№ 53
гр. Варна, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600061 по описа за 2023 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане
на осъдения А. П. Г., който чрез упълномощения си защитник заявява интерес от
възобновяване на наказателно дело от общ характер №74/2022 година по описа на Районен
съд-Варна, отмяна на постановеното въззивно решение по ВНОХД №120/2022 година на
Окръжен съд-Варна, с което присъдата срещу искателя е потвърдена и връщане на делото в
тази инстанция за ново разглеждане, алтернативно прекратяване на наказателното
производство или оправдаване на дееца в текущата процедура.
Аргументацията на искането се уповава на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК при твърдение,
че в съдебната фаза на наказателното дело и двете инстанции са нарушили материалния
закон в лицето на чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, допуснали са нарушение в правото на защита на осъдения, злепоставили са чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК, въведен е и довод по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК с отношение към
въззивното решение.
В съдебното заседание на настоящата инстанция искането за възобновяване се
поддържа от искателя и от упълномощения защитник. В личната си защита осъденият Г.
заявява желание по-скоро да се прибере при семейството си. Представителят на Апелативна
прокуратура-Варна пледира за неоснователност на инициативата по Глава тридесет и трета
от НПК, т.к. в съдебната фаза на наказателното дело не са допуснати никакви нарушения на
закона, напротив съдебните инстанции са провели изчерпателна и процесуално прецизна
доказателствена дейност, извършили са всеобхватен и логически верен доказателствен
анализ, подвеждайки правилно фактическата установеност на деянието към материалния
закон.
Настоящият съдебен състав, след внимателна преценка на аргументацията в искането
1
за възобновяване, в речите по същество на страните и на събраните доказателства по делото,
прие за установено следното:
С присъда №129/09.06.2022 година, постановена по НОХД №74/2022 година от 45-ти
състав на Районен съд-Варна, А. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 НК, осъден е на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
общ режим и глоба в размер на хиляда лева, приведено в изпълнение е наказание от три
години лишаване от свобода при общ режим, наложено на дееца с влязло в сила на
06.02.2019 година определение по НОХД №107/2019 година по описа на Окръжен съд-
Варна. Последица от осъждането на Г. е и възлагане в негова тежест на разноски по чл.189,
ал.3 НПК.
Присъдата е проверена по Глава двадесет и първа от НПК (при инициатива по
чл.318, ал.6 от НПК) и потвърдена с решение №12/17.01.2023 година по ВНОХД
№1202/2022 година по описа на Окръжен съд-Варна. Искането за възобновяване на
наказателното дело датира от 30.01.2023 година.
Направеното резюме на процесуалната хронология е необходимо във връзка с
преценката на настоящия съдебен състав по допустимостта на искането за възобновяване -
безспорна с оглед предмета на инициативата, насочена към акт по чл.419, ал.1 от НПК,
атакуван в преклузивния срок по чл.421, ал.3 от НПК от лице с положителна процесуална
легитимация по чл.420, ал.2 от НПК и при формално съответствие на сезиращия
процесуален документ с чл.422, ал.1, т.5 от НПК. По същество инициативата е лишена от
основания.
Известно е, че съдебният контрол в настоящата процедура е насочен към акта на
въззивната инстанция - в случая това е съдебно решение на Окръжен съд-Варна по чл.338 от
НПК, към което се отправят критики по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, т.к. не давало отговор
на възраженията на защитата на подсъдимото лице. Обръщайки поглед (за преценка на
доводите) към въззивната жалба срещу присъда №129/09.06.2022 година, настоящият
съдебен състав установява, че на вниманието на въззивната инстанция е бил представен
комплекс от аргументи за неправилност на съдебния акт, вследствие на: 1)необоснованост
на приетите фактически положения при неправилна оценка за достоверност на гласните
доказателства и 2)нарушение на чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (по-нататък Наредбата), допуснато с отказ в стадия на досъдебното
разследване за повторно изследване на контролната кръвна проба на дееца. Критичният
преглед на въззивното решение не констатира заявения мотивен недостатък, напротив
предписанието на закона за аргументираност е точно изпълнено, съображенията са ясни и
недвусмислени, позволяващи проследяване на вътрешното убеждение на въззивния съд и по
фактите, и правото. Съблюдавайки пределите на касационния контрол по приложението на
чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата,
настоящият съдебен състав достига до заключение, че контролираният въззивен съд с
необходимата професионална прецизност е обсъдил доказателствената съвкупност,
излагайки подробни доводи относно кредитирането на едни и игнорирането на други
доказателства. Анализът е проведен в обхвата на обстоятелствата по чл.102 от НПК,
правилно отхвърляйки съображенията на защитата за непоследователност в показанията на
св.св.В. и П.. И двамата свидетели са полицейски служители, които на 11.02.2019 година
изпълнявали служебни задължения на територията на РУ-Аксаково в условията на
специализирана полицейска операция. Показанията на разпитаните са еднопосочни по
обстоятелството за реализирана проверка спрямо искателя в качеството му на водач на
МПС, при която св.Ц. (също полицейски служител с компетенции по пътния контрол)
констатирал с полеви тест положителна проба у дееца за амфетамин, метамфетамин и
тетрахидроканабинол. Наблюдава се единомислие в гласните доказателства за неадекватно
поведение на осъдения в хода на проверката, включително за телесна соматика и признание
в момента на задържане за употреба на наркотици. В последната част гласните
доказателства имат производен характер, допринасящ при правилата на доказателствения
2
процес за проверка достоверността на преки доказателства – в случая касаят протокол за
медицинско изследване, данни от полевия тест, съставен акт за административно нарушение
и показания на св.Ц.. На безспорния факт за повлияване на искателя като водач от
наркотични субстанции е противопоставена защитна теза за липса на знание за прием на
подобни вещества. Тази версия се базира на данни в обясненията на дееца и показанията на
св.св.Пл.Г., Ст.Г., Б. и Д., чиято истинност убедително е отхвърлена от еднопосочна
доказателствена група. Към нея окръжният съд правилно е причислил данни в протокол
(ДПр, т.1, л.121), в който искателят с подписа си потвърдил устно заявление пред
медицинско лице, че на 11.02.2019 година около 08-09.00ч изпушил половин цигара
марихуана и употребил амфетамин. Към доказателствената съвкупност чрез съответен оглед
са приобщени позитивните данни за наркотици от полевия тест на дееца, отделно дадената
кръвна проба е изследвана със способа по чл.144 от НПК, чийто резултат също потвърждава
обосноваността на обвинителната теза. При кредитиране на заключението на СХТЕ
въззивният съд се е съгласил с оценката на първостепенния съд, че процедурата по
Наредбата е прецизно изпълнена, към който извод упрек не би могъл да се отправи.
Заключението на експертизата категорично е в подкрепа на обективния състав на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК, чиято фактическа установеност се утвърждава и от
законосъобразно кредитираните от съдилищата гласни доказателства в показанията на
полицейските служители, писмени и веществени доказателства. Заявеното с искането за
възобновяване противоречие в показанията на св.св.П. и В. е необективно, доколкото по
обстоятелствата на чл.102, т.1 от НПК колизия не се набелязва, а досежно факти във връзка
с обстоятелствената част на обвинителния акт, разкриването на обективната истина е
постигнато посредством законосъобразно приложен инструментариум по чл.281 от НПК.
Що се касае до другата група свидетели - св.св.Пл.Г., Ст.Г., Д. и Б., тяхната недостоверност
убедително е изведена освен на база преки доказателства и при съблюдаване на
заключението на СХТЕ и отговорите на вещите лица по чл.282 от НПК (НОХД, л.66гр.).
Окръжният съд изрично е отхвърлил нарушение по чл.27, ал.3 от Наредбата, който
краен извод е напълно верен. Видно от събраните в стадия на съдебното следствие писмени
доказателства (НОХД, л.73-л.79) взетата биологична проба от кръв и урина от дееца на
11.02.2019 година постъпила в специализирана лаборатория на ВМА-Варна на 12.02.2019
година, т.е. в срока по чл.20, ал.2 от Наредбата, където останала на съхранение до 06.02.2020
година, когато била пренасочена за експертиза към ВМА-София. Съобразно заключението
на СХТЕ (ДПр, т.1, л.117), а и от ангажираните писмени доказателства във въззивния
съдебен стадий, нито при съхранението, нито при транспортирането годността на
биологичния материал не е била компрометирана, не са налице данни и за нарушение на
чл.18 от Наредбата относно подложената на химико-токсикологичен анализ кръвна проба.
Съблюдавайки отразеното в експертизата, изследването е било извършено в периода 31.03.-
01.04.2020 година, когато била отделена и контролна проба. От казаното следва, че към
08.03.2021 година – датата на предявяване на обвинението по отношение на искателя,
повторен химически анализ на контролната проба е бил обективно възможен, т.к. срокът по
чл.26, ал.4 от Наредбата не е бил изтекъл. Ето защо, оплакването на осъдения за нарушение
на посочената процедура в досъдебното производство не е лишено от основание, но същото
на практика се явявало неотстранимо в съдебната фаза при изтичане на нормираното време
за съхранение на контролната проба. Същественият въпрос е дали нарушението
компрометира фактическата установеност на деянието и авторството, и отговорът е
отрицателен, в каквато насока са законосъобразните изводи на първостепенния съд,
споделени прецизно с въззивното решение. Няма и не може да има спор, че съставът на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК не изисква употребата на наркотични вещества да е
установена по надлежен ред, а с всички доказателствени средства (Р 165-2020-1н.о., Р 27-
2020-3н.о., Р 25-2020-2н.о.), какъвто доказателствен стандарт са приложили инстанционните
съдилища. Наличието на гласни доказателства в показанията на св.св.В., П., Ц., съзвучието
на същите с писмени доказателства в лицето на протокол към чл.14, ал.2 от Наредбата,
АУАН (ДПр, т.2, л.147), протокол за оглед на ВД (ДПр, т.1, л.90), както и
кореспондиращото заключение на СХТЕ не оставят съмнение, че на 11.02.2019 година
3
искателят управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, с което при пряк умисъл
осъществил състава на формалното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Или в обобщение, решението на въззивния съд, с което е потвърдена осъдителната
присъда, съдържа нужния доказателствен анализ и обосновка, включително и относно
причината за отхвърляне на наведените защитни доводи. При оценъчната дейност не се
набелязват нарушения на закона и на правилата на формалната логика, напротив всички
доказателства са били обсъдени изцяло, не е допуснато игнориране, превратно тълкуване
или изопачаване на фактически данни и техните източници, т.е. вътрешното убеждение е
формирано законосъобразно. Върху извода не се отразява нарушението по чл.107, ал.3 от
НПК, допуснато в досъдебната фаза и явило се неотстранимо в последния съдебен стадий по
фактите, доколкото изводът по обективната съставомерност на инкриминираното деяние
почива на убедителна доказателствена основа (неправилно в искането за възобновяване
отказът на РП-Варна се отнася към нарушението по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, по същество се
касае до процесуално нарушение по чл.107, ал.3 от НПК, което не е съществено и затова
няма проява по чл.348, ал.3, т.1 от НПК). При правилно изведените фактически
обстоятелства на деянието няма и не може да има спор, че материалният закон е приложен
правилно. За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна е
необходимо деецът да е управлявал автомобил след употреба на наркотично вещество, което
положение е доказателствено удовлетворено. Престъплението е на формално извършване, за
съставомерността му е достатъчно само констатиране на наркотични субстанции в
организма на водача, от наличието на които се извежда и прекият умисъл.
Направените дотук изводи, освен че отхвърлят основателността на искането по
чл.425, ал.1, т.1 от НПК, обуславят и неприемливост на процесуалната активност по чл.425,
ал.1, т.2 от НПК доколкото не е налице нито едно измежду основанията по чл.24 от НПК,
още повече това по чл.24, ал.1, т.1 от НПК в рамките на фактическите положения по
влязлата в сила присъда.
Или в обобщение на всички съображения, Варненският апелативен съд намира, че не
е налице нито едно от заявените с искането основания за възобновяване на наказателно дело
от общ характер №74/2022 година по описа на Районен съд-Варна, поради което
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения А. П. Г., подадено чрез защитника му
адвокат Г. Я. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №74/2022 година по
описа на Районен съд-Варна,
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4