Р Е
Ш Е Н
И Е № 240
гр.Кюстендил,
15.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№417/2018г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Д.Л.Т. ***,
съдебен адрес *** оспорва ЗППАМ №18-5310-000180/11.05.2018г. на началник група
в сектор ПП Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил, с която му е наложена санкция по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на материалноправните
разпоредби и процесуалните правила.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената
заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН
№757/11.05.2018г. за това, че на същата дата, около 10.12ч., по ПП-1 Е79,
км318+530 в посока гр. София, е управлявал собствения си лек автомобил БМБ 335
с рег.№РК3883ВВ след употреба на алкохол, установено с техническо средство
Алкотест дрегер 7510. Скалата на уреда отчела 1.09 промила в издишания въздух.
Водачът се е съгласил с показанията на уреда и не е дал кръв за лабораторен
анализ, въпреки че му е издаден ТИМИ №0017041.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №18-5310-000180/11.05.2018г.
представлява
мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства,
които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са
изложени в обем, позволяващ да се изведе волята на административния орган и да
се разбере ясно и безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил
нарушителя и какви са неговите съставомерни елементи откъм форма на
изпълнително деяние, време и място на извършване. ЗППАМ е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с
представената заповед №277з-1046/30.06.2017г. и в предписаната от закона форма.
Правилно е приложен и
материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца.
В случая съдът,
с оглед писмените доказателства – АУАН №757/11.05.2018г. /АУАН не е оспорен с
годни доказателства и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на
чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и ТИМИ, приема за безспорно установено извършено от Д.Л.Т.
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към
хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Предназначението
на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие - "до решаване
на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца". Релевантният
за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ
предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това
е така и по арг. от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, според която в случаите
по чл.171, т.1, букви "б", "е" и "ж" СУМПС на
водача се изземва със съставянето на АУАН. Липсва обаче законова пречка за
едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда
на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП.
Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че административният орган правилно и
законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146
от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.
С оглед
изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Л.Т. *** срещу ЗППАМ №18-5310-000180/11.05.2018г. на
началник група в сектор ПП Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил, с която му е
наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: