Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 21.02.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1675 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание член 26, ал.2 пр. V-то от ЗЗД и член 17, ал.1 от ЗЗД, и член
33, ал. 2 от ЗС.
Делото се разглежда след отмяна по реда на чл. 304 от ГПК, на влязлото в
законна сила решение по в. гр. дело № 57/2019 г. по описа на ПдОС, с което е
отменено решението по гр. дело № 521/2018 г. по описа на КрлРС.
Ищцата П.Л.С. твърди, че била съсобственик
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от 2.020 дка, пета
категория, находящ се в землището на село В.Л., Община К., Е.10207, в
местността „“, представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110
- нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.;
имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС;
имот № 012039 - нива на И.Г.И.. Твърди, че от описания имот притежавала ½
идеални части. Собствеността била придобита от ищцата по наследство от
наследодателя й Х.К.Д., в съсобственост при равни права с брат й - Н.Л.С. с ЕГН
**********.
През 2016г. между нея и брат й била
извършена доброволна делба на техни съсобствени наследствени имоти. Доброволната
делба била отразена в нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти №
179 от 08.09.2016г., том IV, peг. № 6800, нот.дело № 778/2016г. на нотариус Т.Р.,
с район на действие Районен съд - К.. Нотариалният акт бил вписан в имотния
регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, под вх. peг. № 3372 и дв.вх. №
3372 от 08.09.2016г., акт № 73, том 3 на Служба по вписванията - К.. Поради
непостигане на съгласие между помежду им за делба на описания по-горе имот, в
нотариалния акт от 08.09.2016г. било отразено единствено, че ищцата е
собственик на ½ идеални части от имота.
Сочи, че при справка в имотния регистър,
поддържан от Агенцията по вписванията, установила, че брат й се разпоредил с
притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот в полза
на ответника С.Д.И.. Разпореждането било извършено с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 53 от 11.12.2013г., том IV, peг. № 8453, нот.дело №
618/2013г. на нотариус С.Р., с район на действие Районен съд - К.. В
нотариалния акт от 11.12.2013 г. било посочено, че Н.С. прехвърля правото на
собственост на ответника С.И. безвъзмездно, като му дарява притежаваните от
поземления имот ½ идеална част. На 15.03.2018г. при запознаване с
материалите по прокурорска преписка на Районна прокуратура - К. (пр.пр. № 5293
2017г.), образувана по жалба на ответника С.И. срещу ищцата се установило, че С.И.
приложил по преписката разписка, според която в действителност той е закупил, а
не получил в дарение от Н.С. ½ идеална част от процесния имот. В
разписката била посочена и продажната цена на покупката в размер на 500 лева.
Твърди, че е налице привидно съглашение
между двамата ответници - Н.С. и С.Д.И., отразено в описания нотариален акт за
дарение на ½ идеална част от недвижим имот от 11.12.2013г., сключен
между С.И. и Н.С.. Описаното привидно съглашение за дарение на недвижимия имот,
предмет на сделката между двамата, прикривало действително постигнатото между
тях съгласие за покупко-продажба на притежаваните от Н.С. идеални части от
недвижимия имот. Привидността на сделката за дарение и действителните условия
на прикритата сделка - покупко-продажба се установявали от съдържанието на
разписката, представена от С.И. по посочената прокурорска преписка.
Действителната сделка между двамата представлявала продажба на притежаваните от
Н.С. идеални части от описания недвижим имот при договорена продажна цена от
500 лева. Сочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Обосновава наличие на правен интерес от
установяване привидността на дарението, извършено с нотариалния акт от
11.12.2013г. и на действителната прикрита с това дарение сделка, тъй като
прикриването на действително извършената продажба на идеални части от
съсобствения й имот под формата на привидното дарение я лишило от правата й,
признати от чл. 33, ал. 2 от ЗС - на изкупуване на притежаваните от
съсобственика й Н.С. идеални части от съсобствения между двамата недвижим имот,
при същите условия, предлагани на купувача С.И.. С установяването на
действителната прикрита сделка и на параметрите на същата, за ищцата възниквало
право за изкупуване на продаваните идеални части от същия недвижим имот.
С оглед процесуална икономия, предявява в
настоящия процес и иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като заявява,
че след установяване от съда на привидността на сделката, осъществена между С.И.
и Н.С., ищцата желае да изкупи продаваните от Н.С. ½ идеална част от
недвижимия имот, предмет на сделката, при същите условия, т.e. срещу заплащане
на договорената продажна цена от 500 лева.
Твърди, че при сключване на сделката от
11.12.2013г. между Н.С. и С.И., пред нотариуса изобщо не били представени
писмени доказателства, от които да е видно, че Н.С. е предложил на
съсобственика си П.С. да купи притежаваните от него идеални части от продавания
недвижим имот. Такива доказателства не били представени, тъй като макар и
привидно, сделката била оформена като дарение, за да бъде избегнато и
заобиколено изискването па чл. 33, ал. 1 от ЗС и ищцата да бъде лишена от
правата й, установени в тази разпоредба.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: да
признае за установено спрямо С.Д.И., Н.Л.С. и Л.Н.И., привидността на
дарението, отразено в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53 от 11.12.2013г.,
том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на нотариус С.Р., с район на
действие Районен съд – К. и това, че същото дарение прикрива покупко-продажба
на описаните в нотариалния акт идеални части от недвижим имот срещу продажна цена
от 500 лева, както и да допусне ищцата да изкупи продадените от Н.Л.С. ½
ид. части от същия недвижим имот при действително уговорените условия срещу
продажната цена от 500 лева. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Н.Л.С. е депозирал отговор на
исковата молба лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Т.С.. В
депозирания личен отговор, ответникът С. твърди, че не възразява срещу
описаното в исковата молба. Признава, че действително, както е посочено в нея,
през 2013г. продал на С.Д.И. неговите идеални части от посочената в исковата
молба нива, за което той му заплатил 500 лева. За заплащане на цената била
издадена разписка. Признава, че за продажбата не е искал съгласие от сестра му П.С.,
нито я уведомявал преди или след продажбата. Моли съда да вземе това предвид
при разглеждане на делото.
В депозирания от процесуалния представител
на ответника Н.С. – адвокат Т.С. отговор се твърди следното: производството е по
иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД - за установяване на привидност на
сделка и по чл. 33, ал. 2 от ЗС - за изкупуване на идеални части от недвижим
имот. Намира искът по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за допустим, но неоснователен.
Намира иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС за недопустим, а по съществото си и за
неоснователен. Твърди, че с акт за дарение № 53 от 11.12.2013г на нотариус с
peг. № 099, в район на действие Районен съд К., ответникът С. прехвърлил на
ответника И. безвъзмездно правото на собственост върху описаните в акта идеални
части от поземлен имот. Сделката не била възмездна и била приета от надарения с
благодарност, като форма на насрещно волеизявление. Собственик на останалите
½ идеални части от имота била ищцата П.Л.С., което било безспорен факт.
Преди разпореждането на Н.С. със своята част от имота, същият уведомил за това
сестра си - ищцата по делото, като от нейна страна било изразено безразличие по
какъв начин той смятал да се разпореди с нея. Същата узнала за разпореждането
непосредствено след като е било извършено. Оспорва твърдението на ищцата, че
осъществената сделка била привидна и съставлявала покупко-продажба. Оспорва
твърдението, че ответникът С. получил цена на подарения от него имот. Оспорва
наличието на писмен документ, установяващ плащане на цена на имота и
установяващ привидност на извършеното дарение. Поради липсата на
покупко-продажба на съсобствена част от имот, искът с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС бил недопустим.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което отхвърли
изцяло предявения иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД като
неоснователен, а производството по предявения иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС да прекрати като недопустимо.
Ответникът С.Д.И., в депозирания чрез
процесуалния му представител - адвокат Т.С. отговор твърди следното:
производството е по иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД - за
установяване на привидност на сделка и по чл. 33, ал. 2 от ЗС - за изкупуване
на идеални части от недвижим имот. Намира иска по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за
допустим, но неоснователен. намира иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС за недопустим, а
по съществото си и за неоснователен. Твърди, че с акт за дарение № 53 от
11.12.2013г на нотариус с peг. № 099, в район на действие Районен съд К.,
ответникът С. прехвърлил на ответника И. безвъзмездно правото на собственост
върху описаните в акта идеални части от поземлен имот. Сделката не била
възмездна и е приета от надарения с благодарност, като форма на насрещно волеизявление.
Собственик на останалата ½ идеална част от имота била ищцата П.Л.С.,
което било безспорен факт. Преди разпореждането на Н.С. със своята част от
имота, същият уведомил за това сестра си -ищцата по делото, като от нейна страна
било изразено безразличие по какъв начин той смятал да се разпореди с нея.
Същата узнала за разпореждането непосредствено след като е било извършено.
Оспорва твърдението на ищцата, че осъществената сделка била привидна и
съставлявала покупко-продажба. Оспорва твърдението, че ответникът С. получил
цена на подарения от него имот. Оспорва наличието на писмен документ,
установяващ плащане на цена на имота и установяващ привидност на извършеното
дарение. Поради липсата на покупко-продажба на съсобствена част от имот, искът
с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС бил недопустим. Сочи, че дори такава
сделка да е била осъществена, то правото на иск било просрочено, тъй като
ищцата узнала за осъществяването й преди повече от два месеца от извършването
й.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което
отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД като
неоснователен, а производството по предявения иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС да прекрати като недопустимо.
Ответницата Л.И. в депозирания чрез
процесуалния му представител - адвокат Т.С. отговор твърди следното: на
02.04.2018 година П.Л.С. предявила искове срещу Н.Л.С. и съпругът на
ответницата С.Д.И., с които: на основание чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД иска да се признае за установено спрямо С.Д.И. и Н.Л.С.
привидността на дарение, отразено в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 53 от 11.12.2013 г., том I., peг. № 8453, нот. дело № 618/2013 година на
нотариус С.Р., район на действие Районен съд К. и това, че същото дарение
прикрива покупко-продажба на описания в нотариалния акт идеални части от
недвижим имот срещу продажна цена от 500 лева; на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС
съдът да допусне П.Л.С. да изкупи продадената от Н.Л.С. ½ идеална част
от недвижимия имот, описан в нотариалния акт от 11.12.2013 година при
действително уговорените условия, срещу продажна цена от 500 лева.
Сочи, че с решение № 479/12.04.2019 по в.гр.д
№ 57/2019 г. по описа на Окръжен съд П. е прогласена на основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 53/11.12.2013г. като привиден, прикриващ договор за
покупко-продажба; обявен е на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за действителен
сключения между Н.Л.С. като продавач и С.Д.И. като купувач договор за продажба
на ½ идеална част от нива с площ от 2.020 дка, пета категория, в
землището на с. В.Л., местността „П.Н.”, съставляваща имот № 012111, за сумата
от 500 лева и е допуснато П.Л.С., като съсобственик да изкупи на основание чл.
33, ал. 2 от ЗС недвижимия имот, предмет на действителния договор за продажба,
при уговорените между ответниците действителна цена от 500 лева, която да
заплати в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
Към момента на сключване на обявения за
симулативен договор за дарение Л.Н.И. била съпруга на С.Д.И., поради което по
силата на чл. 21, ал. 1 от СК вещното право на собственост върху обявения за
действителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е придобито и
принадлежи общо на двамата съпрузи. Като такава следвало изначало да бъде
конституирана като ответник в това производство, с упражняване на правата по
чл. 131 от ГПК. Това не било сторено от ищцата П.Л.С., поради което състав на
Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение като приема, че по силата
на сключения през 1980 година граждански брак Л.Н.И. е била задължителен другар
на съпруга си С.Д.И. по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД
и по чл. 33, ал. 2 от ЗС, отменя постановеното от Окръжен съд П. решение и
връща делото на Районен съд К., за ново разглеждане, като при повторното
гледане на делото същото следва да започне с връчваше на препис от исковата
молба и доказателствата на ответника Л.Н.И., необходим другар на ответника С. Д.И.,
за да бъде осигурено правото и на участие в процеса.
В изпълнение на горното на 19.01.2021
година Л.Н.И. получила искова молба и доказателства, както и разпореждане на
Районен съд К. от 17.12.2020 г. за конституирането й като ответник.
Изразява следното становище по исковете:
По иска с правно основание чл. 26, ал 2,
пр. 5 от ЗЗД: съгласно посочената като основание правна норма нищожни са
привидните договори. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД при привидните съглашения се
прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Правният интерес, на ищцата да установи въпросната нищожност,
поради привидност произтичал от правото й, при прилагане на правилата за
прикритото съглашение, да реализира правото си по чл. 33, ал. 2 от ЗС да изкупи
частта от имота при действително уговорените условия.
Искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД бил
недопустим поради липса на правен интерес. Ищцата не можела с предявения иск да
реализира правата си по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което нямала и правен
интерес да иска по отношение на ответника Л.Н.И. прогласяване на нищожност на
сключения договор за дарение, поради привидността му, прикриващ договор за
покупко-продажба. При нищожност договорът за дарение породил правно действие от
деня на сключването му. Такова действие породил прикрития договор за
покупко-продажба, по силата на който Л.Н.И. като съпруга на купувача С.Д.И.
също имала качеството купувач, в режим на СИО.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС: съгласно чл. 33, ал. 2, изр. последно от ЗС искът се предявявал в
двумесечен срок от продажбата. Трайната съдебна практика приела, че този срок
започва да тече от деня на узнаване за извършената продажба. Видно от
изложението на предявената искова молба, от датата на подаването й, както и от
всички приложени по делото писмени доказателства ищцата узнала на 15.03.2018
година, че ответникът Н.Л.С. е продал на ответника С.Д.И. ½ ид. част от
съсобствения й имот, чрез свой пълномощник, като чрез същият узнала и за
условията на извършената продажба - страни, предмет, продажна цена. От този
момент за нея възникнало правото да иска изкупуване на частта от имота при
действително уговорените условия. Искът се предявявал срещу страните по
сделката, в това число и неучаствалите, но които придобиват права върху
закупения имот. На 02.04.2018 г., в двумесечния срок П.Л.С. предявила иск, като
посочила като ответник само единия от купувачите, придобили права от продажбата
- ответникът С.Д.И.. Въпреки че същата знаела, че и друго лице - Л.Н.И. е
придобила права (на стр. 64 от първоинстанционното дело се съдържала декларация
на С.Д.И. за семейното му състояние, в която той декларирал, че е женен за
съпруга Л.Н.И., въз основа на сключен граждански брак през 1980 година) до
15.05.2018 г., когато по отношение на Л.Н.И. изтекъл предвидения в закона
двумесечен срок, ищцата не предявила иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правото й на
иск по отношение на този купувач се погасило. По тази причина, към датата на
конституиране на Л.Н.И. - 17.12.2020 година, иск на П.Л.С. срещу нея с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС било недопустим
МОЛИ съда да постанови решение, с което
прекрати производството по делото изцяло, доколкото същото не би могло да
продължи само с единия от двамата необходими другари.
Поради недопустимост на иска по чл. 33, ал.
2 от ЗС не бил налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 26 ал. 2,
пр. 5 от ЗЗД.
По основателността на исковете се придържа
към доводите, изложени от ответника С.Д.И., при първото гледане на делото.
Искът бил неоснователен, тъй като при изначални липса на правен интерес да се
установява привидност, поради което и нищожност на договора за дарение не било
налице основание съсобственика П.Л.С. да изкупи частта от имота, предмет на
договора за дарение.
По възражението за недопустимост на иска:
Съдът намира същото за неоснователно на
посочените основания от ответниците. В случай, че необходим другар не е бил
конституиран при предявяване на иска, това е нередовност на исковата молба.
След отстраняване на нередовността, искът се счита предявен и срещу необходимия
другар, от датата на подаване на исковата молба, поради което необходимият
другар се конституира по делото като главна страна, считано от датата на
предявяване на иска. В конкретния случай исковата молба се счита редовна от
подаването й – 02.04.2018 г., включително срещу ответницата Л.И., поради което
възражението за недопустимост на иска е неоснователно. В този смисъл е решение
№ 410/24.02.2012 г. по гр. дело 1658/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №
92819.07.2021 г. по гр. дело 2412/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
В първоначално образуваното производство по
гр. дело № 521/2018г. по описа на КрлРС са представени следните доказателства:
Х.К.Д., бивш жител ***, е починал на **********г.
като е оставил наследници по закон племенниците си П.Л.С. и Н.Л.С., които са го
наследили с равни права, установено от представеното удостоверение за
наследници с изх. № 275/20.12.2017 г. на Кметство с. В.Л., Община К. (л. 18 от
гр. дело № 521/2018 г. на КрлРС).
С решение № 08275 от 11.05.2000 г., взето
по преписка вх. № 10694 от 08.02.1992 г. на Поземлена комисия – К., е
възстановено правото на собственост на наследниците на Х.К.Д. в съществуващи
стари реални граници върху земеделска земя – нива с площ от 2.020 дка, пета
категория на земята, находяща се землището на с. В.Л., местността „П.Н.“,
съставляваща имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.;
имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 -
овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 -
нива на И.Г.И. (л. 57 и част от приетото нот. дело № 618/2013 г. на нотариус Ст.
Ранджева).
С договор за дарение от 11.12.2013 г., сключен с нот. акт № 53,
том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на нотариус С.Р., с район на
действие Районен съд – К. (л.6), Н.Л.С. е дарил на С.Д.И. собствената си
½ ид.ч. от наследствения земеделски имот. В нотариалното дело (л.53 и
сл.) е представен препис от решение № 08275 от 11.05.2000 г. по преписка вх. №
10694 от 08.02.1992 г. на ПК – К..
С договор за доброволна делба от 08.09.2016
г., сключен с нотариален акт № 179, том IV, peг. № 6800, нот.дело № 778 от
08.09.2016г. на нотариус Т.Р. с район на действие Районен съд – К.(л.8), П.Л.С.
и Н.Л.С. са извършили доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, като в
дела на П.Л.С. е била поставена само ½ ид. част от имот № 012111. При
изготвяне на акта е било представено решение № 08275 от 11.05.2000 г., взето по
преписка вх. № 10694 от 08.02.1992 г. на Поземлена комисия – К.. В акта не е
отразено чия собственост е другата ½ ид. част от имота, нито е посочено,
че същият остава в съсобственост между двамата сънаследници. Липсват данни защо тази ½ ид. част е била включена в
имотите, предмет на доброволна делба, при положение, че съделителите в акта не
са уговорили Н.Л.С. да получи другата ½ ид. част от имота, в същото
време в представените документи при сключване на договора е посочено само
реституционното решение, при положение, че другата ½ ид. част е била
отчуждена през 2013 г.
Не се спори, че на 27.03.2017 г. ответникът
С.И. е подал жалба до РУ на МВР К. с вх. № 281000-3304 (л. 73, предходни и
следващи, както и л. 32 и сл. от въззивното производство), във връзка с
възникнал спор между него, ищцата и неучастващи в производството лица за
стопанисването и ползването на имот № 012111. С жалбата ответникът е представил
скица на имота, нотариален акт за дарение и разписка, с посочен издаден –
ответникът Н.Л.С. от дата 11.12.2013 г., в която се сочи, Н.Л.С. е получил от С.Д.И.
сумата от 500 лева за продажбата на нива в село В.Л. № 012111. По преписката са
съставени протоколи за предупреждение по реда на чл. 65 ал.2 от ЗМВР и на
ищцата, и на ответника И., като прокурорът е постановил отказ да се образува
досъдебно производство по пр.пр. № 5923/2017г. В документите по преписката се
съдържа молба от 08.03.2018 г. (лист 74) от пълномощника на ищцата, адв. А.С.,
от 08.03.2018г., адресирана до РП – К., с която моли да му бъде разрешено да се
запознае с материалите по преписката. Прокурорът е разрешил запознаване на
08.03.2018 г. и е удостоверено, че адв. С.
се е запознал с материалите на 13.03.2018г. На л. 16 от делото е представено и
пълномощно, подписано от ищеца, с което делегира права на адв. С. да я
представлява пред МВР и да се запознае с материалите по преписката, образувана
срещу нея по жалба на ответника С.И..
При първоначалното разглеждане на делото,
ответникът Н.Л.С. е дал обяснение по реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно
заседание, проведено на 13.06.2018г. (л.81), че процесната разписка не носи
неговия почерк, подписът е фалшифициран, но парите ги е получил. Посочил е, че
е взел 500 лева, но не е взел разписка. Заявява, че е постигнал съгласие със С.Д.И.,
същият да му заплати сумата за прехвърлянето на идеалните части от нивата,
преди явяването му при нотариус.
Пред Окръжен съд П. по в. гр. дело №
57/2019 г. са били представени следните доказателства:
В отговор на въззивната жалба (л.6),
ответникът Н.С. е заявил, че жалба, подадена от сестра му е основателна и е
направено изявление, че сключеният договор за дарение прикрива продажба на
идеални части от процесния имот. Направено е изявление, че Н.С. е получил от С.И.
сумата от 500 лева.
От заключението по допуснатата във
въззивното производство съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните се
установява, че ръкописният текст и подписът, положен в края на изследваната
разписка, са изпълнени от Н.Л.С..
Във въззивното производство, в открито
заседание на 18.03.2019 г. ответникът С.Д.И.
е дал обяснение по реда на ч. 176 от ГПК в следния смисъл: ответникът установил,
че негов имот, в който имал построена вила е изместен източно и вилата му
попада в мястото на Н.С., затова решил да го обезщети с 500 лева, че е ползвал
мястото му. След това Н.С. му дарил имота по нотариален ред. Сочи, че преди
прехвърлянето е ползвал част от тяхното място. Не знаел каква е разписката,
представена пред РП К. и къде е оригиналът на разписката, приложена по
прокурорската преписка. Когато разбрал, че са влезли в имота му, той представил
всичките си документи на полицията. Н.С. поискал да го обезщети с 500 лева и И.
му ги дал, а за разписка не си спомня. Мястото ползвал от 1986 г., когато
изградили вилата. Обезщетението било за целия период. При предаването на сумата
били само двамата със С.. Това било преди сключването на сделката.
Пред настоящия съдебен състав ответникът С.И.
дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в следния смисъл: имал място с вила от 1986 г. и се оказало, че
вилата му била изместена източно. Тогава Н. му се обадил и ответникът проверил
в Поземлена комисия. Разбрал, че
наистина има изместване и тогава се разбрали И. да обезщети С. като му плати
сумата от 500 лева, а С. да му прехвърли частта от имота. И. платил парите
две-три седмици по-рано, а когато отишли при нотариуса се оказало, че не имотът
не може да се продаде, а трябва да се дари. Не знаел каква е разписката и
откъде е попаднала. Съгласието да сключат договор за дарение било постигнато
по-рано.
Пред настоящия съдебен състав ответникът Н.С.
дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в следния смисъл: двамата с И. се разбрали С. да му даде онова,
което е негово. Когато отишли при нотариуса, нито нотариусът му дал документи,
нито абсолютно никой. Танту за тунту. Това за парите било между двамата
ответници. Оспорва подписа си под разписката, твърди, че нито подписът нито
почеркът са негови. Една седмица след сделката С. уведомил сестра си, че е дал
собствената си част на И.. Вилата в имота била построена от И.. Уточнява, че на
сестра си е казал, че е продал своята част от имота.
В показанията си свидетелят Д., син на
ищцата сочи, че след като майка му и вуйчо му (ответникът С.) се разделили,
ангажирали и пълномощниците в настоящия процес да оправят документите. В село В.Л.,
до горния язовир имали нива от два декара. Проблемът с този имот възникнал,
защото вуйчо му дарил или продал половината нива на ответника И.. Според
свидетеля ищцата ангажирала адвокат за да се оправят нивите, а после станало
ясно, че има проблем с прокуратурата. Вуйчо му крил от майка му, че е прехвърли
частта си на И..
В показанията си свидетелят Д.И., син на
ответника С.И. сочи, че двамата ответници се срещали в дома на баща му по повод
да си уредят отношенията за процесния имот, защото се оказало, че бащата на свидетеля
ползва част от имота на ответника. При разговорите уверил бащата на свидетеля,
че със сестра му са уредили взаимоотношенията си, а последната му казвала да си
прави каквото си иска с неговите имоти.
Други доказателства от значение по делото
не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание член 26,
ал.2 пр. V-то от ЗЗД и член 17, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. V-то от ЗЗД,
привидните сделки са нищожни. В конкретния случай ищцата се позовава на
относителна симулация на сделката – твърди се, че тя прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целени от страните по договора, а именно – продажба.
Въз основа на това твърдение, ищцата черпи и правния си интерес да поиска
установяване на относителната симулация на договор, сключен между трети лица,
защото като съсобственик на имота, предмет на оспорения договор, същата има
право да изкупи продадената идеална част при наличието на определени,
установено в Закона за собствеността предпоставки. В случай, че установи
относителна симулация при иск с прано основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД, съдът
следва да постанови приложение на правилата относно действителната сделка. По общо
правило, целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите
лица по отношение на действително съществуващите правни отношения, които не
противоречат на закона и морала. Когато собственикът на идеални части от имот
цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на
продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба не е заобикаляне на
закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка
валидно обвързва страните по нея, и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона.
С договора за дарение дарителят отстъпва
нещо веднага и безвъзмездно, а дареният го приема, като договорът има особено
основание – каузата на дарителя, която е характерна и типична само за него. Релевантен
за този договор е мотивът. Към този извод навежда разпоредбата на чл. 226 ал.3
от ЗЗД, при която хипотеза договорът за дарение е нищожен, в случай че мотивът,
поради който е направено дарението противоречи на закона и морала. Ищцата и
ответникът С. са били собственици с равни права на процесния недвижим имот,
ответникът С. е сключил договор за дарение на ½ ид. част от този имот на
11.12.2013 година и на същата дата е подписал разписка, че е получил от
ответника И. сумата от 500 лева за продажбата, като е индивидуализирал имота с
населено място и номер по КВС. Датите на договора и представената разписка,
чиято истинност е установена чрез неоспорената във въззивното производство
съдебно-почеркова експертиза, съвпадат. В решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.
д. № 375/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е
прието, че когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал
едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично
призната, то този документ съставлява обратно писмо, тъй като с него
симулацията се разкрива пълно и при условие, че документът е истински, същият е
достатъчно доказателство за уважаване на иска. При установена в хода на
производството истинност на разписката и липса на установен дарствен мотив,
съдът намира, че безспорно е установено действителното намерение на ответника Н.С.
да продаде собствената си ½ ид. част от процесния имот за сумата от 500
лева, което е и сторил. В тази насока са и изявленията на този ответник при
първоначално депозирани отговор на исковата молба, при отговора на въззивната
жалба, както и личните обяснения и на двамата ответници, дадени по реда на чл.
176 от ГПК, че сумата от 500 лева е била платена от И. на С.. Съдът не
кредитира обясненията на ответника И., че тази сума е послужила за обезщетение
срещу ползването на имота, което се установило след очертаване на границите му.
Изначало този ответник е бил наясно, че имотът е съсобствен, а обясненията му
не отговарят на въпроса защо обезщетен е бил само единият съсобственик, обърнал
ли се е към другия и какъв е бил резултатът, ако такъв разговор е имало. В
същото време обяснението, че е заплатена сума в размер на 500 лева само на
ответника С. пряко кореспондира с показанията на св. Д.И. за изявленията на С.,
че със сестра си са уредили отношенията си относно имотите, и тя му е казала да
прави каквото си иска с неговите имоти (части). При това положение, според съда
е установено, че двамата ответници са преговаряли и постигнали съгласие за
продажбата на ½ ид. част от имота, която обаче са прикрили с дарение
поради липса на отправено предложение до съсобственика, който би имал право да
изкупи при същите условия. Представената пред РУ на МВР К. и РП К. разписка в
пълнота разкрива действителния договор, който двамата ответници са
сключили. Вярно е, че в нея не се
съдържа изявление на ответника И., но същият не оспорва предаването и
получаването на сумата. Отделно от това, самият И. е представил разписката по
образуваната прокурорска преписка за да удостовери правото си на собственост
върху ½ ид. част от имота и по тази причина не се кредитират и
обясненията му, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в частта, с която сочи, че не
знае произхода на разписката, нито къде се намира оригиналът й. Поради изложеното
съдът намира иска за установяване на относителната симулация на договора за
дарение за основателен и доказан, поради което го уважава.
Както съдът посочи, при установяване на
относителна симулация, прилагат се правилата на прикритото. В случая привидното
дарение е нищожно, на основание чл. 26, ал.2 пр. V-то от ЗЗД, като прикриващо
договор за покупко-продажба. Не са наведени възражения прикритата сделка да е
нищожна на някое от основанията, предвидени в ЗЗД. При установените в
производството факти, съдът следва да обяви за действителен, сключеният на
11.12.2013 г. с нот. акт № 53, том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на
нотариус С.Р., с район на действие Районен съд – К., договор за
покупко-продажба между Н.Л.С. като продавач и С.Д.И. като купувач, на ½
ид. част от процесния недвижим имот, за сумата от 500 лева.
ОТНОСНО
иска с правно основание член 33, ал. 2 от ЗС:
Съдът приема искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС за
процесуално допустим, като подаден в двумесечния преклузивен срок от узнаването
на ищцата за извършената продажба. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗС е
установено правото на съсобственика да изкупи частта от съсобствен имот, в
случай, че продажба от страна на друг съсобственик е извършена при условия,
които са били уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, а в
ал.3 е установено, че искът следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Трайната съдебна практика е приела, че срокът по ал.3 започва да тече от
узнаването. Доказателствената тежест да установи датата на узнаване е на ищеца,
и в случай ищцата при условията на пълно и главно доказване установява, че е
научила за действителния договор, сключен между двамата ответници едва при
запознаването с материалите по прокурорската преписка, извършено от страна на
нейния пълномощник. Върху молбата на пълномощника е отразена датата, на която
материалите са му били предоставени - 13.03.2018 г. Ответниците не ангажират
оборващи доказателства, които да установят по-ранна дата от тази. Поради което
искът се явява допустим, а по същество е и основателен.
Съдът прие, че ответниците са прикрили
сключения между тях договор за покупко-продажба с договор за дарение, като
целта е била именно да избегнат разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС (в
обясненията си ответникът С.И. заяви, че когато съдоговорителите са отишли при
нотариуса, се оказало, че С. не може да му продаде имота, а трябва да му го
дари – с.з. на 16.11.2021 г.), т.е. на ищцата не е предлагано тя да изкупи
½ ид. част от имота при същите условия, съгласно изискването на чл. 33
ал.1 от ЗС и поради липсата на декларация, представена от С..
Поради изложеното, съдът признава правото
на ищцата да изкупи дела на Н.С., представляващ ½ ид. част от процесния
имот, при същите условия, а именно – за сумата от 500 лева, платима в
едномесечен срок от влизане на решението в законна сила.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса, и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата сторените
в производството разноски,като съдът следва да се произнесе и по разноските,
направени при предходното разглеждане на делото, както и в производството по
отмяна на влязлото в законна сила решение. Съгласно приложения списък, съдът
следва да осъди ответниците да заплатят на ищцата общо реализирани разноски в
размер на 1570 лева, както и на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл. 38, ал.1 т.2
от ЗА на адвокат С. следва да се определи възнаграждение за производството по
гр. дело № 2404/2020 г. на ВКС в размер на 300 лева, на основание чл. 9, ал.1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
основание чл. 7, ал.2, т.1 – адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за производството пред Районен съд К..
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА, на основание член 26, ал.2 пр.
V-то от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на договор за дарение
от 11.12.2013 г., сключен с нотариален акт № 53, том IV, peг. № 8453,
нот.дело № 618/2013г. на нотариус С.Р., с район на действие Районен съд – К.
(л.6), с който Н.Л.С. с ЕГН ********** ***
е дарил на С.Д.И. с ЕГН ********** *** собствената си ½ ид.ч. от
следния недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от 2.020 дка, пета категория,
находящ се в землището на село В.Л., Община К., Е.10207, в местността „П.Н.“,
представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.;
имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 -
овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 -
нива на И.Г.И., като привиден, прикриващ
продажба, по иска предявен от П.Л.С. с ЕГН ********** *** против Н.Л.С. с ЕГН **********
***, Л.Н.И. с ЕГН ********** *** и С.Д.И. с ЕГН ********** ***.
ОБЯВЯВА, на основание член 17, ал.1 от ЗЗД,
за действителен сключеният между Н.Л.С. с ЕГН ********** *** като продавач и С.Д.И. с ЕГН ********** ***,
като купувач, договор за покупко-продажба на ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
- НИВА с площ от 2.020 дка, пета категория, находящ се в землището на село В.Л.,
Община К., Е.10207, в местността „П.Н.“, представляващ имот № 012111, при
граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.;
имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.; имот
№ 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 - нива на И.Г.И., за сумата от 500
лева.
ДОПУСКА, на основание член 33, ал.2 от ЗС, П.Л.С.
с ЕГН ********** ***, като съсобственик, да изкупи продадената от Н.Л.С. с ЕГН **********
*** на С.Д.И. с ЕГН ********** ***, ½
ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА с площ от 2.020 дка, пета категория, находящ
се в землището на село В.Л., Община К., Е.10207, в местността „П.Н.“,
представляващ имот № 012111, при граници и съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.;
имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 -
овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 -
нива на И.Г.И., при действително уговорената между Н.Л.С. и С.Д.И. цена от 500
лева, която сума П.Л.С. следа да заплати на купувача С.Д.И. в едномесечен срок
от влизане на решението в сила.
УКАЗВА на П.Л.С. с ЕГН ********** ***, че
ако не плати дължимата сума в месечен срок от влизане на решението в сила, това
решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА Н.Л.С. с ЕГН ********** ***, Л.Н.И.
с ЕГН ********** *** и С.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.Л.С. с ЕГН **********
*** деловодни разноски в общ размер на 1570 лева.
ОСЪЖДА Н.Л.С. с ЕГН ********** ***, Л.Н.И.
с ЕГН ********** *** и С.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на адвокат А.В.С.
*** адвоката ********** със служебен адрес: град П., ул. „С.“ ****, офис 2,
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата в общ размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
С.А.