Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.01.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на осми ноември две
хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 592 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21,09,2012г. между „Макс Телеком“ ООД и ответника е сключен договор за услуги данни –
физическо лице с №ВС220016210912001 за предоставяне на услугата мобилен достъп
до интернет за срок от 12 месеца срещу заплащане на абонаментна такса от 19,90
лева на месец. По силата на същия му е предоставил и устройство USB модем – „МW-U3500
Modacom“ за достъп до интернет, което е индивидуализирано с MAC адреса на устройството – 001D931A2CED. Ответникът не е изпълнил, произтичащото от него задължение и не е
заплатил сумата от 19,90 лева, дължима
за периода от 01,03,2014г. до 31,03,2014г., за което е издадена фактура
№********** от 01,03,2014г. Поради това “Макс Телеком” е прекратил договора
предсрочно, без предизвестие. Поради това ответникът дължи сумата от 19,90 лева
за предоставената услуга за периода от 01,03,2014г. до 31,03,2014г. и неустойка
в размер 89 лева, поради неизпълнение на задължението му да върне
предоставеното устройство. На 25,05,2015г. вземането е прехвърлено на ищеца,
който е упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия. За събиране на
дължимата сума ищецът е подал заявление, което е уважено, но длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
горните суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск,
като твърди, че не е бил уведомен за прекратяване на договора, поради което не
дължи неустойка за невръщане на устройството. Твърди също така, че фактурата за
заплащане на сумата от 20 лева е издадена след прекратяване на договора, поради
което не дължи плащане по нея.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. №92/2013г. е издадена
заповед за изпълнение №53 от 19,01,2017г., с която е разпоредено ответникът да
заплати на заявителя сумата от 19,90 лева,
представляваща месечна такса и 89 лева, представляваща неустойка. Срещу нея е подадено възражение, за което заявителят е бил
уведомен и предявил настоящия иск в предвидения едномесечен срок, поради което
същият е допустим.
Между страните по делото е сключен договор за услуги данни – физическо лице с №ВС220016210912001 за
предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет за срок от 12 месеца срещу
заплащане на абонаментна такса от 19,90 лева на месец. По силата на същия му е
предоставил и устройство USB
модем – „МW-U3500 Modacom“ за достъп до интернет, което е индивидуализирано с MAC адреса на устройството – 001D931A2CED. С това ответникът е придобил качеството абонат
на мрежата по смисъла на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между
Макс Телеком и потребителите на интернет услуги. Съгласно чл. 3.1 от същите
дружеството се задължава да предоставя услуги на своите абонати и потребители
24 часа в денонощието, съобразно технологичните възможности на мрежата. За
ползваните услуги за периода от 01,03,2014г. до 31,03,2014г. е съставена фактура
№********** от 01,03,2014г. на стойност
съответно 19,90 лева.
Не е спорно между страните, че ответникът не е заплатил тази
сума. Неоснователно е възражението, че същата не се дължи, тъй като срокът на
договора е изтекъл. Между страните е уговорено, че той е сключен за 12 месеца,
като след изтичането им договорът се счита продължен за едномесечен срок за
всеки отчетен период и при условията, посочени в него и в Общите условия.
Ето защо е налице хипотезата на чл.10.20 от общите
условия, при която „Макс Телеком“ има право да прекрати едностранно договора.
Не са представени доказателства, че той е упражнил същото, като е уведомил за
това насрещната страна. От друга страна ответникът не оспорва, че действието му
е прекратено. Поради това по силата на чл. 5.13 от Общите условия за него е
възникнало задължението да върне предоставеното му устройство, а при
неизпълнение на това – да заплати стойността му или 89 лева. Поради това
възраженията, че страната не е била уведомена, биха имали значение, в случай,
че това задължение все пак е било изпълнено, макар и късно. Но това не е
направено дори и след получаване на препис от исковата молба.
С договор за цесия от 25,05,2015г. и анекс към него
вземанията са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен.
С оглед на горното предявените искове са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 325 лева
държавна такса, както и тези в заповедното производство – 75 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.М.С., ЕГН ********** *** дължи на “Макс Колект” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1,
офис 208, представлявано от Христо Йовев, сумата от 19.90
лева (деветнадесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължима незаплатена месечна такса за периода от 01,03,2014г. до
31,03,2014г. по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет № ВС220016210912001 от 21.09.2012г., сключен
с «Макс телеком» ООД, за което е съставена фактура № **********/01.03.2014г., и
сумата от 89 лева (осемдесет и
девет) представляваща неустойка в размер на стойността на предоставено за
ползване и невърнато устройство за достъп до интернет, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение №23 от 19,01,2017г.
по ч.гр.д. №92/2017г. по описа на Районен съд – Асеновград.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********
*** да заплати на “Макс Колект” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представлявано от Христо Йовев, сумата от 75 (седемдесет
и пет) лева, направени по производството разноски и сумата от 325 (триста
двадесет и пет) лева, направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: