О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав, в закрито заседание
на 25.10.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,
ВЧНД № 613 /
В качеството си на инстанция по
въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частен протест против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 137/019г. по описа на РС- С..
С атакуваното определение съдът е
приел, че не са налице основания за
прекратяване на съдебното производство,
обусловени от допуснати съществени процесуални дефекти в съдържанието на
обвинителния акт, препятстващи да бъде разбрано обвинението от привлеченото към
отговорност лице и във вреда на процесуалните права на пострадалите лица а
именно –липсва словесна и текстова
идентичност между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния, където
се излагат обстоятелства за неизпълнение на задължението за заплащане на
дължима издръжка на две малолетни деца и
диспозитива на същия- в който обвинението е дефинирано за едно единствено
престъпление, осъществено от подсъдимия по чл.183,ал.1 НК.
Така застъпеното виждане не се споделя
от вносителя на обвинителния акт- РП- С., която атакува определението с частен
протест в законовия срок. В протеста се застъпва становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил едно
единствено престъпление, макар и неизпълнението на задължението да е по
отношение на две различни малолетни деца. В съответствие с изложените доводи се
аргументира оплакване за неправилност- противоречие с материалния и
процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на постановеното определение и
за връщане на делото на РС- С. за разглеждането му по същество.
Съдът, като разгледа протеста на
заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен
акт намери за установено следното:
Обвинителният акт е окончателният акт,
който дефинира в пълнота и подробности обвинението, по същата причина същият
гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява
отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност,
както и- за осъществяване на процесуалните права на пострадалите от
престъплението лица.
Принципно, правилна е позицията, че
същият не трябва да създава неяснота и колебание –относно съдържанието си –
излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка- квалификацията
на деянието.
В конкретния случай настоящата въззивна инстанция се присъединява
към становището на първия съд, застъпено в постановеното определение, като също
счита, че внесеният обвинителен акт страда от пороци,
които препятстват привлеченото към отговорност лице да узнае в какво се състои
обвинението и в същото време рефлектират върху правната сфера на пострадалите
малолетни деца, като затрудняват упражняването на правата им, гарантирани от
процесуалния закон.
Систематичното място на престъплението по
чл.183,ал.1 НК е в глава ІV „Престъпления против брака, семейството и
младежта”, раздел І –„Престъпления против брака и семейството”.С деянието
си подсъдимият засяга защитеният
родов и непосредствен обект на обществени
отношения- сигурност, спокойствие и благоприятни условия за отглеждането и възпитанието,
физическото и нравственото развитие на всяко дете, гарантирани в семейната
среда, чрез дължима от закона и добрите нрави подкрепа от родителите. Последиците
от това поведение на родителят
рефлектират пряко върху личността на
детето, лишено от подкрепа, поради което макар и малолетно- същото има статут и
правата на пострадало лице, съгласно процесуалния закон. Поради изложеното, при
налично нееднакво тълкуване в съдебната практика, надделяват съображения в
полза на тълкуване, че с деянието си- засягащо две различни лица, подсъдимият е
осъществил не едно, а две престъпления /по аналогия на престъпления против
личността, където законът е категоричен, че дори и когато е осъществено едно
престъпно деяние, но последиците засягат две или повече различни лица, се касае
за отделни престъпления-чл.26, ал.6 НК. Не би могло да бъде споделено
разбирането на РП, че характерът на престъплението по чл.183,ал.1 НК на
продължено престъпление, изключва такова разграничение. Допълнителни аргументи
в тази насока са, че неплащането на издръжка, в каквото се изразява
престъплението, осъществено от подсъдимия по различен начин и в различна степен засягат
всяко от децата, поради различие във възрастта и потребностите на всяко едно от
тях, предвидената хипотеза по чл.183, ал.3 НК за настъпили „други вредни
последици” може да е налице само по отношение на едно от децата и да отсъства
като последица при другото, пр. при наличие на тежко заболяване.
Правопораждащите и право- погасяващи факти на възникване и прекратяване на
задължението на родителя са различни по отношение на различните деца- напр. с
навършването на определена възраст на едното от децата, това задължение на
родителя отпада по отношение на конкретното дете, но същевременно- се запазва
–по отношение на другото. Именно това обосновава самостоятелния характер на
престъплението, осъществено спрямо отделното дете.Независимо, че по силата на
гражданския закон малолетните не притежават
право- и дееспособност, правата се осъществяват от техния родител,
овластен с родителските права, последният би могъл да упражни правата на пострадало лице по чл.7 НПК само по отношение на едното дете, по аргумент на по- силното основание- когато
се касае за непълнолетни лица, които упражняват правата си макар и със съгласието на родителя, но
самостоятелно – законът е предоставил правото на собствен избор на всяко едно
от пострадали,те непълнолетни лица дали и в каква степен да упражни правата си
на пострадал от престъплението и не би следвало да съществуват ограничения или най- малкото затруднения в тази насока,
каквито биха неминуемо се създали в зависимост от разбирането ,че е осъществено
едно престъпление по отношение на двете деца.
Ето защо, настоящият състав застъпва
виждането, че са осъществени две самостоятелни престъпления в съвкупност, като
по- правилно и съответно на закона.
В зависимост от изложените съображения,
въззивният съд намира оплакването, съдържащо се в протеста за лишено от
основание, което обуславя потвърждаване на атакуваното определение като законосъобразно и правилно,
предвид на което и на осн.чл.249,
ал.3 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА определение
от 18.09.2019г., постановено по НОХД № 137/2019г. на РС- С., в частта му по
отношение на постановеното от съда прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на РП- С. за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.