МОТИВИ
към Решение
№260194 от 09.02.2021 г. по АНД №153/2021 г. по опис на РС Варна, втори състав
С Постановление №15337/2020 от
14.01.2021 г. на РП Варна, на основание чл.375 НПК, вр. чл.78а НК, е внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Ж.Г.Г., ЕГН **********, за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, за това че:
На 25.10.2020 г. в гр. Варна, при условията на маловажен случай, без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 1.36 гр със съдържание
на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9,41 %, на стойност 8.16 лв (осем лева, 16 ст.).
Обвиняемият Ж. Г., редовно
призован, се явява лично. Не оспорва описаната фактическа обстановка, признава
се за виновен, изразява критично отношение към стореното и моли да му бъде
наложено наказание към минимума, предвиден в закона.
След преценка на събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.10.2020
г. около 00.45 ч. в гр. Варна, служители на Второ РУ при ОД на МВР Варна –
свидетелите Р.К. и К.Н. спрели за рутинна
проверка обв. Ж.Г. в района на кръстовището между ул. “Евлоги Г.”***, при което,
на въпрос, дали държи в себе си забранени предмети, обвиняемият отрекъл, но бил
видимо смутен. Поради това, свид. К.Н. извършил обиск на обв. Ж.Г. и установил
в бельото му полиетиленов плик, съдържащ суха зеленокафява тревиста маса, както
и поставен в същия плик друг такъв, съдържащ също зеленокафява тревиста маса.
Изготвена физикохимична
експертиза установила, че държаната от обв. Ж.Г. зеленокафява тревна маса е нетно
тегло 1.36 грама и представлява марихуана с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 9.41 % като извършената оценка съобразно
Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи стойност 8.16 лв
(осем лева и 16 ст.).
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приобщените документи по БП №1273 по опис на Второ РУ при ОД МВР Варна - протокол
за разпит на обвиняем от 30.10.2020 г.; справка за съдимост на Ж.Г.; протокол
за доброволно предаване от 25.10.2020 г., протокол за обиск от 25.10.2020 г.,
протокол №697 от 27.10.2020 г. за физикохимична експертиза; протокол №716 от
11.11.2020 г. за физикохимична експертиза; протокол
за оценка на наркотични вещества от 30.10.2020 г.; протоколи за разпит на
свидетелите Р.К. и К.Н., чиито показания съдът кредитира като безпристрастно
дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду
си и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Изтъкнатите несъмнени фактически
констатации налагат извод, че обв. Ж.Г. е осъществил
признаците от фактическия състав на престъплението по възведеното обвинение
като на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 1.36
грама със съдържание на активен компонент 9.41 % на стойност 8.16 лв като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Обвиняемият Ж.Г. е съзнавал, че
веществата, които държи са наркотични такива и че същият упражнява фактическа
власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Но, в разпоредбата на чл.9, ал.2 НК
законодателят изрично е посочил предпоставките, при които едно деяние, макар и
формално да осъществява признаците на дадено престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Като критерий, който
обуславя малозначителността на едно деяние, е визиран
един от обективните признаци на престъплението, а именно – обществената му
опасност, като в първия случай – тя изобщо липсва (обществените отношения не се
засягат), а във втория – същата е явно незначителна (обществените отношения се
засягат в такава степен, при която използването на наказателна репресия е
неоправдано).
Обществената опасност на
престъпното деяние отразява неговото обективно противоречие с интересите на
обществото и неговото развитие, с установените в страната обществени отношения
от всякакъв вид в тяхната съвкупност. Разпоредбата на чл.10 НК отразява това
обективно противоречие, като посочва и основните негови проявни
форми – деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или
други интереси, защитени от правото. Не всяко общественоопасно
деяние обаче е престъпление, а само това, което съдържа това обективно
качество, съобразно критериите на чл.9, ал.1 НК и по аргумент за противното -
от разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Характера на обществената опасност се
определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците и степента на засягане на обекта в качествено и
количествено отношение. Степента на обществената опасност се определя от
стойността на предмета, последиците от деянието, характерът на действието или
бездействието, начините и средствата, използвани от дееца за осъществяване на
деянието, условията на време, място и обстановка, при които е осъществено
конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението, особеностите на
субективната страна на престъплението. Степента на обществена опасност подлежи
на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение на чл.9, ал.2 НК.
При преценка на обществената
опасност на конкретното деяние и конкретния деец, съдът отечете следните
обстоятелства: 1) пренебрежимо минималистично количество наркотично вещество, което е
държал обв. Ж.Г. – 1.36 грама марихуана; 2) незначително ниска стойност на съответното
наркотично вещество – 8.16 лв; 3) чистото съдебно минало на обв. Ж.Г.; 4) доброто процесуално поведение,
изразяващо се в незабавно съгласие за даване на обяснения, съдържащи пълно
признание за осъществено държане на съответното количество наркотично вещество;
5) изразеното критично отношение към
стореното както в приобщения разпит от досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие; 6) младата и
трудоспособна възраст на обв. Ж.Г., в която същият
все още формира ценности и изгражда характер; 7) обстоятелството, че процесното
наркотично вещество е било предназначено за лична употреба.
В своята съвкупност, всички
изтъкнати обстоятелства водят настоящия съдебен състав до категоричен извод за
явна незначителност на степента на реализираната с процесното
деяние обществена опасност, при което са налице критериите на втората хипотеза
на чл.9, ал.2 НК.
Доколкото в случая е повдигнато
обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, касаещ маловажност на случая,
съдът намира за необходимо да посочи разликата между разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и съдържанието на понятието „маловажен случай“, изяснено в разпоредбата на
чл.93, т.9 НК.
Маловажността на случая,
регламентирана в чл.93, т.9 НК е елемент от състава на различни престъпни
деяния, посочени в някои от разпоредбите на особената част на НК, които деяния
остават престъпни, въпреки наличието на обстоятелствата по чл.93, т.9 НК.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се прилага за всички престъпни състави, дори и
квалифицирани като маловажни случаи по смисъла чл.93, т.9 НК.
Следва да се посочи още, че
реализирането на наказателната, съответно реализирането на административно-наказателната
отговорност, не е самоцел на закона, тъй като справедливо е предвидена
възможност за оценка на обществената опасност на конкретното деяние през
призмата на неговата малозначителност и
предоставянето на възможност на конкретното лице да се поправи и превъзпита.
Реализирането на наказателната репресия
в случай като този би означавало да не се даде възможност на един човек
в млада възраст да се развива без обременености в
житейския си път като пълноценен член на обществото, като в същото време не са
предприети адекватни мерки за преследване на тези негови членове, които
разпространяват наркотичните вещества сред младежите.
В този смисъл са и Решение №870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н.д. №242/2005 г., Решение №557 от 13.01.2009 г. на ВКС
по н.д. №609/2008 г., Решение №414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. №429/2009
г., Решение №123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н.д. №744/2009 г., НК, Решение №148
от 18.06.2013 г. на ВКС по н.д. №370/2013г., Решение №382 от 28.11.2014 г. на
ВКС по н.д. №1107/2014 г., Решение №68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н.д.
№2000/2014 г. и др.).
Същото разбиране е застъпено и в
мотивите на ОС Варна към решения по ВНАХД №1620/2015 г., ВНАХД №365/2016 г.,
ВНОХД №639/2016 г., ВНАХД №873/2016 г., ВНАХД №333/2016 г., ВНАХД №913/2016 г.,
ВНАХД №231/2018 г., ВНАХД №468/2018г., ВНАХД №777/2018 г., ВНАХД №560/2019 г.,
ВАНХД №709/2019 г., ВАНХД №165/2020 г., ВНОХД №1076/2020 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени,
че деянието, извършено от обв. Ж. Г., само формално
осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК,
но тъй като степента на неговата обществена опасност е явно незначителна,
съобразно чл.9, ал.2 НК деянието не е престъпно, поради което и на основание
чл.304 НПК, съдът призна обв. Ж. Г. за невиновен.
При този изход на делото и
съобразно чл.190, ал.1 НПК сторените в производството разноски в размер 144.00 лв остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: