РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2076 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Л.А.Т.
ЕГН ********** *** срещу ЗКПУ „
Напредък 2000“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя си С.А.А. съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД признаване
на установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на сума в размер на 600, 00 лева, представляваща неплатена главница
по Договор № Н150000006 за наем на земеделска земя от 07.05.2015 г., за
стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящия иск. Навеждат се доводи, че на 07.05.2016 г. страните
по делото са сключили договор за наем, по силата на който ищецът, в качеството
си на наемател е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
следните недвижими имоти, а именно: нива с площ от 6,000 декара, ІІІ категория,
представляваща имот №115096, местност „Потока“, находяща се в землището на ***,
община ***; нива с площ от 6,000 декара, ІІІ категория, представляваща имот
№100015, местност „Катеришко“, находяща се в землището на ***, община ***.
Сочи, че страните са уговорили наемната цена / в размер на 50 лева за всеки
декар/, както и срока за плащането – 30 дни от реализирането на
селскостопанската продукция в края на всяка стопанска година, като плащането
следва да е в брой. Излага се, че
договорът е сключен за една стопанска година -2015/2016 г., като съгласно §2,
т.3 от ДР на Закона за аренда в земеделието „стопанската година“ е времето от 1
октомври на текущата година до първи октомври на следващата година. Твърди, че
до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите наемни вноски в размер
на 600 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи иска и да им присъди
разноски. в нарочна писмена защита сочи, че искът е основателен, поради което
моли съда да уважи същия. Навежда доводи, че от събраните по делото
доказателства не се е доказал факта, че процесния договор не е подписан от
ответника. Излага, че дори и да се е доказало, че договорът е подписан от друго
лице, то съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ търговецът е следвало да се
противопостави на предприетите от другото лице действия, което той не е
направил. Сочи, че по делото се е установило, че ответникът е преотдал под наем
процесните земеделски земи на трето лице, което е води до извода, че е налице
ясно изразена воля за потвърждаване на действията извършени по сключване на
договора. Поради изложеното счита, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по силата на което за ответната страна е съществувало
задължение да заплати уговорената наемна цена, която до датата на последното
с.з. не е заплатена- поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
не дължи на ищеца претендираните от него суми. Твърди, че не е сключвал договор
за наем от 07.05.2015 г. на земеделска земя с ищеца.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 9802/2016 г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за сума в размер на 600, 00
лева, представляваща неплатена главница по Договор № Н150000006 за наем на
земеделска земя от 07.05.2015 г., за стопанската 2015/2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на същото, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 325,00 лева.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6171/29.12.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщен като част
от исковото производство е и Договор № Н150000006 за наем на земеделска земя от
07.05.2015 г., от който се установява, че ищецът е отдал под наем на ответника за
временно и възмездно ползване за стопанската 2015/2016 г. следните недвижими
имоти, а именно: нива с площ от 6,000 декара, ІІІ категория, представляваща
имот №115096, местност „Потока“, находяща се в землището на ***, община ***;
нива с площ от 6,000 декара, ІІІ категория, представляваща имот №100015,
местност „Катеришко“, находяща се в землището на ***, община ***, с наемната
цена в размер на 50 лева за всеки декар
и срок за плащането – 30 дни от реализирането на селскостопанската продукция в
края на всяка стопанска година, с плащане да е в брой.
Установява се от
представеното писмо от Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен с изх. №
3578/21.06.2017 г., че ответникът не е подал декларация по реда на чл.70 от
ППЗСПЗЗ за землището на ***. Посочено е и, че процесният договор е представен
към Декларация по чл.70 от ППЗСПЗЗ, подадена от ползвателя „Рент Агро“ ЕООД,
като към същата е приложен договор за наем между ответникът и „Рент Агро“ ЕООД.
Видно е от
представените по делото от третото неучастващо лице Областна дирекция
„Земеделие“ – Плевен писмени доказателства, че ответникът е предоставил за
ползване с Договор за наем от 28.07.2015 г. на „Рент Агро“ ЕООД земеделски земи
за срок от една година, сред които са и собствените на ищеца земи.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника по договор за наем, по силата на което е предоставил
собствените си имоти за ползване на ответника срещу наемна цена в претендирания
размер, собствената си изправност по договора за наем. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, ако се установи наличието на такива, както и
направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №9802/2016 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява
се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за наем на недвижим имот, по силата на който е отдал под наем на
ответника за временно и възмездно ползване за стопанската 2015/2016 г.
недвижими имоти с наемна цена в размер
на 50 лева за всеки декар и срок за плащането – 30 дни от реализирането на
селскостопанската продукция в края на всяка стопанска година, с плащане в брой.
Съобразно приложените по делото договори за наем, съдът намира, че между
страните по делото, е възникнало валидно облигационно наемно отношение, с
предмет - описаната земеделска земя. Съдът намира, че възражението на ответника
за липса на сключени договори за наем, с ищеца - като наемодател, за
неоснователно. По делото от страна на ищеца са представени писмени доказателства,
от които е видно, че ответникът е
преотдал под наем на трето лице отдадените му под наем земеделски земи, които
впоследствие са били включени в декларацията по чл.70 от ППЗСПЗЗ на Рент Агро“ ЕООД. Следва да се отбележи също, е
от страна на ответника няма направено изрично оспорване на представените
договори за наем, по смисъла на чл.193 от ГПК, като се оспорва самото
съществуване на наемно отношение между страните.
Съдът
намира също, че съобразно уговореното в наемният договор, като падеж на задължението
– края на съответната стопанска година- или в случая- 01.10.2016г., е настъпила
и изискуемостта на същото. От своя страна ответникът не е ангажирал
доказателства за собствената си
изправност по договора – че е извършване на плащане на дължимата наемна цена,
за стоп. 2015/2016 година. Предвид изложеното съдът намира, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на
исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за
ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми,
поради което предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 325.00
лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото
производство разноски в размер от 325.00
лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че ЗКПУ „ Напредък 2000“ ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя си С.А.А. дължи на Л.А.Т. ЕГН ********** ***, сума в размер на 600, 00
лева, /шестстотин лева/, представляваща неплатена главница по Договор №
Н150000006 за наем на земеделска земя от 07.05.2015 г., за стопанската
2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане задължението, основание чл.422 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗКПУ „ Напредък 2000“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си С.А.А. да заплати на Л.А.Т. ЕГН ********** ***, сумата от 325,00
лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9802 по описа
за 2016 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗКПУ „ Напредък 2000“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си С.А.А. да заплати на Л.А.Т. ЕГН ********** ***, сумата от 325,00
лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: