№ 1736
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110167417 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори февруари 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
67417/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът ....а твърди, че на 01.04.2016 г. в Германия е реализирано ПТП, при което водачът
на МПС влекач марка „мерцедес актрос” с рег. № Н 3573 ВМ, теглещ ремарке с рег. № Н
7152 ЕЕ, виновно причинява вреди на МПС марка „скания” с рег. № N-WM-1150. Твърди, че
за влекача имало валиден договор за ГО със застраховател ищеца, а за ремаркето имало
валиден договор за ГО със застраховател ответника „..... Твърди, че с платежно нареждане от
23.11.2016 г. заплатил, по реда на чл. 503 и сл. от КЗ, чрез представителя си за уреждане на
претенции в Германия, застрахователно обезщетение в размер на 2 298,49 лв. Обаче,
съгласно решение от 21.01.2016 г. на Съда на ЕС по преюдициално запитване, което е
задължително за българските съдилища и учреждения, на основание чл. 633 от ГПК,
членове 7 от Регламент Рим I /ЕО/ и 4 от Регламент Рим II /ЕО/ предвиждали приложението
на правото по мястото на деликта – в случая – немското право. Ето защо, съгласно чл. 59,
пар. 2 от ЗК на Германия, застрахователите на влекача и ремаркето следвало да си поделят
отговорността за ПТП по равно. Следователно, ответникът му дължал половината от
платените 2 298,49 лв. , а именно – 1 149,25 лв. Твърди, че поискал осъждане на ответника
по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414
от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с
който моли да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата в размер на 1
149,25 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. Страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че на
01.04.2016 г. в Германия е реализирано ПТП, при което водачът на МПС влекач марка
„мерцедес актрос” с рег. № Н 3573 ВМ, теглещ ремарке с рег. № Н 7152 ЕЕ, виновно
причинява вреди на МПС марка „скания” с рег. № N-WM-1150. Страните не спорят, че за
влекача е имало валиден договор за ГО със застраховател ищеца, а за ремаркето имало
валиден договор за ГО със застраховател ответника. Видно от приложените към исковата
молба документи /л.л. №№ 8-31/, с платежно нареждане от 23.11.2016 г. , след проведена
процедура по реда на чл. 503 и сл. от КЗ, чрез представителя си за уреждане на претенции в
2
Германия, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 298,49 лв. Не се
спори между страните, че ищецът е поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл.
от ГПК да му заплати сумата от 1 149,25 лв. /половината от платеното от ищеца
обезщетение/, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
което попречило заповедта да влезе в сила.
Съдът не приема довода на ищеца, че съгласно решение от 21.01.2016 г. на Съда на ЕС по
преюдициално запитване, което е задължително за българските съдилища и учреждения, на
основание чл. 633 от ГПК, членове 7 от Регламент Рим I /ЕО/ и 4 от Регламент Рим II /ЕО/
предвиждали приложението на правото по мястото на деликта – в случая – немското право,
и поради което, съгласно чл. 59, пар. 2 от ЗК на Германия, застрахователите на влекача и
ремаркето следвало да си поделят отговорността за ПТП по равно. Посоченото решение по
преюдициално запитване тълкува членове 7 от Регламент Рим I /ЕО/ и 4 от Регламент Рим II
/ЕО/ във връзка с претенциите между застрахователи ГО на влекач и ремарке, като посочва,
че са приложими цитираните разпоредби за определяне на приложимото право. По
конкретно, посочва, че отговорността на застрахователите ГО на влекача и ремаркето следва
да споделят по равно гражданската отговорност, само ако такова споделяне е предвидено в
тези норми. Процесните претенции са такива между български застрахователи във връзка с
приложението на договори ГО, като член 7,2 от Регламент Рим I /ЕО/ предвижда
приложимост на българското право. Същият извод следва да се направи и от 4.2 от
Регламент Рим II /ЕО/, който предвижда приложимост на българското право при спорещи
български лица. Настоящият състав приема, че спорът между българските застрахователи
във връзка с приложението на застрахователните договори ГО, не е спор за вида и характера
на деликта извършен в друга държава. Въпросът за деликта е от компетентността на
органите и съдилищата по местоизвършването му – 4,1 от Регламент Рим II /ЕО/ и чл. 105 от
КМЧП. В конкретния случай въпросът за факта и механизма на деликта е решен в
Германия, за което към исковата молба са представени документи за процедурата по чл. 503
и сл. от КЗ. За отношенията между застрахователите по договори ГО, както се посочи по-
горе, съгласно член 7,2 от Регламент Рим I /ЕО/, приложимо е българското право. Съгласно
чл. 479, ал. 1 от КЗ, вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т.
3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това
моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Следователно, ищецът законосъобразно е заплатил цялото
обезщетение.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се
отхвърли изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
3
размер на 100 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца ....а
за осъждане на ответника „.... да му заплати сумата от 1 149,25 лв.
ОСЪЖДА ищеца ....а да заплати на ответника „...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 100 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4