№ 133
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000120 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на ИНОВАСИОН ООД , представлявано от
управителя А.Н.А., против решение №30/11.12.2023г., постановено по т.дело №30/2023г.
по описа на ОС-***, с което е уважен иск, предявен от Ю. С. Х., ЕГН ********** от ***, за
отмяна на решенията, взети на общо събрание на съдружниците в ответното дружество
ИНОВАСИОН ООД, ЕИК *********, ***, проведено на 25.08.23г., а именно решенията по
т.1, т.2 и т.3, като в полза на ищеца са присъдени сторените разноски в размер на 5 240 лева,
включващи както заплатена държавна такса, така и адв.възнаграждение.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението се
обжалва и в частта за разноските, присъдени на насрещната страна.
Въззивникът прави оплакване, че изводите на съда за липса на материалните
предпоставки на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ за изключване на съдружника, са изцяло
необосновани. Според въззивника, тези изводи противоречат на събраните доказателства, а
освен това са противни и на правилата на формалната логика./направен е коментар на
събраните свидетелски показания/. Поддържа, че съдружникът Х. е нарушил задълженията
си съгласно чл.126 ТЗ, визирани в писменото предупреждение и в спорните решения на
ОСС на дружеството от 25.08.23г. Поддържа, че тези нарушения са с такава тежест, че
спрямо тях единствено възможното решение е именно изключване на съдружника.
Твърдят се допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на съвкупен анализ на събраните доказателства. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон относно разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ.
1
Страната поддържа фактическите си твърдения, че съдружникът Х. проявява трайно
агресивно поведение към останалите съдружници, което е нетърпимо и води до накърняване
доброто име на дружеството пред контрагенти и клиенти, затруднява работата на
дружеството. Поддържат се всички възражения, направени пред първата инстанция.
Твърди се още, че съдът е извършил частично обсъждане на доказателствата, в
частност на свидетелските показания, без съпоставяне с останалите доказателства по делото,
вкл. материалите по прокурорска преписка вх.№2793/2022г. на РРП и съдържащите се в нея
писмени сведения и докладна записка. Като нарушение на процесуалните правила се
изтъква и присъденото от съда възнаграждение за адв.възнаграждение, при несъобразяване
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Твърди се, че съдът е присъдил
четирикратно по-голям размер от минимума по Наредбата за МРАВ. Претендира се отмяна
на решението на ОС изцяло и вместо това уважаване на иска ведно с присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Ю. С. Х., за
неоснователност на жалбата. Твърди, че оплакванията за допуснати от съда процесуални
нарушения са неоснователни, тъй като всички събрани по делото доказателства са били
обсъдени в съвкупност. Счита, че правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания,
сочени от въззивника, поради тяхната заинтересованост. Поддържа, че дори да се допусне,
че е налице нарушение от съдружника на негови задължения, то същото не е било доказано,
а освен това е налице съдебна практика, че посочените фактически действия не водят до
основание за прилагане на най-тежката мярка спрямо съдружника чрез изключването му.
Твърди се, че дори да са налице визираните от ответника нарушения по чл.126, ал.3, т.1 и т.3
ТЗ, те не се отразяват по никакъв начин на дейността на ответното дружество и на неговото
реноме. Въззиваемият твърди, че събраните доказателства установяват, че възникналият
спор е личен, а не свързан с дружествените работи и не може да послужи като основание за
изключването на съдружника. Поддържа, че в хода на производството ответникът не е
обосновал как посочените в предупреждението фактически действия и бездействия на
съдружника изпълват съдържанието на основните му задължения в дружеството, а именно
съдействие за осъществяване дейността на дружеството както и действия против интересите
на дружеството. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на сторени
разноски за въззивното производство.
Предмет на производството е и частна жалба на ИНОВАСИОН ООД срещу
определение по чл.248 ГПК с рег.№10/29.01.2024г. по т.дело №30/2023г. на РОС, с което е
оставена без уважение молба на ответника, обективирана във въззивната му жалба срещу
решението за изменение в частта за разноските. В жалбата се излага, че постановеният акт е
неправилен. Твърди се, че съдът не е отговорил на възражението на ответника по
претендираните от ищеца разноски за адв.възнаграждение в размер на 5 000 лева. Твърди се,
че ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, не е извършил активно процесуално
представителство по делото, а е депозирал само писмени молби. Твърди, че представеният
от страната документ за заплатено възнаграждение на пълномощника е неясен и не
удостоверява реалното заплащане на сумата. Оспорват се изводите относно правната и
фактическа сложност на спора, съответно се претендира намаляване на адв.хонорар
съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението по чл.248
ГПК и изменение на присъдените разноски с тяхното намаляване до минималния размер от
1 250 лева съгласно чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г.
В законовия срок не е постъпил отговор по частната жалба от ищеца Ю. Х..
В производството пред въззивния съд двете жалби /въззивна и частна/ се поддържат
от въззивника Иновасион ООД, чрез пълномощника му адв.М.М..
Насрещната страна Ю. Х., чрез адв.Ем.С., оспорва жалбите.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е било
2
образувано по искова молба на Ю. С. Х. срещу Иновасион ООД, с искане за отмяна на
решенията, взети на общо събрание на съдружниците /ОСС/ на дружеството от 25.08.23г., за
изключване на съдружника Ю. Х., разпределяне на дяловете му от капитала между
останалите двама съдружници и приемане на нов дружествен договор с отразяване на
промените. Ищецът твърди, че взетите от ОСС решения са незаконосъобразни, взети при
неспазване на процедурата по изключване на съдружника и в нарушение на приложимата
материална разпоредба на чл.126, ал.3 ТЗ, поради липса на основания за изключването на
съдружника. Взетите обусловени решения по т.2 и т.3 от дневния ред на събранието също са
незаконосъобразни, тъй като са взети при липса на необходимото мнозинство за тяхното
приемане поради предшестващото незаконосъобразно изключване на съдружника по т.1.
Твърди се на първо място, че предупреждението, отправено до съдружника, не
посочва ясно и точно в какво се изразява неговото поведение против интересите на
дружеството – не било посочено какви свои задължения не е изпълнил съдружникът или с
кои свои действия е навредил на интересите на дружеството, съответно е увредил доброто
му име; не са посочени действията на съдружника, с които препятства работата на ОС, как
препятства работата на управителя А.Н.А.; какви последствия е имало за дружеството
поведението на съдружника; не бил посочен и срок за коригиране на поведението му.
Твърди се, че тези пропуски в предупреждението са довели до процесуално опорочаване
процедурата по изключване на съдружника.
Като второ нарушение се сочи липса на посочена дата на изключването на
съдружника в протокола на нотариус В.В. от 29.08.2023г.
На следващо място, ищецът твърди, че не са налице материалните предпоставки за
изключване на съдружника съгласно чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Твърди се, че посочените в
протокола обстоятелства представляват само твърдения и обвинения, които не се доказват.
Въвежда се довод, че оперативната дейност по осъществяване предмета на дружеството се
ръководи от управителя, поради което не е необходимо всеки от съдружниците лично и
пряко да участва в дейността. Твърди се, че това е и невъзможно, тъй като останалите двама
съдружници препятстват достъпа на ищеца до дружествените книжа и информацията
относно хода на дружествените работи. Твърди се, че ищецът няма достъп до седалището и
адреса на управление на дружеството. Твърди се, че на 20.07.2023г. отправил уведомление
за предоставяне възможност за упражняване правата си по чл.123 и чл.124 ТЗ, но в отговор
на това бил изключен от дружеството. Твърди, че останалите съдружници се стремят да
извлекат ползи от собственото си неправомерно поведение чрез предприетото изключване
на съдружника. Посочените в протокола фактически действия на Ю. Х. не представляват
основания за изключването му по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ нито по т.3 на същата норма. Твърди
се, че дружеството не е претърпяло никакви вреди от поведението на съдружника си. Освен
това, ищецът счита, че дори да е налице някакво нарушение от негова страна, то няма траен
и системен характер, за да доведе до най-тежката санкционна последица– изключването му
от дружеството. Твърди, че действителната причина за изключването му са влошените
отношения с останалите двама съдружници, но това обстоятелство не представлява
основание за прилагане на чл.126, ал.3 ТЗ. Претендира отмяна и на останалите решения,
взети на същото ОСС, като незаконосъобразни поради тяхната обусловеност от
незаконосъобразното изключване на съдружника и вземането им без необходимото
мнозинство.
В срока за отговор ответното дружество Иновасион ООД, чрез адв.М.М., оспорва
иска. Твърди, че ОСС е проведено съобразно предвидената в дружествения договор и ТЗ
процедура, след връчване предупреждение и писмено уведомление до съдружника-ищец.
Твърди се, че във връченото на съдружника предупреждение били изрично посочени три
конкретни негови прояви, насочени срещу останалите двама съдружника З.Г. и А.Н.А., чрез
които са обективирани действия против интересите на дружеството, а именно: на 23.07.22г.
3
в хотел М. Х. нападнал съдружника А.А.; на 09.08.22г. в същия обект, стопанисван от
дружеството, демонстрирал агресивно поведение по отношение на З.Г. като отправял закани
за саморазправа; на 25.06.23г., отново в хотел М., отправил закана за убийство към
съдружника А.А.. Твърди се, че посредством това поведение съдружникът Х. препятства
работата на ОСС и дейността на управителя А.А. като действа и против интересите на
дружеството. Твърди се, че това поведение е станало достояние на бизнес-партньорите на
ответника както и на персонала в хотела, поради което се отразява на доброто име на
дружеството. Според ответника, за тези нарушения на съдружника не следва да бъде
предоставян срок за отстраняване, а и същите са продължили повече от месец след
предупреждението. Твърди се още, че чрез действията си съдружникът злепоставя
дружеството като води до намаляване клиентелата в хотел М., стопанисването на който е
основният предмет на дейност на дружеството. Твърди се, че с фактическите си действия
съдружникът осъществява основанията по чл.126, т.1 и т.3 от ТЗ. Посочват се отново
визираните в предупреждението конкретни прояви на съдружника Х., чрез които се твърди,
че последният препятства дейността на дружеството и действа против интересите му.
Ответникът счита, че приложената санкционна мярка е напълно адекватна на тези прояви.
Твърди се още, че съгласно чл.21 от дружествения договор, изготвеният за събранието
протокол не е необходимо да бъде с нотариална заверка на подписа и обективира валидно
взети на 25.08.23г. решения по чл.126, ал.3 ТЗ, ведно с последиците от изключването
относно капитала и персоналния състав. Претендира се отхвърляне на иска като
неоснователен. С допълнителен отговор ответното дружество поддържа вече изложените
възражения и доводи срещу иска.
Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, в
пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съдът намира производството за допустимо, образувано по редовна въззивна жалба –
подадена от легитимирана страна, чрез упълномощения по делото от ответника адв.М.М., в
преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Страните не правят нови доказателствени искания, а направените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, въззивният състав намира за
неоснователни. Впрочем, оплакването касае обсъждане на събраните по делото
доказателства в мотивите на решението, поради което обективно не представлява
нарушение на правилата на ГПК за събирането им, а оспорване правните изводи на съда по
същество на спора.
С решението си съдът е уважил предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.74 ТЗ като отменил взетите на ОСС на ответното дружество решения по т.1,
т.2 и т.3 от протокола от 25.08.2023г., съответно за изключване на съдружника Ю. С. Х. /по
т.1/, за разпределяне на освободените дялове на изключения съдружник/по т.2/ и приемане
на нов дружествен договор/по т.3/. Първоинстанционното решение е изцяло предмет на
въззивно обжалване.
Предявен е иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на
съдружниците на ответното дружество за изключване на съдружник съгласно чл.126, ал.3
ТЗ, ведно с отмяна на обусловените от това решения на същото събрание – за
преразпределение на освободените дружествени дялове /25%/ между останалите
4
съдружници и за приемане на нов дружествен договор с отразяване на промените. Искът е
предявен при спазване на преклузивния срок, от легитимиран съдружник в дружеството.
Страните не спорят относно провеждане на събранието на съдружниците на
Иновасион ООД на 25.08.2023г. и неговия дневен ред; не се спори относно уведомяването
на съдружника –ищец за събранието и присъствието му на същото, вкл. чрез
упълномощения от него адвокат. Тези предпоставки сочат на допустимостта на предявения
иск съгласно чл.74 ТЗ. От характера на атакуваните решения е очевиден и интереса на
ищеца от конститутивния иск.
Ищецът не оспорва връчването на предупреждението за изключването му като
съдружник както и поканата за провеждане на общото събрание на 25.08.2023г. Във
въззивното производство, съобразно съдържанието и оплакванията в жалбата, не е налице
спор, че в предупреждението за изключване дружеството е посочило конкретни действия на
съдружника, чрез които намира, че са осъществени основания за изключването му съгласно
чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Не е предмет на въззивното производство и валидността на
изготвения за събранието протокол на Иновасион ООД от 25.08.2023г., съответно датата на
атакуваното посредством иска, изключване на съдружника. Независимо че дружественият
договор предвижда по-облекчена форма, представеният протокол е с нотариалния заверка на
подписа на съставителя и на съдържанието му съгласно чл.137, ал.4 ТЗ.
Предметът на въззивното производство е ограничен до законосъобразността на
взетите решения от органа на дружеството, съответно изводите на съда по приложение на
материалноправната разпоредба на чл.126, ал.3 ТЗ.
Съгласно чл.74 ТЗ, при предявен от съдружник конститутивен иск за отмяна на
решения на ОС съдът дължи преценка за спазване както на процесуалните норми, касаещи
свикването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на съдружника в
работата на върховния орган на управление на търговеца ООД, но и нормативните
разпоредби относно материалните права на съдружника, осигуряващи реалното
осъществяване на членствените му права съгл.чл.123 ТЗ. В случая, предвид очертания с
въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд не е сезиран с оплаквания срещу
процедурата по свикване, провеждане и вземане решения от събранието, вкл. по връчване на
съдружника предупреждението по чл.126 ТЗ, а единствено от законосъобразността на
конкретните взети на събранието решения по т.1- т.3 от дневния ред. Доколкото законът в
чл.126, ал.3 ТЗ формулира твърде общо основанията за изключване на съдружник,
въззивният съд дължи конкретна преценка дали установените по делото факти и
обстоятелства, посочени в предупреждението, представляват основанието, визирано от
законовата разпоредба на чл.126 ТЗ за изключване на съдружник. Тази преценка на съда е
поради това за законосъобразност.
По иска за отмяна на решенията на ОС съдът следва да извърши проверка доказано
ли е от дружеството основанието за изключване - установено ли е нарушение на конкретно
дължимо от ищеца поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от
решение на Общото събрание, налице ли е виновно неизпълнение на основни за
дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника,
при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо. /в този смисъл
решение № 126/08.07.2013г. по т.д.№ 943/2012г. на ВКС, II т.о.; решение №171/13.03.2012г.
по т.д.№860/2010г. на ВКС, II т.о. и др./ Съгласно решения №554 от 12.06.2007г. по т.д.
№221/2007г. и №1110/25.07.2007г. по т.д.№683/2006г. и №171/14.03.2012г. по т.д.
№860/2010г., II т.о., ТК на ВКС, тъй като изключването е крайна санкционна мярка, тя
трябва да е адекватна на извършеното нарушение, което в хипотезата на посочените
основания - неизпълнение на задължение за оказване съдействие за осъществяване
дейността на дружеството и действие против неговите интереси, означава и системно и
трайно неизпълнение на задълженията на съдружника съгласно чл.124 ТЗ, а не инцидентна
5
проява. Визираните правни основания изискват конкретни активни действия и/или
бездействия, чрез които съдружникът да препятства дейността на дружеството или да
уронва неговото име. Тежестта на доказване основанията за изключване, посочени в
протокола от 25.08.2023г. и в предупреждението, лежи върху ответното дружество съгласно
чл.154 ГПК. Последното следва да докаже по реда на главното и пълно доказване
законосъобразността на взетите крайни решения по отношение участието на Ю. Х. в
дружеството.
Настоящият състав намира, че от събраните в първата инстанция доказателства не се
установява поведение на съдружника Ю. Х., което да осъществява някое от посочените в
предупреждението и решението за изключване основания, да е несъвместимо с качеството
му на съдружник в Иновасион ООД, да представлява неизпълнение на негови основни
задължения на ТЗ, дружествения договор или решения на общото събрание. Съгласно
разпоредбата на чл.124 ТЗ, съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата си вноска,
да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на
неговата дейност както и да изпълнява решенията на общото събрание. В предупреждението
до съдружника, макар да са посочени конкретни действия на Х., не са конкретизирани
оспорени или неизпълнени решения на дружеството, съответно клаузи от дружествения
договор; не са посочени онези бездействия или действия, чрез които съдружникът
препятства осъществяване дейността на дружеството. Посочени са единствено бланкетно
предвидените в т.1 и т.3 на чл.126, ал.3 ТЗ основания за изключване.
От съвкупния анализ на писмените доказателства – жалби, сигнали и докладни
записки по прокурорски преписки се установява, че действително отношенията между
управителя на дружеството А.А. и съдружника Ю. Х. са били влошени в последните две –
три години, считано от 2020 година, поради което са имали конфликти и спречквания,
размяна на остри забележки и критики. В исковата молба ищецът не оспорва наличието на
тези пререкания, но твърди, че същите са неотносими, т.е. не са релевантни към основанията
за изключването му. Посочените от дружеството в предупреждението провинения на
съдружника /на л.19 и чл.25 по делото/ са трикратни прояви на агресия спрямо останалите
съдружници, в частност спрямо управителя на дружеството А.Н.А., а именно: на 23.07.22г.
ищецът се нахвърлил в хотел М. на съдружника си А. А. и ми нанесъл удар с юмрук; на
09.08.22г., отново в хотел М. /стопанисван от дружеството- въззивник/, крещял и проявил
агресивно поведение пред стая, в която бил отседнал другият съдружник З.Г., а на
25.06.2023г. отправил закани за убийство спрямо съдружника си А.А.. Образуваната при
първата проява прокурорска преписка е прекратена с отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като деянието се преследва по тъжба на пострадалия и не представлява
престъпление от общ характер. /л.75/
Освен фактическата конкретика в предупреждението са посочени и основанията на
чл.126 ТЗ, а именно неизпълнение на задължението за оказване съдействие за
осъществяване дейността на дружеството и препятстване работата на ОС и на
управителя както и действия против интересите на дружеството. Изложени са доводи,
че това поведение на съдружника Х. е станало достояние на бизнес –партньори на
дружеството, клиенти и персонала в хотела и заведението, поради което уврежда доброто
име на Иновасион ООД. Не е посочен обаче произходът на тези влошени отношения и
тяхната връзка с дружествените работи на ответника – както в предупреждението, така и в
отговора на исковата молба.
От приложените книжа, разменени между дружеството и съдружника Х. както и
отправени до органите на МВР, вкл. отговор на заявление на л.22, жалба до РП –***,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство /л.75/, докладна записка на
РУ на МВР –*** /л.78/ и придружаващите ги жалба и сведение от А.А. до органите на МВР,
обяснения от Х., обяснения и от А.А. по друга преписка /вж.л.205/ както и отправени им
6
предупреждения съгласно чл.65, ал.2 от ЗМВР и др., е очевидно наличие на конфликт между
А.А. и Ю. Х., който не е свързан пряко с дейността на Иновасион ООД. От приложените
писмени доказателства по делото се установява, че между ищеца и управителя на ответното
дружество съществуват други както лични, така и бизнес отношения, произтичащи от
участие на лицата като съдружници и в друго дружество Олимп ООД както и такива,
произтичащи от договор за наем на овчарник и терен, по който наемодател е Олимп ООД, а
ищецът е наемател /вж. л.190-191/. Тези отношения нямат касателство към съдружието в
Иновасион ООД. Ответникът не е и твърдял, че споровете между тези лица касаят дейността
или решенията на органите му. Единственото му твърдение, е че чрез действията си
съдружникът Х. е увредил репутацията на стопанисван от дружеството търговски обект.
Същевременно, съдът цени и приложените към прокурорска преписка вх.№2793/2022г.,
приобщена по делото, документи. Съобразно изявленията на жалбоподателя А.А. по
пр.преписка №2793/2022г. на РП-***, свадата между него и Х. на 23.07.2022г. /посочена
като едно от действията, осъществяващи основание за изключването/ е инцидентна проява,
която се дължи на употребата на алкохол като след нея двамата продължили да работят
заедно и не са се карали./л.145, л.155/ В този смисъл са и изявленията пред органа на самия
ищец Ю. Х., част от същата преписка. Изявленията на ответника, представляван от законния
си представител А. Н.А., пред съответния орган /РП или РУ на МВР/ се ползват с
материална доказателствена сила по отношение на заявените с тях неизгодни за ответника
обстоятелства. В практиката си ВКС приема неотлъчно, че признанието на ответника има
удостоверително значение като обяснение на страна по делото и се ползва като
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти. Когато е направено
извън съда, пред друг орган, както е в случая, има силата на извънсъдебно признание.
Поради това изявленията на законния представител на дружеството А.Н.А., че свадата на
23.07.22г. е инцидентна проява на Х. както че се скарали за бизнес отношения, са
противопоставими на ответното дружество. Те не са били опровергани посредством
останалите събрани по делото доказателства, вкл. изслушаните свидетелски показания в
настоящото производство.
Жалби срещу А.А. са били подавани и от ищеца /л.171 и сл./, но същите отново са
свързани с други отношения между лицата, поради което съдът не ги обсъжда. Именно
поради изложеното съдът не е изисквал данни за хода на прокурорска преписка
№2114/2023г. на РП -*** съгласно постановление от 14.08.2023г. и постановление от
06.10.2023г. /л.227/ Както се сочи в постановлението от 14.08.2023г., обединените
прокурорски преписки, образувани по жалби на Х., касаят влошени междуличностни
отношения между двете лица А.Н.А. и Ю. С. Х.. Същите са без значение за настоящия спор,
още повече, че са образувани по сигнали и жалби на ищеца лично срещу А.А., а не в
качеството му на управител на дружеството.
Водените от ответника свидетели също не установяват по какъв начин с поведение,
действия или бездействия Ю. Х. е накърнил доброто име на дружеството, не е съдействал за
осъществяване дейността му. Показанията на св.М.Н. съдът цени съобразно чл.175 ГПК, тъй
като същата е служител на ответното дружество, управител на хотелския комплекс.
Показанията й биха били достоверни в посока увреждане репутацията на заведението и
хотела, стопанисвани от дружеството, но същата не излага такива обстоятелства. Освен
това, показанията на свидетеля са непреки и опосредени от чужди впечатления. Същата
сочи, че тъй като *** е малко населено място, хората знаят и говорят за конфликт между Ю.
и А.. /от прокурорската преписка също се установява, че при спора на 23.07.22г. ищецът Х.
и А.А. били сами, не присъствали трети лица, л.75 по делото/ За техните отношения знаят
както клиенти, така и персонала на хотела. Свидетелят Х.Ш. сочи също за пререкание
между двама мъже лятото на 2022г., от които познавал единствено А., но не знаел кой е
другият. Свидетелят А. познава и двете лица, но също няма преки и непосредствени
впечатления, тъй като чул от трети лица /персонал и доставчици/, че А. и Ю. се били карали,
7
че Ю. бил причина за скандалите. От събраните свидетелски показания не може да се
установят релевантните за спора факти както правилно е обсъдил същите и
първоинстанционният съд. Същите представляват непреки, опосредени от чужди
впечатления сведения за отношенията между А.А. и ищеца, поради което не се ползват с
доказателствена стойност за удостоверявания факт, а още по-малко имат значение към
относимите към спора обстоятелства, обхванати от основанията в чл.126, ал.3 ТЗ. Не се
установява тези отношения да касаят дружествените работи на Иновасион ООД, нито
същите да са довели до действително влошаване търговската дейност на дружеството или
обществената му репутация, до отдръпване на клиенти, бизнес-партньори, до нарушаване
ритъма на работа. Независимо от източника и качеството/съдържанието/ на събраните
показания, съдът намира, че същите не носят надеждна и достоверна информация за
изясняване на релевантните за спора факти, тъй като не установяват неизпълнение на
конкретни дружествени решения от страна на съдружника Х., нито противопоставяне и/или
злепоставяне дейността и името на дружеството. От тези показания може да се съди само за
наличен междуличностен конфликт като отсъства привръзка с изведените в
предупреждението основания за изключване на съдружника съгл. чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ.
Съдът счита, че влошените отношения между съдружниците, макар потенциално да
могат да обусловят някое от основанията за изключване, в конкретния случай не
установяват нито една от сочените от ответника материални предпоставки за изключването
на Ю. Х.. Не се установява, че изключеният не е съдействал за осъществяване на конкретни
решения на дружеството Иновасион ООД съгласно чл.124 ТЗ или че трайно е създавал
пречки за осъществяване предмета на дейност на дружеството. Не се установява ответникът
да е извършил конкретни правни или фактически действия, насочени срещу дружеството
или неговите органи, вкл. управителя на същото, с които да е злепоставил интересите му. В
тази връзка, доколкото основанието е формално, наличието или липсата на вреди е без
значение за основателността на иска, макар че такива не се и установяват.
В чл.126, ал.3 ТЗ са предвидени законовите основания за изключване на съдружник.
Общото, което обединява изброените в цитирания текст основания, при настъпването на
които ОС може да пристъпи към изключване е това, че по своята характеристика тези
основания се свеждат до неизпълнение на основни задължения на съдружника съгласно
чл.124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Тъй като изключването на съдружник е
крайна санкционна мярка, тя следва да е адекватна на извършеното нарушение, което трябва
да има траен, а не епизодичен характер и да демонстрира явно желание на съдружника да
действа против интересите на дружеството. В случая доказателства за такива сериозни и
систематични нарушения от страна на изключения съдружник по делото не са ангажирани.
/Решение № 582 от 17.06.2008г. на ВКС по т.д.№212/2008 г., ТК; Решение № 525 от
30.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 181/2007г., ТК; Решение № 1110 от 25.07.2007 г. на ВКС по
т. д. № 683/2006 г., ТК и др./ Поради изложеното, взетото решение за изключване на
съдружника Ю. Х. на посочените основания е незаконосъобразно и подлежи на отмяна,
съответно изводите на въззивния състав съвпадат с тези на първата инстанция.
Поради това, аналогични на обжалваните са изводите на настоящия състав и относно
обусловените решения на ОСС по т.2 и т.3 от протокола от 25.08.2023г. Съгласно
постановките на т.2 от ТР №1/2023Г. на ОСТК на ВКС, защитата на незаконосъобразно
изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма
възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по
дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с
прекратеното членство и/или представляват негови последици. Поради
незаконосъобразността на решението по т.1 /относно изключването на съдружника/, на
отмяна подлежат като незаконосъобразни и решенията за уреждане последиците от
изключването, а именно относно разпределение на освободените дружествени дялове на
изключения и приемането на актуализиран дружествен договор. Поради неправомерното
8
изключване на съдружника, незаконосъобразни се явяват и следващите решения, взети на
същото общо събрание и пряко произтичащи от промяната в персоналния състав на
дружеството. Посочените решения са взети при липса на законово предвиденото мнозинство
по чл.137, ал.3 от ТЗ, предвид незаконосъобразното приспадане гласа на изключения
съдружник.
Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции, решението на ОС- ***
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ИНОВАСИОН ООД срещу определение по чл.248 ГПК,
постановено на 29.01.2024г. срещу отказ на съда да уважи искане за изменение на
решението с намаляване присъдените в полза на ищеца разноски, при твърдения за
несвоевременно представяне списък по чл.80 ГПК /след последното заседание по спора/ и
възражение за прекомерност на адв.хонорар:
С частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК се поддържат идентични
доводи за изменение на присъдените в полза на ищеца разноски за адв.възнаграждение с
посочените във въззивната жалба. Поддържа се, че страната не е представила своевременно
списък по чл.80 ГПК както че присъденият хонорар е прекомерен. Съгласно чл.7, ал.1, т.10
от НМРАВ, за този вид дела се предвижда минимално адв. възнаграждение от 1 250 лева.
Претендираното от пълномощника възнаграждение е за всяка инстанция в размер на по
5 000 лева. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е отказал да уважи
възражението на ответника за прекомерност както и искането му по чл.248 ГПК за
намаляване присъдените на насрещната страна разноски. Твърди се, че това намаляване би
съответствало на действително извършените от пълномощника на страната адв.С.
процесуални действия по делото.
За да се произнесе по частната жалба съставът на Апелативен съд установи, че
ищецът е направил искане за присъждане на разноски още с исковата молба като
впоследствие е представил пълномощно за адв.Ем.С. /на л.105 по делото/ ведно с
обективиран на обратната страна договор за правна помощ, в който е изрично уговорено
платено в брой възнаграждение от 5 000 лева. Предявените искове са били уважени, поради
което са налице всички предпоставки за приложение на чл.78, ал.1 ГПК с присъждане
сторените по делото разноски, вкл. адв.възнаграждение, в полза на ищеца. Поради
упражнено от насрещната страна своевременно възражение за прекомерност, съдът дължи
преценката съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Съставът намира, че действително прилагането на
списък на разноските по чл.80 ГПК от ищеца, комуто се следват, не е предпоставка за
разглеждане на искането му по чл.78 ГПК. Последното представлява процесуална
предпоставка при искано от иницииращата страна изменение на присъдените й разноски, но
не и при искане от насрещната страна за намаляване разноските съгласно чл.78, ал.5 ГПК. В
този смисъл прилагане на списъка след съдебното заседание е ирелевантно за исканото
изменение. /в този смисъл т.9 от ТР №6/2013г. ОСГТК на ВКС/
Съгласно приложимата разпоредба, в този случай съдът съобразява претендираните
от страната разноски с правната и фактическа сложност на спора, а също така с извършените
от пълномощника процесуални действия по делото. При тази преценка, настоящият състав
намира частната жалба за основателна. Първоинстанционният съд бланкетно е посочил, че
не е налице прекомерност на адв.възнаграждение до претендирания размер от 5 000 лева, но
не е обосновал изводите си. Съгласно указанията дадени в т.3 от ТР №6/06.11.2013г.,
постановено по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане по чл.78,
ал.5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора,
т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност за всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
9
права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. (в този смисъл: определение
№410/12.06.2012г., постановено по ч.гр.д.№366/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и
определение №233/30.09.2013г., постановено по гр.д.№ 3520/2013г. по описа на ВКС, ІІ г.
о.).
Макар съдът да не е длъжен да приложи минималните размери на
адв.възнаграждения, посочени в Наредбата за МРАВ /и цит. ТР на ВКС/, съгласно
задължително решение С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС и чл.633 ГПК, същият следва да
извърши преценка за правната и фактическа сложност на спора. Съдът намира, че
конкретният спор с правна квалификация чл.74 ТЗ не разкрива такива белези. По
предявения иск тежестта на доказване пада основно върху ответното дружество, което
следва да установи основанията за изключване на съдружника и обусловените от това други
две решения на Общото събрание на съдружниците. Дейността на ищцовия пълномощник е
ограничена в подаване на исковата молба. Пълномощникът не се е явил и в откритото
заседание, въпреки редовното уведомяване, не е ангажирал допълнителни доказателствени
искания и възражения по направени от насрещната страна. С оглед на изложеното, при
съобразяване правната и фактическа сложност на спора, извършените от пълномощника
процесуални действия, нематериалния характер на спора както и предвидените
ориентировъчни минимални размери за този вид спорове съгласно чл.7, т.10 от НМРАВ,
съдът намира, че възнаграждението по чл.36 ЗА следва да бъде намалено до 1 250 лева. /като
ориентир съдът отчита и договореното от насрещната страна възнаграждение в размер на
1000 лева/ Присъденият за първа инстанция адв.хонорар следва да бъде намален до размера
на 1 250 лева, който е адекватен на упражнената адв.помощ по конкретния спор, на
основание чл.78, ал.5 ГПК. Поради основателност на частната жалба, постановеното
решение следва да бъде изменено в частта за разноските съобразно изложените мотиви.
Тъй като възнаграждение на пълномощника се дължи за всяка инстанция, при
идентичен резултат за ищеца и във въззивното производство, нему се дължат сторените
разноски, които са претендирани в същия размер от 5 000 лева, въз основа на отделен
договор за правна помощ, различен от представения пред първа инстанция. /л.49 по
възз.дело/ Насрещната страна е упражнила отново и своевременно възражение за
прекомерност, което по изложените вече съображения, а и с оглед по-ограничения предмет
на въззивното производство, настоящият състав намира за основателно. Възнаграждението
на пълномощника на ищеца следва да бъде намалено до размера от 1 000 лева, на основание
чл.78, ал.5 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №30/11.12.2023г., постановено по т.дело
№30/2023г. на Окръжен съд – ***.
ОТМЕНЯ определение №10/29.01.2024г. по т.дело №30/2023г. на ОС –***, с което е
отказано на основание чл.248 ГПК да бъде изменено решение №30/11.12.2023г. в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение №30/11.12.2023г. по т.дело №30/2023г. на ОС-*** в частта за
разноските като намалява адв.възнаграждение, което ИНОВАСИОН ООД, ЕИК *********,
***, е осъдено да заплати на Ю. С. Х., ЕГН ********** като част от разноските за първа
инстанция, от 5 000 лева на 1 250 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ИНОВАСИОН ООД, ЕИК *********, ***, да заплати на Ю. С. Х., ЕГН
**********, ***, сторените във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение до
размера от 1 000 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11