Решение по дело №283/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл.225а ал.1 във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. против Заповед № РД 15-1353/12.07.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.702.2- Държавна публична собственост и ПИ с идентификатор 67338.827.117- Държавна публична собственост по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен, изпълнен от ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. с ЕИК *******.

С жалбата се оспорват констатациите, отразени в констативен акт № 4/20.06.2023 г. Твърди се, че съоръжението, предмет на заповедта няма основи, а дървените греди, от които е изградено, са монтирани върху съществуваща циментова плоча на терена, излята през 1998г. Съоръжението било монтирано през 1997г.-1998г. и представлявало временно преместваемо такова, като нямало характера на пристройка към съществуващата страда, поради което не било строеж по смисъла на ЗУТ. Моли съда да отмени издадената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващия лично и чрез пълномощника си адв. М. С. ***, поддържа подадената жалба. Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Представя подробни писмени бележки. Моли съда да отмени като  незаконосъобразна заповедта.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си гл. юриск. Е. М. счита жалбата за неоснователна, а заповедта за законосъобразна. Претендира за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият се легитимира като с. на крайпътен мотел с бистро, находящ се в землището на гр. Сливен, местността „Д.“, на главен път І-6 София - Бургас, на ***+***км., ведно с правото на строеж върху терен, принадлежащ на Главно управление на пътищата,  съгласно Нотариален акт с peг. № 26, том V, рег.№ 1205/98г. на нотариус при РС Сливен /л.16/.

Съгласно констативен акт № 4/20.06.2023г. /л.20/ работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ към Община Сливен, в присъствието на собственика на ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С., извършили проверка на строеж „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.702.2 - Държавна публична собственост и ПИ с идентификатор 67338.827.117- Държавна публична собственост по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен. Проверяващите констатирали, че възложител и извършител на строежа е ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С.. В протокола е посочено, че строежът е изпълнен в ПИ с идентификатор 67338.702.2 по КК на гр.Сливен по стопански начин, липсва издадено разрешение за строеж от Главния архитект на Община Сливен, липсва одобрен проект, строителни книжа и документи. Обектът представлява пристройка с дървена конструкция с размери  в план 8,80м./4,10м. и височина 2,30м/2,50м.,  с едноскатна дървена покривна конструкция покрита с покривно покритие „Ондулин“.  Изпълнен е след 2003г.  Обектът представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ - V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б.“в“ от ЗУТ и е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, като са нарушени чл. 137, ал. 3, чл.148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради горните констатации, налице било безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на констатирания незаконен строеж. Към констативния акт е приложена схема на обекта, предмет на проверка /л.22/ и  снимков материал на обекта /л.23/.

 

С писмо изх.№ 4701-217 от 22.06.2023 г. /л.18/ констативният акт е изпратен с препоръчана пощенска пратка на адреса на ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. и е получен от Г. Р.на 27.06.2023г. /л.19/

В законоустановения срок с вх.№ 4700-97/05.07.2023г.  е постъпило възражение от ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. против съставения акт № 4/20.06.2023г. на отдел „Строителен контрол“ /л.25/.  Във възражението е посочено, че съоръжението е изградено през 1997-1998г. и представлява едноскатана дървена конструкция, на която има странични остъклени елементи и покрив от хидроизолационен материал, няма основи, разположено е върху дървени греди, които са монтирани върху съществуваща циментова плача на терена, излята през 1998г. Посочено е, че съоръжението, представляващо зимна градина, е преместваемо съоръжение.

Със Заповед № РД 15-1353/12.07.2023 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.702.2- Държавна публична собственост и ПИ с идентификатор 67338.827.117- Държавна публична собственост по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен, изпълнен от ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. с ЕИК *******./л.6/

Оспорената заповед е изпратена с писмо изх.№ 4701-239 от 12.07.2023 г. /л.27/ на ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. и е получена от него на 24.07.2023 г. /л28/.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М.З.Д., специалност „П. и г. с.“, от заключението на която се установява, че процесният обект „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“ представлява сграда на допълващо застрояване; разположен е върху два имота - 67338.702.2 и 67338.827.117 по КК на гр. Сливен, като и двата са изключителна държавна собственост, като единият от тях представлява територия на транспорта, а другият е урбанизирана територия с НТП „За къмпинг, мотел". Двата поземлени имота са в управление на АПИ. Съгласно КККР на гр. Сливен ПИ с идентификатор 67338.702.2 представлява урбанизирана територия с НТП „За къмпинг, мотел" и площ 1170 м². По данни от Областно пътно управление Сливен имотът представлява част от площадка за краткотраен отдих „Д." на главен път I- 6 София-Бургас от Републиканската пътна мрежа в управление на АП И. По смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за пътищата площадките за краткотраен отдих са пътна принадлежност. Съгласно КККР на гр. Сливен ПИ с идентификатор 67338.827.117 представлява „Територия на транспорта", НТП „За път от републиканската пътна мрежа" -главен път I-6 София - Бургас от републиканската пътна мрежа. Процесната пристройка е с размери  в план 8,80м./4,10м. и представлява пристройка към сграда на два етажа; служи за зала за хранене - зимна градина към съществуващото бистро-„Д.“. Експертът сочи, че носещата конструкция на пристройката е дървена скелетна - комбинация от колони 13/13 см и греди, за чието сечение няма данни, тъй като са скрити с обшивка. Оградните зидове са изпълнени с дървени ламели с пълнеж вата между тях, има прозорци и вход от изток. От външна страна по цялата фасада е изпълнена топлоизолация. Покривната конструкция е дървен едноскатен покрив, покривното покритие е с „Ондулин". Подовата настилка е с каменни плочи. Според вещото лице колоните са закрепени върху ивични основи с височина около 30 см над котата на прилежащия терен-асфалт. Липсвали данни за времето на построяване на сградата. Узаконяването на сграда с идентификатор 67338.702.2.1, към която е процесната пристройка, е въз основа на одобрено от кмета на община Сливен застроително решение по чл.108 ал.2 от ППЗТСУ. Експертът установява, че на одобреното застроително решение процесната пристройка не е нанесена, от което може да се направи извод, че е строена след 1998 г. Вещото лице установява, след проверка в Техническа служба към Община Сливен, че за процесната пристройка не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван проект, каквито са изискуеми съгласно чл.148 от ЗУТ. Установява, че застроителното решение по чл.108 ал.2 от отменения ППЗТСУ на площадка на главен път I-6 при км.***+***, одобрено от кмета на община Сливен през 1997 г. представлява по сега действащата нормативна уредба ПУП на площадката, с указан начин на застрояване. В одобреното застроително решение пристройката не е отразена. Към момента процесната пристройка попада върху два имота, и двата изключителна държавна собственост, като единият от тях представлява територия на транспорта, а другият е урбанизирана територия с НТП „За къмпинг, мотел". Експертът сочи, че е недопустимо да се застрояват сгради върху територия с предназначение „Територия за транспорт", след като не е предвиден на застроителното решение, следователно не е търпим строеж. Процесният строеж не е заявен за узаконяване до влизането в сила на ЗУТ, нито в едногодишния срок от влизането му в сила и не отговаря на изискванията на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Вещото лице дава заключение, че пристройката представлява строеж  - пета категория по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, и чл.137 ал.1 т.5 буква „в“ от ЗУТ. В съдебно заседание уточнява, че носещите колони на процесната пристройка са неподвижно, трайно свързани към терена, като дори да се приеме, че гредите са закрепени с болтове, сградата всъщност е замонолитена за терена, тъй като анкерирането с болтове е част от основата. Изтъква, че пристройката, предмет на оспорената заповед, не може да бъде премествана в пространството, без да губи своята индивидуализация. За преместването й конструкцията трябва да се демонтира на съставните си части и не представлява преместваемо съоръжение. В съдебно заседание уточнява, че дори да се приеме, че дървените колони на пристройката не са закрепени върху ивични бетонови основи, а са анкерирани с анкерни болтове и връзки към прилежащия терен-представляващ циментова плоча и асфалт, процесният обект отново не може да се квалифицира като преместваемо съоръжение, тъй като колоните са свързани трайно със земната основа, Вещото лице е категорично, че обектът не отговаря на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ  за търпим строеж.

По делото е разпитан като свидетел К. К.и.„Пътно строителство“, с.на Община Сливен. От показанията му се установява, че процесният обект е навес, изграден през 1997-1998 година, от дървени греди, които са анкерирани в терена с планки, първоначално е бил изграден само с покрив, впоследствие остъклен с прозорци. Пристройката е анкерирана в асфалта с шини и болтове или пирони, за да са хванати гредите. Свидетелят сочи, че същата може да се разглоби на съставните си елементи, но не може да бъде преместена в цялост.

Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице, което съдът, като обосновано и компетентно изготвено, възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 07.08.2023 г. /л.4/ и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването на строеж пета категория, като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, представляващ пристройка към съществуваща сграда, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 4 от 20.06.2023 г., послужил като основание за издаване на обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. Дали изпълненият строеж правилно е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж по см. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респ. дали правилно са определени възложителя и извършителя на строежа и адресата на заповедта в това му качество, е въпрос на материална, а не на формална (процесуална) законосъобразност на оспорената заповед.

Заповед № РД 15-1353/12.07.2023 г. на Кмета на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 4 от 20.06.2023 г. Специалните процесуални правила за административен контрол на строителството по Глава двадесета от ЗУТ не съдържат изискване за връчване на акта за определяне на служителите, които следва да извършат проверката, който по съществото си е вътрешно служебен. Служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ не са длъжни да уведомяват участниците в строителството за извършване на проверката, но въпреки това  същата е извършена в присъствието на оспорващия ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С.. Поради което не е ограничено правото  на защита на оспорващия. 

Видно от представените и приети като доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен. Съгласно чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. С оглед на което съдът приема, че констативният акт е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Сливен.

С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гледна точка на материалноправното основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващия, с което същият е надлежно уведомен за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т. ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи, от която възможност впрочем същият се е възползвал. Възражението е обсъдено в оспорения акт и прието за неоснователно.

С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се квалифицират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че разпоредения за премахване строеж, представляващ „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“ представлява сграда на допълващо застрояване, разположен върху два имота - 67338.702.2 и 67338.827.117 по КК на гр. Сливен, е изграден след 1998г. Въпреки че контролните органи и решаващия административен орган не посочват точен период на извършване на строителството, изводът на съда се основава на заключението на изслушаната и приета по делото експертиза на и. М.З.Д., от която става ясно, че периодът на изграждане не може да се установи от използваните материали, но на одобреното от кмета на община Сливен през 1997г. застроителното решение по чл.108 ал.2 от ППЗТСУ /отм./ на площадка на главен път I-6 при км.***+***, процесната пристройка не е нанесена. Следователно преди 1998г. строежът не е съществувал. Правилата на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ се отнасят до строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа. Видно от доказателствата по делото е, че постройката е изпълнена след 1998 г., следователно не отговаря на изискванията на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ. Правилата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ определят изисквания за узаконяване на строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Видно от изложеното в констативната част на заключението, прието по делото е, че процесният строеж не е предвиден по одобреното застроително решение, попада върху два имота, единият от които с предназначение „Територия за транспорт", следователно не е търпим строеж. Процесният строеж не е бил заявен за узаконяване до влизането в сила на ЗУТ, нито в едногодишния срок от влизането му в сила. Ето защо процесният строеж не отговаря на изискванията на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и като извършен най-рано през 1998г. и не представлява "търпим" строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на установените характеристики на разпоредения за премахване обект „пристройка към съществуваща сграда“, от гледна точка на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. От заключението на съдебно техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, е видно, че изграденото представлява пристройка – зимна градина към съществуваща сграда бистро “Д.“, с размери  в план 8,80м./4,10м., носещата конструкция на която е дървена скелетна - комбинация от колони 13/13 см и греди, за чието сечение няма данни, тъй като са скрити с обшивка. Оградните зидове са изпълнени с дървени ламели с пълнеж вата между тях, има прозорци и вход от изток. От външна страна по цялата фасада е изпълнена топлоизолация. Покривната конструкция е дървен едноскатен покрив, покривното покритие е с „Ондулин". Подовата настилка е с каменни плочи. Дървените колони на пристройката са анкерирани към прилежащия терен-представляващ циментова плоча и асфалт с шини и болтове, поради което са неподвижно, трайно свързани и замонолитени към терена. Горното митивира съда да приеме, че процесната пристройка представлява строеж  - пета категория по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, и чл.137 ал.1 т.5 буква „в“ от ЗУТ – попада върху два имота, и двата изключителна държавна собственост, като единият от тях представлява територия на транспорта, а другият е урбанизирана територия с НТП „За къмпинг, мотел" . Съгласно чл. 40 от ЗТСУ, сградите се застрояват в строителните граници на населените места. Извън строителните граници се разрешават строежи, видът, размерът и разположението на които се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 108 от ППЗТСУ, извън строителните граници на населените места, строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение. По делото е установено, че такова застроително решение, на което да е предвидена пристойката няма. В случая е налице узаконяване на сграда с идентификатор 67338.702.2.1, към която е долепен незаконния строеж, което е станало въз основа на одобрено от кмета на Община Сливен застроително решение по чл. 108, ал.2 от ППЗТСУ, но това одобрено застроително решение, пристройката не е нанесена. Наред с гореизложеното липсват и данни да е предприета процедура по узаконяването на незаконният строеж или за декларирането му пред одобряващите органи. Съгласно разпоредбата на § 184 от ЗУТ, строежите извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, подадено до 1998 г. или в 6 - месечен срок от обнародване на закона. В Община Сливен не е подадено заявление за процедура по узаконяване на процесната пристройка.

По делото се установи, че незаконният строеж попада върху два имота ПИ с идентификатор 67338.702.2 и ПИ с идентификатор 67338.827.117 - изключителна държавна собственост, като единият от тях представлява територия на транспорта, а другият е урбанизирана територия с НТП „За къмпинг, мотел." и доколкото не е допустимо да се застрояват сгради върху територия предназначена за транспорт, строежът подлежи на премахване.

Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Дори да се приеме, че неговото разполагане е допустимо, съгласно чл. 42, ал.2 от ЗУТ, то не отговаря на останалите изисквания, предвидени в закона, а именно - извършено е без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. По делото несъмнено се установи, че за процесната жилищна сграда не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван проект, каквито са изискуеми съгласно чл.148 от ЗУТ. Освен изложеното няма данни и да е налице съгласие за изграждането му от собственика на терена- АПИ.

Доколкото разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж и предвид установеното от вещото лице, че пристройката представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, съдът приема, че за извършването на този строеж било необходимо промяна предназначението на имота, одобряване на ПУП, одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж. След като такива липсват е налице основание за квалифицирането на стоежа като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж „пристройка към съществуваща сграда“ се установява по категоричен и безспорен начин.

Материалната законосъобразност на Заповед № РД 15-1353/12.07.2023 г.  на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Както вече се отбеляза, по делото несъмнено се установи, че строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Строежът не попада в хипотезата на § 127, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване), поради факта, че е извършен най-рано през ноември 2019 г. т.е. след 31.03.2001 г. По делото липсват данни, а и не се твърди за него да е подадена молба по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Относно възражението на оспорващия, че процесния обект представлява преместваем такъв, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: т. 1 преместваеми увеселителни обекти; т. 2 преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; т. 3 преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и т. 2 преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В ал. 2 от същия текст е предвидено, че за обектите по ал. 1, т. 1 и т. 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

В настоящият случай от свидетелските показания на свидетеля К., от изложеното в жалбата и във възражението срещу констативния протокол се установява, че пристройката не е поставена, а е изградена върху съществуваща циментова плоча върху асфалтовия терен, излята през 1998г. Дървените колони на пристройката са захванати за цимента с анкерни метални болтове. Пристройката не може да бъде премахната като се вдигне и премести на друго място с кран, но може да бъде разглобена на съставните й части. Обектът е трайно прикрепен към терена – замонолитен конструктивно с железни планки към асфалтовия терен, въпреки, че при премахването му субстанцията или начина на ползване на земята не се изменя. Ето защо съдът приема, че процесният обект е изграден от поредица технологично свързани монтажни дейности на място като: анкериране на дървени колони, оформяне на пода с плочки, полагане на покрив, остъкляване и т. н. Премахването му е възможно по обратния ред на неговия монтаж. Отчитайки специфичните особености на обекта, съдът възприема становището на вещото лице и. З., че ползването му на друго място би било невъзможно, тъй като обектът би загубил индивидуалността си, доколкото не може да бъде преместен в пространството, ако не бъде напълно разглобен на съставните си части. Ето защо спорният обект, макар да служи за търговска и друга обслужваща дейност - чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, не покрива характеристиките на "преместваем обект" в конструктивно отношение, съгласно критериите по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. обектът може да бъде демонтиран в обратния ред, по който е бил сглобен, но след това ще е невъзможно ползването му на друго място със същото или подобно предназначение, тъй като при демонтажа би загубил своята индивидуалност и конструктивна цялост по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ. индивидуализацията му по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ.

От изложеното се налага извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, е строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че относно изпълнения строеж кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградена сграда без съгласие на собственика на терена, без инвестиционен проект, без разрешение за строеж, без променено предназначение на имота, без одобрен ПУП и без строителни книжа, в  нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не изпълнява изискванията за определянето му и като "търпим" и следователно са налице законово регламентираните материално правни предпоставки за разпореждането за неговото премахване.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта т. е правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с акта правни последици, съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресат на акта и на разпореденото със заповедта премахване на строежа, е определен оспорващия ЕТ “К.-ВД-. Р.“, като възложител на незаконното строителство. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От събраните по делото доказателства се установи, че оспорващия се легитимира като собственик на право на строеж в ПИ, а и като фактически извършител на строежа. В този смисъл обосновано и законосъобразно ЕТ “К.-ВД-. Р.“е определен като адресат на оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест и задължение премахване на строежа.

В тази насока е и Решение № 6800/07.06.2021 г. на ВАС по адм.д. № 12650/2020 г.

По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на оспорващия следва да се възложат направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. против Заповед № РД 15-1353/12.07.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.1“, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.702.2- Държавна публична собственост и ПИ с идентификатор 67338.827.117- Държавна публична собственост по кадастралната карта на гр. Сливен, община Сливен, изпълнен от ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. с ЕИК *******, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА ЕТ „К.– ВД – Г. Р.“ гр. С. с ЕИК *******, седалище гр.  С., ул.“О.“ № .., представлявано от Г. Д. Р., да заплати на Община Сливен, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния административен съд на Република България.

                                   

Решението да се съобщи на страните.