РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 8996 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, а.. 1, т. 3 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на А.А.Ш.
срещу постановление от 06.07.2020 г. по изп. д. № 20208510400860 на ЧСИ с рег.
№ 851, с което е прекратено изпълнителното производство, образувано по искане
на жалбоподателя, поради представянето на решение, с което е уважен иск за
оспорване на изпълнението (решение по иск по чл. 439 ГПК). Жалбоподателят,
взискател по изпълнителното дело, посочва, че не е обвързан от представеното
съдебно решение, тъй като то е постановено срещу друго лице, а освен това няма
данни решението да е влязло в сила. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното
производство „П.К.Б.(България)“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
жалбата, като посочва, че на 27.07.2015 г. жалбоподателят А.А.Ш. е прехвърлил
вземането си по издадения в негова полза изпълнителен лист на Р.Д., за което
длъжникът е уведомен. След това с решение от 12.12.2016 г. е установено по
отношение на новия кредитор Р.Д., че длъжникът не дължи сумата по изпълнителния
лист. Не претендира разноски.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че на
27.07.2015 г. жалбоподателят е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното производство, на Р.Д., за което
е уведомен длъжникът, след което жалбоподателят вече не е кредитор по
вземането. Поради това следва да се съобрази постановеното срещу Р.Д. решение
по иск на длъжника, предявен през 2016 г., т.е. след прехвърляне на вземането,
което решение е основание за прекратяване на производството.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство по изп. д. № 20208510400860
е образувано на 04.06.2020 г. по молба на взискателя А.А.Ш. въз основа на
издаден срещу длъжника „П.К.Б.(България)“ ЕАД изпълнителен лист от 23.02.2016
г. Видно от документите по изпълнителното дело, след образуването на
производството и получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е
подал молба за прекратяване на изпълнителното производство. От приложените към
молбата доказателства се установява, че с договор за цесия от 27.07.2015 г.
взискателят А.А.Ш. е прехвърлил на трето лице – Р.Д. вземанията си срещу
длъжника, които са присъдени по няколко дела, включително и по т. д. № 140/2013
г. на ОС – гр. Пазарджик за сумата 1 388,46 лв. Съгласно изпълнителният
лист именно това е вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното
производство. Представено е и уведомление за прехвърлянето на вземането,
изпратено от жалбоподателя до длъжника във формата на нотариална покана и
получено от длъжника на 26.08.2015 г.
Представени са още и решения на РС – гр. Пазарджик
от 01.08.2016 г., потвърдено с решение на ОС – гр. Пазарджик от 12.12.2016 г.,
с които е установено по иск по чл. 439 ГПК, че длъжникът не дължи на Р.Д.
сумата 1 388,46 лв. по изпълнителния лист. Тук следва да се посочи, че с
оглед размера на иска по чл. 439 ГПК и съгласно действащата към момента на
постановяване на въззивното решение разпоредба на чл. 280, а.. 2, т. 1 ГПК
(сега чл. 280, а.. 3, т. 1 ГПК) решението на ОС – гр. Пазарджик е окончателно,
както е отбелязано и в самото решение. Следователно решението, с което е уважен
искът за установяване, че длъжникът не дължи сумата по изпълнителния лист, е
влязло в сила на 12.12.2016 г., т.е. преди образуване на изпълнителното
производство. Това уточнение е необходимо с оглед направеното възражение от
жалбоподателя за липса на данни за влизането на решението в сила.
Освен посочените две съдебни решения с молбата на
длъжника е представено и решение № 30/19.02.2015 г. по т. д. № 140/2013 г. на ОС
– гр. Пазарджик, с което длъжникът е осъден да заплати на А.А.Ш. сумата от
1 388,46 лв. Именно това е решението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство.
Представено е и платежно нареждане от 05.05.2015 г., с което е заплатена сумата
от 2 776,92 лв. по сметка на ЧСИ М.Б., като плащането е извършено от
длъжника съгласно решение № 30/19.02.2015 г. на ОС – гр. Пазарджик.
От посочените доказателства се установява, че на
27.07.2015 г. взискателят А.А.Ш. е прехвърлил вземането си по изпълнителния
лист на Р.Д.. Това прехвърляне е проявило действие съгласно чл. 99, а.. 4 ЗЗД на
26.08.2015 г., когато е съобщено на длъжника. От този момент досегашният
кредитор А.А.Ш. губи легитимацията си на кредитор спрямо длъжника и третите
лица, като съответно кредитор по вземането вече е Р.Д.. Именно спрямо нея е
установено с влязло в сила решение, че сумата по издадения изпълнителен лист не
се дължи. Макар настоящата инстанция да не е обвързана от мотивите, поради които
е уважен искът на длъжника за оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК, от
представеното платежно нареждане за заплащане на дължими суми по решението на
ОС – гр. Пазарджик, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, може да
се установи, че сумата по изпълнителния лист е била заплатена. Размерът на
заплатената сума е по-голям от този по изпълнителния лист, но следва да се
съобрази, че плащането е направено в рамките на изпълнително производство (след
като сумата е заплатена по сметка на ЧСИ) и следователно в сумата са включени и
разноски, както и лихва за забава. Видно от решението на ОС – гр. Пазарджик
единствената сума, която длъжникът е осъден да заплати, е именно тази, за която
е издаден изпълнителният лист.
Следователно, чрез представения договор за
прехвърляне на вземането и съдебните решения по иска по чл. 439 ГПК безспорно е
установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане на
кредитора, който към този момент е Р.Д..
Действително, жалбоподателят и взискател в
изпълнителното производство не е страна по делото, образувано по иска на
длъжника по чл. 439 ГПК. Поради това съгласно чл. 298, а.. 1 ГПК той не е
обвързан пряко от решението. Освен това силата на пресъдено нещо обвързва
правоприемниците на страната по делото (чл. 298, а.. 2 ГПК), но не и нейните
праводатели.
Същевременно обаче съгласно чл. 433, а.. 1, т. 1 ГПК съдебният изпълнител трябва да прекрати изпълнителното производство, когато
му бъдат представени официални или изходящи от взискателя документи, които
установяват погасяването на вземането. Посочената разпоредба урежда само
случаите на сигурно установено погасяване на вземането чрез плащане на сумата
по изпълнителния лист. Въпреки това обаче от тази уредба може да се извлече
общият извод, че при липса на спор между страните относно погасяването на
вземането, изпълнителното производство трябва да се прекрати, тъй като то е
безпредметно. Именно поради това хипотезата на чл. 433, а.. 1, т. 1, in fine ГПК предвижда, че при възникнал спор относно погасяването
на вземането взискателят следва да декларира, че изходящата от него разписка с
незаверен подпис не е подписана от него. Следователно, при съмнение относно
доказателствата, които установяват погасяването на дълга, трябва да се установи
дали е налице спор между страните по изпълнителното дело относно това дали
дългът е погасен. Ако такъв спор е налице, изпълнителното производство не може
да се прекрати, но ако спор липсва и от писмените доказателства безспорно се
установява, че вземането е погасено, производството следва да се прекрати.
При това положение следва да се съобрази, че при
предоставената му възможност за становище по молбата на длъжника за
прекратяване на производството взискателят не е оспорил нито един от
документите, представени с молбата, нито е възразил срещу верността на
наведените обстоятелства. Той единствено е поддържал позицията си, че не е
обвързан от съдебното решение, както и че от платежното нареждане не се
установява погасяване на вземането. Така с молбата на длъжника са представени
неоспорени от взискателя частни документи (като договора за прехвърляне на
вземането и платежното нареждане за заплащане на сумата по сметка на ЧСИ М.Б.),
а също и официални документи (съобщението за извършеното прехвърляне, върху
което официално е удостоверено, че е получено от длъжника, както и съдебни
решения, с които въз основа на посочените документи, включително платежното
нареждане, е установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено). Както
се посочи, тези документи безспорно установяват погасяването на вземането по
изпълнителния лист. Поради това, макар и взискателят да не е пряко обвързан от
съдебното решение по иска по чл. 439 ГПК, с посочените документи се установява
погасяването на вземането по изпълнителния лист чрез извършено плащане, поради
което е налице хипотезата на чл. 433, а.. 1, т. 1 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че дори и самият
договор за прехвърляне на вземането, който не е оспорен от взискателя, заедно с
полученото уведомление за цесията от длъжника (което е официален документ в
частта относно получаването му) и което уведомление също не е оспорено от
взискателя, сами по себе си установяват при стандарта на доказване, предвиден в
чл. 433, а.. 1, т. 1 ГПК, че вземането вече не съществува за взискателя, тъй
като е прехвърлено на друго лице преди образуване на изпълнителното
производство. Доколкото нито доказателствата, нито самото прехвърляне се
оспорват от взискателя, налице е хипотеза, аналогична на погасяването чрез
плащане, поради което изпълнителното производство следва да се прекрати на
основание чл. 433, а.. 1, т. 1 ГПК. Това е необходимо, тъй като, както се
посочи, се установява по безспорен начин, че взискателят не е титуляр на
вземането по изпълнителния лист.
Следователно налице са основания за прекратяване
на изпълнителното производство, които са по същество идентични с тези по чл.
433, а.. 1, т. 1 ГПК (доколкото се установява, че вземането е погасено чрез
плащане) или са аналогични с тези по посочената разпоредба (доколкото се
установява, че вземането не принадлежи на взискателя). Поради това
изпълнителното производство следва да се прекрати на основание чл. 433, а.. 1,
т. 1 ГПК. Без значение е обстоятелството, че съдебният изпълнител с обжалваното
постановление е прекратил производството на друго основание, тъй като не
съществува разлика в последиците на прекратяването на изпълнителното
производство, независимо от основанието за това (арг. от чл. 433, а.. 3 и а.. 5 ГПК). Поради това жалбата следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.А.Ш. срещу постановление от 06.07.2020 г. по изп. д. № 20208510400860
на ЧСИ с рег. № 851, с което е прекратено изпълнителното производство
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.