АНО, са провели разследване на
спорните факти, а са се доверили единствено на изявлението на представителя на
жалбоподателя, като по този начин е нарушен принципа за разкриване на обективната
истина, скрепен с императивната разпоредба на чл. 116 от НПК. Текстът на чл. 116 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, изрично вменява задължение за компетентните органи да събират
доказателства за обективно изясняване на конкретния случай. Неизпълнението на
задължението за събиране на други, относими доказателства, които с категоричност
установяват автора на нарушението следва да се определи като съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяната на НП (Решение № 972/17.07.2020 г. на
АдмС - Варна по № 1324/2020 г.).
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита /л. 57/, съгласно който
4
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лв. В полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 1000 лв., която да се заплати от НАП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 648929-F666166/08.08.2022 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и на основание чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, на жалбоподателя
“Спед-07” ЕООД е наложена имуществена санкция от 25 000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя “Спед-07”
ЕООД, ЕИК *********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5