Решение по дело №363/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление [улица] гр. София, предствлявано заедно от А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М. М. –изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощник юрисконсулт Х., срещу Решение № 115/26.02.2024 г. на Районен съд Русе, постановено по а.н.д. № 2261/2023 г., с което е потвърдил Наказателно постановление №Р-004047/19.09.2023 г. издадено от упълномощен член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на "А1 България" ЕАД гр. София на основание чл. 210в от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и съществено нурашение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспореното решиение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендират се направените по делото разноски – юрисконсулктско възнаграждение. В съдебно заседание, касатора не взема становище по жалбата си, представя писмено становище, в което заявява, че поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът – А. Д., в качеството му на член на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „А1 България“ ЕАД против Наказателно постановление № Р-004047/19.09.2023 г. на упълномощен член на Комисията за защита на потребителите,с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция вразмер на 5000 лв за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

Районният съд е събрал и обсъдил посочените от страните доказателства. Изяснил е правилно фактическата обстановка, като било установено, че на 22.10.2021 г. потребителят С. Ю. М. сключила с "А1 България“ ЕАД договор за ползване на фиксирана телефонна услуга (домашен телефон) в комбинация с абонамент за фиксиран интернет и телевизия за срок на договора от две години, а на 04.12.2022 г. - друг договор за ползване на мобилен телефонен номер, като били договорени и преференциални цени за ползване на фиксиран интернет и телевизия, като тези договори също били сключени за срок от две години. Всички договори били сключени в офис на „А1 България“ ЕАД в гр. Русе, [улица]. На 04.05.2023 г. М. подала заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги, с което заявила, че прекратява договори с „А1 България“ ЕАД по отношение на телефонните номера т.е. по втория договор. Макар и изряден платец по първия договор, дружеството-жалбоподател на 16.05.2023 г. спряло предоставянето на услуги по него поради неплащане на неустойката, която й била начислена за прехвърляне на мобилен номер в размер на 157,90 лв. Потребителката установила, че дължимата сума за плащане е многократно завишена спрямо предходните й месечни задължения, поради което на 09.05.2023 г. подала жалба в КЗП, към която приложила и ЕР № 90926 от 87 заседание на 09.05.2023 г. на ТЕЛК ІІ състав към УМБАЛ „К.“ АД, с което й била определена пожизнена неработоспособност от 58 %. Във връзка сподадената жалба на 23.05.2023 г. от служители на КЗП била извършена проверка в офис на магазина на „А1 България „ЕАД в гр. Русе, [улица], които установили, че поради неплащането на неустойката за прехвърляне на ползвания от нея мобилен номер към друг мобилен оператор й била начислена неустойка, поради неплащането на която на 16.05.2023 г. дружеството-касатор е спряло достъпа на М. до други услуги – фиксирани телевизия и интернет и домашен телефон. Към момента на проверката услугите все още били спрени. Предвид изразеното неудовлетворение, както и здравословното и финансово състояние на потребителката М. дружеството-касатор премахнало срочността на договорите за услугите –фиксирани телевизия и интернет и домашен телефон, който М. можела да прекрати без неустойка и направило отстъпка от дължимата неустойка в размер на 80,41 лв. В оспореното решение изрично се сочи обстоятелството, че на касационния жалбоподател било забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т.4 от ЗЗП - да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор. Забраната била въведена въз основа на заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП, потвърдена след проведено съдебно оспорване с решение № 9525/18.08.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11791/2015 г., в сила от 18.08.2016 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд е формулирал изводи за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и на издаденото наказателно постановление предвид осъществен от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 210в ЗЗП. Така мотивирана, въззивната инстанция изцяло потвърждава обжалваното пред нея НП.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер определен от закона. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Следва да се посочи, че касационната жалба е почти идентична с жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция, с единствената разлика, че са въведени оплаквания срещу районния съд по причина, че същият не е уважил възраженията на дружеството.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението на РС е издадено в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че вмененото нарушение на дружеството - касатор е квалифицирано правилно, а именно по чл. 210в от ЗЗП, съгласно който текст, който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер на 2 000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 70 000 лв.

Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че на 23.05.2023 г. е била извършена проверка в офис на касатора, находящ се в гр. Русе, [улица], като е съставен Констативен протокол № К-2734132/23.05.2023 г. и е съставен АУАН № 004047 от 14.08.2023 г. Поводът за проверката е подадена потребителска жалба в която е вписано твърдение, че лицето е абонат на мобилния оператор, посетила офис на същия за да прехвърли свой мобилен номер към друг оператор, направила го и на следващата фактура получава много висока сметка за плащане като неустойки с което не е съгласна и съответно тази сума е непосилна за нея. Към датата на проверката лицето все още е било абонат на мобилния оператор като ползва и други услуги – телевизия, интернет и домашен телефон. При извършената проверка се установява, че "А1 България“ ЕАД продължава да прилага нелоялна търговска практика, като по този начин не изпълнява Заповед № 141/26.02.2015 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с Решение № 9525/18.08.2016 на ВАС, с което виновно е нарушил чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗПП/.

Правилен е изводът на РС, че деянието не представлява маловажен случай, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че в конкретния случай се касае за нарушение на влязла в сила заповед, като дружеството - касатор продължава да осъществява нелоялна, заблуждаваща търговска практика, довела до заблуждаването на голям брой клиенти.

Наложеното наказание е определено малко над минимума и много под максималния размер на предвиденото за това нарушение в чл. 210в от ЗЗП (от 3 000 до 70 000 лв.), а именно имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като обществената опасност на деянието е съобразена с оглед обема на дейността и имущественото състояние на дружеството – касатор, както и с това, че установено нарушението е свързано с нелоялна търговска практика по отношение на особено чувствителна група от потребителите. Определеният размер на наказанието ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 ЗАНН, като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Русе за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което е своевременно претендирано, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 26.02.2024 г., постановено по АНД № 2261/2023 г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД гр. София, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.