Решение по дело №452/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

       

 

Номер ІІІ-50                    Година  2018, 29.05.                    Град Бургас

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД, Трети въззивен граждански състав                                      

На осми май                                     две хиляди и осемнадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                2.м. с. КРАСИМИР СОТИРОВ

 

Секретар: Жанета Граматикова

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 452  по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Ж.Б.Т., ЕГН ********** и С.Г.Т., ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Е. в.“ № *, чрез процесуален представител адвокат Димитринка Вълева от БАК против Решение № 3/10.01.2018 г., постановено по гр. дело № 1030/2016 г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивниците против Ж.Д.З., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Е. в.“ № * и И.М.С., ЕГН ********** от гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет.*, ап.*, искове с правно основание чл.109 от ЗС да се осъдят ответниците да премахнат за своя сметка построените в УПИ №ІІ-245 в кв.15 по ЗРП на гр. Карнобат лятна кухня и гараж, попадащи в имоти на въззивниците УПИ ІІІ-246 в кв.15 по застроителния регулационен /подробен устройствен/ план на гр. Карнобат и построени на границата между двата имота, както и преустановяване на незаконните действия на ответниците във връзка с незаконното заемане на част /20 кв.м./ от имота на въззивниците, представляващ дворно място с площ от 554 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-246 в кв.15 по застроителния и регулационен /подробен устройствен/ план на гр. Карнобат. Съдът е осъдил въззиваемите да заплатят на Ж.З. сумата от 450 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, които го намират за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Молят съда за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което претенциите да бъдат удовлетворени. Излагат съображения.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявеният пред Районен съд – Карнобат иск е правно основание по чл. 109 от ЗС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявените пред първоинстанционният съд искове, както беше посочено по-горе с правно основание чл. 109 от ЗС и са свързани с премахване на описаните в исковата молба постройки, както и преустановяване на законните действия, свързани с незаконното завземане на част по имота на ищците в размер на 20 кв. м.

Не се спори, че с нотариален акт № ***, нот. дело № ***/** г. по описа на КРС С.Т. и П. Т. са продали на Г.С. Т. дворно място от 500 кв. м., образуващо с предаваемите по регулация места парцел ІV, в кв. 14 по плана на гр. Карнобат, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда. Впоследствие, с нотариален акт от 19 май 1989 г. Г.С. Т. е признат за собственик по силата на двоична регулация на маломерно дворно място от 54 кв.м., което е отчуждено от имот по снимачен номер 240, кв. 15, собственост на Т.У.. Впоследствие, видно от представеното удостоверение за наследници № 1108/15.12.2007 г. на община Карнобат, наследодателят Г.С. Т. е починал на 26.11.2007 г. и е оставил като наследниците ищците по делото Ж.Т. – съпруга и С.Т. – син.

Ответници по делото и съответно въззиваеми в настоящото производство са Ж.Д.З. и И.М.С.. Същите са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с Решение № 16/178.02.1999 г., постановено по гр. дело № 1922/1998 г. по описа на Старозагорски районен съд.

С нотариален акт №**, том **, нот. дело №****/**** г. на КРС,  за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка М.М. Т. и К.Ж.З., действащи със съгласието на Д.Х. З. – съпруг, са прехвърлили на Ж.Д.З. – внук  на М.М.Т. и син на К.З. дворно място от 410 кв.м., включително 10 кв. м. предаваем по регулация, образуващо парцел 2245 в кв. 15 по плана на града, при посочените на договора условия, ведно с построените в него жилищна сграда от една маза в избен етаж и три стаи, кухня и салон, антре, баня и антре на първи етаж, навес и останалите подобрения и насаждения в имота. Видно от представения пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба от Ж.З., както и приложените със същия доказателства, с удостоверение № 94-Х-133/12.01.2004 г., Дирекция ТСУ при община Карнобат е издала на К.Ж.З. удостоверение, че изградените в урегулиран поземлен имот № ІІ-245, кв. 15 съгласно действащия план на кв. Красно село, масивен гараж и лятна кухня, под общ покрив, със застроена площ от 34 кв.м., построени по данни на собственика през 1968 г., са търпими строежи, съгласно параграф 16, ал.1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията и не подлежат на премахване, като могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.

Пред първата съдебна инстанция са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д. Н. Д. се установява, че процесните два имота, а именно: УПИ ІІІ-246 в кв. 15 по действащия ПУП на Карнобат, собственост на Ж.Т. и С.Т. и УПИ ІІ-245 в кв. 15 по действащия ПУП на гр. Карнобат, собственост на Ж.З. и И.С., са част от един „грамаден двор – Ж.вия двор“, който бил разделен през 1955 г. На улицата Ж.К.построил лятна кухня с две стаички, като през този период Г. бил съсед на Ж.. Г. и Ж. са братя. Според свидетеля, гаражът и лятната кухня са една постройка, като в същата постройка Ж. и баща му направили гараж. Според свидетеля, стената на лятната кухня представлява границата между двата парцела, не е пристроявано.

Свидетелят Н. Г. Д. твърди, че е участвал заедно с Ж. при изкопаването на дупка за гараж. При строителството на гаража не е извършено ново строителство, а е било в обема на бившия  навес. Поради денивелацията на терена, гаражът е вмъкнат под стаичката, която се ползва за килер.

Според свидетелката С. Д. лятната кухня е направена като ограда със съседния двор към 1970 г. и оттогава нищо не е променяно, като оградата не е местена.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, в това число и приложената преписка от Областна управа Бургас, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в гр. Карнобат са разработени два ПУП-а от 1960 г., одобрен със заповед  и от 1982 г., одобрен със Заповед № 240/06.05.1982 г. на Председателят на Окръжния народен съвет гр. Бургас. От имот № 108 в кв. 14 са образувани УПИ ІІІ и УПИ ІV, съгласно ЗРП от 1960 г. Междинната регулационна линия, разделяща имот планоснимачен номер  108 на два парцела е изменена през 1976 г. със Заповед № 370/13.03.1976 г. на Началник управление „Строителство и архитектура“ при Окръжен народен съвет гр. Бургас по съгласие на собствениците, изразено в нот. заверено заявление от 13.02.1976 г. и съгласно скица от 23.12.1975 г., съдържащо подписите на тогавашните собственици на парцел ІV и парцел ІІІ, съответно Г. Т. и Ж. Т.. По делото е назначена и съдебно-графологична експертиза по повод представените от Областна управа доказателства, която е отговорила на въпроса досежно положените подписи по отношение на скицата и молбата – лист 125 и 126 от Решението на КРС, като е заключила, че на представената молба от 14.10.1975 г., след „с почитание: 1.“, подписът не е положен от Г. С. Т., а на посочената скица след „стопани: 1.“, подписът е изпълнен от Г.С. Т..

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно плана от 1960 г., регулационната линия между двата имота е минавала между двете постройки, като в плана не са отразени лятна кухня и гараж.

В плана от 1981 г. постройките вече са заснети и  упоменати в плана, като регулационната линия между имотите съвпада с кадастрално заснетата и отразена ограда, с изключение на участъка в дъното на имота, при който има разминаване между двете линии. Според вещото лице изградените в имота на ответниците лятна кухня и гараж са без строителни книжа. Същевременно, съгласно параграф 16 от преходните разпоредби на ЗУТ, гаражът и лятната кухня представляват търпими строежи, тъй като „строежи, изградени до 7 април 1987 г.,  за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно този закон, са търпими  строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че постановеният от първоинстанционния съд акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съгласно точка 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК, „за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.“, тоест, налице са две кумулативно изискуеми предпоставки. От една страна, неоснователни действия на адресата на негаторния иск чрез извършване на незаконни действия, респективно изграждане на постройка без спазване на съответните изисквания и от друга страна, създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В случая, е приложимо и Решение № 122/06.06.2014 г. на ВКС по гр.дело № 6600/2013 г. на Първо гражданско отделение, от което е видно, че при постигнато съгласие от наследодателите на собственици на съседни имоти, досежно отношенията помежду им и при липса на промяна в продължение на дълъг период от време, техните наследници не могат чрез предявяване на претенция по чл. 109 от ЗС да променят фактическото положение, още повече, че процесните лятна кухня и гараж отговарят на условията на параграф 16 от преходните разпоредби на ЗТСУ. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено с последиците по закон, като въззивниците бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Ж.З. сумата от 200 лева съдебно-деловодни разноски.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3 от 10.01.2018 г., постановено по гр. дело № 1030/2016 г. по описа на Карнобатския районен съд.

ОСЪЖДА Ж.Б.Т., ЕГН ********** и С.Г.Т., ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Е. в.“ № *, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.Д.З., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Е. в.“ № * сумата от 200 лева съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи от решението на страните.

                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                           2.