№ 232
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902809 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Н.Е.К.“ ЕАД твърди, че по силата на договор № 19ИД-
Х60В041/12.07.2019 г., сключен с ответника за срок от пет години,
осъществявал услуга по водоподаване с цел осигуряване на водни маси,
необходими на възложителя за производство на електроенергия от МВЕЦ и
за промишлено водоснабдяване съгласно разрешително от 20.05.2014 г.
Услугата представлявала съхраняване и провеждане на воден ресурс чрез
хидротехническите съоръжения на язовир „Кърджали“. Последите се
стопанисвали от ищеца чрез експлоатационното му предприятие „Язовири и
каскади“, чиито активи и пасиви били придобити от ищеца съгласно РМС №
46/1991 г. Според договора ответникът дължал цена в размер от 0,00237
лв/куб.м без ДДС. Подаденото през съответния месец водно количество
следвало да се отчита по монтиран от ответника водомер, а при липса или
неизправност на измервателното устройство водното количество се
определяло на база съгласно условията на договора. За осъществените в
периода ноември 2019 г. – октомври 2021 г. услуги били съставени
протоколи, а въз основа на тях ищецът издал и връчил на възложителя
фактури на обща стойност 90 908,30 лв. с ДДС. Ответникът не погасил
фактурираните задължения в уговорения срок и изпаднал в забава, за която
дължал лихва, считано от изтичане на 15 дни от получаване на съответната
фактура. За периода до предявяване на иска дължимото обезщетение за забава
върху всички месечни задължения възлизало на 9 232,12 лв. (съгласно
изменение на иска, допуснато в о.с.з. на 10.02.2023 г.). Ищецът претендира
горепосочените главница и лихва, ведно със законна лихва до погасяване на
главницата, както и съдебни разноски.
Ответникът „А.Т. БГ“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че
ищецът не бил собственик на водите и на язовира, нито бил оправомощен да
1
стопанисва процесния водоем, доколкото такова право не му било
предоставено с акт на Министерския съвет, каквото било изискването на § 31
ПЗР ЗИДЗВ (обн. ДВ бр. 47/2009 г.). Ето защо счита, че процесният договор
бил нищожен поради невъзможен предмет - ищецът не можел да предоставя
услуга „водоподаване“ на води, публична държавна собственост, от воден
обект – публична държавна собственост. Допълнително невъзможността на
престацията следвала от обстоятелството, че в императивните разпоредби на
Закона за водите (ЗВ) липсвала регламентация на подобен вид услуга. Наред с
това ответникът сочи, че нямал изградена електроцентрала, за която да ползва
водата, а услугата по водоподаване била уговорена именно във връзка с
производство за електрическа енергия от ВЕЦ (според обема на издаденото
му разрешение) и това водело до липса на основание на сключения договор.
Също така оспорва да е получил водни количества във фактурирания обем,
като твърди, че представените от ищеца протоколи били подписани за него от
лице без надлежна представителна власт, а за значителна част от процесния
период количествата вода не били измерени с измервателно устройство. Въз
основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за осъществена
услуга, извършена по силата на договор. Следователно за основателността му
е необходимо да се установи наличие на договорно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнил договорената услуга в договореното
качество и количество, а за възложителя е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в процесния размер.
Относно наличието на валидно договорно правоотношение.
Безспорно е, че на 12.07.2019 г. между ответника като възложител и
ищеца като изпълнител е сключен договор № 19ИД-Х60В041, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя услуга „водоподаване“ при
условията на издадено в полза на възложителя разрешително чрез отклонение
от напорния тръбопровод на ВЕЦ „Кърджали“. Договорът е със срок до
31.12.2023 г. Уговорено е възнаграждение в размер от 0,00237 лв./куб.м. без
ДДС (с възможност за индексиране съобразно средногодишната инфлация).
Същото се дължи месечно – за отчетените през месеца чрез измервателно
устройство водни обеми или на база при липса на монтиран разходомер или
неизправно водомерно устройство. За действително подаденото водно
количество се съставя протокол, а въз основа на него – фактура.
Налице е следователно съгласие по основните елементи на договора -
предмет и цена, като предметът му е допълнително индивидуализиран чрез
съдържанието на издаденото на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВ в полза
на възложителя Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
01440023/20.05.2014 г. Със същото на ответника е разрешено да водовзема от
язовир „Кърджали“ водни количества с цел производство на електроенергия
посредством ВЕЦ при определено място и режим на водовземане и лимит на
ползваната вода.
Възражението за нищожност на така сключения договор поради
невъзможен предмет е неоснователно. Предметът му е фактически
2
възможен и не се установява правна забрана за изпълнението му. В частност,
легитимацията на ищеца да извършва услугата „водоподаване“ от обект –
публична държавна собственост, произтича от фактически състав,
осъществил се преди приемане на ЗВ, в сила от 28.01.2000 г., на чийто § 31
ПЗР ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр. 47/2009 г., се позовава ответникът. Видно от
събраните писмени доказателства, с Разпореждане на Министерски съвет №
46/07.11.1991 г. е взето решение за преобразуване на обединения, комбинати
и предприятия от системата на Комитета по енергетика, сред които и
предприятие „Язовири и каскади“, в ново еднолично акционерно дружество
с държавно имущество, а именно – „Н.Е.К.“ АД. Последното след
регистрирането си с решение от 28.12.1991 г. на регистърния съд е поело
активите и пасивите на преобразуващите се стопански единици, вкл. правото
на стопанисване на язворите, включени в преобразувалото се предприятие.
Именно поради това в приетия по-късно Закон за водите ищецът пряко е
посочен като стопанин на язовири – вж. чл. 139а, ал. 7, чл. § 4в, ал. 4 и ал. 6
ПЗР.
Че в активите на предприятие „Язовири и каскади“ се е включвало и
правото на стопанисване именно на язовир „Кърджали“, пък е видно от
утвърждаваните на основание чл. 53 ЗВ от МОСВ графици за използване на
водите на комплексните и значими язовири, приети като доказателства по
делото – в същите е предвидено, че подаването на вода от язовир
„Кърджали“ се извършва „по график, съгласуван между „НАЦИОАЛНА
ЕЛЕКТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД и „А.Т. БГ“ ЕООД. Впрочем, от
изявлението на държавния орган, обективирано в утвърдените от него
графици, може да се направи извод и че услугата „подаване на вода“, т.е.
водоподаване, съставлява част от дейностите по управление и
стопанисване на язовира, възложени на търговското дружество. Всъщност,
независимо че в водоподаването не е легално дефинирано в ЗВ, каквото
възражение е заявено от ответника, възможността за извършване на такава
дейност имплицитно се съдържа в легално уреденото право на титулярите
на разрешителни да водовземат от водния обект, тъй като двете функции са
елементи от една и съща дейност.
Неоснователно е и позоваването на нищожност на договора като
сключен без основание предвид липсата на въведена в експлоатация
водноелектрическа централа, за чиято дейност да се ползва подадената от
ищеца вода. Каузата на договора като негово основание по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 4 ЗЗД не зависи от правилната или грешната преценка на
кредитора относно наличието на подлежащ на задоволяване интерес.
Основанието на задължаването на ответника при възмездния договор е в
насрещно поетата от ищеца престация („давам, за да дадеш“), а дали
интересът от получаването й е отпаднал за кредитора (или не е възниквал
въобще), е факт, който не влияе върху валидността на договора и който не
може едностранно да бъде противопоставен на насрещната страна
освен чрез изявление за едностранно прекратяване на договора, ако такава
възможност е предвидена в него. Т.е. при липса на интерес от получаване на
престацията кредиторът може да предприеме действия по прекратяване на
договора, но дотогава е обвързан от действието му.
И тъй като соченото от ищеца обстоятелство – липса на изградена
електроцентрала – не е от естество да доведе до нищожност на договора за
воподаване, дори ако производството на електроенергия е единствената цел
3
на водоподаването, то е без правно значение дали според клаузите на
процесното съглашение водоподаването има и друга цел, а именно -
промишлено водоснабдяване. Само за пълнота следва да се посочи, че
действително договорът не може да разшири обема на издаденото разрешение
относно вида ползване на вода (в каквато насока са доводите на ответника),
ако в него е вписана цел, различна от разрешената, но това не може да се
отрази върху валидността му, а само върху възможността на кредитора да
получи престацията със съответните за това последици за него.
Въз основа на всичко изложено съдът счита, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по силата на процесния договор за
воподаване и същото е било действащо към процесния период.
Относно изпълнението на процесната услуга от ищеца.
Съгласно чл. 5 от договора действително подадените водни обеми се
отчитат ежемесечно чрез измервателно устройство, като данните се вписват в
двустранен протокол. При неизправно или неработещо измервателно
устройство също се съставя протокол, като в този случай заплащането се
извършва на база.
От събраните писмени доказателства е видно, че за процесния период са
съставени двустранно подписани протоколи, в които е удостоверен обемът на
подадената в периода ноември 2019 г. – юни 2020 г. вода съгласно данните от
измервателното устройство, а от юли 2020 г. до края на процесния период
протоколите съдържат разходна норма поради неработещо измервателно
устройство.
Дали протоколите са подписани от лице с представителна спрямо
ответника власт, т.е. дали удостоверяват надлежно приемане на работата, е
ирелевантно, тъй като след подписване на протоколите са извършени други
действия, обективиращи съгласието на възложителя да приеме
предоставената услуга – съгласно заключението на ССчЕ посочените в
протоколите количества вода съответстват на количествата, за които са
издадени процесните фактури, а последните са надлежно осчетоводени
от ответника и са включени в дневниците на покупките по ЗЗДДС с право на
ползване на данъчен кредит по тях.
Осчетоводяването на фактурите без данни за противопоставяне сочи, че
работата в обема, обективиран във фактурите, е приета от възложителя.
Следователно за извършването й той дължи възнаграждение.
Относно размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 3 от договора дължимото възнаграждение е в размер от
0,00237 лв/куб.м без ДДС. Видно от издадените фактури, процесните
задължения са формирани въз основа на тази единична цена, като същата е
приложена към установения обем доставени водни количества, съответно към
базата, определена за месеците, през които измервателното устройство не е
работело. Последното обстоятелство, противно на твърденията на ответника,
е надлежно установено в съставените в периода юли 2020 г. – октомври 2021
г. протоколи, подписани за ответника от пълномощника Христо Иванов,
чиято представителна власт е била учредена, считано от достоверната
дата 12.05.2020 г.
Общият размер на дължимото за процесния период възнаграждение,
изчислено по горепосочения начин, възлиза съгласно ССчЕ на сумата от
4
90 908,30 лв. Ответникът не доказа погасяване до момента на устните
състезания, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 7 от договора възложителят трябва да плати в седемдневен
срок от получаване на фактурата, а според чл. 21 дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, ако забавата продължи повече от 15 дни.
Моментът на връчване на процесните фактури се установява от
приетите като писмени доказателства известия за доставяне на пощенски
пратки. В таблица № 6 на заключението на ССчЕ пък е представен размерът
на дължимата законна лихва върху всяко месечно вземане за период от
изтичане на 15 дни от връчване на съответната фактура до 20.12.2021 г.
(денят, предхождащ деня на подаване на исковата молба). Същата възлиза на
общата сума от 9 232,12 лв., до която искът по чл. 86 е увеличен в о.с.з. на
10.02.2023 г. Поради това същият следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса,
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 4 945,62 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Т. БГ“ ЕООД , ЕИК *******, да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 90 908,30 лв., представляваща възнаграждение, дължимо за
осъществена в периода ноември 2019 г. – октомври 2021 г. услуга
„водоподаване“ по договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г., ведно със
законната лихва от 21.12.2021 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 9 232,12 лв., представляваща лихва за забава от падежа на всяко
месечно вземане до 20.12.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 4 945,62 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5