Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4042 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск на Г.Д.А., ЕГН**********, с правно
основание чл.45 ЗЗД за
осъждане на отв.
И.И.С., ЕГН**********, за сумата 15000.00лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки, страдания, дискомфорт, невъзможност
за пълноценно самообслужване и стрес, свързани
с нанесена на ищеца от ответника
средна телесна повреда на дата
18.05.2015г., а именно – счупване
на шиловиден израстък на лява
лъчева кост, обусловило трайно затруднение движенията на левия горен
крайник за период от около
1.5 месеца – установени с одобрено споразумение
по НОХД №5115/2016г., ВРС, ведно
със законната лихва върху сумата
от деликта – 18.05.2015г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.05.2015г.
в жилище в ***, му бил нанесен
побой от ответника – удари с юмруци и ритници по цялото тяло,
както и със стол в главата, която ищецът предпазвал
с ръцете си. От този побой той
претърпял средна телесна повреда – счупване на шиловиден
израстък на лява лъчева кост,
обусловило трайно затруднение движенията на левия горен
крайник за период от около
1.5 месеца. Деянието и вината
на ответника били установени с одобрено споразумение по НОХД №5115/2016г. на ВРС.
Ищецът
твърди още, че освен преките
болки, страдания и неудобства от получената
телесна повреда, същият претърпял свързани с тях невъзможност за пълноценно самообслужване, нужда от чужда
помощ, страх и тревожност, като последните две – продължаващи много време след инцидента,
дори до днес.
По тези причини ищецът претендира обезщетение за претърпяните от инцидента неимуществни вреди в заявения размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител, депозира писмен
отговор, с който оспорва факта, вида и размера на твърдяните неимуществени вреди, причинната им връзка с деянието
и справедливия относно тях размер на
евентуалното обезщетение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата
на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и се
потвърждава от приобщеното споразумение
по НОХД №5115/2016г. на ВРС,
одобрено от наказателния съд, че на
18.05.2015г в
жилище в ***,
на ищеца е бил нанесен побой
от ответника, чрез удари
с юмруци и ритници по цялото тяло,
както и със стол в главата, която ищецът предпазвал
с ръцете си. От този побой той
претърпял средна телесна повреда – счупване на шиловиден
израстък на лява лъчева кост,
обусловило трайно затруднение движенията на левия горен
крайник за период от 1.5 месеца.
Приложени са и част
от материалите по НОХД, както и самото дело.
От заключението по
СМЕ, което съдът цени като обективно, неоспорено и обосновано, се установява,
че вследствие на установеното от наказателния съд деяние ищецът е
претърпял: контузии в областта на
главата, контузия на двете лакътни стави, счупване на
лява лъчева кост в долна трета в област на бодилест
израстък – без разместване на фрагментите, кондузия
на дясна гривнена става. В случая тези увреждания е
напълно вероятно да са причинени от гореописаното деяние. Същите са обусловили
трайно затруднение на левия горен крайник от около 1.5 месеца, както и
последващи болки от още толкова. Периодът съвпада с обичайния за възстановяване
при подобни травми. Възстановяването в случая е успешно и напълно преодоляно
към момента.
От заключението по СПсЕ, което съдът цени като обективно, неоспорено и
обосновано, се установява, че вследствие на установеното от наказателния съд
деяние ищецът е увеличил иначе съществувалия и преди това общ психологичен
дискомфорт, предизвикан от скитническия му начин на живот и липсата на дом и
прехрана. Побоят наистина е предизвикал значим стрес, поради което е довел до
катализиране на психологичния дискомфорт, но от друга страна не е довел до
трайни последици за психичния статус на пострадалия, който в момента може да се
приеме с аналогично психологично състояние, както преди инцидента, тоест преживяното
е преодоляно почти изцяло.
Показанията на св. Г. П. съдът цени корективно,
защото от една страна те не са особено ясни и последователни, а от друга страна
П. сочи, че видял за първи път ищеца със счупена ръка на 06-ти май 2015г.,
която дата си спомнял много добре, а по делото няма съмнение, че побоят е
станал на 18-ти май 2015г. При тези уточнения от показанията може все пак да се
изведе, че в периода м.май – м.юни 2015г., за около един месец, ищецът е живял
в дома на свидетеля. През този период ищецът е бил със счупена лява ръка и
травми и по другата ръка и главата, от които е изпитвал болки и трудности при
храненето и при обличането си. За това за него се е грижел синът на свидетеля,
който се грижи и за баща си (свидетелят е в неравностойно положение). След този
около месец ищецът напуснал дома на свидетеля и последният няма данни за него.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките за
уважаване на предявения иск предполагат пълното и главно доказване от ищеца
на: твърдяното
виновно и противоправно деяние
на ответника; претърпяните по вид и обем
вреди, пряка последица от него;
размера на предявения иск за тях по
законовия критерий за справедливост. В тежест на ответника е докаже
положителните факти на които основава
възраженията си.
Твърдяното от ищеца
виновно и противоправно поведение на ответника на процесната дата се установява
несъмнено от приобщеното НОХД, крайният акт по което (определение на
наказателния съд за одобряване на споразумение) обвързва гражданския съд на
осн. чл.300 ГПК по въпросите за деянието (в т.ч. съставомерните
му признаци от обективна страна), вината и противоправността,
като данните кореспондират и с ангажираните по делото доказателства. Ето защо
съдът приема горните съставомерни по чл.45 ЗЗД
обстоятелства за изяснени.
Предмет на
установяване по настоящото гражданско дело са въпросите за вредите (вид и
обем), причинната връзка и размера на обезщетението, по които въпроси съдът
намира следното:
Въз основа на изслушаните
СМЕ и СПсЕ съдът преценява за установени преживяните от ищеца физически и психологични увреждания,
които са пряка причинна връзка от престъплението на ответника, а именно: От СМЕ е видно, че
ищецът е претърпял:
контузии в областта на главата, контузия на двете лакътни
стави, счупване на лява лъчева кост в долна трета в област на бодилест израстък – без разместване на фрагментите, кондузия на дясна гривнена става;
същите са обусловили трайно затруднение на левия горен крайник от около 1.5
месеца, както и последващи болки от още толкова; този период съвпада с
обичайния за възстановяване при подобни травми; а възстановяването успешно и
напълно преодоляно към момента. От СПсЕ се
установява, че ищецът е увеличил иначе съществувалия и преди това общ
психологичен дискомфорт, предизвикан от скитническия му начин на живот и
липсата на дом и прехрана; побоят наистина е предизвикал значим стрес, като е
довел и до катализиране на психологичния дискомфорт, но от друга страна не е
довел до трайни последици за психичния статус на пострадалия, който в момента е
с аналогично психологично състояние, както преди инцидента; тоест преживяното е
преодоляно почти изцяло. Данните се подкрепят косвено и от свидетелските
показания, в насока болки, дискомфорт и затруднено самообслужване. Описаните
вреди съдът намира за доказани.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да
бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта
по чл.52 ЗЗД.
Нормата предполага обезвреда на всички телесни и психически увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с
тях болки, страдания, шок, стрес, дискомфорт и други негативни емоционални усещания. Въведеният от закона критерий
не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, вида, обема и характера
на вредите, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване
или настъпилото такова, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване
на последиците и други
(ППВС 4/68 и трайната съдебна практика).
В
настоящия случай в по – предходния абзац на решението бяха посочени вредите по
вид и обем, които съдът приема за доказани по делото. От тях следва да се
изведат: контузиите в областта на главата; контузията на двете лакътни стави; счупването на лява лъчева кост в долна трета
в област бодилест израстък и контузиата на
дясна гривнена става, всички - обусловили трайно
затруднение на левия горен крайник от около 1.5 месеца; а също и безспорно преживяният от пострадалият значим стрес, довел до
засилване на общия дискомфорт на ищеца – като важни и увеличаващи обезщетението
фактори. Същевременно обаче следва да се отчетат и: обичайно протеклите ход и
период на възстановяване; пълното към момента физическо оздравяване от травмите;
съществувалия преди деянието общ психологичен дискомфорт, предизвикан от
скитническия начин на живот и липсата на дом и прехрана на ищеца, към които
специфики на живот той и сега се е върнал; липсата на трайни последици за
психичния статус на пострадалия, който в момента е с идентично психологично
състояние, както преди инцидента; преодоляването почти изцяло на инцидента; още
– изминалото време от около четири години от деликта; още - значимото увреждане
основно на неводещата за пострадалия лява ръка; още - фактът, че през първия
месец след инцидента не е останал пострадалият да се грижи сам за себе си, без
дом, а напротив - живял е в дома на свидетеля, където за него се е грижил сина
на свидетеля – всичките като редуциращи отговорността и обезщетението обстоятелства.Тези данни, съвкупно
и съпоставено анализирани,
мотивират оправдания
според съда в случая размер на дължимото обезщетение от 5000лв. Поради което
искът следва да се уважи до тази сума, а за горницата - да се отхвърли.
На осн.
чл.84, ал.3 ЗЗД се следва и законната лихва от деня на деликта.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените
доказателства, на ищеца се следват
сторените от него разноски, съразмерно с уважената част от
иска – тоест адв. хонорар по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв
(неоспорен) върху присъдената сума или в размер на 580.00лв. по Наредба
№1/2004г., лично на адвоката.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по
уважената част от иска – в размер на 200.00лв. На същото основание той следва
да заплати в полза на БСВ и направените от Бюджета разноски, съразмерно с
уважената част от иска – от общо 320.00лв. (за СМЕ и СПсЕ)
следва да заплати сумата 106.67лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.И.С., ЕГН**********, да заплати на Г.Д.А.,
ЕГН**********, сума в размер 5000.00лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в реално
претърпяните
болки, страдания,
дискомфорт, невъзможност за
пълноценно самообслужване и
стрес,
свързани с нанесена на ищеца от
ответника средна телесна повреда на дата 18.05.2015г., а именно – счупване на шиловиден израстък
на лява лъчева
кост, обусловило трайно затруднение движенията на левия
горен крайник за период от
около 1.5 месеца, заедно с леки телесни повреди по другата ръка и главата
– установени с одобрено споразумение по НОХД
№5115/2016г., ВРС, ведно със
законната лихва върху тази сума
от деня
деликта – 18.05.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5000.00лв. до 15000.00лв., ведно със законната лихва върху сумата от
деликта – 18.05.2015г. до пълното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД вр. чл.84,
ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА
И.И.С., ЕГН**********, да заплати на адвоката на
ищеца по делото - Р.М. от ВАК, сумата 580.00лв.
– адвокатски хонорар по уважената част от иска, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА
И.И.С., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ,
по сметка на ВРС, сумата общо 306.67лв. – държавна такса и разноски
за СМЕ и СПсЕ по делото, според уважената част от
иска, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………