Р Е Ш Е Н И Е
№ 420 / 18.2.2020г.
гр. Перник, 18.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4261 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Т.И.Ч., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. Н.Б., срещу „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ дължи на ответника следните суми: сумата от 500.01
лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта „MASTERcard“, сумата от 58.85 лева – договорна лихва за периода от 22.12.2007 г. до
28.04.2009 г., 2.84 лева – наказателна лихва за периода от 22.12.2007 г. до
28.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2009
г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 25 лева – държавна
такса и 300 лева адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 22.12.2007 г. ищцата сключила Договор за издаване на
кредитна карта „MASTERcard“ с
„Обединена българска банка“ АД, която от своя страна имала сключен договор с
ответното дружество за застраховка на отпуснатия кредит. Доколкото през 2008 г.
настъпили застрахователен риск застрахователят заплатил суми на застрахованото
лице. Банката от своя страна подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ищцата, въз основа на което било образувано гр.д.
№ ***г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото била издадена заповед №
1242/03.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата. Посочва се, че въз основа
на изпълнителния лист е образувано изп.д. № ***г. при ЧСИ С.Б.за посочените
по-горе суми. С нарочно писмо ответното дружество се суброгирало в правата на
банката по изпълнителния лист.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото в периода
от 01.10.2010 г., когато е извършено последното действие по събиране на сумите
– а именно изпратено е запорно съобщение, до настоящия момент от взискателя не
са предприемани никакви действия по принудително изпълнение. Обръща се
внимание, че самото изпълнително дело е перемирано на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител, е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се
твърди, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, доколкото дружеството
не претендира процесните суми, доколкото дори само е подало молба за
прекратяване на изпълнителното дело.
По отношение на основателността се
твърди, че процесните вземания не са погасени по давност. Дори обаче това да е
така, с погасяването по давност отпада единствено възможността същите да бъдат
принудително събрани, но не и дължимостта им. Излагат се доводи за приложение
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС в настоящия случай.
Прави се възражение за прекомерност
на претендирания от ищеца хонорар. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 03.02.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено
становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б.от праводателя на ответното дружество „ОББ“ АД е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е
издал заповед № 1242/03.06.2009 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Доколкото
е допуснато незабавно изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен
лист от 03.06.2009 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество
от 13.08.2009 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Б, като на последния
е възложено да извърши действия по принудително изпълнение.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – връчена
лично на 06.11.2009 г. Установява се също, че на 01.02.2010 г. от ЧСИ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 03.06.2009
г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. В тази връзка съдът
отбелязва, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от
предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията
си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането
е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за
ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков
ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика от
кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително
действие или от последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата
по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да
обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
1242/03.06.2009 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да
се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на
открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на
длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в
двуседмичен срок от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК влиза в сила и
длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва
вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства,
които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал.
1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 03.06.2009 г. по молба на ответното
дружество на 13.08.2009 г. при ЧСИ С.Б.е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 03.06.2009 г. и датата на образуване на изп.д. № ***г. – 13.08.2009
г. е изминал период от едва няколко месеца. Освен това в конкретния случай посочената
заповед за изпълнение е издадена на 03.06.2009 г.
като е връчена на длъжника лично чрез ЧСИ Бадев – на 06.11.2009 г. Възражение
срещу същата не е постъпило, поради което заповедта е влязла в сила, като
отново периодът между връчването и издаване на заповедта е едва няколко месеца.
На следващо място по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху
трудово възнаграждение на длъжника – от 01.02.2010 г. Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б.
„б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 13.08.2009
г. – с образуването на изп.д. № ***г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 13.08.2011
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания
текст изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Такова
искане взискателят е направил само в молбата за образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана
за доброволно изпълнение, както и изпращането на съобщение до НАП съответно
получаването на уведомление от агенцията, не представляват изпълнителни
действия.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че изп. дело № ***г. е било
висящо в периода от 13.08.2009 г. до 13.08.2011 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление
на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност. От 13.08.2011
г., когато за процесните вземания е започнала да тече нова давност, до
настоящия момент не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на неплатената част от процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 13.08.2011 г. до настоящия момент са изтекли повече
от пет години, то искът за признаване за установено, че процесните суми не се
дължат следва да се приеме за основателен. Само за пълнота следва да се
отбележи, че посоченият извод за основателност на претенцията няма да се
промени и ако бъде приета висящност на изпълнителното дело от 13.08.2009
г. /датата на образуване на изп.дело/ до 01.02.2012 г. /две години от налагане
на запора/, доколкото от 01.02.2012 г. до настоящия момент отново е изтекъл
по-дълъг от максималния петгодишен период.
Относно
изложените от ответното дружество доводи, че дори вземането да е погасено по
давност, то продължава да съществува като естествено задължение, съдът намира
същите за правилни, но неотносими към правните му изводи в настоящото
производство. Както бе посочено и по-горе това правно състояние на вземането не
опровергава съществуващия за ищеца
правен интерес от отрицателния установителен иск. Посоченият извод следва и от
обстоятелството, че уважаването на последния ще осигури една защита за длъжника
срещу бъдещи действия по принудително събиране на процесното вземане.
Независимо от това обаче съдът отбелязва, че уважаването на иска не съставлява
пречка за длъжника доброволно да плати съответната сума при воля и желание за
това, доколкото с настоящото решение се признава за установено единствено, че
процесното вземане не се дължи, а не че същото не съществува
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 50 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 300 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило възражение
за прекомерност на същия. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
интереса по делото минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 300
лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. В тази връзка на
ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сумата от 374 лева.
Искането за
разноски на ответното дружество е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.И.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх, № 51, следните
суми: сумата от 500.01 лева –
главница по Договор за издаване на кредитна карта „MASTERcard“, сумата от 58.85 лева –
договорна лихва за периода от 22.12.2007 г. до 28.04.2009 г., 2.84 лева – наказателна лихва за
периода от 22.12.2007 г. до 28.04.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2009 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 25 лева –
държавна такса и 300 лева адвокатски
хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.06.2009 г. по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на РС Перник.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Т.И.Ч., с ЕГН: **********
сумата от общо 374 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА