Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.02.2022 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На деветнадесети ноември Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 12701 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е.И. поддържа в исковата молба,
че с договор за дарение от 1968г. е придобила собствеността върху дворно място
в гр. София, м.“Бояна“, а по силата на регулация придобила още 55 кв.м. през
1969г. Въз основа на одобрен архитектурен
проект, през 1969г. започнала строежа на
жилищна сграда в имота. През
1970г. учредила безвъзмездно право на строеж на втория жилищен етаж на сградата
на своята майка Л.И.. През
1972г. дарила на същата 60/100 ид. части от същото дворно място. През 1972г. с протокол по гр. дело №1259/1972г. на
Кирковски народен съд била подписана спогодба за делба, по силата на която Л.И.
получила в дял гараж в сутеренния етаж на сградата и подпокривното
пространство, състоящо се по одобрения архитектурен
план от ателие и две тавански помещения, а ищцата получила две мазета в
сутеренния етаж.
Поддържа, че
към датата на процесната делба майка й се е намирала в брак с баща й, а по
силата на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г. /отм./ придобитото по време на строителството се явява съпружеска имуществена общност. Ето защо, съпругът на Л.И. е следвало
да участват в същата или да даде писмено съгласие. Доколкото това не е
сторено, счита, че процесната делба е нищожна.
Освен това,
излага, че гаражът, който е бил възложен в дял на майка й, изобщо не е бил
съсобствен, тъй като е бил изграден от нея със собствени
сили и средства. След даването на
указания от съда, с молба от 12.03.2021г. пояснява, че въз основа на издаден
позволителен билет за нова постройка №307 от 18.08.1969г. е започнала строеж на
процесната жилищна сграда в описания по-горе недвижим имот, като със собствени
сили и средства е изградила целия приземен /сутерен/ и първи етаж от къщата към
1971г., поради което счита себе си за пълноправен собственик на построеното към
този момент, вкл. и на процесния гараж.
Ответникът,
който е и неин брат – А.И. – оспорва правото й на собственост по отношение на гаража.
Ето защо,
моли да бъде признато за установено от съда, че процесната делба е нищожна,
както и че ищцата е собственик на процесния гараж, находящ се в сутерена на
сградата, подробно описана в исковата молба.
В срока по
ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва исковете по допустимост, основателност, навежда
и възражения за нередовност на исковата молба. Поддържа, че искът за прогласяване нищожността на делбата
е недопустим, т.к. същият следа да е насочен срещу всички лица, участвали в
претендираната да е нищожа делба, тоест срещу всички наследници на починалата Л.И.,
което е условие за допустимост на процеса. Заявява и
че ишцата не е легитимирана да предявява подобен иск, предвид възприетото
разрешение по т.3 от ТР №5/2014г. по
т.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС. Евентуално, поддържа,
че искът е неоснователен поради изложеното. Оспорва и твърдението на ищцата, че
поделените имоти са били нейна лична собственост. Заявява, че дори делбата да се окаже нищожна,
неговата майка е придобила правото на собственост върху процесния гараж по
давност – чрез непрекъснато и необезпокоявано владение, продолжило от май 1972 г. до юли 1982г.
След даването на изрични указания от
съда, искът за прогласяване нищожност на процесната делба – спогодба е насочен
срещу установените по делото още двама наследници на починалата Л.И. –
наследника по закон Е.Р.Т. и наследника по завещание Р.А.И.. По делото е
представено саморъчно завещание на Л.И. от 12.08.2016г., с което същата е
завещала на своя внук Р.А.И. „собствената си идеална част от фамилната ни къща
в гр. София, кв. Бояна, ул. „******“. Доколкото атакуваната делба има за
предмет именно приземния етаж и подпокривното пространство на същата къща,
заветникът има правен интерес да участва в делото.
Ответницата
Е.Т. не подава писмен отговор на исковата молба и не взема становище по
основателността на иска.
Ответникът
Р.И. подава писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове и се присъединява към
вече заявеното евентуално възражение на своя баща – ответника А.И. за изтекла в
полза на тяхната наследодателка Л.И. придобивна давност по отношение на
процесния гараж.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 75,
ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делба, сключена с одобрена от съда
спогодба по протокол от 16.05.1972г. по гр.д. №1259 по описа за 1972 г. на
Кирковски народен съд и чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на гараж, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“ с идентификатор 68134.1941.524.1.7, като строителство, осъществено в
собствения й имот – тоест по силата на приращението.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото нот. акт №187, том XVI, дело №3037/1968 г. на нотариус при Софийски народен
съд, че ищцата Е.И. е придобила чрез дарение от Никола Митов правото на
собственост върху следния недвижим имот: празно дворно място, представляващо
парцел VIII – 13 в
кв.3, местност Бояна, целият от 474 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при
граници по нот. акт 38, том V от 1968 г., подробно описани в акта.
Установява се от нот. акт №192, том I, дело №215/1969г. на нотариус при Софийски народен съд, че ищцата е
придобила по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно
място с площ от 55 кв.м. от имот пл. №14 в кв.3, м. Бояна, към собствения си
парцел VIII – 13 в
кв.3, местност Бояна, като стойността на мястото е била заплатена.
Съгласно позволителен билет за нова постройка №307/18.08.1969г., издаден
от СОФ Градски народен съвет, Кирковски РНС, отдел „Благоустройство“, на Е.Р.И.
се позволява да направи жилищна сграда в недвижим имот парцел VIII – 13 в кв.3, местност Бояна. Представен е
Протокол №38 за дадена строителна линия и определено ниво от 27.08.1969г. за
същата постройка.
С нотариален акт №120, том V дело №
828/1970г. на нотариус при СНС ищцата е учредила право на строеж в полза на
своята майка Л.Н.И. по отношение на втори етаж от жилищната сграда, съгласно
утвърдения архитектурен план, за който строеж е издаден позволителен билет
№307/18.08.1969г.
С нотариален акт №45, том IX, дело №1499/1972г. от 05.04.1972г. на нотариус при Софийския районен съд
ищцата е дарила на своята майка Л.Н.И. 60/100 ид.части от празно дворно място
без сградата, представляващо парцел VIII – 13 в кв.3, местност Бояна, цялото от 474 кв.м.
От протокол от 16.05.1972г. по гр.д. №1259 по описа за 1972г. на СНС,
Кирковски район, 2 с-в, се установява, че с определение на съда от същото
съдебно заседание е одобрена постигнатата между страните Л.И. и Е.И. спогодба,
съгласно която се извършва делба на таванския, избения етаж и гаража в
построената в суров вид жилищна сграда, находяща се на ул. ******в кв.3, м.
Бояна при дялове както следва: дял първи, за Л.И.: един
гараж, построен в суров вид /карабина/ в построената в суров вид жилищна
сграда; подпокривното пространство с четири помещения, изградени в суров вид и
дял втори, за Е.И.: две мазета, построени в суров вид, намиращи се в същата
сграда. Е.И. е поддържала, че е съгласна с постигнатата спогодба и няма
претенции за уравнение на дяловете.
Установява се от Решение №317 на СГС, Бракоразводна колегия от
15.09.1975г., че със същото е прекратен бракът на Е.И. и Д.А.Б., сключен на
01.03.1970г.
Установява се от Акт за женитба №1791 от 1947г. сключеният брак между Л.Н.З.и
Р.Л.И..
От представеното удостоверение за наследници №РВТ18 –
УГО1-13659/30.10.2018г. е видно, че Р.Л.И. е починал на 14.07.1981г., като е
оставил наследници – преживяла съпруга Л.И., син А.Р.И., дъщеря Е.Р.И. и дъщеря Е.Р.И..
От представеното удостоверение за наследници №РВТ18 – УГО1-13694/30.10.2018г.
е видно, че Л.Н.И. е починала на 23.05.2018г., като е оставила наследници по
закон - син А.Р.И., дъщеря Е.Р.И. и
дъщеря Е.Р.И..
От ангажираното по делото саморъчно завещание, вписано в СВ - София с вх.
№66370/15.04.2019г., акт. №184, том XII, дело №50746, се установява, че на 12.08.2016г. Л.И. е завещала на своя
внук – ответника Р.И. „собствената си идеална част от фамилната ни къща в гр.
София, кв. „Бояна“, ул. ******“. Завещанието е обявено и вписано по съответния
ред, същото не е оспорено от ищцата.
По делото е проведен разпит на трима свидетели за установяване на фактите
относно етапите на строителството и владението на процесния гараж.
При разпита в съдебна зала свидетелката М.К.заявява, че познава ищцата от
1969г. Знае за строежа на къщата, който започнал от 1970г. – придружавала я е
до складове за покупка на материали. Тя лично се занимавала с всичко по строежа,
т.к. баща й бил в чужбина, майка й работела, близнаците били на 15 години, а
дядо й - възрастен. Знае, че строежът е изпълнен с младоженски заем на ищцата,
защото присъствала, когато от банката идвали да проверят докъде е стигнал
строежът, за да отпуснат следващия транш. Освен това ищцата работела, съпругът
й също, получавала и стипендия за отличен успех. Всичките й доходи отивали в
строежа. В средата на септември 1975г. отишла да живее в къщата в Бояна. Някъде
около 1975г. се развела със съпруга си, който нямал никакви претенции към
имуществото й.
Свидетелката заявява, че къщата е била планирана като еднофамилна, на два
етажа. Към 1971г. строежът е бил на етап първи етаж – тоест завършен първи
етаж, а под него – гараж, две мазета и фоайе – с изляти плочи, иззидани тухли и
направено стълбище, но имало и много недовършени неща. В периода 1970-1971г. от
семейството само ищцата имала автомобил. До 1982г. само тя ползвала гаража.
Баща й, Р.И., продал своя автомобил, за да може да строи къщата. Чак през
1978г., около 2 години преди да почине, си закупил лек автомобил „Лада“. Не
може да каже дали е ползвал гаража за съхранение на автомобила си. Знае, че
вътре в него са се съхранявали и гуми, акумулатори и други части за автомобил.
При разпита в открито съдебно заседание свидетелят П.И.заявява, че също
живее в Бояна и е познавал Л.И. от 1963г. като съсед – къщата, в която е живеел
с родителите си, се намира непосредствено до процесната, дели ги една ограда.
Родителите му били в близки приятелски отношения с Л., присъствал е на много
разговори. Не е свидетел на започването на строежа на къщата, по това време бил
в казарма. Но си спомня, че когато излязъл от казармата през 1970г. къщата вече
имала излята втора плоча – тоест били построени и покрити приземния и първия
етаж. Къщата според тогавашните планове била на два жилищни етажа, с мазе и
гараж, и подпокривно пространство. През 1972г. и семейството на свидетеля
започнало строежа на тяхната къща. Баща му и Л.заедно „тичали“ за материали, за
майстори. Те двамата основно се занимавали със строителството. Двете къщи били
завършени по едно и също време - през
1973-74г. Около 1974 – 75г. Л.и съпругът и д-р И. се нанесли на втория етаж, а
долу в една стаичка живеел дядото К.. В гаража съхранявали покъщина – стар
гардероб, шкаф и пр. Там се намирал и котелът на отоплението, поради което
съхранявали вътре и гориво. Заявява, че от чутото в разговори, винаги всички са
възприемали къщата като собствена на Л.и Р.. Л.живяла в къщата до 2018г.,
когато починала. Заявява, че познава дъщерите на Л.– голямата се казва Е., а
малката Е.. Няма спомен голямата дъщеря да е живяла в къщата. Помни, че била
семейна и отишла в София. Малката, след като се омъжила, живяла известно време
в къщата, а после се преместила на ул. „Добри Войников“, като това е станало
най-късно докъм 1980г. Е. свидетелят е виждал през 1981г. на погребението на баща
й и след това преди 5-6 години на избори, когато била с Л.. Извън това, няма
спомен да я е виждал да живее в къщата. Не му е известно и която и да е от
двете дъщери да се е занимавала със строежа на къщата. Не е чувал и не знае
някой да е искал от Л.да напусне къщата си или да е оспорвал собствеността й.
До смъртта си тя се движела свободно из къщата, имала свободен достъп
навсякъде. Спомня си, че през 1972г. Р.е притежавал лек автомобил – „Форд
Талмус“, от най-големите модели, а за закупуването на „Лада“ по-късно през
годините не може да потвърди с категоричност.
Свидетелят Р.М., 65г., заявява, че е познавал Л.И., откакто започнали
строежа на къщата, по което време свидетелят бил 15-16 годишен. Свидетелят
живеел с родителите си на същата улица, през едно място. Според него, къщата се
строяла от баба Л., защото тя непрекъснато била там и идвала при баща му за
съвети. Свидетелят не е виждал никой друг от близките й – нито дъщеря й, нито
зет й, да строи. Когато се уволнил от казармата – края на 1974 – 1975г. –
къщата вече била построена. Имала сутерен – с гараж и котелно помещение, два
етажа и тавански полуетаж. Семейството на Л.се настанило на двата жилищни
етажа, таванският не бил довършен. В гаража държали мебели и материали от
строителството. През него се минава и за да се стигне до котелното помещение.
От разговори с Л.свидетелят знае, че къщата е била нейна. Живяла в нея до
смъртта си през 2018г. Имала достъп до целия имот. Заявява, че познава дъщерите
на Л.– голямата се казва Е., а малката Е.. Първоначално заявява, че и двете дъщери не са живели в къщата в Бояна,
но е виждал голямата да идва, последно преди около 20 години. Впоследствие
уточнява, че голямата дъщеря Е. е живяла на първия етаж в къщата. Не му е
известно някоя от дъщерите да е оспорвала собствеността на майка си или някой
да е искал от Л.да напусне къщата или част от нея. Семейството имало и трето
дете – брат Т., който живеел с майка си, а след като се оженил, направил ремонт
на таванския етаж и се нанесъл там.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
което преди или през 1971г. строителството на процесния гараж е било завършено
до етап „груб строеж“ или „груб вид“, а към 16.05.1972г. е било завършено строителството до „груб
строеж“ на цялата сграда. Липсват документи, въз основа на които вещото лице да
може да посочи към коя точно дата преди 16.05.1972г. е било завършено
строителството на процесния гараж до етап „груб строеж“. При изслушването си в
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че под „груб строеж“ по отношение на
гаража е имало предвид изграждането на същия като конструкция, вкл. че е бил
покрит. За да е изградена една сграда в „груб строеж“ обаче е необходимо цялата
сграда да е с изградена конструкция до кота „било“ и покрив, вкл. ограждащи
стени, без да е необходимо да са изпълнени довършителните работи – настилки,
замазки, мазилки, дограми и пр. Заявява, че не е установило по делото
процесният гараж да е разполагал с отделно разрешение за строеж.
Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора, поради което не ги обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното по
спора от правна страна:
По иска за прогласяване нищожност на процесната делба,
поради неучастието в нея на съсобственик – пр. осн. чл.75, ал.2 от ЗН:
В настоящия случай, твърди се от ищцата, която е участвала в делбеното
производство от 1972г. и е подписала оспорената спогодба за делба, че същата е
нищожна поради неучастието в делбата на съпруга на съделителката Л.И.
/уточнителна молба от 20.05.2019г./, който е следвало да участва, доколкото
предмет на делбата са съсобствени части от жилищна сграда, построена по време
на брака, поради което съделителката е притежавала съответната идеална част от
съсобствеността в режим на съпружеска имуществена общност.
В т.3 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2013 г., ОСГТК, е възприето, че доброволната делба, извършена без участие на
единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на
съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН. Тя е
непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него
по реда на чл. 24, ал. 4 от СК /чл. 22, ал. 3 от СК, отм./, ако делбеният имот
не е получен в дял от съпруга - съделител.
Спорен между страните по делото е въпросът дали така възприетото
разрешение на въпроса в посоченото тълкувателно решение е приложим по отношение
на спогодбата за делба. Според настоящия съдебен състав, отговорът на този
въпрос е положителен, по следните съображения:
Съдебната делба - спогодба е договор, с който съделителите по висящ
делбен процес чрез взаимни отстъпки разпределят помежду си общото имущество и
по този начин прекратяват съществуващата съсобственост.
Съдебната спогодба има сложен фактически състав, който обхваща договора
за спогодба и определението на съда, с което се одобрява спогодбата като
законосъобразна и непротиворечаща на добрите нрави. Последното представлява
охранителен акт.
Съдебната практика трайно и единодушно приема, че по същество съдебната
спогодба е договор и се подчинява на всички изисквания за действителността на
договорите/ТП 7/73г./. Съдебното определение, с което същата се одобрява, е обикновен
акт на охранително производство и не отнема договорния й характер. Това ясно
личи от последователната съдебна практика, която приема, че ако съдебната
спогодба има недостатъци, които я правят нищожна или унищожаема като договор, макар
и да е одобрена с определение на съда, нищожността или унищожаемостта могат да
се предявяват по исков ред, а не чрез атакуване на определението на съда. /т.7
на ТП 7/73г.,решение №447/02.12.2011г. по гр.д.№1182/2010г. на І ГО на ВКС/.
Ето защо, ако договорът за доброволна делба, сключен без участието на съпруг,
когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност, не е нищожен, не е нищожна и спогодбата за делба, сключена
при същите условия. Дори да се приеме, че идеални части от деления имот са били
притежавани от починалата понастоящем Л.И. в режим на съпружеска имуществена
общност с нейния съпруг и е била налице правната възможност за последния да
атакува процесната делба при приложението на чл.13, ал.6 от СК от 1968г., при липсата на данни подобно
оспорване да е извършено от съпруга на Л.И. до неговата смърт през 1981г.,
налага се изводът, че възможността за оспорване на делбата-спогодба от
1974 г. отпада занапред и последиците от извършването й се стабилизират.
Ето защо, съдът намира, че искът за прогласяване нищожността на съдебната
спогодба за делба поради неучастието в същата на съпруга на Л.И., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По установителния иск за собственост:
Ищцата твърди, че е изключителен собственик на процесния гараж, поради
факта, че към 1971г. тя вече е била построила „със собствени сили с средства“
целия сутерен и приземния етаж на къщата, поради което процесният гараж,
намиращ се в сутерена, е станал нейна изключителна собственост и изобщо не e бил годен предмет на извършената през 1972г.
делба, тъй като не е бил съсобствен на съделителите. Това твърдение е заявено
първоначално като относимо към иска за прогласяване нищожност на процесната
спогодба за делба, поради включването в същата на обект /гаражът/, по отношение
на който не е била налице съсобственост.
Съдът намира, че следва да обсъди тези твърдения и събраните за
установяването им доказателства във връзка с предявения установителен иск за
собственост, поради следното:
Съдебната спогодба е една от възможностите за извършване на делба на
съсобствени вещи. Тя се оформя в съдебния протокол, който се одобрява от съда и
се подписва от него и от страните. Делбеният протокол материализира както
договора на страните за делба на общите вещи, така и определението на съда за
одобряване на този договор. Преди да одобри спогодбата, съдът е длъжен да
провери дали тя не противоречи на закона и на добрите нрави. Това задължение
произтича пряко от чл.234, ал.1 ГПК, преди чл.125, ал.1 ГПК/отм./. В закона не
е изрично посочено, но в съдебната практика неотклонно се следва правилото, че
съдът предварително проверява и съсобствеността върху вещите. Той може да
откаже одобряването на спогодбата и да отхвърли иска за делба, ако приеме, че
вещите не са съсобствени.
Следователно, макар и по принцип съдът да не е длъжен да следи доколко
спогодбата защитава интересите на страните и съответства на действителното
правно положение, в хипотезата на сключване на спогодба по делбено дело практиката последователно и
неизменно е възприела принципа, че съдът задължително проверява дали
имуществото, предмет на делбата, действително е съсобствено между страните,
както и дали в спогодбата участват всички съсобственици.
Включването в спогодбата за делба на обект, който не е съсобствен на
съделителите, а е собствен само на един от тях или на трето лице, не прави
делбата нищожна, а само препятства нейния вещен ефект по отношение на този имот
/подобно на продажбата на чужда вещ, която не е нищожна, но не поражда
вещно-транслативен ефект/.
Ето защо, съдът приема, че твърденията на ищцата относно „нищожността“ на
процесната спогодба по отношение на личния й гараж по своята същност
представляват именно твърдения, че процесната спогодба не е проявила своят
вещен ефект по отношения на гаража, защото той изобщо не е бил съсобствен.
Ищцата подържа, че гаражът /и целият сутерен, както и първия етаж от
къщата/ е бил построен през 1971г. Установено е по делото, че на 04.03.1970г.
ищцата е учредила право на строеж в полза на своята майка Л.И. по отношение на
втори етаж от процесната къща, а на 05.04.1972г. й е дарила 6/10 ид.части от
дворното място.
По силата на чл. 92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е уговорено
друго. „Друго“ може да бъде уговорено именно чрез учредяване на право на
строеж, по силата на което се елиминира приращението до обема на разрешеното
строителство и постройката става собственост не на собственика на земята, а на
титуляра на правото на строеж.
Следователно, построеното в имота, извън частта от него, за която е било
отстъпено право на строеж, е собственост на собственика на земята. До дарението
на 6/10 ид.ч. през 1972г. ищцата е била индивидуален собственик на целия
недвижим имот. За да се приеме, че тя е станала индивидуален собственик на
процесния гараж, следва по делото да се установи, че той е бил построен поне в
груб строеж /от който момент гаражът възниква като самостоятелен обект на
правото на собственост/ преди датата на посоченото дарение, в противен случай
гаражът ще е съсобствен между съсобствениците на земята в посоченото
съотношение – 6/10 и 4/10 ид.ч. Това е така, защото конкретният самостоятелен
обект възниква като годен обект на собственост и годен предмет на правни сделки
от момента, в който е завършен грубият строеж – тоест изпълнение са ограждащата
конструкция и строежът е покрит.
Твърденията на ищцата относно построяването на гаража със собствени сили
и средства съдът намира за неотносими, защото е без значение за правото на
собственост с чии средства е извършено строителството в имота – построеното
винаги става собственост на собственика на земята, освен в случаите на учредено
право на строеж – до обема на разрешеното строителство. Влагането на чужди
средства може да породи само облигационни отношения между собственика и
строилия в чужд имот, но не променя правното положение на сградата по отношение
на правото на собственост.
Съдът намира, че по делото не беше установен при пълно и главно доказване
релевантният факт, че процесният гараж е бил завършен до етап груб строеж още
към 1971г. поради следното:
Установява се от свидетелските
показания и от заключението на вещото лице, че при всички случаи преди
извършването на процесната делба на 16.05.1972г. цялата сграда е достигнала
етап на строителството „груб строеж“. Поради липса на документално позоваване
обаче, вещото лице не може да посочи точната дата, когато е станало това.
Свидетелските показания не си противоречат по отношение на това, че към 1971г.
процесната къща е била изградена до първи жилищен етаж – тоест били са
изпълнение сутерена и първия етаж, а впоследствие са построени втория и
таванския етажи. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице изрично подчертава,
че заключението му относно етапа на завършеност на строителството на процесният
гараж отразява само факта, че към посочения момент – 1971г., гаражът е бил
изграден като конструкция и е бил покрит, предвид факта, че същият се намира в
сутерена на къщата, която според свидетелските показания към този момент е била
изградена до първи жилищен етаж включително. Вещото лице подчертава, че не е
установил нито от приетите по делото писмени доказателства, нито в общинския
архив, наличието на отделно разрешение за строеж касателно процесния гараж. Не
счита и че е налице основание за издаване на такова, доколкото гаражът
конструктивно е част от цялата сграда – като обект, находящ се на сутеренният
етаж. С така направеното уточнение при изслушването на вещото лице, съдът
кредитира заключението като обосновано и компетентно изготвено.
Следователно, необходимо е да се изследва въпросът към кой момент
процесният гараж е достигнал етап „груб строеж“ и е могъл да бъде годен
самостоятелен обект на право на собственост - дали с изграждането на етажа, на
който той е разположен /сутерена/ или с изграждането на цялата сграда в груб
строеж?
Съдебната практика към момента единодушно приема, че за да е налице годен
обект на собственост, който да бъде предмет на разпоредителна сделка, в „груб
строеж“ следва да бъде завършена сградата като цяло, като без значение е дали
сделката е била извършена при действието на ЗТСУ / или както е в случая – преди
неговото приемане, при действието на
Закона за плановото изграждане на населените места/ или при това на ЗУТ,
където този въпрос е изрично регламентиран /чл.181 ЗУТ/. В този смисъл -
Решение по гр. д. № 5225/2007 г. на ВКС, II г. о.; Решение по гр. д. №
4774/2008 г. на ВКС, II г. о.; Решение по гр. д. № 60/2008 г. на ВКС, IV г. о.
В Решение № 1192 от 20.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5225/2007 г., II г. о.,
също се посочва, че за да е налице самостоятелен обект на право на собственост,
„е необходимо цялата сграда да е построена в груб строеж, което включва и
изграждането на покрив“. В мотивите на ТР №1 от 2011г. на ОСГК на ВКС е
посочено, че до този момент „строежът представлява недвижим имот по смисъла на
чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но
не е отделен обект на собственост“.
По делото не са ангажирани категорични доказателства за завършването на
цялата сграда в груб строеж нито към 1971г., нито към датата на дарението на
6/10 ид. ч. от дворното място през април 1972г. Такъв извод не може да бъде
направен нито от изслушаните свидетелски показания, нито от заключението на
техническата експертиза. Ето защо, съдът намира, че по делото не беше доказан при
условията на пълно и главно доказване факта, че процесният гараж е съществувал
като самостоятелен обект на право на собственост преди извършването на
въпросното дарение. Следва да се приеме, че макар фактически изграден и без
значение с чии средства, юридически той е бил част от незавършена сграда,
прикрепена към земята, поради което по силата на приращението, след
завършването на сградата в груб стоеж, е станал съсобствен на съсобствениците
на земята – ищцата и нейната майка Л.И.. Ето защо, гаражът е бил годен предмет
на спогодбата за делба и същата е произвела по отношение на него вещно -
прехвърлително си действие /ППВС №7 /73г./. След смъртта на съделителката Л.И.
гаражът е преминал в собственост на заветника Р.И., поради което предявеният
установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на
спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответниците разноски,
които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства по делото
възлизат на 1500лв. – заплатен адвокатски хонорар, за всеки от ответниците А.Р.И.
и Р.А.И..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Р.И., ЕГН ********** от гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******срещу
А.Р.И., ЕГН ********** ***, Е.Р.Т., ЕГН ********** *** и Р.А.И.,*** иск за прогласяване
нищожността на делба, сключена с одобрена от съда спогодба по протокол от
16.05.1972г. по гр.д. №1259 по описа за 1972 г. на Кирковски народен съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Р.И., ЕГН ********** от гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******срещу
А.Р.И., ЕГН ********** *** иск за признаване правото на собственост на ищцата
върху гараж с идентификатор 68134.1941.524.1.7, находящ се в гр. София, кв.
„Бояна“, ул. „******, придобито по приращение.
ОСЪЖДА Е.Р.И.,
ЕГН ********** от гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******да заплати на А.Р.И., ЕГН **********
*** сумата от 1 500 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Р.И.,
ЕГН ********** от гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******да заплати на Р.А.И.,***
сумата от 1 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: