№ 226
гр. ****, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100753 по описа за 2023 година
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
**** с искане за настаняване на детето Е. Ю. Е. в семейството на роднини – дядо и баба по
майчина линия – Ф. М. А. и Ю. А. А., за срок до навършване на пълнолетие, считано от
влизане в сила на решението, а ако детето учи до завършване на средното му образование,
но не повече от навършване на 20-годишна възраст.
Твърди се в молбата, че със заповед № ЗД/Д-В-П-021/20.06.2023г. на директора на
ДСП – гр. **** детето Е. е настанено за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо
по майчина линия, защото срокът за настаняването му в същото семейство определен с
влязлото в сила решение по гр. № 239/2020г. по описа на ПРС е изтекъл. Родители на детето
са Р. Ш. и Ю. Ш.. От м. 09.2016г. ДСП – гр. **** е започнала работа по случая с детето Е.,
след получен сигнал, че то живее в лоши хигиенно- битови условия. Посочва се, че детето Е.
е трето дете в семейството и родителите му не полагат адекватни грижи за децата си.
Семейството се състояло от шест човека живущи в една стая от стара къща с лоша хигиена.
През периода на настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина
линия се сочи, че родителите не са предприемали действия по реинтеграцията му в
семейството. Майката била със 75% намалена работоспособност с водеща диагноза „лека
умствена изостаналост“ освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 1849/08.09.2020г. Бащата
злоупотребявал с алкохола и видимо имал здравословни проблеми. Понастоящем се сочи, че
детето се отглежда в семейството на своите прародители по майчина линия, чувствало се
сигурно и спокойно в дома им представляващ едноетажна къща състояща се от четири стаи
в добро техническо състояние и хигиена. Извършеното социално проучване относно
годността на родителите да отглеждат детето Е. е установила невъзможност те да полагат
основни грижи за него. Понастоящем са задоволени основни жизнени потребности на детето
1
от храна, облекло, здравеопазване и образование. Детето е ученик в девети клас на СУ
„Христо Ботев“ с. ****. Нуждите му от емоционална привързаност, любов и внимание се
сочи да са задоволени. Неговите баба и дядо по майчина линия са изразили съгласие да
продължат да полагат грижи за внука си.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. ****
поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна детето Е. Е., чрез назначения му особен представител адв.
Н., изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованите страни- Р. Ш. и Ю. Ш., редовно уведомени, не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище.
Заинтересованите страни- Ф. М. А. и Ю. А. А. редовно уведомени се явяват.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители (чл. 25, ал. 2). Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето Е. Ю. Е. е родено от родители Р. Ю. Ш. и Ю. Е. Ш..
Работата по случая с него е започнала през 2016г., когато със заповед № 0305-ЗДЗД-
4474/21.10.2016г. на директора на ДСП **** спрямо него е била предприета мярка за
закрила настаняване в дома на неговите баба и дядо по майчина линия Ф. М. А. и Ю. А. А.,
защото е било установено, че родителите не разполагат с нужните условия по отглеждането
на всичките си общо три деца. Тази мярка е била потвърдена от съда с влязло в сила
решение по гр.д. № 1108/2016г. по описа на ПРС за срок от три години. Поради изтичане
срока на мярката, с нова заповед на директора на ДСП- **** № ЗД/Д-В-П-009/03.02.2020г.
детето отново е настанено в дома на прародителите си. Мярката е потвърдена с решение по
гр.д. № 239/2020г. по описа на ПРС за срок от три години, считано от 19.06.2020г. В този
срок, родителите не са предприели действия по реинтеграция на детето в семейството,
поради което със заповед № ЗД/Д-В-П-021/20.06.2023г. на директора на ДСП – гр. ****
предприетата спрямо детето Е. мярка за закрила е прекратена и отново е взета същата, а
именно- настаняване на детето Е. в семейството на роднини – дядо и баба по майчина
линия – Ф. М. А. и Ю. А. А..
С изрични декларация от 09.06.2023г. бабата и дядото на детето по майчина линия са
заявили желание за настаняване внука им Е. в тяхното семейство.
Съобразно изготвения доклад от ДСП– **** установява се, че: От м.10.2016г. детето
Е. се отглежда в дома на своите баба и дядо по майчина линия. Емоционално привързан е
2
към родителите си, прародителите си по майчина линия, брат и сестри. Към настоящия
момент родителите имали желание, но не разполагат с нужните родителски капацитет и
условия по отглеждане и възпитание на детето. Живеят в една стая на стара къща, без кухня
и баня, с лоша хигиена и прекъснато водоподаване. Част от прозорците били изпочупени.
Майката е пенсионер по болест, освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 08.09.2020г. при 75%
намалена работоспособност и водеща диагноза лека умствена изостаналост. Бащата е трайно
безработен. При родителите детето често е отсъствало от училище. Грижите за него и брат
му Ертан са поети от прародителите по майчина линия. Емоционалната връзка с родителите
не е прекъсвана независимо, че детето не живее с тях. Видимо детето било добре
обгрижвано. В дома на прародителите му е обособено самостоятелно място за него и брат
му Ертан. Понастоящем детето било във видимо добро здравословно състояние, има избран
личен лекар. През учебната 2022/2023г. е бил ученик в осми клас СУ „Христо Ботев“ с.
****. Редовно посещавал училище, но срещал затруднение с усвояване на учебния материал
по данни на учители. Семейството е консултирано да се занимава допълнително с
подготовката на момчето за училище. Детето било емоционално стабилно. Свободно
контактувал със съученици и възрастни. Емоционалната връзка с прародителите му е
доверителна. Пред социалните работници бабата и дядото на детето са споделили, че не са
имали проблеми с отглеждането и възпитанието на детето. Той се чувствал спокоен и
сигурен в дома им. Взаимно се подкрепяли и си помагали в ежедневието.
В о.с.з. бабата потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за внука си.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че няма
настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща отпадане на необходимостта от
предприемане мярка за закрила по отношение на детето и възможност за неговата
реинтеграция в семейството на биологичните му родители, ако и те да имат желание за това.
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на
събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Е.
са налице основанията, посочени в т. 3 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4,
изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на
мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е
най- подходяща за момчето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и
създалата се емоционална връзка между него и близките му по майчина линия. Наред с това,
очевидно е, че заинтересованите лица Ф. А. и Ю. А. са изразили съгласие и желание да
полагат грижи за внука си, като са създали и предпоставки за обезпечаване необходимите
битови условия за това. Поели са грижите за детето още през 2016г. и са доказали, че
разполагат с необходимия ресурс да покриват потребностите му, осигурявайки му добри
условия за развитие. При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за
3
закрила на детето се явява адекватна такава.
В заключение, съдът преценява, че изцяло в интерес на детето е то да продължи да
бъде отглеждано в тази семейна среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите
потребности на този етап, с оглед възрастта и нуждите му, както и ще бъде съблюдавано
неговото правилно физическо и психическо развитие. Затова, като мярка за закрила спрямо
детето Е. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия за срок, считано от датата на влизане в сила на
решението до навършване на пълнолетие на момчето.
Доколкото срокът на предходно взетата мярка за закрила е изтекъл, което е било
основание за предприемане на настоящата такава, то прекратяването на предходното
потвърдената от съда мярка, следва да се счита настъпило по силата на закона – с факта на
изтичане на срока й, което само сега формално бива констатирано от съда.
Искането срокът на мярката да бъде определен до завършване на средното
образование на детето, но не повече от 20-годишна възраст не може да бъде уважено, защото
не почива на закона. Както е разписано в чл. 1 от ЗЗДт, законът урежда правата, принципите
и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното
взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието
на юридически лица и физически лица в такива дейности. А съгласно изричното легално
определение на понятието „дете“ дадено в чл. 2 от същия закон - това е всяко физическо
лице до навършване на 18годишна възраст. Иначе казано, мерките за закрила по ЗЗДт са
приложими само към категория физическо лице- дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет. Факт е, че
ЗЗДт предвижда единствено, че срокът на мярката се определя от съда /чл. 28, ал. 5/, без да
сочи пределния такъв. Последното обаче на практика не е и необходимо и следва пряко от
предмета на закона и категорията лица, за които той се отнася. Извод за различно не може
да бъде обоснован с разпоредби от Закона за семейните помощи за деца /чл.2, ал.3, т.2/ и
Правилника за неговото прилагане / чл. 17, ал. 14 и сл. ППЗСПД/, разписващи подпомагане
и след прекратяване на настаняването (настойничеството/попечителството) поради
навършване на пълнолетие от детето, ако то продължава да живее в същото семейство, до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, което се
удостоверява с декларация на лицата. Ако идеята на това искане е друга и свързана с
подпомагането на отглеждащите сега детето роднини и след навършване на неговото
пълнолетие, то за бъдещото й постигане следва да се ползва специалния за това ред,
разписан в ЗСПД и Правилника за прилагането му.
В заключение, определяне на срок на мярка за закрила за след навършване на
пълнолетие, т.е след 18-годишна възраст е изначално невъзможно. В тази й част молбата е
неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
НАСТАНЯВА детето Е. Ю. Е., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на
неговите баба и дядо по майчина на линия Ф. М. А., ЕГН ********** и Ю. А. А., ЕГН
**********, двамата с адрес с. *****, община **** за срок считано от датата на влизане в
сила на настоящото решение до навършване на пълнолетие, на основание чл. 28, вр. чл. 25,
ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
ОТХВЪРЛЯ молбата в частта относно искането за определяне срок на мярката- до
завършване на средно образование от детето, но не повече от 20-годишна възраст.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5