Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.01.2009
година гр.
Ямбол
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, Гражданско отделение, І-ви състав
на 06 януари 2009 година
В публично
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.Д.
ЧЛЕНОВЕ: К.Т.
В.П.
Секретар Д. С.
Като разгледа докладваното от
съд. А. Д.
*** по описа за 2008 година
За да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
от К.Г.Щ. ***, чрез пълномощник адв.Й., против решение № 757/ 15.10.2008 г.,
постановено по гр.д. № 731/ 2008г. по описа на ЯРС, в частта с която е прието,
че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на
съпругата. Сочи се незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази част, като постановено в противоречие със закона и
установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателката счита за неправилен
и в противоречие със събраните по делото доказателства извода на съда, че
основния факт за разстройството на брака е заминаването й в чужбина, поради
което единствено тя има вина за разкъсването на брачната връзка. Твърди се, че
отношенията между съпрузите са били влошени много преди ищцата да замине да
работи в чужбина, което заминаване не е причина за разстройството на брака, а е
последица от вече влошените им отношения. Както пред първата така и настоящата
инстанция се поддържа тезата, че причина за брачното разстройство е
несходството в характерите на страните и невъзможността да изгладят различията помежду
си. Желае отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което да бъде прието, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
В писмен
отговор ответникът по жалбата Н.Щ. счита постановеното решение за
законосъобразно и обосновано, като съобразено с установената по делото
фактическа обстановка. Желае потвърждаване на решението по делото и присъждане
на направените по делото разноски за тази инстанция.
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при
наличие на правен интерес от обжалване.
По
фактите ЯОС приема за установено следното:
К.Щ. е
предявила иск против Н.Щ. за прекратяване на брака поради това, че е дълбоко и
непоправимо разстроен, което е настъпило по вина на двамата съпрузи, с който е
съединила иск за фамилното име след
прекратяването му и което да остане същото ”Щ.”. В исковата молба са наведени
следните брачни основания: различни ценностни системи; диаметрално
противоположни мнения и преценки за всичко свързано със семейството и липса на
допирни точки помежду им. Причина за това било несходството в характерите и
невъзможността да изгладят различията помежду си. Тези различия водели до
множество конфликти, които допълнително усложнявали отношенията им и правели
съвместния им живот невъзможен. От края на м.април 1993 г. ищцата напуснала
страната, като се установила трайно да живее и работи в Гърция, с цел да осигури средства за нормален живот на
семейството си. Повече от 15 години,
считано от м.април 1993 г. и до настоящия момент всеки от тях живее свой
собствен живот и не поддържат никакви контакти помежду си.
Ответникът
е оспорил иска само досежно вината с твърдение, че брака им е дълбоко и
непоправимо разстроен само по вина на ищцата. Твърди, че първите години от семейният
им живот са преминавали в разбирателство и
хармония, а промените започнали след като се родило детето. Съпругата му
станала капризна, раздразнителна, ревнива и не се вслушвала, както и искала
мнението му по въпроси касаещи семейния
им живот. Проблемите им започнали през м.април 1993 г., когато тя решила и
заминала със спестяванията им за Р Гърция,
като през целия последващ период той се
е грижил и възпитавал синът им Красимир.
Твърди, че семейството не е имало нужда от парични средства, поради което не е
било наложително заминаването на съпругата му в Р Гърция. В разговорите по
телефона изразявал желае тя да се върне и живеят като семейство,
но това не се случило и през м.януари 1997 г. тя се установила трайно да живее
там. От този момент тя се дезинтересирала от него и детето. Претендира да се
приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на ищцата.
От
доказателствата по делото се установява, че страните са сключили първи по ред и за двамата граждански брак на 19.07.1981 г., като от него имат едно дете -Красимир роден на 29.01.1987 г. В
началото на 90-те години страните
развили семеен бизнес като стопанисвали
две заведения, а през 1993 г. ищцата
заминала да работи в Р Гърция, където е установена и към настоящия момент. След
заминаването й ответникът продължил да
работи в заведенията, както и се грижил за детето, и то не било лишавано от
нищо. В по- късен момент семейния бизнес бил преустановен и ответника работил и
други работи- продавал сладолед,
поддържал парно в училище. До
навършване на пълнолетие основно той и
понякога със странична помощ се грижил и възпитавал детето.
Ищцата рядко се прибирала в България,
а в живота на детето се намесила, когато той станал на 14 -15 години. През
всичките изминали години Красимир
разговарял с майка си около 20 пъти по телефона, като за него се грижил баща му, който не го е
лишавал от нищо и винаги е имал пари. Установено е, че ищцата е пращала пари от Р Гърция
за отглеждането и грижите по детето, и за ремонт на жилището.
Отношенията им се обтегнали преди да замине за Р Гърция, като конфликтите им
идвали от това, че той е муден, бавен,
мързелив, а тя импулсивна и енергична (
свид. Русева). Мотива й да замине за Р
Гърция бил да направи състояние за
семейството си, както и факта, че ответника пие и е безотговорен, с надеждата,
че като замине той ще се оправи ( свид. Русева). Свид. Харадинова сочи, че двамата взаимно се уважали, че като
се връщала от Гърция двете заедно му
избирали подарък, че конфликти в семейството не са имали, а преди да замине за Гърция ищцата изпаднала в нервен срив. Свид. Щ.
- син на страните сочи, че последните години
той ги е чувал да се карат, че е виждал майка си да злепоставя баща
му пред приятелки, когато той е в
другата стая и се дразни от това.
Горните фактически обстоятелства
са установени от показанията на свид.Русева, Жечева, Харадинова и Щ., като съдът не кредитира гласните показания, които установяват
употреба на алкохол от страна на ответника, както и наличието на извън брачна
връзка, т.к. такива брачни провинения не са наведени от ищцата като основания по
иска за развод.
При горната фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.99 ал.2 СК, с
решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака,
освен ако то се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във
вина на съпрузите. Такива обективни причини страните не сочат, поради което и
съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за вината, като ищцата твърди, че вина
за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи, а ответника твърди, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило само по нейна вина.
Съдът намира, че твърдението на ищцата е неоснователно, т.к.по
делото не се събраха доказателства,
които да установяват брачни провинения
на съпруга. Както приема постоянната съдебната практика вината за разстройството на брака не е елемент
от състава на чл.99 ал.1 СК, а противобрачните прояви на съпрузите следва да се
преценяват от съда само ако страните са се позовали на тях. Също така съдебната
практика приема, че нарушенията на брачните задължения съставляват брачна противоправност, а не брачна вина. Брачната
вина е психично отношение на нарушителя на брачното задължение към брака и брачните
отношения, то е съзнаване, че с
определено поведение се рушат брака и основите му.
В контекста на гореизложеното
съдът намира, че по делото не са установени такива брачни провинения на съпруга,
които водят до рушене на брака между страните и в крайна сметка това рушене да
е дълбоко и непоправимо. Такива провинения дори не са формирани в исковата молба,
а е направено едно общо изявление, че е налице различие в ценностните системи на съпрузите, несходство в
характерите и невъзможност да изгладят различията помежду им. Твърди се, че
ищцата не е срещала нужното разбиране от страна на съпруга си и това неразбиране
се отразило изключително зле на семейните отношения, а той не пожелал да
промени начина си на мислене и това задълбочило конфликтите помежду им. Тези
твърдения не съставляват брачни провинения ( нарушения на брачни задължения) на
съпруга - ответник, които биха довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, т.к. не се сочи и установи какво е несходството в характерите, какви са
различните ценностни системи, какви са конфликтите помежду им и различния начин
на мислене, как по този начин той е
нарушавал брачните си задължения със съзнанието, че това му поведение руши
брака им. Липсват и доказателства установяващи такова поведение на ответника –
напротив свидетелите установяват, че преди заминаването на ищцата за Р Гърция страните са имали семеен бизнес, който са развивали успешно и който бил
ликвидиран след нейното заминаване, но независимо от това, ответникът се е
грижил за малолетното им дете от 6-годишна възраст до навършването на
пълнолетие.
От друга страна по безспорен начин се
установява факта, че ищцата от 1993 г. е напуснала пределите на Р България и се установила трайно да
живее и работи в Р Гърция. Сама по себе си дългата фактическа раздяла е
основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и т.к. ищцата не
доказа, че до тази раздяла се е достигнало в резултат на виновно поведение на
ответника, следва да се приеме, че брачните отношения са поставени в това положение
в резултат на нейното виновно поведение.
Това е така, т.к. тя е напуснала самоволно и без никакъв инцидент семейното
жилище и пределите на държавата, с което е нарушила брачното си
задължение по чл. 16/ СК, т.к. не се установи важни причини да налагат
разделното им живеене през процесния период. Това нейно поведение е довело и до
дългата фактическа раздяла водеща до разрушаването на брака и неговите основи,
то е брачно провинение и налага извод, че бракът се е разпаднал по нейна вина.
Не се споделя твърдението в жалбата,
че разтрогването на брака е започнало дълго преди заминаването на ищцата в Р
Гърция, т.к. в тази насока доказателства не са събрани. Показанията на свидетелите
съдържат субективни преценки за всеки от съпрузите и личностни качества, и не се вместват в брачни провинения водещи
до вина за разтрогването на брака.
Предвид изложените по - горе
съображения жалбата се преценява като неоснователна. Тъй като изводите на районния съд като краен
резултат, макар и по други съображения, съвпадат с тези на настоящата инстанция,
решението като законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на ответника по жалбата следва да се
присъдят направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.272 / ГПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 757/ 15.10.2008г., постановено по гр.дело
№. 731/ 2008 г. по описа на Ямболския
районен съд.
На осн. чл. 78 ал.3 ГПК, ОСЪЖДА К.Г.Щ. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Н.С.Щ. ***, с ЕГН **********
сумата 200 лв., разноски по делото за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:п не се чете ЧЛЕНОВЕ:1.п
не се чете 2.п не се чете