ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500111 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. В. С., гражданин на Р. ******, Р., С.-П.,
П. п. *, ап. ** против разпореждане № 656/24.02.2022 год. по гр.д.№
1167/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната
частната жалба на Д. В. С. против определение №1520 от закрито заседание
на 22.10.2021 год., с което производството по гр.д.№ 1167/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е прекратено.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е получено
по електронна поща, поради което обжалването е в срок. Изложени са
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, с твърдения, че е
постановено в нарушение на чл. 66, ал. 2 и чл. 274 ГПК. Сочи се, че частната
жалба не е подадена самостоятелно, а като допълнение към молба от
31.01.2022 год. за възстановяване на срока за обжалване на прекратителното
определение постановено от първоинстанционния съд, депозирана ведно с
частна жалба срещу определението. Възразено е срещу поредността на
разглеждане на подадените от С. частна жалба и молба за възстановяване на
срока. Изразено е становище, че на практика съдията постановил обжалваното
разпореждане сам разрешава въпроса по частната жалба срещу
прекратителното определение, което е недопустимо и е в противоречие с чл.6,
1
пар.1 от ЕКЗПЧОС, тъй като се нарушава правото на справедлив процес.
Оспорено е основанието за връщането на частната жалба отразено в
обжалваното разпореждане по чл.262 от ГПК, твърди се, че не са налице
предпоставките по чл.40, ал.2 от ГПК, тъй като спрямо ищцовата страна не е
осъществено редовно първо връчване на съобщение. Жалбоподателят твърди,
че дори не е знаел номера на делото, сочи, че е руски гражданин, а
разрешението за пребиваването му в РБ е изтекло на 29.07.2020 год. и не е
продължено. Твърди, че съдът е бил длъжен да го извести за хода на делото
по посочената от него електронна поща, но не го е сторил. Направено е
искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за разглеждане на
подадената молба за възстановяване на срока за обжалване на
прекратителното определение постановено от окръжния съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид подадената частна
жалба и приложените доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ
на инстанционен контрол пред настоящия съд на осн. чл.274, ал.1 от ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
От приложената преписка се установява, че производството по гр.д.
№1167/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по
подадена на 19.11.2020 год. като насрещен иск по друго дело искова молба,
след определение на съда за отделянето на насрещния иск в самостоятелно
производство. Ищецът Д. В. С., гражданин на Р. е предявил иск срещу
„Алианц банк България“АД-София, за обявяване на нищожност на договор за
банков кредит сключен между страните. В исковата молба е посочен адрес на
ищеца в Б. - Област Б., Община-Н., село К., комплекс “С.-с.“ бл. *, вх. *, ет.
*, ап. **, посочени са също телефон и електронен адрес на електронна
поща.
С разпореждане № 637 от 20.07.2021 год. производството по делото е
оставено без движение за изправяне на нередовности по исковата молба в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, като е разпоредено препис
от разпореждането да се връчи на ищеца на посочения от него в исковата
молба адрес. Видно от приложеното съобщение на л.24, на посочения в
исковата молба адрес в с. К. са извършени посещения от връчителя на
28.07.2021 год., на 05.08.2021 год. и на 14.08.2021 год., но лицето не е било
2
открито. Отразено е, че по данни от управителя на комплекса „С.-с.“ лицето
не пребивава на адреса от 2019 год. С разпореждане от 18.08.2021 год. е
разпоредено да се извърши ново призоваване на ищеца на същия адрес.
Видно от приложеното съобщение на л.25, при извършени посещения от
връчителя на адреса посочен в исковата молба на 02.09.2021 год., 10.09.2021
год. и на 26.09.2021 год., лицето не е открито на адреса, като не е открито и
друго лице, на което да бъде връчено съобщението. С разпореждане от
01.10.2021 год. е прието, че съобщението, ведно с препис от разпореждането
за оставяне на исковата молба без движение са редовно връчени на ищеца.
С определение №1520/22.10.2021 год. по гр.д.№ 1167/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, по съображения, че в дадения срок
указанията за отстраняване на нередовности по исковата молба не са
изпълнени от ищеца, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, производството по делото
е прекратено.
Съобщението, ведно с препис от прекратителното определение са били
изпратени на посочения в исковата молба административен адрес, като
връчителят е отбелязал, че връчване на лицето не е осъществено, тъй като
след няколко посещения на адреса в с. К. ищецът не е открит, а управителят
на комплекс “С.-с.“ дава информация, че той не пребивава там от 2019 год. С
разпореждане от 23.11.2021 год. е прието, че съобщението ведно с препис
от определението за прекратяване на делото са редовно връчени на осн.
чл.40 от ГПК.
По електронната поща на съда на 02.02.2022 год. е подадена частна
жалба от Д. В. С., срещу прекратителното определение № 1520/22.10.2021
год. по гр.д.№ 1167/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд. Ведно с
частната жалба е подадена и молба за възстановяване на срока за
обжалване на прекратителното определение.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което частната жалба
срещу прекратителното определение е върната, окръжният съд е приел, че
същата е недопустима като подадена след изтичане на срока за обжалване,
поради което подлежи на връщане на осн. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК на
подалото я лице. Прието е редовно уведомяване на ищеца за прекратителното
определение на осн. чл.40 от ГПК.
Описаната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
3
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че с
обжалваното разпореждане съдията от окръжния съд „сам е разгледал жалба
срещу себе си“, с което е допуснато нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС. В
случая възражението се свежда до оспорване на компетентността и
правомощията на окръжния съд да се произнесе по допустимостта на
подадената частна жалба срещу прекратителното определение и представлява
оплакване на нищожност и недопустимост на обжалвания акт. Съгласно
разпоредбата на чл.278, ал.4 от ГПК при липсата на особени правила за
производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за
обжалване на решенията. Разпоредбата на чл.262 от ГПК възлага
проверката за спазване на срока за обжалване на първоинстанционния
съд постановил обжалвания акт, като в случай, че жалбата е подадена след
изтичане на срока за обжалване, съгласно чл.262, ал.2 от ГПК тя се връща
на подалото я лице от този съд. Ето защо обжалваното разпореждане се
явява постановено от компетентен съд в рамките на правомощия му, поради
което е валидно и допустимо, а оплакванията на частния жалбоподател за
противното са неоснователни.
Неоснователно е и възражението относно това, че произнасянето по
допустимостта на частната жалба е следвало да бъде извършено след
произнасянето по направеното едновременно с депозираната частна жалба
искане за възстановяване на срока за обжалване. В практиката си Върховният
касационен съд на Република България е взел становище за поредността на
произнасянето в такива случаи. Както е прието с определение № 709 от
3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4908/2014 г., III г. о., ГК и в цитираните в
него определение по ч. гр. дело № 273/2010 г., второ г. о., ВКС; по ч. гр. дело
№ 3/2012 г., второ г. о., ВКС и ч. т. дело № 203/2012 г., а също определение
№ 333 от 9.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2010 г., II г. о., ГК и др., с
оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи
права - не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и
съответно не е пропуснат, ако се направят и двете искания, първо следва да се
произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока,
изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е
пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, и
тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл.
64, ал. 2 във връзка с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния
4
съд за произнасяне по искането. Възстановяването на срока за изпълнение на
указанията на съда заличава последиците от връщането на частната жалба и
води до възобновяване на делото. При условие, че по-горният съд приеме, че
срокът не е започнал да тече, съотв. не е текъл и не е пропуснат, той ще
отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на
по-долния съд за да даде ход на същата.
Предвид горното, като е отложил произнасянето по молбата за
възстановяване на срока за обжалване на прекратителното определение след
произнасянето на настоящия съд /по частната жалба срещу разпореждането за
връщане на частната жалба срещу същото определение/, окръжният съд е
действал в съответствие с процесуалните правила по ГПК и разясненията по
прилагането им извършено със съдебната практика на ВКС.
Обжалваното разпореждане обаче се явява неправилно.
От отбелязванията извършени от връчителя става ясно, че след като е
депозирал исковата молба ищецът е заминал за повече от един месец в
чужбина – същият е руски гражданин и се е върнал в Р., като не е посочил
съдебен адресат в седалището на съда, на който да се връчват съобщения.
Въпреки това, настоящият съд намира, че не всички изискуеми предпоставки
за прилагане на чл.40 от ГПК са били налице. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от
ГПК предвижда, че в случай на неизпълнение на чл.40, ал.1 от ГПК, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, но страната
трябва да бъде предупредена за това от съда при връчване на първото
съобщение. По делото липсват данни страната да е била предупредена от
съда за последиците при неизпълнение на задължението по чл.40, ал.1 от
ГПК, което прави ал.2 неприложима.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.38 от ГПК съобщението
се връчва на адреса, който е посочен по делото, като връчването може да
стане и на избран от страната електронен адрес на електронна поща.
Разпоредбата на чл.38, ал.3 от ГПК предвижда, че когато не е избрана
възможност за връчване по ал.2, но страната е посочила адрес на електронна
поща, връчването се извършва на посочения адрес. Става ясно, че
законодателят предоставя на страната възможност за избор на начин
предвиден по ГПК за връчване на съобщенията, като не изключва
възможността тя да посочи повече от един начини за връчване на
5
съобщенията. В случая в исковата молба освен административен адрес за
призоваване в с. К., ищецът е посочил и електронен адрес. При посочени
от страната /за която е установено, че е заминала в чужбина/,
административен и електронен адрес и при невъзможност за довеждане до
знанието й на съдебния акт чрез връчване на посочения административен
адрес, съдът с оглед съблюдаване на принципа по чл.7 от ГПК и надлежно
осигуряване на право на защита, преди да направи извод относно
редовността на съобщаването е следвало да изчерпи всички процесуални
възможности, като извърши съобщаване и на посочения от страната
електронен адрес. В случая връчване на прекратителното определение на
електронния адрес посочен от ищеца не е направено. Ето защо настоящият
съд намира, че при неоказване на необходимото съдействие по чл.7 от ГПК
чрез използване на всички посочени от страната възможности за
съобщаването, окръжният съд в нарушение с процесуалните правила е приел
редовно връчване на 23.11.2021 год. на прекратителното определение на
ищеца, по чл.40 от ГПК, въпреки, че последващите действия на окръжният
съд са съобразени с изложеното по-горе от настоящия съд – окръжният съд е
извършил валидно връчване на обжалваното към момента разпореждане на
електронната поща посочена в исковата молба от ищеца, като по този начин
му е осигурил последваща възможност за ефективно упражняване на правото
на защита.
По делото липсват данни за редовно уведомяване на ищеца за
прекратителното определение на посочения от него електронен адрес, поради
което необоснован е извода на съда по обжалваното разпореждане за
пропуснат срок за обжалването на определението. Тъй като не се установи да
са налице предпоставките по чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, обжалваното
разпореждане за връщане на частната жалба, като неправилно следва да
бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на окръжния съд за
администриране на подадената частна жалба срещу прекратителното
определение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 656/24.02.2022 год. по гр.д.№ 1167/2021
6
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд, за администриране на
частната жалба на Д. В. С. против определение №1520 от закрито заседание
на 22.10.2021 год., с което производството по гр.д.№ 1167/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7