РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Б., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102002 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. ДЖ., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В.
А." № 16, вх. А против „МБАЛ-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
"С." № 60, ЕИК **********, представлявано от и.д. О. С. М..
Предявени са искове по чл. 200 КТ, с който се претендира ответникът да заплати на
ищцата следните суми: 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на трудовата злополука – 10.12.2018г. и 620 лв. за причинени
имуществени вреди (от които 500 лв. за избор за екип и 120 лв. за такса за битово
обслужване), ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че работила по трудов договор като лекар-член на ТЕЛК I-ви състав при
ответната болница. Заявява, че на 10.12.2018г. по време на работата й като член на ТЕЛК I-
ви състав, в кабинета, в който заседавал този състав, находящ се в сградата на ответника
„МБАЛ-Б.“ АД гр. Б. претърпяла трудова злополука, като при преминаването й покрай стена
с новопоставен контакт, последният се възпламенил внезапно, вероятно от станало късо
съединение на електрическата мрежа, вследствие на което получила тежко изгаряне в лявата
глутеална област. Поддържа, че свидетели на случилото се били колегите й д-р. Д. и д-р Я.,
както и двете секретарки на състава-Т. З. и З. Т.. Навежда, че с разпореждане № ****-01-
22/28.09.2020г., влязло в законна сила на 15.10.2020г., ТП на НОИ гр.Б. приело, че се касае
за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Смята, че ответникът в качеството му
на неин работодател отговарял за всички претърпени от нея имуществени и неимуществени
вреди вследствие на трудовата злополука. Поддържа, че била претърпяла имуществени
вреди в общ размер от 620 лв. Заявява, че била понесла и неимуществени вреди в размер на
10 000 лв.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е била негов служител,
като е имала сключен трудов договор като лекар - член на ТЕЛК с МБАЛ - Б. АД, към
процесната дата. Оспорва ищцата да преминавала покрай новосъздаден контакт на стената,
който внезапно да се е бил възпламенил. Сочи, че помещението, в което се намирал първи
състав на ТЕЛК не било новоизградено, както в него не се било налагало да се правило
преустройство или някаква промяна. Признава, че с разпореждане №****-01-22/28.09.2020г.
1
на ТП на НОИ гр.Б. злополуката, случила се на ищцата, е била призната за трудова. Смята,
че нямало причинно-следствена връзка между инцидента и здравословното състояние на
ищцата. Оспорва, че твърдените от ищцата преживени болки и страдания са вследствие на
станалия инцидент на 10.12.2018г.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
осъдителни искове по чл. 200 КТ.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените осъдителни искове:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд, като ищцата е упражнила
надлежно правото си на иск.
2. Относно основателността на предявените осъдителни искове:
Уважаването на исковите претенции по чл. 200 КТ в настоящия случай е детерминирано
от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ между ищцата и ответната болница
е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по
силата на който е работила при ответника като "*******“; 2/ настъпване на описаната в
исковата молба злополука; 3/ злополуката да е призната за трудова; 4/ настъпилите в
резултат на тази трудова злополука имуществени и неимуществени вреди на ищцата, както
и размера на тези вреди; 5/ причинна връзка между трудовата злополука и имуществените, и
неимуществените вреди и 6/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати
обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите пет от
посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта да доказване на
възраженията си, заявени в отговора си, че ищцата е била получила изгаряне или трябва да
установи, че е погасил претендираните от ищцата вземания.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1. Че на 10.12.2018г. страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в
рамките на което ищцата (като служител) е заемала при ответника (като работодател)
длъжността "*******“;
2. Че с разпореждане № ****-01-22/28.09.2020г. на ТП на НОИ гр.Б. злополуката, случила се
на ищцата и описана от нея в исковата молба, е била призната за трудова.
Спорът е концентриран относно това дали ищцата е получила изгаряне в лявата глутеална
област на тялото си в кабинета си при преминаването й покрай стена с новопоставен
контакт.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства (медицински документи, цялата
преписка от ТП на НОИ гр.Б. във връзка с признаване на процесния инцидент за трудова
злополука), гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите В. В. Б. – син на
ищцата и Т. Х. З. – служителка в ответната болница, изпълняваща длъжността „секретар“
към ТЕЛК). По делото бе назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице доктор Р.Х..
От разпита на доведения от ищцата свидетел – В. В. Б., става ясно, че в работния си
кабинет ищцата е пострадала, защото при преминаването си в близост до електрически
щепсел е получила изгаряне в крака. Този свидетел поддържа, че след този инцидент
ищцата станала друг човек, като имала много проблеми, както със сърцето, така и със
самото изгаряне. Заявява, че поради изгарянията, които получила заради инцидента с
електрическата инсталация, ищцата постъпила за лечение в МБАЛ-Б., като това било
четири-пет дни преди Коледа на 2018 година. Свидетелят е видял, че ищцата е била много
зле и я закарал в болницата на МБАЛ-Б., след което точно на Бъдни вечер, пък я закарал в
2
„Пирогов“. Докторът извършил прегледа в „Пирогов“ му казал, че веднага трябвало ищцата
да бъде оперирана. Става ясно, че от настъпването на инцидента през декември 2018 година
до Бъдни вечер на 2018 година майката на свидетеля била лекувана в МБАЛ-Б., като
половин час след приемането на ищцата в болница Пирогов“, същата претърпяла операция
заради изгарянето в Клиниката по изгаряния в „Пирогов“. Установява се, че след тази
операция почти месец ищцата била при сина й св. Б., който полагал грижи за нея. Освен
физическите болки, които изпитвала, ищцата се затворила в себе си, тъй като до момента на
инцидента била активен и работещ човек. Установява се, че ищцата изпаднала в депресия,
като нямала желание да контактувала с хора, ограничила контактите си. Около три-четири
месеца била в болнични. Св. Б. описва и местоположението на изгарянето, получено от
неговата майка, а именно в задната част на крака, под таза, като на мястото, на което било
изгарянето имало гной и мястото било и посиняло.
От разпита на доведената от ответника свидетелка – Т. Х. З. става ясно, че свидетелката не
присъствала лично на инцидента, който се случил с ищцата през месец декември 2018 г.,
защото била в другата стая и не видяла лично инцидента. Свидетелката поддържа, че
пишела в другата стая с д-р Я., в която се помещавала ТЕЛК комисията и пишела експертни
решения, а самия инцидент се е бил случил в друга стая. Установява се, че докато
свидетелката пишела в другата стая, се чул шум, суматоха и ищцата д-р Д. дошла в нейната
стая и показала, че била хвръкнала искра от контакта, дало е на късо и елекът й в областта
на кръста бил изгорял. Ищцата е показала на свидетелката З. и на другата колежка, която се
намирала там, елека. Свидетелката също видяла, че бил изгорял елекът на мястото, което
ищцата показвала, малко над кръста. Свидетелката не си спомня точно какво е видяла, като
мисли, че не била видяла изгаряния по тялото на ищцата. Сочи, че поради зимата ищцата
била много облечена и не била видяла дали има нещо по кожата й.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от уточненията на вещото лице д-
р Р.Х., направени при проведения му разпит в откритото съдебно заседание на 16.05.2022г.,
се установява, че в приложената по делото медицинска документация не е описано термично
поражение (изгаряне) по тялото на ищцата В. Д.. Става ясно, че при въздействие на
електрически ток може да възникнат ритъмни разстройства, каквито са и описани за ищцата
в амбулаторен лист № ******/12.12.2018 г., изготвен от д-р Д. Ф., а именно Предсърдно
мъждене и трептене, които представляват сърдечна аритмия. Според вещото лице в
медицинската документация по делото не са диагностицирани и описани травматични
увреждания, включително и от действието на електрически ток непосредствено след
инцидента и впоследствие, а болестни състояния на ищцата. Не са описани и повреди
(изгаряния) на дрехите, с които е била облечена ищцата към момента на инцидента.
Установява се, че на ищцата са били извършени хирургични интервенции, извършени в
болница „Пирогов“ и в МБАЛ-Б.. Става ясно, че ищцата е получила абсцес, който може да
бъде свързан с травма, но може да не бъде свързан с травма, тъй като абсцесът е гнойно
възпаление, което може да бъде в кожата, може да бъде в подкожните тъкани, може да бъде
и във вътрешните органи.
С оглед съвкупната оценка на събрания доказателствен материал по делото съдът намира,
че ищцата е била получила изгаряне в лявата глутеална област на тялото си. Аргументите за
този извод са следните:
В разпореждане № ****-01-22/28.09.2020г. на ТП на НОИ гр. Б. злополуката, случила се
на ищцата и описана от нея в исковата молба, е била призната за трудова. В мотивната част
на този официален документ изрично е отразено, че видно от протокол за разследване на
злополуката № ***-01-4/05.03.2019г., обясненията от свидетели и пострадалата, във връзка с
ЕР № *****/132/17.07.2019г. на Специализиран състав по ******** болести на НЕЛК
злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа - на 10.12.2018 г. в
помещението на ТЕЛК-1 състав при минаване па пострадалата пред контакт, с включена в
него печка възникнало късо съединение, контактът се възпламенил и тя получила изгаряне в
3
лявата глутеална област. Посочено е в мотивите също, че на 19.12.2018г. ищцата е
хоспитализирана в ХО на МБАЛ-Б. с диагноза Абсцес регио глутеи синистра-Статус пост
електрокуцио, а на 23.12.2018г. ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов” с диагноза
Флегмона регио глутеи синистри и е издаден болничен лист за временна
неработоспособност до 21.01.2019г. Съгласно трайно установената практика на ВКС
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ се установява по реда определен в чл. 57 и сл.
КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки/ДВ,бр.6/2000г/. След извършена проверка, длъжностното лице по чл. 60, ал.1
КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по
утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60 ал.1 КСО
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на ответника – работодател и от който зависи
съществуването на правото /вж. Решение № 319 от 22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г., III
г.о.; Решение № 31 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 1894/09г., ІV г.о. и Решение № 109 от
12.03.2012г. по гр.д. № 622/2011г. ІV г.о./. Следователно с влязлото в сила разпореждане №
****-01-22/28.09.2020г. на ТП на НОИ гр. Б. е установена наличието на трудова злополука
по отношение на ищцата, както и че тя е получила изгаряне в лявата глутеална област на
тялото си.
В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите В. В. Б. и Т. Х. З.. В тази връзка
свидетелят Б. заяви, че лично е видял изгарянето, получено от ищцата от процесната
трудова злополука, както и че е полагал грижи за майка си, за да се възстанови от тази
травма. Свидетелката З. пък възприела, че в резултат на инцидента една от дрехите на
ищцата, които е носила, а именно нейният елек е бил изгорял. Тази свидетелка в
действителност заяви, че не си спомня да е била видяла изгаряния по тялото на ищцата, но
това само по себе си не може да доведе до заключение, че ищцата не е била получила
изгаряния. Още повече, че при разпита й св. З. заяви, че не била присъствала лично на
инцидента, че била продължила да пише заедно с доктор Я. експертни решения, както и че
не си спомня точно какво е видяла.
Заключението на вещото лице доктор Х. също не опровергава извода, че в резултат на
трудовата злополука ищцата е получила въпросното изгаряне. В тази връзка се установява,
че в наличната медицинска документация не е било описано термично поражение (изгаряне)
по тялото на ищцата В. Д.. При това положение вещото лице не може да заключи, че
безспорно и категорично абсцесът, който се е образувал, е бил в резултат на изгаряне.
Вещото лице обаче не изключва изцяло възможността абсцесът да се е получил и да е бил
свързан с травма. Следва да се изтъкне също, че при въздействие на електрически ток може
да възникнат ритъмни разстройства, каквито са и описани за ищцата в амбулаторен лист №
******/12.12.2018 г., изготвен от д-р Д. Ф., а именно Предсърдно мъждене и трептене, които
представляват сърдечна аритмия.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
4
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищцата съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми
и последиците от тях, физическите и ********* болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта
на ищцата при инцидента – *********г. – възраст, при която възстановителният процес от
подобен вид травми е значително по-бавен в сравнение с по-млади пострадали,
обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било сериозно променено за период от близо 3
месеца, при което тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности,
обстоятелството, че е претърпяла операции, както и икономическите условия в страната и
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди
възлиза на 5000 лв. Доказано е чрез представените фактури и касови бонове, че ищцата е
заплатила 620 лв. за лечението и рехабилитацията си.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Съгласно текста на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Налице са предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника-
работодател по чл. 200 КТ.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищцата (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на 5000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000
лв. следва да се отхвърли.
Ответникът следва да възстанови и причинените на ищцата имуществени вреди в размер
на 620 лв.
Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, приложим, предвид липсата на специални правила в КТ,
принципно върху тези суми се дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.12.2018г. до окончателното
изплащане. Ищцата претендира законна лихва върху неимуществените вреди от датата на
трудовата злополука, а за имуществените вреди от един по-късен момент, а именно
18.01.2019г. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните /диспозитивното начало в гражданския процес/. С
оглед този принцип на ищцата следва да се присъди законна лихва върху имуществените
вреди от искания от нея по-късен момент, а именно 18.01.2019г.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск за неимуществени
вреди и основателност на предявения иск за имуществени вреди) и двете страни имат право
на разноски. Ищцата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободена от заплащането на
държавни такси и разноски по делото. Искане за присъждане на разноски е направено както
от ищцата, така и от ответника. На ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се
присъдят съобразно уважените части от исковете, претендираните и доказани разноски в
размер на 415 лв. На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят
разноски в размер на 250 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Б. държавната такса, дължима във връзка с частичното уважаване на
ищцовите претенции в размер на 250 лв., както и частично платеното от бюджета на съда
5
възнаграждение на вещото лице доктор Р.Х. за изготвеното експертно заключение в размер
на 150 лв. Следователно ответникът трябва да заплати по сметка на РС-Б. общата сума в
размер на 400 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „МБАЛ-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
"С." № 60, ЕИК **********, представлявано от и.д. О. С. М. да заплати на ищцата В. Н.
ДЖ., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В. А." № 16, вх. А, следните суми:
- 5000 лв. /пет хиляди лева/ –– представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 10.12.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2018г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 10
000 лв.
- 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/ – представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.12.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „МБАЛ-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. "С." № 60, ЕИК **********, представлявано от и.д. О. С. М. да
заплати на В. Н. ДЖ., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В. А." № 16, вх. А разноски в
производството в размер на 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/, съобразно
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Н. ДЖ., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В.
А." № 16, вх. А да заплати на „МБАЛ-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул. "С." № 60, ЕИК **********, представлявано от и.д. О. С. М. сумата от 250 лв. /двеста
и петдесет лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „МБАЛ-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. "С." № 60, ЕИК **********, представлявано от и.д. О. С. М., да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Б. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща държавна такса и разноски за изготвената съдебно-медицинска експертиза,
дължими за производството по гр. д. № 2002/2021г. на РС – гр. Б.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6