Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.01.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1761
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.В.И., депозирана против наказателно постановление
№ 20-4569-000251 от 02.09.2020г., издадено от Началник РУ Две могили при
ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 185 ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, по т. 2 от наказателното постановление, на основание чл.
181, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
лева, за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от наказателното
постановление, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че при издаване на наказателното постановление
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно е
приложен материалния закон и е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Оспорват се фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят притежава валидно СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС – Република Гърция. Посочва се, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са нарушени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като и в двата документа е налице идентично неясно и
непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и по
никакъв начин не са конкретизирани обстоятелствата, с които е прието, че
жалбоподателят е извършил вменените му във вина нарушения. По отношение
материалната законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление се
инвокират доводи, че не е установено по безспорен начин извършването на
конкретното деяние, санкционирано от закона като нарушение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован на посочения в жалбата
съдебен адрес за призоваване не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
с жалбата фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана, за това, че на 26.08.2020г., около 11,20
часа, в Община Иваново, на път първи клас № 5 – км. 23, посока град Бяла – град
Русе, като водач на лек автомобил Пежо 306 ХТ, с рег. № Р 78 94 РА, негова
собственост, е извършил следните нарушения: 1. Като водач, който се движи с МПС
през деня се движи, без задължително включени светлини за движение през деня
или с къси светлини, което е субсумирано като нарушение
по чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 2. Не е представил управляваното от него ППС на
технически преглед, което е квалифицирано като нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП;
3. Управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, което е прието, че осъществява състава на нарушение
по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
За така
приетите за осъществени състави на административни нарушения на жалбоподателя
са наложени следните административни наказания: по т. 1 от наказателното
постановление, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, по
т. 2 от наказателното постановление, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушението
по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от наказателното постановление, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 лева, за нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител и свидетел по
акта – Т.В.С. и К.В.К. и писмените доказателства АУАН серия GA № 25297/26.08.2020г., който се
ползва с доказателствена сила, на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП и Справка за
нарушител, в която е отразено, че издаденото СУМПС е невалидно.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, които да налагат съдът да излага
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля. От всички
доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво се установяват,
посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената
проверка и резултатите от същата.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушенията. В АУАН, а така също и в издаденото въз основа
на него НП нарушенията са описани по начин, който позволява на наказаното лице
да разбере, както фактическите обстоятелства така и правната квалификация на
всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана неговата отговорност, тъй като
в същите са намерили отражение всички обективни признаци на съставите на всяко
едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а
така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която
е ангажирана административнонаказателната отговорност за всяко едно от
нарушенията. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни твърденията ангажирани с
жалбата, че АУАН и НП не отговорят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
конкретния случай всяко едно от нарушенията е описано в АУАН и НП по начин,
който позволява наказаното лице да разбере, за какви точно нарушения е
ангажирана неговата отговорност и дава възможност на същия да реализира в
пълнота правото си на защита. Това, че жалбоподателят е разбрал и е бил наясно,
за какви точно нарушения е ангажирана неговата отговорност се установява и от
подадената от същия жалба, именно в която същият е изложил своите твърдения, че
притежава валидно свидетелство за управление, издаденото от държава членка на
ЕС, а именно Република Гърция.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
По т. 1
от НП. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС през деня управляваните от тях
моторни превозни средство да се движат с включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.
От
събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление
гласни доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя
Т.В.С. и свидетелят по акта К.В.К., чиито показания по своята доказателствена
същност представляват преки доказателства, тъй като всеки един от тези двама свидетели
пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства безспорно се
установява, че на посочените в АУАН дата, място и час жалбоподателят е
управлявал посоченото в АУАН и НП моторно превозно средство, като същото е било
без включени светлини за движение през деня или къси светлини, което и е било
причината същият да бъде спрян за проверка. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, тъй като депозираните от тях показания са последователни,
логични и без да съдържат каквито и да било противоречия и едновременно с това
не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост в показанията на
посочените свидетели.
С оглед
горното съдът намира, нарушението по т. 1 от НП за безспорно доказано. Предвид
така установените и изложени факти, извършеното от жалбоподателя деяние се
явява нарушение, именно на посочената в АУАН и в НП разпоредба на 70, ал. 3
ЗДвП, за което нарушение правилно е издирена и приложена и съответната
санкционна разпоредба и законосъобразно е наложена санкцията по чл. 185 ЗДвП, която
е в абсолютен размер, именно какъвто е наложен и на жалбоподателя.
По т. 2
от НП Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП Регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
От
доказателствата по делото – показанията на свидетелите Т.В.С. и К.В.К., чиито
показания съдът кредитира по изложените по-горе в решението мотиви, безспорно
се установява, че към момента на извършената проверка на жалбоподателя на дата
26.08.2020г., същият е управлявал МПС „Пежо 306 ХТ“ - негова собственост, кое
не е представил и не е преминало задължителен технически преглед за проверка на
неговата техническа изправност.
Не е
опровергана по никакъв начин и доказателствената сила на издадения АУАН, която
следва от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Не са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е представил управляваното от него моторно превозно средство
на преглед за неговата техническа изправност, каквото задължение му вменява разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Правилно
е издирена и приложена и съответната на това нарушение санкционна разпоредба на
чл. 181, т. 1 ЗДвП, която именно предвижда санкция за собственик, който без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед.
В
настоящия случай не се твърдят изобщо, каквито и да било причини за
неизпълнението на това задължение на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на моторното превозно средство.
Предвидения
в приложената санкционна разпоредба размер на административното наказание
„Глоба“ е в абсолютен размер, какъвто именно размер на наказанието „Глоба“ е
наложен на нарушителя.
По т. 3
НП Съгласно разпоредбата на 150а, ал. 1 ЗДвП За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Съдът
намира, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на
извършване на административно нарушение по чл.
150А, ал. 1 ЗДвП, тъй като видно от представената по делото справка за
нарушител, към датата на деянието – 26.08.2020г. СУМПС на жалбоподателя е било
невалидно, а от гласните доказателства се установява, че същото е било обявено
за невалидно, именно поради повреда или че е било откраднато. Изложеното
обосновава единственият възможен извод, а именно, че към датата на проверката
жалбоподателят е нямал валидно издадено СУМПС, което да удостоверя наличие на
правоспособност за управление на МПС от страна на същия.
Твърденията
за жалбоподателя, че е имал валидно издадено свидетелство за управление от
държава членка на ЕС, а именно Република Гърция са недоказани. Нито в хода на
извършената му проверка или протеклото административнонаказателното
производство, нито в хода на производството пред въззивната
инстанция по обжалване на наказателното постановление, същият е представил
доказателства за наличието на такова свидетелство, следователно жалбоподателят
не е притежавал валидно СУМПС и е осъществил състава на нарушението по чл.
150а, ал. 1 ЗДвП.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, в която размерът на санкцията е в абсолютна
стойност, а именно 100 лева, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Касае се за три нарушения и едновременно
с това не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, за по-ниска степен
на обществена опасност на извършените нарушения. Отделно от това видно от представената
и приета по делото справка за нарушител, жалбоподателят е бил наказван
многократно по административен ред за извършени от него нарушения на правилата
за движението по пътищата, което сочи и на по-висока степен на обществена
опасност на дееца и също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-4569-000251 от 02.09.2020г., издадено от Началник РУ Две могили при
ОДМВР-Русе, с което на И.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** са наложени следните административни наказания: по т.
1 от наказателното постановление, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20 (двадесет) лева,
за нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, по т. 2 от наказателното
постановление, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП и по т. 3 от наказателното постановление, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП..
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: