Решение по дело №2524/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 559
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040702524
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      № 559

гр. Бургас, 29.04.2022 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретаря Илияна Георгиева,

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2524 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.198, ал.5 вр.ал.1 ЗУТ вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба, уточнена с молба вх.№ 13111/23.12.2021 г., подадена от Д.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***, и от „А. АДС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.С., против Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево, издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл. 198, ал.1, т.2 ЗУТ, с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец, Общ. Царево, от издаването на заповедта до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, в ЧАСТТА Й относно имоти с №№ 66528.4.256 и 66528.4.262 по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“.

          В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на установената форма /заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й/, постановяването й в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и в нарушение на принципа за съразмерност. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл.66 и сл. АПК, която според жалбоподателите е приложима в случая, доколкото заповедта, която се оспорва, според тях представлява общ административен акт с еднократно правно действие. Сочи се, че в противоречие с чл. 198, ал.2 ЗУТ е наложена със заповедта строителна забрана за неограничен срок, както и че в нарушение на закона и в противоречие с целта на закона и с принципа за последователност и придвидимост са въведени изключения със заповедта. Поради това, жалбоподателите молят за отмяна на заповедта като незаконосъобразна в частта относно собствените им имоти - имоти с №№ 66528.4.256 и 66528.4.262 по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“.

              В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от упълномощени адвокати, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и претендират присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Царево, в писмено становище по делото оспорва жалбата с твърдението, че актът е законосъобразен, че приложимият ред за обявяването му е този по чл. 198, ал.5 ЗУТ, явяващ се специален по отношение циитраната от жалбоподателите разпоредба на чл. 66 и сл. АПК. Сочи се неоснователност на възражението на жалбоподателите, че заповедта е издадена без посочен срок, тъй като изрично в същата е посочено, че строителната забрана се налага до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото. По отношение на фактическите основания по чл. 198, ал.2 ЗУТ, посочени в издадения администнративен акт, се излага, че заповедта е издадена въз основа и съгласно предложение на прокурор, дадено на осн.чл.145, ал.3 вр.ал.1, т.6 ЗСВ, с което е вменено задължение на Община Царево да издаде заповед. В тази връзка, фактическите основания били посочени в предложението на прокурора и Община Царево изцяло се е съобразила с констатациите, напарвени от контролните органи във връзка с извършената проверка, разпоредена от Окръжна прокуратура – Бургас. Моли се за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, редовно уведомен, не сочи други доказателства освен административната преписка и не претендира разноски.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

      Не е спорно по делото и това се установява от представения от жалбоподателите препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 142, том ІІІ, рег.№ 1974, дело № 498/02.06.2006 г. на нотариус М. Василева при РС Царево, че жалбоподателят Д.А.С. се легитимира като собственик на процесните имоти УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, върху които дружеството-жалбоподател „А. АДС“ ЕООД е носител на правото на строеж за изграждане в тези имоти по одобрен инвестиционен проект на сгради /сграда/, ваканционен комплекс /селище/ и др., като изброяването не е изчерпателно. В резултат на така сключената сделка, физическото лице Д.А.С. е станало собственик само на земята, а всички останали обекти, за които бъдат одобрени проекти, вкл. и по одобрена вертикална планировка, и които бъдат построени в гореописаните имоти, е договорено да останат в собственост на „А. АДС“ ЕООД, на което следва да бъдат издавани и разрешенията за строеж и разрешенията за ползване на сградите в гореописаните имоти. С оглед на обстоятелството, че и двамата жалбоподатели са носители на вещни права в УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, съдът намира, че същите разполагат с правен интерес да оспорят Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево.

От изготвеното заключение на назначената по делото СТЕ се установява, че УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, понастоящем са идентични с ПИ с №№ 66528.4.256 и 66528.4.262 по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево.

             От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 24.08.2021 г. е изготвено предложение на осн.чл.145, ал.3 вр.ал.1, т.6 ЗСВ от прокурор, завеждащ АСН и НЗ при ОП Бургас, до кмета на Община Царево, видно от което във връзка с проверката по пр.№ 5902/21 г. по описа на БОП, образувана по публикация в местните медии от 05.08.2021 г. – „Плаж „Бутамята” и устието на р. Велека са превърнати във фекална яма, заради бездействието на Община Царево”, и след проверки в РДНСК Бургас е РИОСВ Бургас било установено, че за канализационната система на с. Синеморец няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изискващо се съгласно чл. 46, ал.1, т.3, б.”б” от Закона за водите, заради което са били налагани имуществени санкции и въпреки това заустването на непречистените отпадъчни води от канализацията на с. Синеморец не е  преустановено и змърсяването на Черно море с непречистени битови води е постоянно. Прието е, че съгласно чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите, контрол на изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения за пречистване на битови отпадъчни води се осъществява от кмета на обшината, и че за преустановяване на замърсяването на Черно море с непречистени отпадъчни битово-фекални води е необходимо Община Царево, като собственик на канализационната система, да предприеме необходимите дейстиствия за изграждане на ПСОВ в с. Синеморец с осигурено дълбоководно заустване. Посочено е също, че съгласно издадено разрешение за строеж от 2001 г. е изграден строеж „Експериментален пречиствателен модул за пречистване на отпадни води” в ПИ 66528.501.446 по КККР на с. Синеморец, като при провеждане на проби и изпитания при експлоатационни условия на пречиствателния модул в с. Синеморец е установено, че същият не сработва и постъпилите отпадни води не се пречистват, а се изливат в морето. Изграден е канализационен колектор, който е изпълнен без строителни книжа. Издадена е заповед на началника на РДНСК Бургас за забрана ползването на канализационния колектор през 2008 г., която е влязла в сила, както и заповед на началника на РДНСК Бургас за забрана достъпа и ползването на експерименталния пречиствателен модул през 2008 г., която е била обжалвана, но жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Издадена е също и заповед на началника на ДНСК през 2008 г. за премахване на незаконен строеж: канализационен колектор, която е била обжалвана, по оспорването е отхвърлено. Предвид изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на строеж „канализационен колектор” и безпроблемното функцониране на техническата инфраструктура на селото, е предложено от прокурора при ОП Бургас, завеждащ АСН и НЗ, кметът на Община Царево да наложи строителна забрана по реда на чл. 198, ал.1, т.2 ЗУТ на територията на с. Синеморец за времето, необходимо за трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, като за предприетото се уведоми ОП Бургас в срок до 17.09.2021 г.

             В изпълнение и във връзка с така даденото предложение от прокурор при ОП Бургас е издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ процесната Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево, с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец, Общ. Царево, от издаване на заповедта до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото. Посочено е, че изключения се допускт само за: 1. неотложни аварийно-ремонтни и геозащитни мерки и дейности и в случаите на реализиране на обекти от техническата и социалната инфраструктура, финансирани от оперативни програми и финансирани от общинския бюджет; 2. обекти, чието отвеждане на отпадъчните води е решено с водоплътни резервоари /безотточни резервоари/, и за всички обекти, чието изпълнение и функциониране няма отношение към канализационната мрежа /л.15/.

             Заповедта е публикувана в официалния раздел на ДВ бр.80/24.09.2021 г. по реда на чл.198, ал.5 ЗУТ /л.17-л.18/ и съобщена на заинтересованите лица на интернет страницата на Община Царево /л.19/.

             Други документи по преписката не се съдържат.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4, изр.2 от ЗУТ вр.чл.198, ал.5 ЗУТ /заповедта е съобщена на жалбоподателите на 24.09.2021 г. – л.17-18, а жалбата е депозирана чрез органа на 21.10.2021 г. в преклузивния 30-дневен срок от обнародването на акта/, от лица, носители на вещни права върху засегнати от заповедта имоти, които имат правен интерес да обжалват издадения административен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.1 ЗУТ, строителна забрана може да се налага със заповед на кмета на общината за времето, необходимо за: 1. създаване на общи и устройствени планове; 2. извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им. Според ал.2, строителна забрана се налага еднократно за срок не по-дълъг от две години, а съгласно ал.4, строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася. Именно последната разпоредба обуславя правния интерес на двамата жалбоподатели от оспорването на Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево.

Процесната заповед е издадена от кмета на Община Царево – компетентен орган съгласно чл.198, ал.1 ЗУТ, поради което представлява валиден административен акт, постановен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й. Същата е обнародвана в ДВ съгласно изискването на чл. 198, ал.5 ЗУТ.

Заповедта е издадена в нужната писмена форма. Същата препраща в мотивната си част към направеното предложение от прокурор при ОП Бургас, осъществяващ надзор за законност. Посоченото предложение е част от административната преписка по издаването на заповедта. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 16/31.03.1075 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал.1 ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.

              Съгласно чл.170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите на оспорената заповед следва да е ясно какви обстоятелства обуславят налагането на строителна забрана в с. Синеморец.

               С оглед на така дадените в тълкувателното решение разяснения се налага извод, че оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви. Същият не съдържа друга обосновка, освен посоченото предложение на прокурора от ОП Бургас, като такава обосновка не се съдържа и в други документи по преписката, нито в съпроводителното писмо на органа, с което жалбата е изпратена до съда. Не може да се приеме, че направеното от прокурор при ОП Бургас предложение може да замести липсващите мотиви на обжалвания акт, тъй като същото не изхожда от административния орган, издал акта. Ето защо, съдът счита, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви, представляващи фактическите основания за спирането на строителството на територията на с. Синеморец до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, т.е. при неспазване изискването за форма на акта съгласно чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Липсата на мотиви е винаги основание за отмяна на акта, тъй като представлява съществен порок, водещ но нарушаване правото на защита на страната и препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта.

Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на 198, ал.2 ЗУТ строителната забрана може да се наложи еднократно за срок не по-дълъг от две години, а в случая със заповедта изобщо не е определен срок – посочено е само, че строителната забрана се налага до трайното разрешаване на установения проблем с канализацията на селото, което води до неопределеност относно срока и не изпълнява изискването на чл. 198, ал.2 ЗУТ.

В противоречие с материалния закон са и въведените със заповедта изключения от наложеното ограничение, които не намират законова опора и създават предпоставки за неравностойно третиране на правните субекти, в нарушение на принципа за равенство в чл.8 АПК.

Нарушен е и принципът на последователност и предвидимост в дейността на административните органи по чл.13 АПК, тъй като не са създадени предварително ясни и конкретни условия в кои случаи инвестиционните инициативи на възложителите имат или нямат отношение към канализацията на селото.

       По изложените съображения, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при неспазване изискванията за форма и в противоречие с материалния закон, и следва да бъде отменена в обжалваната част – в частта й относно имоти с №№ 66528.4.256 и 66528.4.262 по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“.

             С оглед изхода на спора и предвид своевременното искане на жалбоподателите за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агроинвест АДС“ ЕООД сумата от общо 3 950 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, от която 50 лв. – заплатена държавна такса по жалбата, 300 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице, и 3 600 лв. – заплатен адвокатски хонорар в пълен размер за изготвянето на жалбата и за процесуално представителство по делото /доколкото липсва възражение за прекомерност на хонорара по чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК от страна на ответника/, както и да заплати на жалбоподателя Д.А.С. направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи внесена по жалбата държавна такса.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас

 

Р   Е   Ш   И :

 

      ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево, издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл. 198, ал.1, т.2 ЗУТ, с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец, Общ. Царево, от издаването на заповедта до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, в ЧАСТТА Й относно имоти с №№ 66528.4.256 и 66528.4.262 по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“.

             ОСЪЖДА Община Царево, представлявана от кмета Г. Л., да заплати на „А. АДС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.С., сумата от 3 950 лв. разноски.

             ОСЪЖДА Община Царево, представлявана от кмета Г. Л., да заплати на Д.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 10 лв.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: