Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по чл.118 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Б. Р. С. от [населено място], депозирана против Решение № 2153-27-51/17.04.2024год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РП-3-27-01572191 от 01.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъде прихванато вземане на ДОО от изискуемо вземане на жалбоподателката, представляващо парично обезщетение за бременности и раждане по заявление– декларация на осн.чл.50 от КСО в размер на 933,00лв. главница за периода 03.2024г.

В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и на оставеното в сила разпореждане. Иска се прогласяване на нищожността на решението и разпореждането, поради липса на компетентност на издателите и съществени процесуални нарушения при постановяването на актовете. Отправя се искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него разпореждане, както и за присъждане на направените по делото разноски. Не се правят доказателствени искания, освен представените от административния орган.

В съдебното заседание оспорващата не се представлява от процесуален представител и не се явява лично.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт Л.Б.-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателката Б. Р. С. от [населено място] била регистриран земеделски производител в Областна Дирекция „Земеделие“- Шумен на 12.08.2016г., пререгистрирана на 23.12.2016/2017г. и 28.11.2017/2018г., без последващи регистрации. Представени са 3 договора за наем- от 10.08.2016г., 20.12.2016г. и 27.11.2017г. на земеделска земя, намираща се в землището на [населено място], община Венец, обл.Шумен с площ 0,0100 хектара, сключени между жалбоподателката и наемодател Б. Р.. Видно от подаваните три анкетни карти за 2016 и 2017г., жалбоподателката декларирала, че ползва наетия имот с намерения за засети площи по 0,005 хектара с два вида зеленчуци от културите- домати и краставици. Пред ТД на НАП за отчетните 2016г., 2017г. и 2018г. жалбоподателката не подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани доходи като регистриран ЗП за производство на непреработени продукти в селското стопанство и за лицето не били налични регистрирани фискални устройства./ писмо от 12.10.2023г. от НАП, приложено на стр.79 по делото./ ОД „Безопасност на храните“- Шумен информирала ТП на НОИ-Шумен, че по отношение на лицето не били издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от ЗХ за производство на храни.

Били заплащани осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода на регистрация като земеделски производител, като данните по чл.5 ал.4 от КСО били подавани от упълномощено лице с код на вид осигурен- 13 „земеделски стопанин“. През периода 14.08.2017г.- 02.02.2018г. жалбоподателката получавала парични обезщетения от ДОО за бременност и раждане по чл.50-51 от КСО и до 02.2019г. за отглеждане на малко дете до навършване на [възраст] възраст на осн.чл.53 от КСО.

С писмена резолюция № 1029-27-3020 от 18.10.2023г. на контролен орган на НОИ била възложена проверка, която да установи разходите по ДОО на Б. С../стр.35/ Били изискани доказателствата от Областна Дирекция „Земеделие“- Шумен и НАП. Резултатите от проверката, били обективирани в Констативен протокол № КВ-5-27-01437739/18.10.2023г., в който били анализирани събраните доказателства и било прието, че Б. С. не е започнала да извършва трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО и същата не е осигурено лице, съгласно разпоредбата на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО./стр.33/ Били издадени Задължителни преписания № ЗД-1-27-01437747 от 18.10.2023г. с които е предписано да бъдат заличени подадените данни с Декларация обр.1 за периода 12.08.2016г.- 02.02.2019г./стр.38/ Задължителните предписания били връчени на жалбоподателката на 22.11.2023г., ведно с Констативния протокол. Видно от приложеното Уведомително писмо от жалбоподателката на стр.45 по делото, Задължителното предписание не е обжалвано и е изпълнено, като били направени съответните корекции на 01.12.2023г.

На основание извършената проверка и Задължителните предписания било издадено Разпореждане № РВ-3-27-01491401 от 28.12.2023г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат възстановени получени от жалбоподателката за периода от 14.08.2017г. до 02.02.2019г. парични обезщетения в размер на 11599,37лв., от която сума- 7274,00лв.- главница и 4325,37лв.- лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането./стр.26/ Срещу разпореждането самоосигуряващата се, чрез адв.Д.С., подала Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО, с която изразила несъгласие с обжалваното разпореждане. С Решение № 2153-27-98/25.09.2023г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил частично жалбата и в т.2 потвърдил атакуваното пред него Разпореждане, с което подлежаща на възстановяване е сума в размер на 8108,89лв., от която сума- 5154,00лв.- главница и 2954,89лв.- лихва за периода от 01.01.2018г. до 02.02.2019г., начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Директорът изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 чл.4 ал.3 т.4 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и относно липсата на изтекла погасителна давност за част от вземането. Административният орган приел, че при извършена проверка от контролните органи било установено, че лицето реално не е осъществявало трудова дейност свързана с производство на растителна продукция предназначена за продажба, като ЗП били влезли в законна сила и са изпълнени. Срещу постановеното решение била подадена жалба пред АдмС-Шумен, по която настоящият състав се произнесе с Решение № 725/29.05.2024г. по адм.д.№ 131/2024г., с което отхвърли жалбата като неоснователна. Към момента, съдебният акт не е влязъл в законна сила.

С Разпореждане № РП-3-27-01572191 от 01.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, било разпоредено да бъде прихванато вземане на ДОО от изискуемо вземане на жалбоподателката, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО в размер на 933,00лв. главница за периода 03.02024г. Разпореждането било връчено на жалбоподателката на 05.04.2024г., видно от известие за доставяне на стр.19 по делото. Срещу него постъпила жалба на същата дата по административен ред, в която е посочено, че е недопустимо да се прави прихващане с неизискуемо и неликвидно задължение и не е допустимо да се удържа от обезщетение за майчинство. Посочени са и твърдения за нищожност и процесуални нарушения при издаване на акта.

С Решение № 2153-27-51/17.04.2024год. Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място] отхвърлил жалбата, като изложил аргументи, че разпореждането за установяване на вземане подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.117а ал.1 от КСО и не е налице несеквестируемост на вземането, според чл.114а от КСО. Недоволна от така постановеното Решение, жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с жалба пред Административен съд- Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно период и размер на обезщетението, с които е извършено прихващане, а се твърди, че актът е издаден от некомпетентен орган, същият е незаконосъобразен като противоречащ на нормите в КСО, регламентиращи прихващане на изискуеми суми към НОИ.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните и процесуални разпоредби, поради следното:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ предложение второ от КСО орган- Директор на ТП на НОИ- [населено място], в изискуемата писмена форма. Жалбоподателката е била уведомена за образуваното административно производство, като е изпълнила Задължителните предписания и преди издаване на Разпореждането е направила възражение за погасяване на суми по давност със Заявление от 23.11.2023г.

Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите, издал процесното разпореждане за възстановяване на суми, а именно М. Е.- началник на сектор „Краткосрочни плащания“, определена да издава разпореждания за прихващания от парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, определена със Заповед № 1015-27-47 от 23.03.2021г., приложена на стр.18 по делото.

Съгласно чл.114 ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110 ал.5 т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Поради което, съдът не установи сочените в жалбата основания за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност на издателя му.

Съдът намира за установено по делото, че с Разпореждане № РВ-3-27-01491401 от 28.12.2023г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ, е разпоредено да бъдат възстановени недобросъвестно получени от жалбоподателката за периода от 14.08.2017г. до 02.02.2019г. парични обезщетения в размер на 11599,37лв., от която сума- 7274,00лв.- главница и 4325,37лв.- лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането. Същото е потвърдено частично с решение на горестоящ административен орган, като са установени вземания в размер на 8108,89лв., от която сума- 5154,00лв.- главница и 2954,89лв.- лихва за периода от 01.01.2018г. до 02.02.2019г. Към момента същото не е влязло в сила, предвид предприето от жалбоподателката оспорване по административен и съдебен ред. По делото не са въведени нейни твърдения сумата, визирана в разпореждането да е била заплатена, съответно задължението да е било погасено.

Безспорно е и обстоятелството, че на Б. С. е отпуснато парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО, за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 03.2024г. в размер на 933.00лв.

Съгласно чл.117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117 ал.1 т.2 от КСО не спира тяхното изпълнение. В ал.2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл.114 и чл.117 ал.1 т.2 буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. Такива данни липсват по делото. Следователно, предварителното изпълнение на разпореждането по чл.114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а ал 2 от КСО, каквито не са налице. С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при процесната липса на доброволно изпълнение, органът е разполагал с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане за прихващане. За пълнота следва да се посочи, че прихващането по чл.114 ал.5 КСО, представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 114 ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения- недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-27-01491401 от 28.12.2023г. и вземане на Б. С. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО. За издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114 ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила.

Съгласно чл.114а ал.1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл.114 ал.5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е именно изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КСО за месец 03.2024 г. в размер на 933.00лв., поради което липсва законова пречка вземането да бъде предмет на прихващане.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното и на осн. чл.172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Р. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.*, ет.*, ап.*, против Решение № 2153-27-51/17.04.2024год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РП-3-27-01572191 от 01.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Шумен, с което е разпоредено да бъде прихванато вземане на ДОО от изискуемо вземане на жалбоподателката, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане на осн.чл.50 от КСО в размер на 933,00лв. главница за 03.2024г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.