РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №558 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.8 ал.1 от Закона за арендата в замеделието.
Образувано е по искова молба на М.П.М. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат М.С. с адрес ***,
офис 2, срещу „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“ №10, представлявано от управителя ****,
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл. 8 ал.1 от Закона за
арендата в замеделието за признаването за установена дължимостта на сумата от
640 (шестстотин и четиридесет) лева, представляваща дължимо и незаплатено
арендно възнаграждение (по 80 лева на декар) за стопанската 2018/2019 година по
договор за аренда от 18.06.2008 г. (вписан под №*** г. на Службата по
вписванията – Тервел) и анекс към него от 21.05.2014 г. (вписан под №****. на
Службата по вписванията – Тервел) на нива с площ от 8 декара, представляваща
имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с. ***, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (07.01.2020 г.) до
окончателното плащане, както и за присъждане на направените разноски. В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея е получен отговор от ответника, в който сочи, че
предявеният иск е допустим и основателен; предлага на ищеца подписването на
съдебно или извънсъдебно споразумение с разсрочено плащане на вземането на две
вноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и
основателен.
В
съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответника признание на иска и постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищеца,
ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно
направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и
настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени
доказателства дължимостта на процесната сума е в интерес на ищеца, а признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на исковете
по отношение на М.П.М. трябва да бъде признато за установено, че „АТАНАСОВ
ГРЕЙН“ЕООД - гр. Добрич му дължи сумата от 640 лева, представляваща дължимо и незаплатено
арендно възнаграждение (по 80 лева на декар) за стопанската 2018/2019 година по
договор за аренда от 18.06.2008 г. (вписан под №*** на Службата по вписванията
– Тервел) и анекс към него от 21.05.2014 г. (вписан под №*** на Службата по
вписванията – Тервел) на нива с площ от 8 декара, представляваща имот №*** по
плана за земеразделяне на землището на с. ***,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (07.01.2020 г.) до окончателното плащане. На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №558/2020 г. по описа на ДРС разноски в
размер на 425 лева (в това число 400 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
внесена държавна такса). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати разноските по частно гр. дело №28/2020 г. по описа на ДРС в
размер на 385 лева (в това число 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
внесена държавна такса).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“ №10, представлявано от
управителя ***, има следното неплатено парично задължение към М.П.М. с ЕГН **********
*** (за което е издадена Заповед за изпълнение №8/09.01.2020 г. по частно гр.
дело №28/2020 г. по описа на ДРС) – за сумата от 640 (шестстотин и четиридесет) лева, представляваща
дължимо и незаплатено арендно възнаграждение (по 80 лева на декар) за
стопанската 2018/2019 година по договор за аренда от 18.06.2008 г. (вписан под
№***. на Службата по вписванията – Тервел) и анекс към него от 21.05.2014 г.
(вписан под №*** на Службата по вписванията – Тервел) на нива с площ от 8
декара, представляваща имот №107025 по плана за земеразделяне на землището на
с. *** заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (07.01.2020 г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“ №10,
представлявано от управителя ***, да заплати на М.П.М. с ЕГН ********** ***
направените разноски по гр. дело №558/2020 г. по описа на ДРС в размер на 425 (четиристотин
двадесет и пет) лева, както и разноските по частно гр. дело №28/2020 г. по
описа на ДРС в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: