Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

24.06.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Деветнадесети юни				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	163		по описа за			2019	Година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 996/03.12.2018 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителката М.И.Н. ***, са наложени Административни наказания - ГЛОБА в размер на  50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите и ГЛОБА в размер на  50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Съставеният АУАН № 996/18 от 30.10.2018 год. да се СЧИТА като ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ по чл.28 ЗАНН, касаещо М.И.Н. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

М.И.Н. ***, е обжалвала в срок Наказателно постановление № 996/03.12.2018 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателката се явява лично и поддържа депозираната по делото жалба, като моли, да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление. Акцентува, че няма никакви пари, никъде не работи, ходи по хорските домове и работи, каквото й кажат, за да може да се изхранва.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателката на 14.12.2018 год., като жалбата е входирана пред ответника под № РДГ 01-3115/20.12.2018 год. Съответно е изпратена на 19.12.2018 г., като в тази насока е приложения пощенски плик в оригинал, като безспорно жалбата е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение № 996/18 от 30.10.2018 год. е съставен на жалбоподателката затова, че на 29.10.2018 год. около 10.00 часа в с.Г.К., община М., ул.”Р.Д.” № 1, е съхранявала 0,5 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид акация, немаркирани с КГМ и непридружени с Превозен билет, т.е. документ, доказващ законния произход на дървесината. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно АНХД № 606/2018 г. по описа на МРС, пощенски плик в оригинал с клеймо от 19.12.2018 г., НП № 996/03.12.2018 г., АУАН № 996/18 от 30.10.2018 г., Известие за доставяне с клеймо от 14.12.2018 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 20.11.2018 г. по Преписка № 2058/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., пощенски плик в оригинал с клеймо от 21.11.2018 г., Постановление  за отказ да се образува Досъдебно производство от 06.12.2018 г. по Преписка № 2126/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., пощенски плик в оригинал с клеймо от 06.12.2018 г., Справка от Директора на РДГ гр.Б. под изх.№ РП-996/14.11.2018 г., Обяснение под вх.№ РДГ 01-2778/30.11.2018 г., Длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист – горски инспектор”, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, Преписка под № 2126/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Преписка под № 2058/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Известие за доставяне с клеймо от 19.11.2018 г. и КАНД № 205/2019 г. по описа на Административен съд гр.В.. Съответно са разпитани свидетелите И.И. – актосъставител и работещ като главен специалист -горски инспектор към РДГ гр.Б., свидетелите Г.Т. и Д. Д. и двамата служители в РУ гр.М., явяващи се такива при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, както и свидетеля Х.Н., допуснат в качеството на такъв, с оглед разкриване на обективната истина.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 29.10.2018 г. служителите на РУ гр.М., а именно свидетелите Д.Д. и Г.Т. извършили проверка в с.Г.К., във връзка с подаден сигнал. Същите констатирали, че жалбоподателката съхранява в двора си 0,5 пр.м3 дърва от дървесен вид акация, немаркирани с КГМ и без Превозен билет. На 30.10.2018г. посоченото обстоятелство било констатирано и от свидетеля И.И., работещ като главен специалист - горски инспектор към РДГ гр.Б., който съставил и процесния акт на жалбоподателката. Акта бил съставен в присъствието на всички свидетели, както и в присъствието на жалбоподателката, която била запозната със съдържанието на акта, подписала го без възражения  и получила препис от него. Пред свидетелите жалбоподателката дала обяснение за произхода на дървата, а именно, че са ходили с мъжа, с когото живее на семейни начала, да помогнат на свидетеля Х.Н., като същият им дал пари и 3 броя дървета от дървесен вид акация за свършената работа. Посоченото обяснение на жалбоподателката е отразено в нейната жалба, както се потвърждава и от показанията на свидетелите И.И., Г.Т. и Х.Н.. Имено свидетелят Х.Н. е лицето, което е дало три дебели дървета от акация за свършената работа от жалбоподателката, като освен посоченото обстоятелство свидетелят уточнява, че жалбоподателката живее в крайна бедност, скита из селото и проси и работи по хорските домове. Това обстоятелство се установява и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и че до този момент не са констатирани други нарушения на Закон за горите. В тази насока е приложената по делото справка от Директора на РДГ гр.Б., установяваща, че от 2005 год. до настоящия момент няма образувани административнонаказателни производства за нарушения на Закона за горите. От посочената справка под изх.№ РП-996/14.11.2018 г. се установява, че стойността на предмета на деянието по средни цени при продажба от склад на територията на СЗДП ТП – ДГС гр.М. възлиза на 20.29 лева. След съставяне на процесния акт материалите са изпратени на Районна прокуратура гр.М. като същата с два боря Постановления за едно и също деяние, е отказала да образува Досъдебно производство. В тази насока са приложените по делото Преписка под № 2058/2018 г. и Преписка № 2126/2018 г. и двете по описа на РП гр.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Акта е издаден от упълномощено за това лице, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Както бе коментирано Наказателното постановление е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Административнонаказващият орган е наложил наказания в предвидения от закона минимален размер и в този смисъл ги е съобразил с тежестта на извършеното административно нарушение. В тази насока са приложените по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г. на Директора на РДГ гр.Б. и Длъжността характеристика на длъжността „главен специалист – горски инспектор”.

Наказателното постановление съдържа изискуемите и регламентирани минимални изисквания, като в настоящия случай изискванията на чл.57 от ЗАНН са спазени. Изложени са всички релевантни за спора обстоятелства, а именно налице е описание на нарушението, датата, на която е  извършено и нарушената разпоредба, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща лицето да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си, което се установява и от депозираната пред съда жалба. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателката изрично е посочила в акта, че няма възражения, като описаната в същия фактическа обстановка се установява и от дадените пред съда свидетелски показания. Безспорно не са налице обстоятелства, които да изключват вината на жалбоподателката.

Безспорно по делото е установено, че жалбоподателката  е осъществила признаците на предвиденото в Закон за горите административно нарушение, но това деяние поради своята малозначимост е явно с незначителна обществена опасност. Както е посочено в чл.27 ал.2 ЗАНН, при определяне на наказанието административно наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно да приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

От събраните по делото доказателства се установи по един безспорен начин, че жалбоподателката е извършила визираното нарушение, но предвид конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение, че жалбоподателката е в изключително тежко социално и материално положение, а именно безработна, живееща в крайна мизерия и получаваща минимални доходи, чрез клошарство и работа по хорските домове, че дървата са й били дадени от собственикът им като отплата за положеният от нея труд, незначителното количество дърва за огрев, а именно 0,5 пр.м3 с пазарна стойност от 20.29 лева. Не на последно място следва да се подчертае, че от събраните по делото доказателства не се установява дървата – предмет на нарушението да са били сурови. Установяването на този факт също е от значение за степента на обществената опасност на деянието от процесния вид, тъй като по-висока е степента на отрицателно въздействие върху горския фонд именно при предмет на нарушението сурови дърва. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, от показанията на свидетеля Х.Н., който е собственик на процесните дърва, същите са придобити някъде към 15.09.2018 г. Действително съдебния състав намира за основателно да отбележи, че обществените отношения, които регулира Закон за горите са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения. Действително в конкретния случай безспорно са налице признаците на съставите на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради явно незначителната степен на обществена опасност, която същото разкрива. Действително деянията засягат обществените отношения, които са негов обект, но съвсем незначително. Ето защо това мотивира съда да приеме, че същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция за маловажен случай, поради което и предвид разпоредбата на чл.11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл.93 т.9 НК един от критериите за определяне на едно деяние като маловажен случай е липсата или незначителността на вредните последици.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН, както беше коментирано нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващият орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 ЗАНН. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС, където е отразено, че преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Именно, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретният случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със Закона.

С оглед на горното, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставеният АУАН, да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 996/03.12.2018 г. на Директора на РДГ гр.Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: