Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 06.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО ІV-„Д” въззивен състав в публичното съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Анелия Груева като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска в.гр. д. № 16463 по описа за 2018 г.
Производството
е по чл.258-273 от ГПК.
С решение № 484104 от 10.09.2018 г. по гр.д. № 4201/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав съдът е осъдил „Р.М.”
ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********, представлявано
от ликвидатора Ц.Н.Ц., със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на С.Ф.Б., ЕГН **********,***, по иска с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от професионално заболяване „силикоза
I степен“, ведно със законната лихва от датата на констатиране на
професионалното заболяване - 16.11.2015 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума като е отхвърлил иска за
разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявн размер от 17 000
лева или за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие професионално
заболяване „двустранно намален слух - 15 %“, представляващо ексцес на
първоначално професионално заболяване „невропатия на слуховите нерви - средна
степен“. С решението ответникът „Р.М.” ЕООД - в ликвидация, ЕИК ******** е осъден на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на С.Ф.Б.,
ЕГН
**********, сумата 352,94 (триста петдесет и два лева и 94 ст.) лева,
представляваща
направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете. С решението ищецът С.Ф.Б. е осъден да заплати на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответното дружество „Р.М.” ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********, представлявано от ликвидатора Ц.Н.Ц.,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
23,53 (двадесет
и три лева и 53 ст.) лева за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. С
решението на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Р.М.” ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********, представлявано
от ликвидатора Ц.Н.Ц., със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски
(възнаграждения на вещи лица) по делото съразмерно с уважената част от исковете
в общ размер на 1 129,41 лв.(хиляда сто
двадесет и девет лева и 41 ст.).
Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА, с която
искът по чл.200, ал.1 от КТ е уважен за сумата над 7 500 лв., до предявения
размер от 15 000 лв., е останал ответникът „Р.М.” ЕООД - в ликвидация, който, който чрез ликвидатора Ц.Н.Ц. го обжалва при твърдения за необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. По-конкретно в
жалбата се поддържа, че при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства се установява наличието на професионално заболяване на ищеца, причинна
връзка между професионалното заболяване и силикоза І степен и условията на труд
в ответното дружество, но с оглед процента определена нетрудоспособност на
ищеца, се твърди, че присъденото обезщетение е завишено. Искането към
въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените
във въззивното производство разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Насрещна
въззивна жалба и отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК са депозирани и от
ищеца С.Ф.Б., с които се
оспорва въззивната жалба на ответното дружество, както и постановеното от СРС
решение в ЧАСТТА, с която искът почл.200, ал.1 от КТ за разликата
над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявн размер от 17 000 лева или
за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания вследствие професионално заболяване
„двустранно намален слух - 15 %“, представляващо ексцес на първоначално
професионално заболяване „невропатия на слуховите нерви - средна степен“ при
твърденията, че решението в тази част е необосновано, постановено в нарушение
на процесуалните правила, намотивирано и незаконосъобразно при подробно
изложени в жалбата съображения, по-конкретно се твъри, че неправилно първоинстанционният
съд неприема наличието на причинна връзка между влошаването на слуха и
професионалното заболяване, т.е. наличието на ексцес.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна
проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
напълно изложеното в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към мотивите на СРС.
Решението на СРС е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства първостепенния съд е приел за установеноче през периода от 1961 г. до 1984 г. между тях съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „миньор“. Посоченото обстоятелство се
установява и от представени по делото два броя удостоверения обр. УП-13 - изх.
№ ОАС-АС-04-9903#1/05.11.2014 г. и изх. № ОАС-АС-02-Ю85#1/ 01.12.2014 г.
Видно от удостоверение обр. УП-13 изх. №
ОАС-АС-02-11142#1/02.12.2014 г. и удостоверение обр. УП-13 изх. №
ОАС-АС-02-11143#1/02.12.2014 г. през периодите от 22.03.1978 г. до 05.03.1980
г. и от 16.12.1984 г. до 30.10.1986 г. ищецът работил като миньор и в „Б“ ЕАД -
гр. София на обекти в чужбина - Алжир и Никарагуа.
От влязло в сила Експертно решение
№ 1427/12.07.1984 г. на ТЕЛК се
установява, че на ищеца била поставена следната диагноза: разстройство на
вегетативната нервна система (Вибрационна болест II стадий. Невропатия
на слуховите нерви средна степен). ТЕЛК приела
наличието на причинна връзка между
упражняваната от ищеца професия - миньор и констатираните заболявания, като
определила същите като професионални.
Видно от епикриза ИЗ № 12270, издадена от Клиника по
професионални заболявания към „МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - гр. София, на
10.08.2015 г. ищецът постъпил в болницата с оплаквания от задух при леки физически усилия, кашлица - повече суха,
периодично „свирене“ на гърдите, стягане и бодежи в гръдния кош, сърцебиене,
лесна умора и отпадналост. След извършени преглед и изследвания било дадено
следното становище на колегиума в Клиниката за професионални заболявания - ЛКК №
27/14.08.2015 г. - двустранна пневмофиброза, която би могла да се
свърже с експозицията на прах, съдържащ свободен силициев диоксид.
Въз основа на така поставената диагноза до ТП на НОИ -
София град от „МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД било изпратено бързо известие вх. №
1029-21-3054/01.09.2015 г. На основание чл. 62, ал. 1 КСО в ТП на НОИ - София
град била сформирана комисия, която извършила проучване за наличие на
професионално заболяване при ищеца. Видно от Протокол № 10 от 16.11.2015 г. комисията установила възможен
професионален риск за възникване на заболяването силикоза I стадий от
въздействие на свободен кристален силициев диоксид предвид рисковия трудов стаж
на ищеца в силикозоопасни обекти.
Протоколът от проучването бил представен пред ТЕЛК към
„МБАЛ Пазарджик“ АД, която постановила Експертно решение № 1414 от 31.03.2016 г. От
същото се установява, че медицинският експертен орган определил за професионалното
заболяване силикоза I степен 10 % ВСУ (вид и степен на увреждане), а за
професионалното заболяване (определено като такова още през 1984 г. с предходно
експертно решение) двустранно намален слух - 15 % ВСУ (вид и степен на увреждане).
По делото пред СРС са представени пет броя епикризи, от които се
установава, че след поставяне на окончателната диагноза силикоза I степен
ищецът многократно бил хоспитализиран с оплаквания от задух при леки физически
усилия, кашлица с отделяне на жълтеникава експекторация, „свирене“ на гърдите,
стягане и бодежи в гръдния кош, сърцебиене, лесна умора и отпадналост, чести,
протрохирани бронхш усложнени с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест).
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.С.Б. (син на ищеца) и С.А.М.(негова снаха) се
установява, че С.Б. непрекъснато боледувал, особено през зимата, и често бил
хоспитализиран Основното му заболяване било силикоза, от което не можел да
диша, редовно имал кашлищ храчки, гърдите му „свирели“. Това налагало често
посещение на белодробните клиники и санаториуми. Според свидетелите лечението
водело до моментно подобрение, но след то пак се влошавал. Освен това не чувал
изобщо, което пък налагало да му се говори на много висок тон. Така бил от
години. Показанията на двамата свидетели правилно първостепенния съд кредитира като
обективни, последователни, подробни и логични, доколкото те се допълват помежду
си и напълно кореспондират с останалия събран делото доказателствен материал -
медицински документи и приетите експертизи. Обстоятелството, че двамата живеят
с ищеца и се грижат за ищеца е дало възможност на свидетелите да придобият преки
и непосредствени впечатления от здравословното му състояние, развитие на
болестта и отражението й върху психичното здраве на С.Б..
От заключението на приетата и неоспорена от страните в
производството Съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице специалист по вътрешни болести,
пулмология, фтизиатрия и професионални заболявания и след преглед на ищеца се установява,
че С.Б. има документиран продължителен рисков трудов стаж като подземен миньор
на различни силикозоопасни обекти при въздействие наднормени количества
силикозоопасен прах, както и йонизиращи лъчения. Вещото лице установило, че от
представените по делото епикризи било потвърдено наличието двустранно
ивицесто зърниста фиброза, белодробен емфизем с хроничен бронхит, кой често се
обострял при възпалителни тласъци. При извършения на 01.11.2017
г. личен преглед на ищеца вещото лице установило клинични данни за инспираторен
тираж, тахидиспнея п усилие, грубо везикуларно дишане с удължено издишване и
наличие на сухи свиркащи хрипове двустранно дифузно с дребни влажни незвънливи
такива в основите, дихателна недостатъчност първи стадий и смесен тип
вентилаторна недостатъчност. Въз основа типичните рентгено-морфологични и
компютърно-томографски промени в белите дробове дългия латентен период над 30
г., клиничните, функционалните, параклиничните и КГА данни за съпътстващ ХОББ с
чести обостряния и дихателна недостатъчност I ст. като усложнение на
силикозата, вещото лице е заключило, че може да се твърди съществуването на причинна връзка
между изпълняваните от ищеца длъжности в съответното дружество и заболяването
му - силикоза I стадий. Вещото лице изяснява, че заболяването силикоза е хронично,
с прогресиращ, необратим ход и неблагоприятна прогноза за развитие, изискващо
постоянно поддържащо лечение с бронходилататори, а при усложнение и с
активно противовъзпалително лечение е антибиотици, кортикостероиди,
секретолитици.
Съгласно
заключението на втората
съдебно-медицинска експертиза, идготвена от вещото лице - специалист по УНГ
болести и професионални болести, неоспорено от страните, също изготвена след
запознаване с наличните по делото медицински документи и извършен личен преглед
на ищеца, се констатира двустран звукоприемно намаление на слуха със слухова
загуба за ляво ухо 80 dВ, за дясно ухо
80 dB като поставило следната диагноза на ищеца: неврит
на двата слухови нерва - тежка степн, професионален; шумов синдром; комбиниран
отоневрологичен синдром в стадий на субкомпенсация. От заключението се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между установеното през 1984
г. заболяване невропатия на слуховите нерви и установеното през 2015 г.
заболяване двустранно намален слух. Вещото лице пояснява, че заболяването невропатия на слуховите нерви
е хронично, обикновено с прогресивен и необратим ход и наслояване на
възрастовите промени, както е и в конкретния случай. В дадените пред първоинстанционния
съд устни разяснения вещото лице уточнява, че невропатия, неврит, намаление
на слуха били еднозначни понятия. Прогресията на заболяването се определяла
от загубата на слуха по децибели. Към настоящия момент ищецът бил е тежка
степен намаление на слуха 80 dВ и за двете
уши. Вещото лице уточнява, че не може да се определи каква е степента
на влошаване при ищеца, тъй като няма данни каква е била загубата на слуха през
1984 г., когато е констатирано заболяването. Потвърждава, че от
1984 г. има ексцес, прогресивен ход
на заболяването, тъй като същото можело само да се влошава, но не
може да определи каква част от загубата на слуха се дължи на възрастта.
При всички случаи имало възрастово въздействие.
При така установената фактическа
обстановка настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводът на СРС за наличието на
предпоставките на чл.200, ал.1 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност
на работодателя-ответник. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
В
чл. 56 КСО е дадено легално определение на понятието „професионална болест“. Заболяването е професионално само доколкото
е довело до ограничаване на работоспособността, респ. е причинило смърт на
работника или служителя. Признаването на заболяването за професионално от
компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на
работодателя за обезвреда и то за репариране на всички вреди от професионалното
заболяване. Това произтича от препращащата норма на чл. 212 КТ към правилата за
деликтната отговорност - чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Този извод следва и от
характера на имуществената отговорност на работодателя, която съставлява
възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или
служителя върху работодателя (вж. Решение № 33 от
27.01.2010 г. по гр. д. № 5146/2008 г., IV Г.О., ВКС). Следователно, за
отговорността на работодателя е правно значимо признато по предвидения в закона
ред професионално заболяване, причинило какъвто и да било вид
неработоспособност или смърт на работника или служителя.
Съгласно константната съдебна практика, за да бъде
признато едно заболяване за професионално,
то трябва да бъде установено по предвидения
в закона ред, а именно редът, регламентиран в чл. 61 - 63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, Наредбата за
експертизата на работоспособността (обн. ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм. ДВ,
бр. 47 от 07.06.2005 г.), Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността (обн. ДВ, бр. 47 от 07.06.2005 г., отм. ДВ, бр. 36 от
14.05.2010 г.), Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 36 от
14.05.2010 г., отм. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.) и Наредбата за медицинската
експертиза (обн. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.). Признаването на професионалния характер на заболяването
съгласно чл. 62, ал. 3 КСО е от изключителната компетентност на органите на експертизата по
работоспособността, а процедурата за
установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести. Признаването на професионалната болест, както и
причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е
задължително за всички лица, органи и организации в
страната. Експертното решение на ТЕЛК
има двойствен характер. От една страна то представлява индивидуален административен
акт относно наличието на загубена работоспособност и нейния процент.
От друга е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването
на субективното право на обезщетение на работника или служителя. Ако комисията
е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право
разполага както осигурителят, така работникът или служителят. Констатациите на
медицинския орган не може да бъдат опровергавани в производството по иска с
правно основание чл. 200 от КТ, а от друга страна установяването на
професионална болест не може да се извърши по съдебен ред при липса на влязъл в
сила индивидуален административен акт относно посоченото обстоятелство - в този
смисъл са посочените от СРС Решение № 273 от
19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г., IV Г.О., ВКС, Решение № 185 о 27.05.2010
г. по гр. д. № 5264/2008 г., IIIГ.О., ВКС, Решение № 462 от 09.01.2012 г. по
гр. № 1304/2010 г., IV Г.О., ВКС, Решение № 42 от 20.02.2012 г. по гр. д. №
267/2011 г„ IVГ.С ВКС, Решение № 238 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 841/2010 г.,
IVГ.О., ВКС.
По въззивната жалба на ответника, настоящият въззивен
състав приема следното - ищецът първо
претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди от професионалното заболяване силикоза I ст. Безспорно
е по делото, че посоченото заболяване на ищеца е признато за професионално по предвидения в закона ред на 16.11.2015 г.
като определена 10 % трайно намалена работоспособност (вид и степен на
увреждане) пожизнено. От компетентния медицински орган е установена и причината
за настъпването на посочено- заболяване, а именно работата на ищеца като
подземен миньор в предприятието ДФ „Р.М.“, признато за силикозоопасно съгласно
Заповед № 154 от 17.10.1960 г. на Комитета по промишлеността и протокол № 13 от
м.10.1960 г. на ДСИ при МНЗСГ. При тези даш настоящият въззивен състав споделя становището
на СРС, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените на ищеца неимуществени вреди в
резултат на заболяването Силикоза I ст.
Неоснователно
е възражението на
ответника, че ищецът работил на същата
длъжност и в други подземни обекти при други
работодатели и то в по-ранен период, когато наличните мерки за борба
със силикозата не били ефективни. Експертното решение
на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ за установените
в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 от КТ на онзи работодател (един
или повече), за който е установено, че полаганата при не работа е в пряка
причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Възможно
е комисията да установи подобна зависимост спрямо повече от един работодател и
за удостоверителната сила на решението е без значение как е извършено
изследването и дали то е само за условията на работа при последния работодател (в
този смисъл Решение № 238 от 22.06.2011 г. по гр. д.
№ 841/2010 г., IVГ.О., ВКС). Съгласно чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, като в този случай съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. В настоящия случай в Протокол № 10 от 16.11.2015 г. на ТП на НОИ -
София град, на който се позовава и ТЕЛК Експертно решение № 1414 от 31.03.2016
г., е установена причинната връзка между професионалното заболяване на ищеца и
работата му в ответното дружество, чието предприятие било признато за силикозоопасно.
Затова обстоятелството, че ищец работил и в други дружества също като миньор в
никакъв случай не освобождава ответникът Р.М.” ЕООД - в ликвидация от отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ. Това е така,
защото дори да беше установено, причинените на ищеца вреди са резултат и от
работата му при другите работодатели, то съгласно
чл. 53 ЗЗД, вр. чл. 212 КТ всички те отговорят солидарно спрямо работника.Обстоятелството,
че искът по чл. 200, ал. 1 КТ е предявен само срещу единия работодател правно
ирелевантно, доколкото всеки от тях
отговаря спрямо увреденото лице за целия
размер на обезщетението за вредата. Отделно от това в случая не са представени
доказателства, че по предвидения в закона административен ред е установена
причинно следствена връзка между заболяването на ищеца силикоза 1 ст. и
работата му при други работодатели, извън ответното дружество.
При
определяне размера на дължимото от „Р.М.“
ЕООД - в ликвидация обезщетение за неимуществени вреди настоящият въззивен състав
взе предвид следното. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приложима към настоящия случай
съгласно чл. 212 КТ, предвижда, че обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно,
а всякога свързано с преценката обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в
тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в
страната икономическа конюнктура. Следователно, да бъде справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен според съществуващата в страната икономическа обстановка
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по- продължителен период от време - в този смисъл
са и посочените от СРС Решение
№ 97 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 60239/2016 г., II Г.О., ВКС, Решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II Т.О., ВКС. Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки
разпоредбата на чл.52 ЗЗД районният съд е отчел в достатъчна степен вида и
характера на претърпените от ищеца болки и страдания - съобразно изложените
по-горе критерии е взел предвид, че силикозата на ищеца е с усложнения
(според приетото по делото заключение на СМЕ) - съпътстваща хронична
обструктивна белодробна болест (ХОББ) с чести обостряния и дихателна
недостатъчност I стадий; болките и страданията, които ищецът ежедневно търпи в
резултат на професионалното белодробно заболяване - честа кашлица, задух при
леки физически усилия, лесна умора, които се засилват при неблагоприятни
климатични условия - студ и влага; характера на заболяването - хронично, е
прогресиращ, необратим ход и неблагоприятна прогноза на развитие, изискващо
постоянно поддържащо лечение с бронходилататори; възрастта на ищеца и
множеството други общи заболявания, които допълнително утежняват общото
състояние на организма му, както и определения от ТЕЛК нисък процент на
установеното увреждане и обусловения от него функционален дефицит, а именно
10 % ВСУ за силикозата, намира, че справедлив и съразмерен на претърпените
вреди е размер на обезщетението от 15 000 лева, колкото е претендиран от ищеца.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
посоченото професионално заболяване се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната
лихва от датата на установяването му - 16.11.2015 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
По насрещната
въззивна жалба настоящата
инстанция споделя изводите на СРС и намира претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди от настъпил ексцес на второто
професионално заболяване - невропатия на слуховите нерви, за неоснователна.
Съгласно цитираната по-горе съдебна практика признаването на професионалния
характер на заболяването е от изключителната компетентност на органите на
експертизата по работоспособността. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за реда
за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести признаването на професионалната болест, към което се
отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК
или НЕЛК. Медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване
на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и
професионалното заболяване на лицето, също е ТЕЛК, чийто констатации не може да
бъда опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 от КТ,
нито гражданският съд може сам да установява факти и обстоятелства, за които
следва да се произнесе по надлежния ред ТЕЛК (вж. Решение
№ 185 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 737/2011 г., IV Г.О., ВКС). В настоящия
случай такова решение на ТЕЛК липсва. Професионалното заболяване невропатия
на слуховите нерви средна степен е установено при ищеца още през 1984 г. Двустранно намаленият слух
е потвърден и с Експертното решение № 1414 от 31.03.2016 г., но за наличие
на ексцес няма отразени констатации. Нещо повече, вещото лице, изготвило
едната съдебномедицинска експертиза, при разпита пред СРС потвърждава, че понятията
невропатия, неврит и намаление на слуха са еднозначни понятия. Доколкото
заболяването е с прогресивен, необратим ход, вещото лице заяви, че от 1984
г. със сигурност има влошаване, но по делото липсвали данни, въз основа на
които да се определи каква част от прогресията се дължи на възрастта. Доколкото не беше представено експертно решение на компетентния медицински орган,
което да установява наличието на причинна връзка между влошаването на
слуха и професионалното заболяване, настоящият съдебен състав споделя
извода на СРС, че ексцес не е налице. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт,
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по
несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. В случая ищецът
не представи доказателства, установяващи твърденията му за наличие на причинна връзка между професионалното
заболяване „двустранно намален слух“ и
по-рано констатираното професионално заболяване
„невропатия на слуховите нерви средна степен“, макар с доклада, по делото първоинстанционният
съд изрично да му е указал, че е в негова доказателствена тежест установяването
на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а
именно да приеме ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е
недоказан. След като не беше установено по делото наличието на ексцес на
професионалното заболяване „невропатия на слуховите нерви средна степен“, за
съда не съществува друга възможност освен да приеме, че ищецът няма право
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от влошаването на посоченото
професионално заболяване. С оглед изложеното искът с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ в частта за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за
претърпени болки и страдания вследствие професионално заболяване „двустранно
намален слух – 15% представляващо ексцес на първоначално професионално
заболяване „невропатия на слуховите нерви - средна степен“, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди обжалваното решение изцяло.
С оглед изхода на делото
страните трябва да понесант разноските занастоящата въззивна инстанция така както
са направени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 484104 от 10.09.2018 г.
по гр.д. № 4201/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, вкл.в частта за разноските.
Решението в ЧАСТТА, в
която искът почл.200, ал.1 от КТ е уважен за сумата до 7 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
професионално заболяване „силикоза I степен“, ведно със
законната лихва от датата на констатиране на професионалното заболяване -
16.11.2015 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, като необжалвано
от ответника, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.