РЕШЕНИЕ
№ 401
/ 27.12
Година
2016 гр.
С.З.
В ИМЕТО
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.11 2016 година
В публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Симитчиев т.д. № 45 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано е по
искова молба от “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** против “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/,
ЕИК:***, с която е предявен установителен иск по чл. 694, ал.1 ТЗ.
С разпореждане
№ 469/01.03.2016г., съдът е оставил без движение исковата молба с указания ищецът
да посочи кои са кредиторите, подали възражения срещу вземането, предмет на
иска, да насочи иска си и срещу тях, предвид съвместната им процесуална
легитимация с длъжника, като ги индивидуализира съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК
и представи за връчване преписи от ИМ и приложенията съобразно броя им.
В дадения от
съда срок, ищецът е изпълнил указанията, като с уточняваща молба от
24.03.2016г. е посочил, че ответници по предявения иск следва да се считат и
следните лица, а именно: “М.М.И." ЕАД, ЕИК:***; „М." ЕООД, ЕИК:***; С.И.Ч., ЕГН: ********** с адрес ***; М.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***; М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес ***; М.И.Р.,
ЕГН: **********, с адрес ***; Н.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес ***; Д.И.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***; И.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес ***; адв. М.О. ***,
явяващи се кредитори в производството по несъстоятелност на “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, по чиито възражения е изключено вземането на ищеца от списъка
на приетите вземания.
Предявеният с
ИМ положителен установителен иск е с правна квалификация по чл. 694, ал.1 от ТЗ
и с предмет установяване по отношения на ответниците, че съществува вземането
на ищеца към „Р.Р." ЕАД /н/, в общ размер на 2 474 750 лв., от които: 2
474 000лв. - главница по Запис на заповед от 19.06.2014г. и 750 лв. -разноски
по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ съгласно Решение № 258 от 06.07.2015 г. по т.д. №
212/2014г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
В исковата
молба, ищецът твърди, че по силата на Договор за цесия от 23.02.2016г., е
придобил от “А.” ЕООД, ЕИК *** вземанията му към „Р.Р." ЕАД по Запис на
заповед от 19.06.2014г. и за присъдени разноски по т.д. 212 /2014г. на ОС-С.З.,
в общ размер на 2 474 750 /два милиона четиристотин седемдесет и четири хиляди/
лева.
Със записа на
заповед от 19.06.2014г., „Р.Р." ЕАД, действащо чрез управителя си Г. Н.Н.,
се задължило неотменно и безусловно да заплати, срещу представянето на същия на
"А." ЕООД, сумата от сумата от 2 474 000 /два милиона четиристотин
седемдесет и четири хиляди/ лева. Записът на заповед бил платим без протест.
Доколкото в записа не бил посочен падеж и с оглед разпоредбата на чл. 457 ал. 2
вр. чл. 537 от ТЗ, същият се смятал с падеж на предявяване. На 04.07.2014 г., в
едногодишния срок по чл. 487 ал. 1 от ТЗ, „А." ЕООД предявило на издателя за плащане записа на
заповед, но по него и до сега не било получено плащане.
Ищецът
посочва, че по молба на „П." АД е образувано т.д. № 212/2014 г. за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Р.Р." ЕАД. С
определение № 1058/01.08.2014г., „А." ЕООД е конституирано от съда като
присъединен кредитор по т.д.№ 212/2014 г., а именно - на основание
гореописаното вземане съгласно Запис на заповед от 19.06.2014г. С Решение № 258
от 06.07.2015 г. по т.д. № 212/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,
било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.Р." ЕАД. С
решението за откриване на производството по несъстоятелност, съдът осъдил
длъжника "Р.Р." ЕАД и да заплати на „А." ЕООД направените по
делото разноски в размер на 750 лв.
Поддържа се,
че с молба вх.№ 10137/ 07.08.2015 г. по т.д. 212/2014 г. по описа на
Старозагорски окръжен съд, в законоустановения срок, „А." ЕООД е предявило
вземането си към „Р.Р." ЕАД в общ размер 2 474 750 лв., от които: 2 474
000 лв. - главница по Запис на заповед от 19.06.2014г. и 750 лв. - разноски по
чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ съгласно решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Така предявеното вземане било прието в цялост и включено в
Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Р.Р." ЕАД,
обявен в TP на 07.10.2015г. Същият впоследствие бил оспорен от кредитори на
несъстоятелността по реда на чл.690 от ТЗ, като било подадено конкретно
възражение и срещу вземането на "А." ЕООД. По така подадените
възражения било постановено Определение № 225/18.02.2016г. по ч.т.д. №
291/2015г. на ОС - С.З., съгласно което вземането на „А." ЕООД в общ
размер 2 474 750 лв. било изключено от Списъка на приетите вземания. Ищецът
твърди, че тези обстоятелства обуславят и възникването на правен интерес за
него от предявяване на настоящия установителен иск.
Моли съда да
постанови решение, с което, на основание чл. 694 от ТЗ да установи по отношение
на ответниците „Р.Р." ЕАД /н/, ЕИК ***, М.М.И." ЕАД, ЕИК: ***, „М."
ЕООД, ЕИК: ***, С.И.Ч., ЕГН: **********, М.П.Д., ЕГН: **********, М.Р.М., ЕГН: **********,
М.И.Р., ЕГН: **********, Н.Д.Н., ЕГН: **********, Д.И.Н., ЕГН: **********, И.Н.Д.,
ЕГН: **********, Адв. М.О. ***, че „Р.Р." ЕАД /н/, дължи на „Е.Ф."
ЕООД, ЕИК: *** сума в общ размер 2 474 750 лв., от които: 2 474 000лв. -
главница по Запис на заповед от 19.06.2014г. и 750 лв. -разноски по чл.686,
ал.1, т.1 от ТЗ съгласно Решение № 258 от 06.07.2015 г. по т.д. № 212/2014г. по
описа на Старозагорски окръжен съд.
От “М.М.И.”ЕАД
отговор на ИМ не е подаден.
Постъпил е
отговор на ИМ от адв. М.О., С.И.Ч.; М.П.Д.; М.Р.М.; М.И.Р.; Н.Д.Н.; Д.И.Н.; И.Н.Д.,
всички представлявани от адв. М.О. ***, както и отговор от ответника “М.” ООД-
гр. С., също представлявано от адв. М.О. ***, които отговори са с идентично
съдържание.
В отговорите
на посочените ответници се излагат съображения, че исковата молба е нередовна,
тъй като съобразно цитираната практика на ВКС, когато записът на заповед е
предявен на длъжника, то сумата по него става изискуема и спрямо авалистите,
които стават солидарни длъжници за сумата по записа на заповед. Считат, че
авалистите имат право да въведат възражения за недобросъвестност или
злоупотреба с право, което не биха могли да сторят, ако не участват в процеса.
Излагат се
съображения за недопустимост и неоснователност на иска. На първо място, считат
иска за недопустим, тъй като „Е.Ф. " ЕООД не притежава активна процесуална
легитимация на ищец по делото. Считат, че Договора за прехвърляне на вземането
от „А." ЕООД на „Е.Ф." ЕООД е нищожен поради липса на предмет, тъй
като липсва реално задължение по записа на заповед, респективно липсва и реално
вземане, което да бъде предмет на договор за цесия. С представения към исковата
молба договор „Е.Ф." ЕООД не е станало притежател на вземане от „Р.Р."
ЕАД. Оспорват действителността на договора за цесия сключен между „А."
ЕООД и „Е.Ф." ЕООД.
На второ място,
се сочи, че дори и да се приеме за действителен договора за цесия, то правният
ефект на прехвърляне на вземането от „А." ЕООД на „Е.Ф." ЕООД не е
настъпил.
Ответниците
оспорват записа на заповед, като излагат съображения, че между „Р.Р." ЕАД
и „А." ЕООД не съществува каузална сделка, дала основание за издаване на
записа на заповед и няма причина за издаването му.
Възразяват
срещу дължимостта на посочената в записа на заповед сума от „Р.Р." ЕАД на
„А." ЕООД, тъй като при липса на задължение на „Р.Р." ЕАД към „А."
ЕООД, то и „Е.Ф." ЕОООД не е придобило вземането, предмет на
установителният иск.
Излагат
съображения, че представеният по делото запис на заповед е нищожен, поради
привидност, тъй като с издаването му, „Р.Р." ЕАД не се е задължило реално,
респективно вземането на ищеца не е реално, като в тази връзка се посочват
трайните финансови затруднения на дружеството още от 2013г. Убеждението, че
записът на заповед е издаден симулативно, се потвърждавало от факта, че
авалисти са две търговски дружества, които се считат за „предприятия в
група" по смисъла на счетоводен стандарт за съставяне на консолидирани
финансови отчети - СС №27. Ищецът посочва, че търговските дружества - авалисти,
чрез участващия в управлението и на трите дружества Г. Н., са знаели за
нереалността на поетото задължение и за невъзможността на „Р.Р." ЕАД да
плати сумата по записа на заповед или да изпълни каквато и да било каузална
сделка поради липса на материален и човешки ресурс. Свързаността на издателя и
авалистите била доказана по смисъла на §1,ал.2 ДР на ТЗ. Тази свързаност между
„Р.Р." ЕАД, „Т.М." АД и „К.П.З." АД е факт, при наличие на което
законодателят презумира възможността за постигане на уговорки, различни от
обичайните при тези сделки.
Според
ответниците, „Е.Ф." ЕООД, чрез управителя си Н.Ф. - собственик на капитала
и на „А." ЕООД, се е възползвал от притежаваният запис на заповед и е
предявил същия в производство по несъстоятелност въпреки знанието за нереално
поетото задължение, респективно нереално възникнало вземане, включително и при
липсата на основание за плащането му и невъзможността да се плати. Това се
потвърждавало и с факта, че в молбата за предявяване на вземания „А." ЕООД
е посочил, наред със записа на заповед, че сумата от 2 474 750 лв.,
представлява вземания на “В." ЕООД към ”В." ООД. “В." ЕООД,
посочена като носител на вземането, е с едноличен собственик на капитала “Д."
АД, с учредител и представляващ Н.Ф. Ф., представляващ ищцовото дружество,
както и „А." ЕООД. Т.е. дори при предявяване на вземането,
представляващият „А." ЕООД и ”Е.Ф. 207" ЕООД е заявил, че посочените
2 474 000 лв. са вземане на „В." ЕООД към „В." ООД.
Излагат се
доводи във връзка с това, че съставянето на процесния запис на заповед е
предприето от издателя и от обезпечилите изпълнението авалисти, с цел на „А."
ЕООД и в последствие, на „Е.Ф." ЕООД, да се придаде качеството на кредитор
с изискуемо по отношение на ответното "Р.Р." ЕАД вземане, позволяващо
му решаващ глас при участие и вземане на решения от събранията на кредиторите в
несъстоятелността, както и участие при разпределяне на осребреното имущество от
масата на несъстоятелността.
С оглед на
изложеното, според ответниците, може да се направи извод за съставяне на
документ, с оглед недопустимото му по смисъла на чл.289 ТЗ използване от ищеца
в производството по несъстоятелността на длъжника. Съгласно цитираната и
императивна по характера си разпоредба, поведението на ищеца и „Р.Р." ЕАД
може да се квалифицира като недопустима злоупотреба с право. Считат, че налице
е симулиране на документираното задължение, с оглед доказаната свързаност на
задължилите се с издаването на записа на заповед и авалистите, както и знанието
на ищеца за нереалността на поетото задължение.
Ответниците
оспорват датата на издаване на записа на заповед -19.06.2014г., като считат, че
документа е съставен след откриване на производството по несъстоятелност по
т.д. №. 212 по описа на Окръжен съд Ст. Загора за 2014 г., с цел представянето
на същия при предявяване на вземането.
Също така, в
отговорите са изложени доводи, че не е изпълнено изискването на чл. 99, ал.3 от ЗЗД относно прехвърляне на вземането от „А." ЕООД на ищеца „Е.Ф."
ЕООД, като се навеждат доводи за нередовно уведомяване за извършена цесия.
Оспорва се
приложената към исковата молба разписка с № 69498033 на куриерска фирма „Р.".
Счита, че документа не удостоверява факта на уведомяване на „Р.Р." ЕАД за
извършената цесия., както и не
удостоверявала доставянето на уведомителното писмо от „А." ЕООД на
представляващия ответното дружество „Р.Р." ЕАД. Твърдят, че подписът,
положен под разписката, не е на Г. Н.Н..
Считат, че не
е изпълнено изискването на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, „Р.Р." ЕАД (н) не е
уведомено за извършеното прехвърляне на вземания, поради което и на основание
чл. 93, ал.4 от ЗЗД, не е настъпил правният ефект на цесията нито по отношение
на „Р.Р." ЕАД, нито по отношение на третите лица, каквито се явяват всички
останали кредитори в производството по т.д. № 212/2014 г., част от които са и
ответници по настоящото производство.
Ответниците
считат, че вземането по записа на заповед не е изискуемо, като се излагат
съображения, че „Р.Р." ЕАД се е задължило да плати на „А." ЕООД
сумата от 2474 000 лв. „срещу представянето на този запис на заповед" ,
т.е. падежът е на датата на „представянето" по аргумент на чл. 536, ал. 2
от ТЗ. Посочват, че записа на заповед не е представен на „Р.Р." ЕАД,
поради което падежът не е настъпил, респективно вземането не е станало
изискуемо.
Заявяват, че оспорват
представената по делото покана от „А." ЕООД до „Р.Р." ЕАД, тъй като с
нея не се удостоверява представяне на процесния запис на заповед, така, както е
посочено в него, за да настъпи падежа за плащане, както и оспорват получаването
на поканата от Г. Н.Н.. В същата не била отбелязана дата на представянето на записа
на заповед, както и не бил приложен записа на заповед задължил „Р.Р." ЕАД
да плати сумата от 2 474 000 лв., което е условие за настъпване на падежа
определен „срещу представянето на този запис на заповед". Считат, че след като
вземането не е изискуемо, то и иска е неоснователен.
С вх. №
8977/14.07.2016г. е постъпила молба от адв. О. – лично и в качеството й на
пълномощник на ответниците С. Ив. Ч., М. П. Д., М. Р. М., М. Ив. Р., Н.Д.Н., Д.И.Н.,
И.Н.Д.. Уведомяват съда, че посочените по-горе лица, в качеството на кредитори
в производство по несъстоятелност на „Р.Р." ЕАД развиращо се по т.д. № 212
по описа на Окръжен съд С.З. и като цеденти на вземанията, които имат към това
дружество, вписани в списъка с приетите вземания под №№ 8, 9, 43, 36, 37, 38,
39, 40, 41, 73, 74, 75, са прехвърлили вземанията си, с подписани договори за
цесия, на „Ч." ЕООД вписано в Търговски регистър с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от С.Ч..
Посочва се, че
за извършеното прехвърляне на вземане, са изпратени по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД уведомления до „Р.Р." ЕАД(н), до Синдика на дружеството - И.В., както
и до Окръжен съд Ст. Загора по т.д. № 212/2014 г, като са потвърдени писмено
извършените цесии с покана плащане на вземанията да бъде извършено на новия
кредитор „Ч." ЕООД.
С извършеното
прехвърляне на вземания, С.И.Ч., М.П.Д., М.Р.М., Д.И.Н., И.Н.Д. и адв. М.О. са
изгубили качеството си на кредитори в производството по несъстоятелността на „Р.Р."
ЕАД , а като кредитор се счита „Ч." ЕООД. Посочва се, че именно последното
има правото да продължи правните, фактически и процесуални действия в
производството по несъстоятелност, което обосновава и правният интерес на новия
кредитор „Ч." ЕООД за защита на масата на несъстоятелността, респективно
участие в настоящото съдебно производство с право да поддържа изложените
възражения против вземането на „А." ЕООД, респективно на „Е.Ф. "
ЕООД. Изброените по - горе лица са изгубили качеството си на кредитор в
производствто по несъстоятелност на „Р.Р." ЕАД (н), поради което не биха
могли да продължат участието си в настоящото съдебно производство.
Направено е
искане съдът да привлече като ответник по делото „Ч." ЕООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.Ч., а
производството по настоящото т. д.№ 45/2016 г. да бъде прекратено по отношение
на С.И.Ч., М.П.Д., М.Р.М., М.И.Р., Н.Д.Н., Д.И.Н., И.Н.Д. и адв. М.О. изгубили
качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на „Р.Р."
ЕАД, респективно изгубили правен интерес да поддържат възраженията против
вземането на „А." ЕООД - „Е.Ф." ЕООД .
С
допълнителна молба вх. № 8976/14.07.2016г. са представени като доказателства
Уведомления от С.Ч., М.П.Д., М.Р.М.,М.И.Р., Н.Д.Н., ЕГН **********, Д. ИН, И.Н.Д.
и адв. М.О. до „Р.Р." ЕАД,до Синдика на дружеството и до Окръжен съд Ст.
Загора извършени по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД, ведно с доказателства за
изпращането и получаването им.
По направеното
от ответниците С.И.Ч., М.П.Д., М.Р.М., М.И.Р., Н.Д.Н., Д.И.Н., И.Н.Д. и адв. М.В.О.,
искане да бъде прекратено производството по отношение на тях, като на тяхно
място бъде конституирано “Ч.”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от С.Ч., след като взе предвид представените
от ответниците доказателства, настоящият съд е постановил с определение
№1040/14.09.2016г., че, с оглед сключените между тях и “Ч.”ЕООД договори за цесия,
с които всеки от тях е прехвърлил на посоченото дружество цесионер вземанията
си, с които се е легитимирал като кредитор на „Р.Р."ЕАД и които вземания
са включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Р.Р."ЕАД
в производството по несъстоятелност по т.дело №212/2014г.г. на ОС-С.З., за
което са представени по делото уведомления от цедентите до длъжника, следва
служебно да се конституира като ответник по делото цесионера “Ч.”ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.Ч., на мястото
на ответниците С.И.Ч., М.П.Д., М.Р.М., М.И.Р., Н.Д.Н., Д.И.Н., И.Н.Д. и адв. М.В.О.,
производството по отношение на които следва да се прекрати. Съдът е приел, че
това се явява необходимо, както предвид задължението на съда служебно да следи
за участието на всички задължителни необходими другари в производството,
каквито оспорилите изключеното вземане кредитори се явяват в производството по
чл.694 ТЗ и при необходимост служебно да ги конституира като страни по делото
(Опр.419 от 17.07.2015г. по т.дело №1462/2015г., Решение №185/10.12.2014 год.
по т. дело N 3199 по описа за
2013г. на ВКС, І-во ТО, ), така и тъй като в случая не е приложима хипотезата
на чл.226, ал.1 ГПК, тъй като извършените от ответниците цесии нямат за предмет
спорното по делото право (вземането на ищеца, изключено от списъка на приетите
вземания).
Така,
ответници по предявения иск остават първоначално посоченото “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК:***, “М.М.И." ЕАД, “М.”ООД и “Ч.”ЕООД. Впоследствие,
по молба на “М.”ООД след даване ход на делото в о.з. и след служебна справка
относно наличието на пасивна процесуална легитимация на същото, обуславяща се
от качеството му на кредитор на “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, каквото се
установява, че “М.”ООД не притежава, производството по отношение на него е
прекратено с протоколно определение от 29.11.2016г., влязло в сила.
След
конституирането му, в 1-то по делото с.з. от “Ч.”ЕООД е изразено становище за
неоснователност на иска, както и че се поддържат направените с отговорите на
ответниците, чиито вземания дружеството е придобило.
По направените
от ответниците възражения с отговорите, ищецът не е депозирал допълнителна ИМ,
нито е взел становище в проведените съдебни заседания.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявеният
иск е допустим, с оглед качеството на ищеца на кредитор на длъжника, чието
вземането е било изключено от списъка на приетите вземания по възражение на
други кредитора на несъстоятелността на „Р.Р." ЕАД и предявяването му в
срока по чл.690, ал.1 ТЗ.
С проекта за
доклад на делото, приет за окончателен в първото заседание без възражения от
страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
1. По
молба на „П." АД е образувано т.д. № 212/2014 г. по описа на СТОС за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Р.Р." ЕАД.
2. С
определение № 1058/01.08.2014г., „А." ЕООД е конституирано от съда като
присъединен кредитор по т.д.№ 212/2014 г. именно - на основание вземане по
Запис на заповед от 19.06.2014г.
3. С Решение №
258 от 06.07.2015 г. по т.д. № 212/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен
съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Р.Р." ЕАД.
4. С решението
за откриване на производството по несъстоятелност съдът е осъдил длъжника
"Р.Р." ЕАД и да заплати на „А." ЕООД направените по делото
разноски в размер на 750 лв.
5. С молба
вх.№ 10137/ 07.08.2015 г. по т.д. 212/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен
съд в законоустановения срок „А." ЕООД е предявило вземането си към „Р.Р."
ЕАД в общ размер 2 474 750 лв., от които: 2 474 000 лв. - главница по Запис на
заповед от 19.06.2014г. и 750 лв. - разноски по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ
съгласно решението за откриване на производството по несъстоятелност. Така
предявеното вземане е прието в цялост и включено в Списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Р.Р." ЕАД, обявен в TP на 07.10.2015г.
Същият впоследствие е оспорен от кредитори на несъстоятелността по реда на
чл.690 от ТЗ, като е подадено конкретно възражение и срещу вземането на "А."
ЕООД. По така подадените възражение е постановено Определение №
225/18.02.2016г. по ч.т.д. № 291/2015г. на ОС - С.З., съгласно което вземането
на „А." ЕООД в общ размер 2 474 750 лв. е изключено от Списъка на приетите
вземания
6. „Р.Р."
ЕАД, действащо чрез управителя си Г. Н.Н., е издало запис на заповед, с посочена дата на
издаване 19.06.2014г.,
съгласно който дружеството се задължава безусловно да заплати на "А."
ЕООД, срещу представянето на същия, сумата от 2 474 000 лева
7. Сключен е
договор за цесия от 23.02.2016г., с който “А.” ЕООД, ЕИК *** е прехвърлило на “Е.Ф.”ЕООД
вземанията си към „Р.Р." ЕАД по Запис на заповед от 19.06.2014г. и за
присъдени разноски по т.д. 212/2014г. на ОС-С.З., в общ размер на 2
474 750 лв.
Предвид
направените от ответниците, чрез адв.О. оспорвания на документи, а именно -
разписка с № 69498033 на куриерска фирма „Р.", относно автентичността на
подписа на представляващия ответното дружество „Р.Р." ЕАД, както и на
записът на заповед от 19.06.2014г., относно достоверността на датата му, на
ищеца е дадена възможност да вземе в 1-то с.з. по делото становище по
направеното оспорване, както и да заяви дали ще се ползва от оспорените
документи. Също така, на основание чл.186 ГПК, ищецът е бил задължен да
представи по делото в оригинал записът на заповед от 19.06.2014г., представен с
ИМ в заверен препис.
С оглед
невземането на становище от ищеца по оспорването и поради непредставянето на
записа на заповед в оригинал в дадения срок, с протоколно определение от
29.11.2016г. са изключени като доказателства по делото записът на заповед от
19.06.2014г., с който в Им се твърди, че „Р.Р." ЕАД, чрез управителя си Г.
Н.Н., се задължава безусловно да
заплати на "А." ЕООД, срещу представянето на същия, сумата от 2 474
000 лева, както и разписка с № 69498033 на куриерска фирма „Р., представена от
ищца за доказване извършеното уведомяване на длъжника „Р.Р." ЕАД за
извършената цесия на вземането на “А.”.
При това
положение, независимо че с доклада по делото е прието за ненуждащо се от
доказване обстоятелството, че „Р.Р." ЕАД, действащо чрез управителя си Г. Н.Н., е издало запис на заповед, с посочена дата на
издаване 19.06.2014г.,
съгласно който дружеството се задължава безусловно да заплати на "А."
ЕООД, срещу представянето на същия, сумата от 2 474 000 лева, при липса на
самия запис на заповед като доказателство по делото, съдът, във връзка с
осигуряване правилното приложението на императивните материалноправни норми на
чл.535 и чл.536 ТЗ, касаещи настоящия казус, за което следи служебно, не може да приеме за доказано, че документът,
на който се основава вземането на ищеца, съставлява, респ. обективира запис на
заповед по см. на чл.535 ТЗ, както и че удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на поемателя по същия към издателя. В тази връзка, съдът взе предвид и
процесуалната пасивност на ищеца, в чиято доказателствена тежест бе да докаже съществуването на вземането по процесният
запис на заповед, както и че същият е предявен за плащане на издателя на
посочената в ИМ дата, за да се приеме, че вземането е станало изискуемо. Във
връзка с последното, от представената с ИМ покана от “А.”ЕООД до „Р.Р." ЕАД, с която се
твърди, че на издателя е предявен за плащане процесния запис за заповед от
19.06.2014г. за сумата от 2474000 лв, е видно, че като приложение е посочен
запис на заповед от 19.06.2014г., но за друга сума – 1600000 лв, което
опровергава твърденият на ищеца за предявяване на записът на заповед за плащане
на „Р.Р." ЕАД на 04.07.2014г., в рамките на срока по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ (до 1г. от издаването), респ. обуславя отрицателен извод за изискуемостта на
задължението по същия.
Ето защо,
съдът намира, че със сключения на 23.02.2016г. договор за цесия “А.” ЕООД, ЕИК ***
не е прехвърлило на “Е.Ф.”ЕООД вземането си към „Р.Р." ЕАД по Запис на
заповед от 19.06.2014г. в размер на 2474000 лв, тъй като не се доказа по
настоящото дело да е притежавало такова вземане към „Р.Р." ЕАД. Следва да
се приеме за доказано обаче, че с договора за цесия от 23.02.2016г., А.” ЕООД,
ЕИК *** е прехвърлило на “Е.Ф.”ЕООД вземането си към „Р.Р." ЕАД за
присъдени разноски по т.д. 212/2014г. на ОС-С.З. в размер на 750 лв, което
произтича от влязлото в сила решение по посоченото дело и чието съществуване
съдът приема за доказано по делото. По делото се установява, че длъжникът „Р.Р."
ЕАД е уведомен от предишния кредитор А.” ЕООД за извършената цесия с
уведомление вх.20/22.03.2016г., с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД и от този момент длъжникът дължи изпълнение на новия кредитор.
С оглед
недоказването на съществуването на вземането на ищеца по запис на заповед от
19.06.2014г., не следва да се обсъждат възраженията на ответника “Ч.”ЕООД за недействителност на записа на заповед поради
абсолютна симулация, както и за злоупотреба с право при издаването му.
По изложените съображения,
следва да се признае за установено по отношение на “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК:***, “Ч.”
ЕООД, гр. *****, с ЕИК *** представлявано от С.Ч. и “М.М.И." ЕАД, ЕИК:***,
че съществува вземането на “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** към “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК:*** за присъдени разноски по търг. дело №212/2014г. на Окръжен
съд-гр.С.З. в размер на 750 лв. Следва се отхвърли като недоказан искът на “Е.Ф.”
ЕООД, ЕИК:*** за
признаване за установено по отношение на “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:***, “Ч.” ЕООД, гр. *****, с ЕИК *** представлявано от С.Ч. и “М.М.И."
ЕАД, ЕИК:***, че съществува вземането на “Е.Ф.”ЕООД, ЕИК:*** към “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК:*** за сумата от 2474000 лева, на основание издаден от “Р.Р."
ЕАД, действащо чрез управителя си Г. Н.Н., запис на заповед от 19.06.2014г., с който “Р.Р." ЕАД се
задължава безусловно да заплати на "А." ЕООД, срещу представянето на
същия, сумата от 2474000 лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК, на ответника “Ч.” ЕООД следва да се присъдят разноските по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, при установени
разноски от 17800 лв за адв. възнаграждение 5 лв за държавна такса за
удостоверение, ищецът ще бъде осъден да му заплати 17799,60 лв разноски по
делото за адв. възнаграждение и държавна такса за съдебно удостоверение.
На основание
чл.694, ал.2 ТЗ, следва да бъде осъдено “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, сумата
от 98960 лв държавна такса, дължима по предявения иск, съобразно уважения
размер, а всеки от ответниците “Р.Р.”
ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:***, “Ч.” ЕООД, гр. *****, с ЕИК *** представлявано от С.Ч. и “М.М.И."
ЕАД, ЕИК:*** – по 10 лв държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Старозагорския окръжен съд, върху уважената част от иска.
Водим
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”***, “Ч.” ЕООД, гр. *****, с ЕИК *** представлявано от С.Ч. и “М.М.И."
ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”***, представлявано
от изп. директор А.А., че съществува вземането на “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.К., *****, към “Р.Р.” ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК:***, за присъдени разноски по търг. дело №212/2014г. на
Окръжен съд-гр.С.З. в размер на 750 лв.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан искът на “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** за признаване за установено по отношение на “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/,
ЕИК:***, “Ч.” ЕООД, гр. *****, с ЕИК
***, представлявано от С.Ч. и “М.М.И." ЕАД, ЕИК:***, че съществува
вземането на “Е.Ф.”ЕООД, ЕИК:*** към “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:***,
за сумата от 2474000 лева, на основание издаден от “Р.Р." ЕАД, действащо
чрез управителя си Г. Н.Н., запис на заповед от 19.06.2014г., с който “Р.Р." ЕАД се задължава безусловно да
заплати на "А." ЕООД, срещу представянето на същия, сумата от 2474000
лева.
ОСЪЖДА “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, сумата от 98960 лв
държавна такса по делото, дължима по предявения иск, съобразно отхвърления
размер.
ОСЪЖДА “Р.Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:***, “Ч.” ЕООД, гр. С.З., ул. *****, с ЕИК *** представлявано от С.Ч.
и “М.М.И." ЕАД, ЕИК:*** за заплатят по 10 лв държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА “Е.Ф.” ЕООД, ЕИК:*** да заплати на Ч.” ЕООД, гр. *****,
с ЕИК *** представлявано от С.Ч. сумата от 17799,60 лв разноски по делото за
адв. възнаграждение и държавна такса за съдебно удостоверение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: